Carnegie Europe: Възможно ли е двудържавно решение?
Войната сред Израел и Хамас прави решението за две страни по-малко жизнеспособно от всеки път. Постигането на мир изисква политическа воля, компромис и самодейност от страна на интернационалната общественост, написа *Джуди Демпси за Carnegie Europe и пита специалисти.
Мюриел Асербургс, старши сътрудник в отдела за Африка и Близкия изток в Германския институт по интернационалните въпроси и въпроси на сигурността (SWP)
През последните десетилетия в Израел/Палестина се утвърди еднодържавна действителност с неравни права. Израелско-палестинският конфронтация, който беше въздържан от споразуменията от Осло, прерасна още веднъж в екзистенциален спор за цяла някогашна Палестина под английски мандат. Международната общественост се задоволи с ръководството на рецесии.
И въпреки всичко жестокостите, осъществени от Хамас и други бойци на 7 октомври, невижданият брой на жертвите и разрушенията, породени от войната в Газа, и високият риск от районен и интернационален пожар, всичко това акцентира, че не може да има трайна непоклатимост в Близкия изток без съглашение, което приказва за потребностите на сигурността, националните желания и човешкото достолепие както на израелците, по този начин и на палестинците.
Това осъзнаване би трябвало да помогне да се съсредоточат мозъците на съответните участници - на първо място в Съединените щати, Европа и арабските страни - най-сетне да обединят сили и да упорстват първо за съглашение за Газа и по-късно за споразумяване на палестинския въпрос. Наистина, разделянето на две страни наподобява като единственият разполагаем формат, като двунационална страна с равни права е още по-малко евентуално, в сравнение с беше преди. Ако интернационалните участници съумеят да съберат задоволително политическа воля и капитал, с цел да покажат пътя напред, да подбуден страните към стабилен процес и да го проведат до дъно, те въпреки всичко биха могли да доведат до подобен резултат.
Каролайн Де Груйтер, сътрудник по европейски въпроси за Nrc Handelsblad
Решението за две страни е единственият вероятен път към мир сред израелци и палестинци. За Израел животът в една страна е недопустим - един ден, при сегашната раждаемост, евреите могат да бъдат многочислени там. Ето за какво Израел влага в мирния развой в Осло през 90-те години, който даде на части от Палестина постепенна автономност. Те по този начин и не стигнаха до самостоятелност. Една от аргументите за това е продължаващото създаване на селища в Израел и военно " зониране " на Западния бряг. Палестинските села са разпръснати на всички места, отцепени едно от друго.
Аргументът, че селищата са непрекъснати е погрешен. Когато живях там от 1994 година до 1999 година, доста израелци се заселиха на палестинска земя на Западния бряг, тъй като това беше нещо като субсидирано, доста на ниска цена предградие, покрай Тел Авив и плажа. Магистралите разрешават елементарно пътешестване до работа или кино - беше " единствено на три светофара ". Срещнах даже доста леви заселници, гласуващи за Мерец, които споделиха, че в случай че има мир един ден, те с наслада ще си отидат. Правителството щеше да изкупи - както направи в Синай и по-късно в Газа.
Разбира се, доста религиозни и екстремистки заселници също живеят там. Извеждането на всички изисква единствено едно нещо: политическа воля. Досега липсваше. И се колебая, уви, че ще я забележим в близко бъдеще.
Мартин Елх, анализатор в Hospodářské Noviny
В момента, един месец след клането на Хамас, решението за две страни не наподобява като жизнеспособна алтернатива. Ако пътят в тази посока беше комплициран преди 7 октомври, сега той наподобява безконечен с безпределно доста вероятни завои и мрак пред себе си.
Това обаче е единственият дълготраен вид за целия Близък изток. Това би изисквало освен благосклонност от двете страни, само че и структурни промени в политическата система - най-много от палестинска страна. Жизнеспособността на подобен вид би била допустима единствено при изискване на (повече или по-малко) демократично ръководство, което се основава на търсенето на взаимни отстъпки.
Да, Израел има своите проблеми, свързани с личността на министър-председателя Бенямин Нетаняху и популизма, обвързван с неговото ръководство и неговата коалиция. Но израелското общество е проведено съгласно правилата на демокрацията и заради това може да се оправи с минусите си.
Палестинското общество, в противен случай, не сподели такава наклонност към народна власт и просвета на политически взаимни отстъпки. В резултат на това то също е изолирано от своите евентуални арабски съдружници, не тъй като те биха били демократи - каквито в множеството случаи не са - а тъй като в нито една от формите си палестинското управление не съумя да формулира и притегли внимание и поддръжка посредством такава политическа просвета на компромис.
Бруно Мачеаш, създател и задграничен сътрудник на New Statesman
Не имам вяра, че решение с две страни към този момент е допустимо, колкото и желателно да е. Около половин милион израелски заселници живеят на Западния бряг. Палестинското население е изгонвано от домовете си, до момента в който приказваме, а заселниците от ден на ден ръководят израелското държавно управление. Решението за две страни постоянно ще зависи от салдото на силите сред двете страни и в този момент Израел се усеща толкоз всесилен, че към този момент няма потребност да прави взаимни отстъпки.
Това, на което станах очевидец при последното ми посещаване на Западния бряг преди година, бяха върховете на отчаянието. За страдание, еднодържавно решение също е невероятно. След бруталните офанзиви от Хамас предишния месец се обрисува сюжетът за дефинитивно прогонване на палестинците от Газа и даже от Западния бряг. Може да сме навлезли в последните страдания на палестинската национална фантазия.
Маруан Муашер, вицепрезидент по проучвания в Програмата за Близки изток към Фонд Карнеги за интернационален мир
Какви са изискванията, при които решение с две страни към момента може да бъде допустимо на доктрина?
Първо, те се нуждаят от Съединени щати, които са способни и желаят да водят самодейност не към различен отворен развой, в който никоя от страните към този момент не има вяра, а към подобен, в който априори дефинира крайната игра - просто краят на окупацията - и по-късно работи обратно в развой, с цел да го реализира и всичко това в година на избори.
Второ, има потребност от друго израелско държавно управление, което освен да размени сегашната твърдолинейна коалиция, само че и такова, което е готово да одобри евакуиране по границата от 1967 година, доста разрушение на селища - където броят на заселниците през днешния ден е над 750 000 - и да направи всичко това в атмосфера, в която настоящето израелско публично мнение е по-твърдолинейно от всеки път след интервенцията на Хамас на 7 октомври.
Трето, има потребност от ново палестинско управление, което да се появи посредством избори в Западния бряг, Източен Йерусалим и Газа, което може законно да подпише договорка от името на палестинците. Такива избори не съставляват интерес за нито една от страните.
Нулеви ли са възможностите? Не. Вероятни ли са? Не. Решение с две държави съществува единствено на доктрина. На процедура то умря от дълго време.
Джоел Питърс, професор по държавни и интернационалните връзки във Вирджиния Тех, САЩ
Тъй като споменът за офанзивите на Хамас от 7 октомври е към момента свеж, с нерешената орис на израелските заложници и с израелската военна офанзива против Газа, която към момента продължава, концепцията за решението с две страни през днешния ден наподобява фантастична. Ще отнеме време, до момента в който белезите заздравеят. Но в един миг политиката и разсъдъкът ще би трябвало да заменят страстта и гнева.
Двудържавното решение от дълго време е пожеланото решение на спора. Но в реалност, Израел и палестинците са съгласни единствено на думи за използването му.
Решението за две страни остава на масата, въпреки и единствено заради неналичието на жизнеспособна опция. Но с цел да бъде осъществено, ще е належащо самопризнание от страна на Израел, че не може да управлява живота на палестинците безнаказано и гратис, както и възобновен ангажимент от страна на палестинците към концепцията за спокойно общуване с Израел. Освен това ще изисква доста по-голям ангажимент от страна на интернационалната общественост, в сравнение с до момента, с цел да държи Израел и палестинците виновни за техните дейности.
Това са огромни " в случай че " и надалеч не е несъмнено, че Израел, палестинците или интернационалната общественост ще се оправят с предизвикването. Но последният месец сподели човешката цена на предишните провали.
Луиджи Скациери, откривател в Центъра за Европейски промени
Трудно е да си представим решение с две страни. Приблизително 700 000 заселници на Западния бряг, наклонът към твърдата десница в израелската политика и неналичието на единно управление на палестинците слагат големи спънки.
Но другите възможности са още по-нереалистични. Илюзията, че спорът може да бъде пренебрегнат, беше разрушена от клането на Хамас през октомври. Пълният надзор върху Западния бряг и Газа, желан от израелската десница, би направил Израел по-изолиран, по-малко сигурен и би разтегнал военните и финансовите му запаси до краен лимит. А доверието, належащо за една страна, в която двата народа съжителстват с равни права, е по-далеч от всеки път.
Конфликтът принуждава Съединените щати, Европейски Съюз и районните сили да преоценят своя метод и догатката, че могат безвредно да пренебрегват спора. След като сегашната борба завърши, може да има основни политически промени. Независимо дали Хамас е погубен или не, мнозина в Израел ще си помислят, че нямат различен избор, с изключение на да упълномощят палестинската власт, защото без функционална и самоуверена палестинска единица няма опция на екстремизма. Това би била една първа стъпка към възкръсване на решението за две страни.
Теса Шизковиц, куратор във форума Бруно Крайски за Международен разговор, Виена
През 1993 година водачът на Организацията за избавление на Палестина (ООП) Ясер Арафат прегърна решението за две страни, както и тогавашният министър-председател на Израел Ицхак Рабин. Споразуменията от Осло бяха подписани и през 1994 година Нобеловата премия за мир беше присъдена на Рабин, Арафат и Шимон Перес, който беше мозъкът зад историческото съглашение. Идеята - страна за всеки, израелци и палестинци - беше първият проект, който го направи да наподобява като решение за безконечен, безценен спор сред два народа, които претендират, че една и съща земя може да бъде открита по взаимно единодушие.
Но прегръщането не беше задоволително. Внедряването е несполучливо. Тридесет години по-късно има дребна вяра за решението с две страни. Част от палестинското общество, Хамас в Газа, е вкоренено с принуждение. Вместо да изградят доверие, поредните израелски държавни управления построиха нови селища в окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим. Има към 700 000 израелци, живеещи измежду 3 милиона палестинци на земя, предопределена за палестинска страна. След клането на 7 октомври на 1400 цивилни от Хамас в израелските кибуци, насилието пое контрола. Израел влиза в клопката, подложен от Хамас. Месец след офанзивата не са доста хората, които имат вяра, че мирното общуване в миналото изобщо ще бъде допустимо.
Но може би тази злополука в последна сметка ще докара до ново мислене за мирните проекти. Австрийският еврейски мъдрец Мартин Бубер мисли за двунационална страна през 1946 година Палестинските и израелските мислители - измежду които Башир Башир, Лейла Фарсах и Авраам Бург - неотдавна подхванаха тези хрумвания и разгледаха други възможности на разделянето. Какво, попитаха те, в случай че самоопределението за израелци и палестинци не се основава безусловно на територията, а на правата на жителите? Посредниците и търсещите мир би трябвало да държат мозъците си отворени и да не се отхвърлят от спокойно решение. Защото алтернативата е безкрайна война.
*Джуди Демпси е старши помощник в Carnegie Europe и основен редактор на Strategic Europe. Тя е и създател на книгата " Феноменът Меркел ". Работила е за International Herald Tribune от 2004 година до 2011 година като сътрудник в Германия и Източна Европа и от 2011 година до септември 2013 година като колумнист. Демпси е дипломатически сътрудник на Financial Times в Брюксел от 2001 година, като отразява разширението на НАТО и Европейския съюз. Между 1990 година и 2001 година управлява представителството в Йерусалим (1996-2001 г.), сътрудник в Берлин (1992-1996 г.) и сътрудник за Източна Европа в Лондон (1990-1992 г.) за Financial Times. През 80-те години Демпси написа за Централна и Източна Европа за Financial Times, Irish Times и Economist.
Мюриел Асербургс, старши сътрудник в отдела за Африка и Близкия изток в Германския институт по интернационалните въпроси и въпроси на сигурността (SWP)
През последните десетилетия в Израел/Палестина се утвърди еднодържавна действителност с неравни права. Израелско-палестинският конфронтация, който беше въздържан от споразуменията от Осло, прерасна още веднъж в екзистенциален спор за цяла някогашна Палестина под английски мандат. Международната общественост се задоволи с ръководството на рецесии.
И въпреки всичко жестокостите, осъществени от Хамас и други бойци на 7 октомври, невижданият брой на жертвите и разрушенията, породени от войната в Газа, и високият риск от районен и интернационален пожар, всичко това акцентира, че не може да има трайна непоклатимост в Близкия изток без съглашение, което приказва за потребностите на сигурността, националните желания и човешкото достолепие както на израелците, по този начин и на палестинците.
Това осъзнаване би трябвало да помогне да се съсредоточат мозъците на съответните участници - на първо място в Съединените щати, Европа и арабските страни - най-сетне да обединят сили и да упорстват първо за съглашение за Газа и по-късно за споразумяване на палестинския въпрос. Наистина, разделянето на две страни наподобява като единственият разполагаем формат, като двунационална страна с равни права е още по-малко евентуално, в сравнение с беше преди. Ако интернационалните участници съумеят да съберат задоволително политическа воля и капитал, с цел да покажат пътя напред, да подбуден страните към стабилен процес и да го проведат до дъно, те въпреки всичко биха могли да доведат до подобен резултат.
Каролайн Де Груйтер, сътрудник по европейски въпроси за Nrc Handelsblad
Решението за две страни е единственият вероятен път към мир сред израелци и палестинци. За Израел животът в една страна е недопустим - един ден, при сегашната раждаемост, евреите могат да бъдат многочислени там. Ето за какво Израел влага в мирния развой в Осло през 90-те години, който даде на части от Палестина постепенна автономност. Те по този начин и не стигнаха до самостоятелност. Една от аргументите за това е продължаващото създаване на селища в Израел и военно " зониране " на Западния бряг. Палестинските села са разпръснати на всички места, отцепени едно от друго.
Аргументът, че селищата са непрекъснати е погрешен. Когато живях там от 1994 година до 1999 година, доста израелци се заселиха на палестинска земя на Западния бряг, тъй като това беше нещо като субсидирано, доста на ниска цена предградие, покрай Тел Авив и плажа. Магистралите разрешават елементарно пътешестване до работа или кино - беше " единствено на три светофара ". Срещнах даже доста леви заселници, гласуващи за Мерец, които споделиха, че в случай че има мир един ден, те с наслада ще си отидат. Правителството щеше да изкупи - както направи в Синай и по-късно в Газа.
Разбира се, доста религиозни и екстремистки заселници също живеят там. Извеждането на всички изисква единствено едно нещо: политическа воля. Досега липсваше. И се колебая, уви, че ще я забележим в близко бъдеще.
Мартин Елх, анализатор в Hospodářské Noviny
В момента, един месец след клането на Хамас, решението за две страни не наподобява като жизнеспособна алтернатива. Ако пътят в тази посока беше комплициран преди 7 октомври, сега той наподобява безконечен с безпределно доста вероятни завои и мрак пред себе си.
Това обаче е единственият дълготраен вид за целия Близък изток. Това би изисквало освен благосклонност от двете страни, само че и структурни промени в политическата система - най-много от палестинска страна. Жизнеспособността на подобен вид би била допустима единствено при изискване на (повече или по-малко) демократично ръководство, което се основава на търсенето на взаимни отстъпки.
Да, Израел има своите проблеми, свързани с личността на министър-председателя Бенямин Нетаняху и популизма, обвързван с неговото ръководство и неговата коалиция. Но израелското общество е проведено съгласно правилата на демокрацията и заради това може да се оправи с минусите си.
Палестинското общество, в противен случай, не сподели такава наклонност към народна власт и просвета на политически взаимни отстъпки. В резултат на това то също е изолирано от своите евентуални арабски съдружници, не тъй като те биха били демократи - каквито в множеството случаи не са - а тъй като в нито една от формите си палестинското управление не съумя да формулира и притегли внимание и поддръжка посредством такава политическа просвета на компромис.
Бруно Мачеаш, създател и задграничен сътрудник на New Statesman
Не имам вяра, че решение с две страни към този момент е допустимо, колкото и желателно да е. Около половин милион израелски заселници живеят на Западния бряг. Палестинското население е изгонвано от домовете си, до момента в който приказваме, а заселниците от ден на ден ръководят израелското държавно управление. Решението за две страни постоянно ще зависи от салдото на силите сред двете страни и в този момент Израел се усеща толкоз всесилен, че към този момент няма потребност да прави взаимни отстъпки.
Това, на което станах очевидец при последното ми посещаване на Западния бряг преди година, бяха върховете на отчаянието. За страдание, еднодържавно решение също е невероятно. След бруталните офанзиви от Хамас предишния месец се обрисува сюжетът за дефинитивно прогонване на палестинците от Газа и даже от Западния бряг. Може да сме навлезли в последните страдания на палестинската национална фантазия.
Маруан Муашер, вицепрезидент по проучвания в Програмата за Близки изток към Фонд Карнеги за интернационален мир
Какви са изискванията, при които решение с две страни към момента може да бъде допустимо на доктрина?
Първо, те се нуждаят от Съединени щати, които са способни и желаят да водят самодейност не към различен отворен развой, в който никоя от страните към този момент не има вяра, а към подобен, в който априори дефинира крайната игра - просто краят на окупацията - и по-късно работи обратно в развой, с цел да го реализира и всичко това в година на избори.
Второ, има потребност от друго израелско държавно управление, което освен да размени сегашната твърдолинейна коалиция, само че и такова, което е готово да одобри евакуиране по границата от 1967 година, доста разрушение на селища - където броят на заселниците през днешния ден е над 750 000 - и да направи всичко това в атмосфера, в която настоящето израелско публично мнение е по-твърдолинейно от всеки път след интервенцията на Хамас на 7 октомври.
Трето, има потребност от ново палестинско управление, което да се появи посредством избори в Западния бряг, Източен Йерусалим и Газа, което може законно да подпише договорка от името на палестинците. Такива избори не съставляват интерес за нито една от страните.
Нулеви ли са възможностите? Не. Вероятни ли са? Не. Решение с две държави съществува единствено на доктрина. На процедура то умря от дълго време.
Джоел Питърс, професор по държавни и интернационалните връзки във Вирджиния Тех, САЩ
Тъй като споменът за офанзивите на Хамас от 7 октомври е към момента свеж, с нерешената орис на израелските заложници и с израелската военна офанзива против Газа, която към момента продължава, концепцията за решението с две страни през днешния ден наподобява фантастична. Ще отнеме време, до момента в който белезите заздравеят. Но в един миг политиката и разсъдъкът ще би трябвало да заменят страстта и гнева.
Двудържавното решение от дълго време е пожеланото решение на спора. Но в реалност, Израел и палестинците са съгласни единствено на думи за използването му.
Решението за две страни остава на масата, въпреки и единствено заради неналичието на жизнеспособна опция. Но с цел да бъде осъществено, ще е належащо самопризнание от страна на Израел, че не може да управлява живота на палестинците безнаказано и гратис, както и възобновен ангажимент от страна на палестинците към концепцията за спокойно общуване с Израел. Освен това ще изисква доста по-голям ангажимент от страна на интернационалната общественост, в сравнение с до момента, с цел да държи Израел и палестинците виновни за техните дейности.
Това са огромни " в случай че " и надалеч не е несъмнено, че Израел, палестинците или интернационалната общественост ще се оправят с предизвикването. Но последният месец сподели човешката цена на предишните провали.
Луиджи Скациери, откривател в Центъра за Европейски промени
Трудно е да си представим решение с две страни. Приблизително 700 000 заселници на Западния бряг, наклонът към твърдата десница в израелската политика и неналичието на единно управление на палестинците слагат големи спънки.
Но другите възможности са още по-нереалистични. Илюзията, че спорът може да бъде пренебрегнат, беше разрушена от клането на Хамас през октомври. Пълният надзор върху Западния бряг и Газа, желан от израелската десница, би направил Израел по-изолиран, по-малко сигурен и би разтегнал военните и финансовите му запаси до краен лимит. А доверието, належащо за една страна, в която двата народа съжителстват с равни права, е по-далеч от всеки път.
Конфликтът принуждава Съединените щати, Европейски Съюз и районните сили да преоценят своя метод и догатката, че могат безвредно да пренебрегват спора. След като сегашната борба завърши, може да има основни политически промени. Независимо дали Хамас е погубен или не, мнозина в Израел ще си помислят, че нямат различен избор, с изключение на да упълномощят палестинската власт, защото без функционална и самоуверена палестинска единица няма опция на екстремизма. Това би била една първа стъпка към възкръсване на решението за две страни.
Теса Шизковиц, куратор във форума Бруно Крайски за Международен разговор, Виена
През 1993 година водачът на Организацията за избавление на Палестина (ООП) Ясер Арафат прегърна решението за две страни, както и тогавашният министър-председател на Израел Ицхак Рабин. Споразуменията от Осло бяха подписани и през 1994 година Нобеловата премия за мир беше присъдена на Рабин, Арафат и Шимон Перес, който беше мозъкът зад историческото съглашение. Идеята - страна за всеки, израелци и палестинци - беше първият проект, който го направи да наподобява като решение за безконечен, безценен спор сред два народа, които претендират, че една и съща земя може да бъде открита по взаимно единодушие.
Но прегръщането не беше задоволително. Внедряването е несполучливо. Тридесет години по-късно има дребна вяра за решението с две страни. Част от палестинското общество, Хамас в Газа, е вкоренено с принуждение. Вместо да изградят доверие, поредните израелски държавни управления построиха нови селища в окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим. Има към 700 000 израелци, живеещи измежду 3 милиона палестинци на земя, предопределена за палестинска страна. След клането на 7 октомври на 1400 цивилни от Хамас в израелските кибуци, насилието пое контрола. Израел влиза в клопката, подложен от Хамас. Месец след офанзивата не са доста хората, които имат вяра, че мирното общуване в миналото изобщо ще бъде допустимо.
Но може би тази злополука в последна сметка ще докара до ново мислене за мирните проекти. Австрийският еврейски мъдрец Мартин Бубер мисли за двунационална страна през 1946 година Палестинските и израелските мислители - измежду които Башир Башир, Лейла Фарсах и Авраам Бург - неотдавна подхванаха тези хрумвания и разгледаха други възможности на разделянето. Какво, попитаха те, в случай че самоопределението за израелци и палестинци не се основава безусловно на територията, а на правата на жителите? Посредниците и търсещите мир би трябвало да държат мозъците си отворени и да не се отхвърлят от спокойно решение. Защото алтернативата е безкрайна война.
*Джуди Демпси е старши помощник в Carnegie Europe и основен редактор на Strategic Europe. Тя е и създател на книгата " Феноменът Меркел ". Работила е за International Herald Tribune от 2004 година до 2011 година като сътрудник в Германия и Източна Европа и от 2011 година до септември 2013 година като колумнист. Демпси е дипломатически сътрудник на Financial Times в Брюксел от 2001 година, като отразява разширението на НАТО и Европейския съюз. Между 1990 година и 2001 година управлява представителството в Йерусалим (1996-2001 г.), сътрудник в Берлин (1992-1996 г.) и сътрудник за Източна Европа в Лондон (1990-1992 г.) за Financial Times. През 80-те години Демпси написа за Централна и Източна Европа за Financial Times, Irish Times и Economist.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ