Великите военни изцепки: Битката при Плочник (1387 г.)
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
През втората половина на XIV век Балканите са пометени от поредност несгоди, разказани от съвременниците като проявяване на Божия яд. През 1348 година към половината население на полуострова е покосено от Черната гибел. Цели региони са обезлюдени, градове и села опустяват, стопанската система се срутва, а с нея и съпротивителните сили на локалните владетели. Насред хаоса последвал пандемията, през 1354 година в Тракия се появяват първите хищнически отряди на османците. Две години по-късно те завладяват крепостта Галиполи, трансформирайки я в опорна точка за своите завоевания и нашествия.
През 1362 година османците завладяват Адрианопол – най-голямата цитадела в Тракия след Константинопол. Градът и неговото стратегическо състояние са оценени от султан Мурад I, който го афишира за своя нова столица. Въпреки че османската агресия е краткотрайно блокирана след похода на Амадей Савойски (1366 г.), десетилетие по-късно Мурад се завръща на Балканите. Междувременно, неговите генерали Евренос бей и Лала Шахин са завладели долината на р. Марица, разгромили са балканските войски при Черномен (1371 г.) и са унищожили независимите владения на аристокрацията в Родопите.
Завръщането на Мурад дава нов подтик на османските завоевания на Балканите. През 1382 година, след тежка и продължителна блокада, Лала Шахин завладява София. По същото време са завладени и земи по поречието на реките Струма и Места. Войските на Полумесеца нахлуват по продължение на Диагоналния път и стартират да плячкосват и сръбските земи по поречието на р. Морава. Търновското царство на Йоан Шишман става техен васал, а през 1386 година османците превземат Ниш, отваряйки си опция за в допълнение уголемение към Западните Балкани.
В опит да защитят земите си, значително от локалните феодали вземат решение да одобряват османския сюзеренитет. Техни контингенти се борят в редиците на Мурад, в това число и по време на походите му в Мала Азия, където сръбските рицари се популяризират в борби против емирите на Караман и Гермиян. В тази мрачна конюнктура обаче към момента има балкански феодали и владетели, които не са склонни да подвият коляно подред Османлиите. Най-силният измежду тях е княз Лазар Хребелянович – държател на земите, ситуирани по поречието на р. Морава. Той се издига като най-силен измежду владетелите, поели надзор над разпадналата се Душанова империя – малко съществувалата сръбска надмощие над централните Балкани. Княз Лазар съумява да спре османското нахлуване в земите си през 1380/81 година Той съумява да събере към себе си войски от разнообразни краища на сръбските земи и се готви да се опълчи на османците.
Същевременно, Полумесецът също групира силите си за решителни дейности. Докато главните османски войски се борят в Мала Азия, на Балканите е събрана огромна армия от нередовни бойци – наемници и авантюристи наричани акънджии. Техният брой е мъчно да се откри, само че евентуално наброяват сред 10 000 и 20 000 души. Все още се спори и за това кой ги командва – дали отпред застава Лала Шахин (който към този момент би трябвало да е най-малко на 60 години по това време) или различен от водачите на османските гази – Шахин бей.
При всяко състояние сходно войнство всява почит с размера си, както и със събраните в него бойци. Акънджиите са представители на особена каста войни. Малцина от тях могат да се нарекат ортодоксални мюсюлмани. Повечето изповядват всякакви синкретични вярвания, смесици сред ислям, християнство и езически ритуали и суеверия. Често носят по себе си култове. Някои от тях до скоро са били бойци на християнските владетели и даже не са сменили вярата си. Обединява ги стремежът към плячка и войнска популярност – мост сред религии, етноси и езици.
През пролетта на 1387 година, османските войски потеглят от Тракия към Албания – окончателната им цел е да се притекат на помощ на локален придворен в Северна Албания, заречен да им съобщи земите си в подмяна на военна защита. Планът на османските войски е да поемат по диагоналния път, да преминат през София към Ниш, след което да завият на юг по долината на р. Топлица и да навлязат в албанските земи през Косово, разграбвайки богатите сръбски територии в региона Монастир.
Осведомен за тяхното придвижване, Лазар Хребелянович събира своите сили и потегля от северозапад с цел да пресрещне османците. Планът му е да се спусне по поречието на р. Топлица и да не позволява нахлуване на мюсюлманското войнство в Монастир – значим културен център за сърбите и също значим източник на сребърна руда. Именно с тези средства Лазар съумява да финансира войските си и не може да си разреши врагът да покоси Косово.
Съдейки по нормалните за епохата скорости на придвижване, османските войски доближават до поречието на р. Тополница при започване на лятото. По същото време в региона идват и силите на Лазар. Следвайки изпитаната сръбска тактика да употребява оптимално терена, сръбският княз скрива войските си в гористите скатове към главния път и изчаква. Под знамената му има към 10 000 души – т.е. двете армии са почти равни. Въпреки това, репутацията на османлиите е страховите – Полумесеца още не е губил огромна борба против християните. Макар и не по този начин тежко снаряжени както сръбските рицари, акънджиите са войни-ветерани, от време на време с десетки години опит зад тила си. Подценяването им поради липса на тежки доспехи е еднакво на самоубийство на бойното поле.
Османският лидер прави разузнаване на региона, само че съгледвачите му не откриват и диря от врага. Османците са самоуверени – прекомерно постоянно са реализирали бързи победи против „ неверниците “ в личните им земи. Шахин разполага войската си на лагер край селището Плочник. Толкова е убеден че врагът се е разбягал като подплашени пилета пред страховитата му войска, че позволява множеството акънджии да се разпилян на отряди с цел да плячкосват покрайнината преди войската да продължи на юг.
Лазар е изчакал търпеливо точно този миг. Сякаш времето се е върнало обратно към 1330 година, когато при Велбъжд българският цар Михаил Шишман позволява същата неточност. Сръбските войски се концентрират за офанзива – рицарите заемат центъра, фланкирани от конни стрелци и следвани от пехота. Като гръм от ясно небе, сръбските войски нападат османския лагер. Там Шахин се пробва обезверено да подреди войските си за защита. Бронираният рицарски таран опустошава предните редици на акънджиите.
Изглежда че ще се пречупят. Но Лазар внимава с право. Макар и превъзхождани неведнъж, османските войски съумяват да се окопитят и да спрат вражеския напън. Прави им чест – всяка друга войска би се разпиляла като прахуляк напразно. Въпреки това численото предимство си споделя думата и силите на Полумесеца са изцяло разгромени, а командирът им бяга на косъм от гибелта.
До тук добре, само че Лазар знае, че няма време за губене – разгромили са персоналните войски на бея – ок. 2000 души, само че остават ок. 6-7 пъти по толкоз, пръснати в покрайнините. Да им се разреши да се съсредоточат в една мощ може да се окаже пагубно. Сърбите политат през дневната жега. Армията им се трансформира в една грамадна хайка за вълци – глутница след глутница, отрядите на акънджиите са обкръжавани и избивани безжалостно – османлиите не дават благосклонност и не я получават в подмяна.
Нощта преди Косово Кървав ден се спуска над долината на р. Толица. Лазурното небе е изпъстрено с пушеците на изгорените от акънджиите села, само че настъпващият по здрач се оглася от писъците и ругатните на загиващите османски бойци. Армията на Лазар се е сражавала добре. Дори хвалебствията на хрониките да са пресилени, най-малко половината от войската на Шахин лежи покосена по сръбската земя, а остатъците от нея бягат под паника назад към османските земи.
Самоувереността и арогантността на османците им коства скъпо и прескъпо. Сръбските войски печелят първата огромна победа, която някой балкански народ реализира против османците. Престижът на Лазар Хребелянович доближава своя зенит. Пос знамената му стартират да се стичат войски от всички краища на Балканите, а в негово лице локалните виждат Спасителя, който д аги избави от Полумесеца. Мобилизацията идва в точния момент. Привлечен от горчивият усет на провалянето, от Мала Азия на Балканите идва Мурад отпред на главните османски войски. Следващата му цел ще бъде Косово.
Снимки: Wikipedia
