Войната изглежда много далеч за гражданите на Броукън Хил на

Войната наподобява доста надалеч за жителите на Броукън Хил на този 1 януари.

Южното лято е в разгара и австралийският град за рандеман на сребро се пече в далечната пустинна горещина, на 1200 километра от Сидни и на половин свят от калта и кръвта на Западния фронт. Първата международна война стартира преди по-малко от 5 месеца и единствено простак би обвинил закоравелите миньори на Броукън Хил в липса на национализъм, само че в този първи ден на 1915 година те не желаят нищо повече от това да се насладят на една от редките им почивки със фамилиите си и да не помнят за своите паники – освен за войната, към която Австралия се причисли дружно с Англия в деня, в който е оповестена, само че и за стопански тежките времена, в които мини се затваряха и миньорите оставаха без работа.

Трамвай в Броукън Хил, 1908 година

Гражданите виждат тези мъжете, до момента в който влакът им пъпли постепенно нагоре по хълма; някои хора даже им махат, мислейки, че двамата мюсюлмани с пушки са отишли да ловят зайци в почивния си ден. Но когато дистанцията сред количката за сладолед и тях се съкратява единствено на 30 метра, афганистанците откриват огън.

Куршуми удрят в профил на композицията от плоски вагони, жестоко преобразувани за пътническа приложимост с пейки. Ниските страни на вагоните оставят горната част на тялото и главите на пасажерите изцяло изложени и от такова малко разстояние е прекомерно мъчно никой да не бъде уцелен. Десет пасажери са улучени, преди машинистът да разбере какво се случва и да изкара влака отвън обсега. Трима от тях са убити, а седем ранени, трима от които дами. Мъртвите са двама мъже, Уилям Шоу и Алф Милард, и 17-годишно момиче на име Елма Коуи, която пътува с приятеля си.

Когато влакът се забави по-надолу, няколко пасажери скачат, с цел да търсят прикритие, а двама се насочат към Брокен Хил, с цел да бият паника. Междувременно афганистанците вземат пушките си и потеглят към кварцова групировка на хоризонта – те я избират по-рано като място, където ще създадат последната си позиция.

За да разберем за какво се случва Битката при Броукън Хил, би трябвало да разберем за какво в подобен изолиран град изобщо има мюсюлманско население и за какво най-малко някои от афганистанците там се усещат изцяло отчуждени от обществото и са лоялни към страна – Турция – която даже не е тяхна лична.

Отговорът на първия въпрос е обикновен: афганистанците идват в Австралия от съвсем 50 години, тъй като Австралия открива, че камилите, а не конете, са най-хубавата форма за транспорт в пустинята в годините преди идването на камиона. Афганистанците знаят всичко за работата с камили, не се въздействат от дискомфорта и миризмата и са надалеч по-евтина работна ръка, в сравнение с белите австралийци.

Отговорът на втория въпрос, несъмнено, е мощно противен. Мюсюлманските имигранти лишават работа, която австралийците считат за тяхна, и локалните са мощно обединени и ядосани от мощен коктейл от боязън, расизъм и ненавист. Расизмът е артикул на надълбоко вкоренено възприятие за предимство на бялата раса, което обаче не съответствува с компетентността и здравината на афганистанците, а страхът произтича от метода, по който шумно оповестената за „ нелоялна “ конкуренция коства работни места във време, в което стопанската система куца. Факт е, че множеството предприемачи и аграрни производители се интересуват единствено, че камилите могат да пътуват за по-малко от половината от времето, което лишава на австралийците и конете им, и на по-ниска цена. А вторите даже не могат да работят дружно с афганистанците – конете им са толкоз разчувствани от външния тип и миризмата на камилите, че постоянно хукваха да бягат.

Двамата афганистанци с пушките се споделят Мула Абдула и Гьол Мохамед – първият е нравствен лидер на група камилари и води религиозните молебствия, погребения и изобщо ритуали, а вторият прекарва известно време в турската войска под управлението на султана, който като глава на светите мюсюлмански места в Арабия се твърди, че е халиф или нравствен лидер на всички мюсюлмани. Така, когато новината на за началото на Първата международна война стигат до Броукън Хил, двамата мъже е ясно на кого ще служат.

Скалите, където се организира борбата

След първичната офанзива минава съвсем час преди отговора на управляващите. Полицията е се събира и въоръжава, а към нея се причислява и дребна група от близката армейска база. Местните поданици, гневни от нападението и мощно ядосани от стрелбата на афганистанци по дами и деца, взимат каквито оръжия намират от локалния стрелкови клуб. „ Имаше “, написа един миньор, „ обезверена решителност да не се остави работа за палача и да не се рискува убийствата на мирни жители да останата ненаказани. “ И трите групи – полиция, войска и спонтанна милиция – се разполагат по скалите, където се прикриват двамата мюсюлмани.

Гул Мохамед и Мула Абдула носят ръчно направени патрондажи с джобове за 48 патрона и всеки бе изпразнил единствено половината от патроните си във влака. Някой от тях съумява да гръмнат и четвърти австралиец – Джим Крейг, който сечеше дърва в задния си двор – до момента в който се придвижваха към прикритието си. Двамата мъже също са въоръжени с револвер и ножове, само че никой от хората, които се събраха да ги атакуван, не искаше да нападна съперници, които имаха всички преимущества на прикритието. Вместо това, те откриват огън отдалеко, който се задържа няколко часа. Битката при Броукън Хил, както е известно това събитие, стартира в 10:10 ч. с нападението на влака за пикник и малко след 13:00.

Гьол беше пренесен назад в града, където почива в болница. На този стадий публичното въодушевление става мощно нападателно и локалните управляващи слагат защита, с цел да предотвратят нападенията против другите афганистанци в Броукън Хил. Малко от мъжете демонстрират състрадание към Мула Абдула или Гьол Мохамед. Невъзможността да отмъстят на мюсюлманите насочва гневните поданици към немския клуб на града. Той обаче е празен – всеки немец в Австралия е задържан и пратен в пансион, когато избухна войната – и бързо е изгорял до основи.

Що се отнася до телата на Гьол и Мула – те са заровени бързо и скрито под магазин за експлозиви.