Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 1920-та. Европа ври и кипи. Последните пламъци на Първата международна война преди малко са утихнали, а победителките предначертават политическия ред на Стария континент. Изтормозено от Голямата война, популацията на Европа е обхванато от революции, преврати, въстания и битки за национална равноправност. Трите остарели империи – Руската, Австрийската и Османската, рухват в хода на Световната война. На тяхно място се появяват нови, национални страни, които се борят за самопризнание, територии и място под Слънцето.

Кадри от Гражданската война в Русия

Междувременно, на североизток бушува най-кървавата революция в дотогавашната история – тази в Русия. Там две съществени фракции мерят сили една против друга – така наречен Белогвардейци – поддръжници на рухналия през февруари 1917 година царски режим и Болшевиките – съветските комунисти, които през октомври, 1917 година овладяват препоръките, ръководещи в столицата Петроград, а по-късно поставят ръка и на Москва и останалите съществени промишлени центрове, с помощта на своите дълбоки мрежи от почитатели измежду служащите и в армията. През 1919-20 година, болшевиките последователно тушират натиска на своите съперници и минават в контра нахлуване. Цялата страна е преустроена на военна нога, а висшата военна власт е съсредоточена в ръцете на националния комисар по войната – Лев Троцки. Именно той стартира преструктурирането на безредните войскови съединения и доброволчески елементи, служещи под алените флагове. На база измененията е образувана така наречен Работническо-селска алена войска (РККА). Нейна задача е освен да отбрани „ революцията “ в Русия, само че и да изнесе на щиковете си комунистическата концепция върху целия свят.

В началото на 1920 година, териториите под контрола на болшевиките се усилват доста. Новата власт е решена да заличи позорните последствия от Брест-литовския мир, подписан с Централните сили през 1918 година Съгласно този контракт, териториите на днешните Беларус, Украйна, Балтийските републики и Полша са отстъпени от Русия на Германия и нейните съдружници, а Русия излиза победена от Първата международна война. В хаоса на немското проваляне през 1918 година, в земите сред Одер и Днепър започват  да се появяват голям брой нови страни и национални придвижвания. От позиция на болшевиките, рухването на Германската империя и издигането на Ваймарската република, анулира уговорките на новата власт в Русия за съблюдаване на настоящите контракти. Нещо повече, Ленин и компания се декларират като ръководители на изцяло нова страна – Съюз на съветските социалистически републики, която няма нищо общо със остаряла Русия и нейните задължения. Е става известно, че териториалните искания съответстват изцяло, само че кой ти гледа чак такива детайлности.

Симьон Петлюра

Провокацията в действителност стартира от полска страна. Следвайки своите националистки упоритости, новопоявилата се Полша взема решение да завладее колкото се може повече територии за сметка на Германия, разпадащата се Австро-Унгария и Русия. Оптималната цел са полските земи от XVII век, когато Варшава господства над близо 1 000 000 квадратни километра територия. След като границите на запад са повече или по-малко закрепени със основаването на Чехословакия, Полша обръща взор на изток. Там, в Украйна, локалните националисти, отпред със Симьон Петлюра, се боят обезверено да отхвърлят властта на про-съветските войски. През април, 1920 г, Петлюра се съгласява на компромис – ще поддържа полските искания, в подмяна на поддръжка за отвоюване на Украйна от болшевиките. Така, през май, 1920 година, полско-украинските войски напредват на изток против про-съветските украински войски. Силите на Петлюра и Пилсудски съумяват да завладяват Киев и за малко наподобява, че идеята им ще се увенчае с триумф. Съвсем скоро небрежно скалъпените полско-украински сили се сблъскват с проведени дивизии на РККА, отпред с маршал Семьон Бодьони. Макар Червената войска да не е на равнището на войските-победителки в ПСВ, тя напълно не е и миш-маша от доброволчески команди, които съставляват нейните съперници. Нещо повече, РККА към този момент има насъбран постоянен опит в битката с белогвардейците и техните европейски сътрудници. С други думи, Пилсудски и войските му си намират майстора. В рамките на няколко седмици, полските войски в Украйна са разрушени, а по-добре проведените руски сили минават в контраатака. 

През задачите юни и юли, РККА продължава да настава. Пробивът в Украйна води до бърз колапс на всички полски фронтове. Червената войска окупира Беларус (тогава половината Беларус е в Полша по силата на Версайските контракти и линията „ Кързън “ – б.а.) Падат Гродно, Брест и Бялисток. Водени от маршалите Бодьони и Тухачевски, руските войски са на път да нахлуят в същинска Полша, откакто мирните договаряния в края на юли удрят на камък. В Петроград Ленин и Троцки предостатъчно потриват ръце. В техните проекти, Полша е единствено трамплина, посредством който РККА да прескочи в Централна Европа. Според тогавашните постулати на руското управление, „ пътят към Париж и Берлин минава през Варшава “.

Положението в полския лагер е трагично. Армията е деморализирана и в навсякъде оттегляне. Очаква се при започване на август РККА да е на подстъпите към Варшава. За силите на Пилсудски остава единствено една допустима алтернатива – да спрат врага и да опитат контраофанзива, която да докара до срив на руското нахлуване. Проблемите са на първо място на оперативно равнище. Полските войски са разпилени на необятен фронт, доста от тях водят боеве с настъпващите руски сили, което значи че мъчно могат да се прегрупират. Много от опорните точки, към които Пилсудски строи своята последна отбранителна линия, се намират в директния обсег на РККА и надлежно при една подранила атака на Червената войска, поляците няма да имат никакво време за създаване на своята защита. Поляците имат съществени проблеми и със снабдяването, а столицата им Варшава се намира под непосредствена заплаха да бъде завладяна, което би довело до цялостен колапс на младата полска страна. В своите записки, Пилсудски признава, че цялата им оперативна тактика е била един огромен гамбит.

Съветския проект е да се концентрират силите на Западния фронт (общо 24 дивизии), с цел да се направи обход на Варшава от север посредством форсиране на р. Висла при Влоцлавек. Същевременно една релативно слаба група войски – ок. 8000 души би трябвало да подсигури южния фланг на настъплението и да реализира връзка сред Западния и Южния (Бодьони) фронтове. Съветския проект е повтаряне на маневрата на военачалник Иван Паскевич от 1831 година, когато съветската имперска войска форсира р. Висла при Торун, минавайки в гръб на полските бунтовници и завземайки незащитената Варшава. Съветите са уверени в своето военно предимство и не имат вяра че поляците ще имат какъвто и да е късмет за контраофанзива.

Кадри от Битката за Варшава

Битката за Варшава стартира на 12-ти август, 1920 година, с офанзива на руската 16-та войска към град Радзимин, който е високомерен от РККА до края на деня. По всичко наподобява, че проектите на Тухачевски ще се увенчаят с триумф, а гамбитът на Пилсудски ще приключи с крушение. На 13-ти август, множеството западноевропейски дипломати напущат Варшава. Остават единствено представителите на Англия и на Папата. На 14-ти август, РККА дефинитивно извоюва предмостие при Радзимин и 4-та руска войска стартира нахлуване към Торун. Призори на 15-ти август, се случва първият крах. Един кавалерийски контингент от полската войска съумява да пробие руските линии и нападна непосредствено щаба на 4-та руска войска. Поляците съумяват да унищожат радиостанцията на препоръките. Оказва се, че това е единствената радиовръзка на 4-та войска и тя по този начин и не получава новите заповеди от Тухачевски, а продължава да настава на запад към Торун, вместо да завие на юг към Варшава. По същото време, Бодьони взема решение да пренебрегва заповедите на Тухачевски да се насочи със силите си на север към Варшава. Вместо това, руския Южен фронт нападна Лвов, не на последно място и по гледище на полит-комисаря на фронта Йосиф Сталин, който желае да постави ръка на основния промишлен център.

По същото време, Пилсудски, демонстрирайки стоманени нерви, продълбава да следва своя хазартен проект и вместо да укрепи защитата на Варшава от север, концентрира главните си сили – 5-та полска войска, за по този начин против слабата Мозирска група, покриваща връзката сред Тухачевски и Бодьони. Червената войска доближава на 13 км от Варшава, само че настъплението й е спряно, а без поддръжка от Бодьони се оказва, че офанзивата стартира да буксува. В основния миг, на 15-ти август, поляците минават в контранастъпление. Пета войска на Сикорски нападна по-многобройните и по-добре въоръжени руски елементи край Модлин и ги отблъсква, след което поляците си връщат основния Радзимин. Силите на Сикорски минават в цялостно нахлуване, като към тях са придадени всички налични механизирани елементи – танкове, бронирани коли и бронирани влакове. Това разрешава Пета полска войска да напредва с ок. 30 км дневно – забележителна скорост за епохата преди ВСВ. На 16-ти август поляците опустошават Мозирската формация (1-2 дивизии в повърхностен състав) и в действителност прекъсва връзката сред Западния и Южния фронтове на РККА. В последвалото нахлуване се демонстрира полската 1-ва легионерска пехотна дивизия. В поредност от усилени маршове, продължаващи до 21 часа дневно, поляците покриват над 260 км за 6 дни и се озовават в Бялисток, в тила на руската 16-та войска, която е принудена да се съобщи в края на август, откъсната от останалите руски сили. По същото време, Южния фронт стартира всеобщо оттегляне от Лвов, за да избегне обграждане.

Съветското военно крушение приключва в края на август, началото на септември, 1920 година, като по целия полски фронт защитата колабира, а РККА минава в безредно оттегляне, гонена по петите от полските войски. В обезверените боеве, поляците дават 4500 убити, 10 000 ранени и още толкоз изчезнали. Съветските загуби се правят оценка на 15 000 убити, 10 000 ранени и ок. 65 000 пленени. В средата на септември, поляците нанасят ново проваляне на Червената войска в борбата при Неман. В резултат, на 12-ти октомври е реализирано помирение, последвано от Мира от Рига (18-ти март, 1921 г.). Съюз на съветските социалистически републики е заставен да признае границите на Полша по линията „ Кързън “ и да заплати общо 59 000 000 златни рубли под формата на репарации и материали, както и да върне на Полша всички творби на изкуството, взети от Русия от превзетата от тях Полша след 1772 година