Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През 1939 година целият свят е като буре с барут. Пламъците към момента угасват по бойните полета на Испания. Картата на Европа е прекроена след Мюнхенската конференция. Близкият Изток ври и кипи от придвижванията на арабите, битката на евреите за лична страна и стремежът на кюрдите към самостоятелност. Индия е във вихъра на придвижването на Ганди. Устоите на европейската колониална система в Африка се клатушкат и пропукват.

В тази комплицирана обстановка Япония търси за себе си опция да изкове лична отвъдморска империя, допълнена със необятна сфера на политическо въздействие. Империализмът на Токио  е ориентиран към Източна Азия и на първо място Китай, само че империята на Изгряващото слънце търси опция да подсигурява стратегическите си ползи на север и юг от Поднебесната. Все по-категоричната политика на Съединени американски щати и Англия по отношение на японците в Тихия океан, ги предизвика да потърсят опция за континентална агресия, с цел да се избегне пряк спор със западните сили.

През февруари1931 година Япония инсценира така наречен Мукденски случай, с цел да оправдае нахлуването си в Китай. Последвалата инвазия води до окупирането на североизточен Китай и основаването на марионетния режим Манджоу-Го. Окупацията води до непосредствено прикосновение на Съюз на съветските социалистически републики с Япония. Двете страни към този момент имат обща граница на о. Сахалин, който е оспорван сред Токио и Москва. Сега сред двете страни се появява още една точка на напрежение.

По сходство на режима Манджоу-Го, Съюз на съветските социалистически републики обезпечава поддръжка за основаването на комунистически режим в Монголия – още един откъслек от разпадналата се след 1912 година Китайска империя. Границата сред Монголия и Манджоу-Го по този начин и не е конкретизирана. Според японците тя минава по продължение на река Халхин Гол (Халха), до момента в който за Съюз на съветските социалистически републики и Монголия, рубежът минава на 6 километра източно от реката, в територия, която Япония счита за своя зона на надзор.

В тази напрегната конюнктура и предвид на възходящото напрежение в Европа, Япония стартира да опипва почвата за преначертаване на политическите граници в Далечния Изток. Още от 1938 година в граничната зона зачестяват случаите сред патрули на японската и монголската армии, които водят до постепенна ескалация.

Японските войски в бранша са част от така наречен Армия Квантунг. Това съединяване с бройка от над 1 000 000 бойци е най-голямата сухопътна армия на Япония. Нейният размер и въздействието на командния й състав я трансформират в страна в страната. Това поражда редица проблеми за японското висшо командване, както и за интернационалните служби на империята. По начало, държавното управление в Токио издава заповед само за подсилване на границата с Монголия, без да се позволяват съответни офанзивни дейности.

Командването на Квантунгската войска взема решение д аги интерпретира по собствен метод. На лице е и известно подценяване на препоръките – Съюз на съветските социалистически републики не е печелил война с непозната страна, понасяйки унизително проваляне от Полша през 1921 година Съветските военни съветници са се провалили в опита си да оказват помощ на испанските републиканци в Гражданската война, а руското протеже в Китай – Мао Дзедун по-скоро бяга, в сравнение с да се съпротивлява на японските войски. Като цяло, мнението за успеваемостта на комунистическите сили по света не е изключително високо.

Това, което японците несъмнено не регистрират, е че Съюз на съветските социалистически републики е извлякъл съществени поучения от развоя на Гражданската война в Русия (1917-1923 г.) Тогава Далечният изток е окупиран с лекост от японците, които допри обмислят основаването на марионетнта страна в Източен Сибир и Крайморския край. Тези уроци не са забравени. РККА е заделила обилни сили за защита на източните си владения. Остава отворен въпроса до какъв брой японците имат действителна визия за тези мерки, до момента в който възнамеряват идващите си стъпки.

Ескалацията на напрежението сред двете страни стартира през май, 1939 година Няколко опита на японците за преодоляване на противоречивата територия по границата с Монголия приключват с изтребване на японските елементи от монголската гранична конница. Тук командването на Квантунгската войска позволява първата си сериозна неточност – за подсигуряване на основната зона е назначена новосформираната 23-та пехотна дивизия. Нейният състав значително се попълня с наборници от територията на Манджоу-Го – едва тренирани и не изключително стимулирани.

Инцидентите през май сграбчват вниманието на Сталин. Недоволен от разрешаването на обстановката, вождът сменя дотогавашния командващ в Далечния Изток армкор (генерал) Григорий Щерн с генерал-лейтенант Георги Жуков (тогава с чин „ комкор “ – т.е. пълководец на корпус – б.а.). Като част от проекта си за довеждане докрай на интервенцията в къси периоди, Жуков съумява да уреди да му се обезпечат бронетанкови елементи и авиация. За началник на Военновъздушни сили в бранша е подложен обещаващия военачалник Яков Смушкевич (литовски евреин по генезис – б.а.).

В средата на юни, армията на Квантунг употребява своята автономност с цел да принуди локалните японски Военновъздушни сили да нападат една от съветските военно-въздушни бази в Монголия. Инцидентът провокира острата реакция на държавното управление в Токио. В опит да не се конфронтира непосредствено със препоръките, държавното управление не разрешава на въздушните си сили да правят повече военни полети в непозната територия. Към този миг, командването на армията Квантунг би следвало да разчете по-ясно знаците, изпращани от висшото командване. Това обаче не се случва. Вместо да деескалира, квантунгското командване усилва броя на наличните сили в региона на Халхин Гол до две дивизии – над 30 000 души.

В самото начало на месец юли, 1939 година командирът на 23-та пехотна дивизия Мичитаро Комацубара получава заповед да разчисти източните крайбрежия на Халхин Гол. В осъществяване на задачата, Комацубара разделя войските си на две. Пехотните елементи напредват през оспорваната зона и форсират река Халха на 2-ри юли, до момента в който танковите съединения оформят различен чеп на нахлуване югоизточно от тях. Идеята е двете войски да извършат съединяване в тила на предните руски елементи и да ги разгромят.

Жуков чака сходен ход и заповядва на авангардните елементи да водят задържащ пердах до групирането на бронетанкови съединения за пресрещане на врага. Предните руски елементи дават съществени загуби, само че се изтеглят в добър ред и не позволяват срив на фронта. Това дава време на Жукво да провежда контра офанзива и в двете посоки. Руските танкове (основно БТ5 и няколко Т26) надвишават по брой, а и по качество японските бронирани машини, които в огромната си част са леки модели или танкети.

Въпреки че не съумява да координира съответно дейностите на пехотата и танковите войски, численото преимущество в бронирана техника се оказва решаващо за ходовете на Жуков. Към края на юли фронтът е възобновен по остарялата граница. Японците дават към 5000 убити и ранени, като за руските загуби се счита че са по-значителни, само че предвид на трансферираните подкрепления от запад – по-лесни за възобновяване.

С напредването на месец август и проблемите в Европа, Жуков осъзнава, че би трябвало допустимо най-бързо да завърши дуела с японците или да рискува да бъде потърсен от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (той прочее получава паник офанзива на 1-ви юни, когато е извикан ненадейно в Москва с цел да му се връчи командването в Далечния изток – б.а.). На 20-ти август 1939 година, до момента в който Рибентроп и Молотов стартират договаряния в Москва, Жуков употребява всички налични сили за огромно нахлуване против японците.

Неуспехът през юли и неналичието на политическа поддръжка от Токио, сковават дейностите на армията Квантунг. Без да са заплашили руските линии за доставяне, японците не могат по никакъв метод да попречат на Жуков да докара подкрепления и техника, макар че главната му база за доставяне – град Чита, се намира на ок. 700 километра от фронта. Употребата на Военновъздушни сили от японска страна би се оказала призрачен сън за дългите върволици от над 4000 камиона и коли, с които препоръките прекарват провизиите си по единственото използваемо шосе. От Токио обаче са забранили полети над руска територия.

Съветите концентрират ок. 57 000 бойци, разграничени в няколко пехотни и моторизирани дивизии, подсилени с ок. 500 танка и още толкоз бойни самолети, огромен брой оръдия и минохвъргачки. Срещу тях японците разполагат с ок. 75 000 бойци, само че броят на техниката е доста по-малоброен – ок. 182 танка, до момента в който при оръдията се следи паритет от ок. 500 за всяка от страните.

Призори на 20-ти август, руските войски минават в необятно нахлуване против всички японски елементи, намиращи се на територията, за която Монголия претендира. Неспособността на армията Квантунг да преразпредели силите си съответно, води до това, че руската офанзива е посрещната само от частите на 23-та дивизия – ок. 30 000 души. Това дава опция на Жуков да наложи числено предимство в зоната на интервенции и чрез по-сериозния брой на бронираната техника, да обходи във фланг японските елементи и да ги блокира.  

Разразява се и сериозна въздушна борба сред двете страни, откакто японското Военновъздушни сили най-накрая се задейства в отбрана на предните си отряди. Общо в хода на акцията, препоръките губят над 250 самолета и близо 283 водача (174 убити и 113 ранени), до момента в който японците губят 163 самолета и 219 водача – 152 убити и 66 ранени. Разликата в броя самолети и водачи се дължи най-много на обстоятелството, че по това време огромна част от машините се ръководят от по двама водачи.

На 25-ти август, РККА приключва обкръжението на 23-та дивизия при селището Номонхан. През идващите пет дни, останалата част от армията Квантунг в бранша ще се опита да пробие блокадата. Именно в тези дни се разиграват и най-сериозните сражения по земя и във въздуха – двете Военновъздушни сили провеждат по над 10 000 полета и изразходват по над 1 000 000 патрона за бордовите картечници. Неспособността за пробив на блокадата и отводът на японците да капитулират, води до цялостното заличаване на 23-та дивизия. Японците губят ок. 43 000 убити, ранени и пленени в сраженията, до момента в който руските загуби се правят оценка на ок. 18 000.

Провалът на японците в борбата за Халхин Гол има съществени последствия, тогава към момента невидими за съвременниците. Правителството в Токио се съгласява на помирение, приема руските условия за границата и договаря съглашение за ненападение сред двете страни. По силата на това съглашение, Япония не влиза във война със Съюз на съветските социалистически републики през юли, 1941 година, когато нейният съдружник – Германия, започва интервенция Барбароса.

Това дава опция на Съюз на съветските социалистически републики да трансферира част от войските си от Далечния изток към Европа, спасявайки по този метод Москва от немското нахлуване. Военният неуспех на армията Квантунг в Монголия се оказва дълготраен военно-политически неуспех за Япония. През 1945 година, Съюз на съветските социалистически републики ще наруши съглашението и ще нападне Япония в самия завършек на Втората Световна война.