Волейболът ми даде повече, отколкото ми взе, категоричен е емблематичният

Волейболът ми даде повече, в сравнение с ми взе, безапелационен е емблематичният волейболист

Една от емблемите на актуалния волейбол Тодор Алексиев минава от другата страна на мрежата. Капитанът на „ тигрите “ разгласи това в прочувствено писмо. Разговаряме с него за страстите във и отвън игрището с родения на 21 април 1983 година в Пловдив посрещач. Трикратен първенец е на България с „ Левски Сиконко “ и повторен с „ Хебър “. В чужбина е играл за италианския „ Фамилио Корилиано “ (2007), турския „ Халкбанк “ (2008), със съотборниците си Данаил Милушев и Николай Иванов с треньор Мартин Стоев), съветския „ Локомотив-Изумруд “ (Екатеринбург, 2009-2010), турския „ Истанбул Бююкшехир “ (2010-2011), “ Акуа Парадизо Монца Брианца “ (Монца, Италия, 2011), Газпром-Югра (Сургут, Русия, 2012-2015 - тогава треньор е Пламен Константинов). През сезон 2015–2016 е първенец на Аржентина с UPCN (Сан Хуан), в който е с пазарджиклията Николай Учиков. През сезон 2016 – 2017 печели купа с различен аржентински отбор – „ Персонал Боливар “. През 2017 – 2018 година играе за „ Олимпиакос “ (Пирея) и става първенец на Гърция, като е разгласен за най-полезен състезател на шампионата. През 2018–2019 година е в „ Спортинг “ (Лисабон), а през 2019 година още веднъж е в „ Олимпиакос “ и печели купата.

От 2001 година е в националния тим. Има бронзов орден от международното състезание за младежи в Иран (2003) дружно с пазарджиклията Стоян Самунев. Бронзов медалист от международното състезание в Япония (2006) и от Световната купа в Япония (2007). Бронз от европейското състезание в Турция (2009). Има премиите за най-хубав изпълнител и посрещач в Световната лига по волейбол (2012). Четвърти на олимпиадата в Лондон (2012). Сребро от първите европейски олимпийски игри в Баку (Азербайджан, 2015).

През 2013 година е определен за почетен жител на Пловдив.

Женен, с две деца.

- Капитане, нееднократно си казвал, че ще приключиш с кариерата си, когато тялото ти подскаже. Това ли е? Защото Иван Тасев да вземем за пример на 41 години стана за пръв път първенец на България и игра на олимпиада.

-  За мен персонално в този момент беше точния миг. След тези два страхотни сезона, които направихме с „ Хебър “, жив и здрав съм. Успях да се запазя от огромни травми за толкоз доста време. Може би можех да играя още, само че в никакъв случай не знаеш дали по същия метод ще се получат нещата другата година. Как тялото ти ще реагира в идващия сезон. Затова реших, че в този момент е момента.

- Изтече информация, че ще бъдеш състезателен шеф на Хебър…

- Реално видяно още не знам какъв ще съм, в действителност. Имаме сделки, съгласно които аз ще остана в клуба. Но като какъв, ще разберете по-късно. Ние ще го обявим.

- Но преди да застанеш от другата страна на мрежата, би ли направил коментар на сезона и на финала от страната на играч и капитан? В началото имаше рецензии, че Хебър не се показва безапелационно. После нещата се напаснаха...

- Естествено, не сме изпълнили задачата, която ни е сложена. За мен сезонът е сполучлив и несполучлив. Защото не можахме да вземем купата. Но спечелихме Купата, Суперкупата, още веднъж влязохме в групите на Шампионската лига. От тази страна е сполучлив. Но като не изпълниш най-главната цел, има една мъка, която ще остане вечно. Специално и в мене – тъй като това ми беше последния сезон. Но животът продължава. Има победи. Има загуби.

- Така е. Още повече, имаш толкоз богата визитка с толкоз доста отборни и самостоятелни награди…

- Индивидуалните в никакъв случай не съм ги броил. За мен са значими постоянно отборните купи и трофеи. Защото ние не играем сами. Тези MVP-та, тези самостоятелни награди, те са просто един бонус.

- Когато пристигна в „ Хебър “, се чуха въпроси – за какво пък тъкмо в Пазарджик… Какво ти даде „ Хебър “ и какво му даде ти?

- Значи какво съм дал на Хебър би трябвало други хора да го разясняват. Какво ми е дал на мене? Едно успокоение 4 години. Всяка година битка за купата. А това е доста значимо за един състезател – да не играеш, с цел да останеш в групата или да влезеш в плейофа. Което съм го правил в чужбина и не е окей. И ми е дал доста „ Хебър “. За мен беше значимо да завърша кариерата си точно тук и по този метод.

- Ти също му даде много…

- Радвам се. Радвам се. Надявам се да е по този начин и хората да го правят оценка.

- Волейболът също доста ти е дал, само че и доста ти е взел...

- Да, дълги години в чужбина бях надалеч от фамилията, взел ми е и детските игри, само че пък когато ми е взимал от свободното време, ми е дал друго. Включително и да изучавам езици, да чета, да се приготвям ментално за нещата, които следват след волейбола. Защото волейболът е до време. Но сигурно ми е дал повече в сравнение с ми е взел.



- Играл си под дърво и камък по света. А последните 4 сезона преди да дойдеш в България и Пазарджик завоюва 4 купи с 3 тима в 2 страни. Но къде в чужбина си играл с най-голямо наслаждение?

- В „ Олимпиакос “. Това е несъмнено.

-Защото е най-близо до нас?

- Не, не. Не можеш да си представиш за каква организация става въпрос там. Мястото е ужасно – Атина, няма какво да си приказваме. И „ Олимпиакос “ е един тим, в който се грижат непрекъснато за тебе. Осигуряват ти допустимо най-хубавите условия, а ти не мислиш а нищо друго, с изключение на за волейбол. Отиваш в залата по джапанки. Влизаш – всичко ти е квалифицирано за подготовка, за мач, за всяка една обстановка. От теб се желае единствено да си свършиш работата. Там да играеш беше същинско наслаждение. И това ще е мястото, което ще ми остане най-вече в сърцето от непознатите тимове след Сургут, където съм играл 4 години. Колкото и да е тежко в Русия, там е едно особено място за мен.



- Ти изглеждаш заплашителен на терена. Но все пак може ли да кажеш, че в случай че българският волейбол е едно огромно семейство, в него има неприятни братя, с които не искаш да играеш в една стая?

- Ние сме експерти и не е наложително да сме другари отвън игрището. Не би трябвало да споделяме дори. Важно е вътре на игрището какво се случва. Да си подаваме ръка, както сме го правили дълги години. Защото всеки с всеки не може да е непосредствен. Навсякъде има разнообразни хора. Важното е, че през годините сме посочили, че в игрището сме един колектив, един тим. Волейболът е отборна игра.

- Обичаш четенето. Коя книга те развълнува последно?

- Четенето постоянно ми е било занимание. Чета доста книги, виждам доста филми, изключително документални. Когато имам свободно време. Е, в този момент няма да имам доста (усмихва се), което е окей. Последно четох Винс Флин – той има един страховит воин – Мич Рап. Той е фиктивен воин, несъмнено, а в сюжета са преплетени политическия живот в Съединени американски щати, Централно разузнавателно управление на САЩ, и всичко наподобява напълно действително. Мич Рап е оставил персоналния си живот настрани, също като нас, с цел да се отдаде на специалността си. Има някакви допирни точки с мене, може би по тази причина го одобрявам и съм чел всички романи на Винс Флин с него. А те са 12-13. Но поредицата е страхотна.

- Благодаря ти. Бъди здрав и триумф в идващия сезон!

Дочо ЧАНЕВ

Снимки: Startphoto