Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

За никого не е загадка, че тоталитарните режими са необикновен случай в човешката история. Оформени към някакъв фетиш към личността и/или идеология, този вид ръководство ражда „ забележителни “ постижения на човешката мисъл. Когато сходни режими ръководят в лимитирани по мярка страни, резултатът от тях е по-скоро смешен за външните наблюдаващи. Така да вземем за пример, в централна Азия има случаи на кръщаване на месеци на президентската майка или подмяна на Хипократовата клетва с клетва към президента. Когато обаче диктатурата на пролетариата плъзне в огромните международни сили, бъдещето стартира да наподобява тъмно видяно и извън. Въпреки това, има такива куриозни моменти в историята на страни като Китай, които, сходно на сладко-киселия сос, оставят голям брой разнородни чувства у читателя.

В хода на Втората международна война, Китай изживява последния стадий от дълъг развой на военно-политически катарзис, почнал още с установяването на републиката през 1912 година Между 1912 и 1949 година, Китай претърпява цивилен войни, протести, епидемии, кърваво японско настъпление, частична окупация от Съюз на съветските социалистически републики, намеси на Англия и Съединени американски щати и несъмнено, своя лична, комунистическа гражданска война, ръководена от Мао Дзъдун. Към началото на 1950-те, Китайската комунистическа партия е открила цялостен надзор над Поднебесната империя като се изключи о. Тайван, където държавно управление в заточение, подкрепяно от Съединени американски щати, продължава да се афишира за същински правоприемник на китайската република.

Корейската война (1950-53 г.) изправя Китай против Съединени американски щати и демонстрира какъв брой мъчително изостанал е Китай във връзка с технологии и стопанска система спрямо „ прогнилия буржоазен “ Запад. С тази уязвимост на разум, през втората половина на 1950-те, Вождът Мао афишира нова стратегия – така наречен „ Скок напред “, който би трябвало да докара до създаване на зрял социализъм в Китай и да приготви нещата за налагане на по този начин жадувания приключен комунизъм. Сходно отскачане на стопанските системи е наченато и в Европа под диктата на Хрушчов, който не желае да изостава от своя китайски сътрудник във връзка с индустриалните начинания. Дори дребна България прави опит да скача под наставленията на Тодор Живков.

И по този начин, до момента в който пролетарите от целия свят подскачат, Мао доразвива своята идея за рационализация, обявявайки и други стратегии, свързвани с хипотетичното възстановяване на човешкия живот в страната му. Селското стопанство е оценено като извънредно проблематично. Поради тази причина стартира акция за всеобщо обезлесяване за основаване на нови обработваеми площи, безотговорно потребление на пестициди и вкарване на най-престижните аграрни практики, създадени от руските агроинженери през 1930-те години. Освен всичко останало, Мао афишира открита война на четири скотски типа, избрани като гибелна опасност за китайците и селското стопанство – комари, плъхове, мухи и…врабчета. Ако за първите три типа животни има избрана логичност – на първо място разнасяне на заболявания, враждата с врабчетата е малко по-сложна за пояснение. Това не значи обаче че такова липсва.

Светли мозъци на китайската биология и агрономия, доближават до съмнителния извод, че всяко врабче в Китай изяжда по 2 кг посеви на година. Умножено по няколко милиона, тази численост демонстрира чудовищните вреди в порядъка на стотици, в случай че не и хиляди тонове посеви, които биват унищожени. Врабчетата, явно, обричат китайския народ на гладна гибел – както би споделил Катон Стария, Passer montanus delenda est или по нашенски – врабчетата би трябвало да бъдат унищожени.

През 1958 година, врабчетата са оповестени, безусловно, за питомци на капитализма и зложелател на китайския народ. Започва войната на китайския народ с врабчетата. Пекински официоз прокламира „ Нито един войник не ще бъде изтеглен от полесражението! Всички би трябвало да се включат в битката старателно и храбро! Трябва да действаме с безкомпромисността на революционери! “ Общо, за битка с врабчетата са мобилизирани 3 000 000 души – бойци, служители на реда, държавни чиновници и деца от разнообразни учебни заведения, както и хора от провинциите. За съпоставяне, това е броят бойци, които Прусия употребява с цел да победи Франция през 1870 година и да сплоти Германия. Освен с пушки и прашки, хората се въоръжават и с тенджери и тигани. Защо? Много просто, децата би трябвало да употребяват тези самобитни кречетала, с цел да блъскат по тях и посредством шума да не разрешават на врабчетата да кацат на едно място и да си почиват.

Тактиката е брутална. Врабчетата са устрелвани от въздуха, тровени, сграбчвани и смачквани или просто не са оставяни да кацнат, до момента в който не паднат мъртви от отмалялост на земята. Хората се катерят по дървета и здания с цел да палят гнездата им, да трошат яйцата им или да избиват дребните. В народен воин се трансформира младежът Ян Се Мун от провинция Юнан. Той издирвал гнезда на врабчета денем, след което нощем, до момента в който птиците спят, се покатервал и удушавал спящите създания и дребните им. Общо, на сметката му са зачислени 20 000 врабчета. Общо, в хода на акцията над 340 000 врабчета са избити в Пекин и общо над 4 000 000 в Китай – всичко това по китайски данни, представени същата година в списание Time.

Кампанията е оценена като велика победа на индивида над дивата природа. Това, обаче не значи, че войната е завършила. Ефектът от „ Великата акция против врабчетата “, както става известна, става ясно през 1959 година Както е предупреждавал орнитологът-дисидент Цзо Син Чен, избиването на врабчетата ще има призрачен за хората резултат върху насекомите. Комари, мухи и скакалци усилват популацията си в грандиозни размери единствено в границите на две години.  Именно последната злина се стоварва със страшна мощ върху китайското земеделие. Ефектите са чудовищни. В композиция с безогледното потребление на пестициди и обезлесяването, резултатът от избиването на врабчетата и скока в популацията на скакалците, провокира колапс на селското стопанство.

Между 1959 и 1961 година, Китай е обзет от всеобщ апетит, за който спомага и вноса на руско земеделско „ ноу-хау “. В самата Съюз на съветските социалистически републики псевдонаучните теории на руските ботаници, провокират Глодомора в Украйна (съчетано и с безогледния експорт на украинско жито по заповед на Сталин – б.а.). В Китай съвкупността от издънки и псевдонаука, води до гибелта на сред 15 и 45 000 000 души, наричана от историците „ Велик Китайски Глад “ И по този начин, дано обобщим „ Велик скок напред “ -> „ Велика акция против врабчетата “ -> „ Велик китайски апетит “. Парадоксално, пощурелите от апетит китайци се нахвърлят още веднъж върху птиците, погубвайки още стотици хиляди животни от най-различни типове. Това, на собствен ред, води до ново увеличение на насекомите и задълбочава рецесията с глада.

В тази обстановка, страната е изправена пред колапс. За да спасят остатъците от реколтата, китайците пренасочват напъните си за битка със скакалците. Междувременно, врабчетата са извадени от „ Черния лист “ на вредителите и са сменени с бълхите. Тъй като излиза наяве, че вредите върху популацията на врабчетата са необратими, Китай се вижда заставен да внесе врабчета от Съюз на съветските социалистически републики – съгласно някои източници към четвърт милион животни, за възобновяване на популацията.

Изпратените да се оправят със обстановката лекари са сложени под прецизен държавен контрол и им е неразрешено да употребяват „ апетит “ като причина за записаните смъртни случаи. Междувременно, Мао е заставен да се отдръпне от цялостния надзор на страната и да разреши на свои заместници да поправят последствията от рецесията. През 1966 година, обаче, Мао се завръща с нова грандиозна стратегия – „ Великата културна гражданска война “ – която в действителност се изражда в десетилетие на чистки против идеологическите съперници на маоисткия режим. В последна сметка, гибелта на Мао през 1976 година поставя завършек на поредицата Велики безумия. Начело на страната застава реформаторът Дън Сяопин, който реформира земеделието и промишлеността по буржоазен пример и поставя основите на актуалната китайска икономическа доминация.

Снимки: GettyImages, TheWorldofChinese, ChinesePoster