Великите Военни Изцепки: Английската армада (1589 г.)
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
В края на XVI век, Европа е разкъсвана от религиозните войни сред католици и протестанти. Могъщата империя на Хабсбургите се пробва да наложи религиозно и политическо единение над Стария континент, облягайки се на концепцията за един император отпред на всички страни и папата като единствен набожен лидер. Срещу тях се изправя необятна коалиция от разнообразни страни, множеството от които одобряват протестантството като средство за равноправност от въздействието на папата и императора. Най-дейна и мощна измежду тези страни е Англия.
Защитено от водите на Ла Манша и от своя мощен флот, Островното кралство се трансформира в бастион на духовната и политическа опозиция против Хабсбургите. Водени от своята уверена и непреклонна кралица Елизабет, албионците са решени на всичко с цел да осуетят католическите проекти. Тяхната непрекъсната поддръжка за протестантската идея се съчетава с непрекъснати пиратски нападения против испанските владения в Карибите, което нанася съществени вреди на католическата хазна.
Действията на англичаните провокират гнева на испанският крал – Хабсбургът Фелипе II. Днес Испания е страна, ситуирана на Пиренеите, фамозна с вкусни гозби, красиви курорти и забележителна архитектура. През XVI век, нещата стоят малко по-различно. Испания (или както се назовава тогава – Католическата монархия), съставлява милитаристична, ултра консервативна страна, подчинена на меча и кръста. Изкована във вековна битка с мюсюлманите, страната изнася две неща – конквистадори и католически мисионери.
Фелипе II Подхранвана от притока на злато и сребро от Мексико и Перу, испанската корона изпраща армиите си из цяла Европа, с цел да смаже всяка форма на духовна разкол или политическо опълчване. Освен пиренейските й владения, в кошницата с корони, която Фелипе II държи до трона си, попадат купите на 40 други владения, обхващащи Португалия и нейните колонии в Африка, Бразилия и Индия, половин Италия, Източна Франция, Бенелюкс и всякакви места по крайбрежията на Средиземно море. В добавка към този конгломерат, династията на Хабсбургите ръководи днешните Австрия, Чехия, Словакия и Унгария, а чичото на Фелипе – Фердинанд е и император на Германия. Де факто семейството на Хабсбургите е най-близкото нещо до Европейски съюз, което Европа е виждала преди края на XХ век.
През 1588 година, голямата Хабсбургска империя впряга своите обилни запаси, с цел да нападна Англия и да я смаже. Зле замислената експедиция носи гръмкото наименование „ Велика армада “. Нейната трагична история, приключила с цялостно крушение към този момент е разказана тук. Важно е да напомним, че в следствие от експедицията, Испания губи огромна част от атлантическите си кораби и способността си да води ефикасни войни дейности в Западна Европа за най-малко една година. Отделно от това би трябвало да се прибавят пагубните финансови загуби.
До тук свършва добре познатата история. Онова, което британската историография доста постоянно обича да пропуща, е идващият епизод, разиграл се през 1589 година и прочут като „ Английската армада “. Как се стига до концепцията за нея?
През 1587 година, година преди Великата армада, британският корсар и аристократ сър Франсис Дрейк съумява да нападна сполучливо и да разграби значимото испанско пристанище Кадис. Този рейд е и съответният мотив за изпращането на Великата армада през 1588 година По време на приготовленията за ответния удар след провалената испанска експедиция, англичаните се надяват че могат елементарно да повторят подвига на Дрейк, само че и доста повече. По персонално гледище на кралица Елизабет е направен комплициран проект, който планува британския флот да се спусне от Острова към Пиренеите, да нападна главните испански корабостроителници в Ла Коруня, Сан Себастиан и Сантандер, след което да завие на юг и да превземе Лисабон.
Сър Франсис Дрейк Там, англичаните би трябвало да провеждат огромно въстание на португалците против властта на Фелипе II. След сполучливото разбунване на Лисабон, англичаните би трябвало да потеглят на запад, да завладеят Азорските острови и употребявайки ги за своя база, да прихванат и унищожат годишния ескорт с доставки на злато, сребро и скъпи артикули, приближаващ от Мексико към Испания. Замисълът несъмнено е величествен и свръх упорит. Английските очаквания се коренят в схващането, че разгромения миналата година испански флот не може да окаже никаква опозиция.
Приготовленията стартират още в края на 1588 година Кралицата притегля на своя страна редица частни акционери, които да обезпечат към една четвърт от разноските за похода. Останалите пари би трябвало да дойдат от кралската хазна и от холандците. Последните са другия огромен конкурент на Испания и водят своя лична битка за самостоятелност против Фелипе II, почнала още през 1568 година и орисана да продължи осемдесет години до 1648 година
Освен пари, холандците дават обещание да пратят бойни кораби, бойци и хранителни запаси. Перспективата за плячкосване на несметните испански благосъстояния, притегля хиляди доброволци от всички краища на Англия. По проект експедицията се нуждае от 10 000 бойци, само че на апела откликват над 19 000 – ясно удостоверение за известността на Франсис Дрейк и увереността в идния триумф.
Улисани в подготовката на логистиката и планирането, англичаните пропущат комфортен миг за отплаване при започване на пролетта и са принудени да останат в пристанищата си още няколко седмици. Това води до поредност от съществени проблеми. На първо време, прекалено огромният брой доброволци води до сериозен дефицит на хранителни запаси. Над една трета от събраните за експедицията муниции са изядени и изпити още преди корабите да са отплавали на юг. Същевременно, холандците не съблюдават своята част от ангажимента.
Притиснати от испанските войски в Белгия, холандците не съумяват нито да провеждат обещаната флота, нито да заделят бойци и хранителни запаси. Въпреки това, в Лондон не се съмняват в крайния триумф на експедицията. Корабите, които въпреки всичко са подсигурени, се ръководят от опитни екипажи, жадни за благосъстояния и завършения. Моралът и мотивацията остават високи, време е да се работи.
Най-сетне, в края на април, 1589 година, англичаните потеглят. Експедицията включва общо 150 кораба с ок. 19 000 бойци на борда, без да броим ок. 4500 моряци. По-голямата част от корабите са леки търговски платноходи, краткотрайно преустроени в бойни кораби, а флагманите на петте обособени ескадри в армадата са британски галеони, изпитани в сражения с испанците. Англичаните доближават Бискайския залив при започване на месец май. Поради неразбираеми аргументи, сър Франсис Дрейк взема решение да не атакува главния испански флот, позициониран в Сантандер, а избира да нападна зле предпазения град Ла Коруня, където обаче няма съществени военни или финансови активи, чието очистване да си коства.
Битката за Ла Коруня стартира на 4-ти май с дебаркирането на британски войски в пристанището. Градът се пази от 4 кораба и едвам 1500 души, повече от половината доброволци. За бранителите излиза наяве, че така наречен Долен град е незащитен и за това огромна част от популацията или го напуща, или се затваря в цитаделата, където в оказването на опозиция се включват и дамите. В продължение на две седмици англичаните вършат несполучливи опити да пробият стените на крепостта или да я завладяват със взлом.
Отчаяната опозиция на жителите на Коруня се отплаща. Англичаните губят над 4000 убити и ранени, както и няколко кораба, без да реализират никакъв по-сериозен триумф от плячкосването на избите в Долния град. Без да могат да реализират съдбоносен триумф, Дрейк и войските му напущат разрушения град и се насочват към Португалия.
Тук шансът на англичаните не се оказва по-добър. Заедно с флота пътува Антонио де Авиш, приор на Крато – кандидат за португалския престол и възможен лидер на плануваното локално въстание. Оказва се обаче, че Антонио не просто не има нужната харизма и качества да бъде лидер – неговата позиция е изцяло отхвърлена от португалското духовенство и аристокрация, която декларират цялостната си поддръжка за Фелипе II.
Опитът на Дрейк да напредне с войски по суша в Северна Португалия и по едно и също време да обсади Лисабон, се провалят с гръм и тропот. Отбраняван от 40 кораба и 7000 души гарнизон, Лисабон се оказва оттатък опциите на англичаните. Сухопътната експедиция също не реализира триумф, защото не получава никаква поддръжка от локалното население. Към средата на лятото, обстановката на Английската армада е плачевна.
Рекапитулация на наличните сили демонстрира, че Дрейк разполага единствено с 20 кораба, които към момента са годни за бойни дейности и към 2000 бойци, които да качи на тях. Всички останали кораби са или потопени или би трябвало да се върнат в Англия за ремонт. От бойците над 3000 са убити, а ок. 14 000 са заболели или ранени. В тази тежка обстановка, Франсис Дрейк взема решение че да се изпращат сили против Азорските острови би били безпредметно.
SAMSUNG DIGITAL CAMERA Вместо това, той изпраща всички развалени съдове назад дружно с ранените и взема решение д а се опита да прихване конвоят с американските скъпоценности, като за задачата се пробва да превземе остров Мадейра. Опитът му е осуетен от локалната защита, а в това време испанците задействат личния си флот, който стартира да преследва отслабените британски кораби. За похлупак, силите на Дрейк са застигнати от стихия, която съвсем потапя флагманския му галеон.
Принуден да признае цялостното си проваляне, сър Франсис Дрейк се завръща с подвита опашка в Англия. Приходите от експедицията са скромни и не оправдават големите финансови инвестиции в нея. Загубата на голям брой кораби и опитни екипажи, се оказва тежък удар за британския флот. Вместо да унищожават испанската военноморска мощ в Атлантика, англичаните сами срязват клона, на който са седнали и дават на Фелипе II скъпа опция да концентрира сили и запаси за продължаващите войни против Франция и Нидерландия.
