Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

В първичният стадий от войната, Германия и Австро-Унгария от Централните сили се изправят против Съглашението на Англия, Русия и Франция. Първите няколко месеца стават очевидци на поредност от открити сражения, в които новите постижения на промишлеността трансформират бойните полета в месомелачки. За да избегнат несъразмерните загуби на хора, главните армии се окопават в дълги стотици километри окопни системи. Войната се трансформира от мобилна в позиционна. Наличието на запаси в големи количества се трансформира в основен миг от способността на всяка една страна да издържи на колосалното напрежение.

Към късната есен на 1914г., всеки от двата съюза търси метод да добави спомагателни участници в своите редици, за да разтегли фронтовете и да потърси пробив във вражеските обединения. Именно по тази линия, в края на октомври, Османската империя е привлечена в лагера на Централните сили. Портата нападна съветските позиции в Кавказ, а по море, набег на два немски бойни кораба през Проливите нанася съществени провали на едно от основните съветски пристанища в Черно море – Одеса.

Френски бойци на остров Лемнос

Снимка: By Ernest Brooks (1876–1957), official Admiralty photographer – This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11331955

В тази сериозна обстановка, и откакто е понесла големи загуби в първите месеци на войната, Русия стартира да изисква от своите съдружници дейности за продупчване на блокадата. Вариантите са няколко – пробив във фронта в Източна Франция, който да докара до евакуиране на немските сили; Пробив през Балтийско море; Пробив през османските позиции. Поради силите на немската войска по суша и на имперския флот по море, за Париж и Лондон излиза наяве, че единствения вид за реализиране на триумф и подкрепяне на Русия минава през победа над османците.

Първоначалният проект, направен от Хорейшо Кичънър, предвиждал да бъде високомерен град Александрета (дн. Искендерун) – основен морски и железопътен възел. Превземането на Александрета означавало да се прекъсне връзката сред османските владения в Мала Азия и останалите им територии в Сирия, Ирак, Хиджаз и Палестина. На хартия всичко звучало добре, само че оценките за нужните запаси се оказали неприемливи за Франция, която към този момент изразходвала забележителна част от опциите си с цел да задържа немските войски, нахлули на нейна територия. Освен това, оставал казусът със доставяне на Русия.

Единственият директен път за реализиране на тази задача оставали Проливите. Чърчил базирал проекта си на два съществени пункта. Първо, прихванати известия на немската военна задача в Истанбул предполагали много скромни по размер сили на османците в региона на Проливите. Второ – Чърчил се надявал че едно уверено деяние на Антантата на Балканите ще предизвика България и Гърция да нарушат неутралитета си и да се причислят към Антантата. Това, на собствен ред, би прекъснало връзките сред Австро-Унгария и Германия от една страна и Османската империя от друга.

Немска артилерия на Дарданелите

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-R36225 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5368395

В средата на февруари, 1915 година, британците придвижили дребна флотилия, подпомагана от няколко съветски и френски съда към Дарданелите. Корабите на Антантата почнали да бомбардират укрепените османски позиции на входа на Проливите и да разминират близките води. Първият проблем, на който се натъква интервенцията е неприятното време. То не разрешава облитането на противников позиции с самолети за разузнаване. Османците получават глътка въздух и съумяват да разместят батареите си по този начин, че да не попадат под директния огън на вражеската палубна артилерия.

Флотът открива смъртоносен огън по османските позиции, само че несполучливите авансово бомбардировки не са ги отслабили задоволително. Същевременно, миночистачите на Съглашението по този начин и не съумяват да разчистят добре водите към Дарданелите, а османците поставят спомагателни гърмежи директно преди борбата. В резултат, 6 от 18 линейни кораба са или потопени или тежко развалени от мини. Планът за форсиране на Проливите единствено с военноморски сили пропада изцяло. Съюзниците се концентрират върху проект Б – десант и сухопътна атака.

В края на месец март в Египет е съсредоточен експедиционен корпус в размер 78 000 бойци. Той се състои от три съществени сегмента – английският Средиземноморски експедиционен корпус (СЕК), френският Източен корпус (ИК) и австралийско-новозеландският корпус, известен като АНЗАК. Начело на интервенцията е подложен сър Иън Хамилтън. Подготовката по идната акция закъснява цели 4 седмици поради неуредици в подбора и подреждането на транспортните съдове. Това време е сполучливо употребявано от османците, които чакат вражеският десант и стартират да укрепяват Дарданелите, разчитайки и на контингент немски военни инженери и съветници.

Акустирането на новозеландски бойци

Снимка: By Archives New Zealand from New Zealand – Landing at Gallipoli, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47036764

Междувременно, упованията за бърза победа преобладават тактиката на Антантата. Османските сухопътни сили са считани за несъответстващи и неспособни на решителни дейности. Това се дължи най-много на неуспехите в хода на Балканската война. От друга страна, измежду Антантата липсва съответно отчитане на аргументите за османския неуспех против Балканския съюз. Сред бойците в Египет се популяризират брошури с заричане за бърз триумф и изваждане на Болният човек от войната в границите на дни. Част от информацията за османските сили е почерпена от туристически брошури, печатани в Египет в навечерието на Голямата война.

Османците, наставлявани от немски висши офицери, отпред с военачалник Ото декор Сандерс, употребяват забавянето на Антантата с цел да укрепят своите позиции и да концентрират свежи сили на Галиполския полуостров. Общо, Портата концентрира 6 дивизии, в размер до 62 000 души. По-голямата част от тези бойци са извлечени или от запаса (редиф) или са новобранци, свикани за окомплектоване на армията в Тракия. За да подобрят качеството им, германците и османските офицери правят непрекъснати учения и нощни маршове.

Същевременно се прави усилена работа по миниране на плажовете, слагане на бодлива тел и основаване на картечни гнезда и места за напредване на мобилна артилерия. Начело на 19-та дивизия, която прикрива на-южната част на Дарданелите е подложен Мустафа Кемал бей, прочул се по време на войната в Либия и заключителните етапи на Балканската война. Османците провеждат и дребна разследваща ескадрила, която да следи за напредване на вражеските сили.

Десантът на Антантата е плануван за 23 парил, 1915 година, само че е отсрочен с два дни поради неприятното време. Новото закъснение дава опция на османците да се прегрупират и да разположат по-добре силите си, употребявайки прикритието на ноща и новата система от пътища, построена по гледище на немските инженери. Призори на 25-ти, съюзническите елементи нападат в две насоки – нос Хелес – най-южната част на Галиполския полуостров и региона, станал в следствие прочут като АНЗАК, ситуиран северно от Габа Тепе. Целта на австралийско-новозеландските сили е да прекъсне пътя за оттегляне на османските сили в южната част на полуострова, до момента в който главните английски елементи напреднат от юг.

Османска батарея

Снимка: By Bain News Service – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID ggbain.20341.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3617123

Непредвидени течения и не добра рекогносцировка на терена водят до неточности в дебаркирането и силите на АНЗАК са стоварени по-на север с ок. 2 км от предстоящата зона – задоволително, с цел да обезсмисли топографските карти, с които разполагат. Въпреки това, техните командири предлагат частите им да бъдат изтеглени и изпратени за още един десант. Молбата е отхвърлена. Междувременно, Мустафа Кемал съумява да реорганизира частите си и да попречи на австралийско-новозеландските отряди да завземат главните височини в бранша. Османците не съумяват да пробият вражеската защита, само че резервират по-високата позиция, от която имат опция да наложат ефикасен обстрел на съперника.

На нос Хелес, разграничен на пет бранша – Y, X, W, V и S, нещата не се развиват по-добре. Османските брегови отделения, въпреки и в последна сметка разгромени, нанасят обилни загуби на десантните английски сили – някои полкове губят до 60% от числения си състав. В края на деня, английското нахлуване е локализирано, а към 27 април, общия прогрес на британските елементи се мери на не повече от 4 километра. До края на месец април, двете страни провеждат поредност от кървави офанзиви и контра офанзиви, които не съумяват да нарушат постигнатата патова обстановка.

Картината на полесражението се резервира без особени промени и през май. Първата е на силите на Антантата, които се пробват да пробият на север. Втората е на османските войски, които пробват да изтласкат съперниците си в морето. И двете страни изпитват изострен дефицит на боеприпаси. Загубите в хода на боевете са обилни, а прогрес още веднъж не е реализиран. Макар да не съумяват да разбият врага, османските войски потвърждават своите качества и към този момент никой измежду командирите на Антантата не смее да повтори оценките си от края на април.

Австралийски снайперист на пост

Снимка: By Ernest Brooks – This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=541447

Резултатът от касапницата е още няколко стотин метра изнасяне напред на британско-австралийските позиции, само че нищо повече. През август, Антантата се пробва да отвори нов пробив при Сулва, където са стоварени спомагателни елементи, само че и тяхното нахлуване е арестувано, а периметърът им остава непретенциозен и непълен за предизвикателство на съществено османско оттегляне. Новите борби водят до нови пагубни загуби, а резултатът и за двете страни остава патов.

Влизането на България в Голямата война през октомври, 1915 година радикално променя ситуацията в Галиполи. Антантата би трябвало да изтегли три цялостни дивизии и да ги пренасочи към Солун с цел да закрепи рухването на фронта в Македония. Междувременно, през България към Галиполи стартират да идват постоянни доставки на снаряди и боеприпаси от Германия, а също и огромно калибрена артилерия. Положението на окопалите се по крайбрежията елементи става нетърпимо и през месец декември, 1915 година, Антантата изтегля своите позиции. В 4:00 сутринта на 8ми януари, 1916 година, последните английски бойци напущат своя бранш на нос Хелес, с което се поставя завършек на един от най-големите военни провали в дотогавашната история.

Недостатъчната подготовка, неналичието на стратегическа и тактическа изясненост и незадоволителната съгласуваност водят до цялостен провал на проектите, начертани от Чърчил, който понася позора на главен провинен за неуспеха. Значителна част от тези числа съставлява броя на ранените бойци, а съвсем толкоз са и тези, станали жертва на заболяванията, поразили окопалите се армии – най-много тиф и дизентерия. Всяка година, на 25ти април в Австралия и Нова Зеландия се празнува денят на АНЗАК, считан за най-тържествения и значим празник, обвързван с удостояване паметта на жертвите на войната.