Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 2017-та. В Ирак към този момент от над петдесет месеца се води кървава битка за оцеляване сред държавните сили и кюрдите от една страна и злокобната джихадистка организация „ Ислямска страна “ от друга. Ситуацията е много оспорвана и проблематична за локалните сили. Джихадистите разполагат с голям брой опитни бойци, въоръжени с съвременни автомати, хитро измайсторени самоделни миномети и гаубици и несъмнено страховитите им атентатори-самоубийци, чийто дейности отварят големи пробойни в редиците на иракските сили за сигурност.

Най-тежките часове на държавното управление в Багдад са отминали с офанзивите от 2014 година, когато ИДИЛ съвсем съумяват да доближат столицата. Над 30% от територията на страната попада в техни ръце, а наподобява скоро и самият Багдад може да падне.

Колапсът на иракското държавно управление провокира намесата на водена от Съединени американски щати интернационална коалиция. Коалиционните сили, употребявайки чести и масирани бомбардировки, съумяват да спрат настъплението на ИДИЛ. Въпреки това, през 2015-та и 2016 година, джихадистите в съществени линии резервират основните си позиции, а борбите с тях коства живота на хиляди убити и ранени военни, служители на реда и цивилни. През октомври, 2016 година, иракската войска стартира своята най-голяма атака дотогава – борбата за Мосул.

Снимки: By Valentin Panzirsch – File:Wildschein, Nähe Pulverstampftor.jpg, CC BY-SA 3.0 at, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46902117

Кампанията против Мосул се чака да продължи няколко седмици. Оказва се, че в щабовете на анти-джихадистките сили са сбъркали – борбата трае до юли 2017 година През това време, с изключение на главните джихадистки сили към и в Мосул, в тила на обединението и иракските елементи работят други отряди на ИДИЛ, които нападат конвои и снабдителни елементи. Борбата се оказва дълга и кървава, а изходът й – не по този начин сигурен.

През април, 2017 година, иракските сили към този момент са затворили обръча към Мосул и са го изолирали от останалите владения на ИДИЛ. Въпреки това, в тила на главните елементи, джихадистите не престават да разпростират своята мрежа от локални кафези и атентатори, с която непрекъснато тероризират цивилното население и пречат на снабдяването. В териториите, към момента следени от групировката, се ползват жестоки закони и ограничавания. Всеки опит за бягство се санкционира със гибел, а ултра консервативните условия към популацията носят след себе си закани, санкции и обществено линчуване.

В тази напрегната конюнктура, в пограничните зони сред позициите на ИД и кюрдите към Киркук, се води една непрекъсната партизанска битка. Освен джихадисти и пешмерга, в сраженията вземат участие и локалните арабски племена, част от които поддържат ИД, а другите – Коалицията. За да сплашат своите подопечни, ИД правят непрекъснати обществени изтезания на хора, упрекнати в дезертиране – както измежду цивилните, по този начин и от личните им редици. При една сходна показна акция в средата на април, 25 души са разстреляни в региона към град Хауиджа – една от крепостите на ИД в централен Ирак.

Снабдени са с огнестрелно оръжие, експлозиви и РПГ-та. Целта им е да заемат стратегически комфортни позиции край основни снабдителни пътища и да унищожават противникови конвои с муниции и оръжие. При сходни светкавични офанзиви, джихадистите се стремят да ударят тила и челото на конвоя, да блокират придвижването му и да заграбят каквото могат от доставките, избивайки допустимо най-вече врагове. Следва бързо отдръпване в планини, пещери и скрити бази, за които знаят единствено джихадистите. Плячката в следствие се преразпределя по особено направена мрежа от скрити снабдителни депа. На базата на тази изпитана система, „ Ислямска страна “ съумява да се доставя съответно с боеприпаси, оръжие и гориво в продължение на месеци, изключително в зони, където установяването на пряк териториален надзор е невероятно.

Снимки: By Richard Bartz, Munich Makro Freak – Own work, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2142197

Като определена позиция, джихадисткият отряд избира ридовете Ал Рашад, ситуирани на ок. 88 км южно от Киркук. Пресеченият терен е съвършен за прикриване придвижването на групата, а в равнинната околност, северно от ридовете минават няколко значими снабдителни маршрута на пешмергите. Освен височините, провинцията е заета и от обширни царевични насаждения. Избрали мястото, джихадистите минават през нивите и заемат позиция наоколо до пътя. Операцията се развива безпроблемно като се изключи няколко подплашени от бойците глигана, които се скриват в гъсталаците.

Привечер, евентуално на 21ви или 22ри април, 2017 година, всичко наподобява умерено на позицията на ИД. Бойците са изпълнили сполучливо началната фаза от интервенцията, а идващите дни дават обещание да са плодородни за офанзиви против кюрдите. Бойците се подготвят за сън, оставени са и часовои. Тогава, изведнъж връхлита зложелател, който бойците на ИД не са очаквали.

От близките царевични полета, против джихадистите се надига вълна от…глигани. Дивите свине са се събрали на огромно стадо, евентуално предизвикани от подплашването на техните побратими няколко часа по-рано. Глиганите елементарно улавят дирята на джихадистите и разкрили позицията им се хвърлят за отплата.

Хванати неподготвени и полузаспали, бойците на ИД нямат време за реакция и са пометени от вълната четина и бивни, която прегазва бивака им като валяк. Всички осмина бойци на групировката са тежко ранени, само че за трима срещата се оказва съдбовна. Докато другарите им се пробват да се измъкнат, трима от бойците на ИД са подхванати от глиганите, които ги раздират съвсем до неразбираемост с бивните си. В рамките на няколко кървави минути, невъзпятата борба за ридовете Рашад завършва с безапелационна и цялостна победа на дивите свине. Иронията несъмнено е цялостна – кълнящите се че са най-праведни мюсюлмани джихадисти, са позорно избити от едно от най-нечистите животни в ислямската традиция.

Мнозина европейци възприемат случката като занимателен куриоз, само че за локалното население тя има и мощно алегорично значение. Фактът че точно диви свине надвиват над джихадистите единствено потвърждава глупостта и неправоверността на тяхната идея в очите на мюсюлманите от региона. Позорната преживелица и до в този момент се употребява в анти-джихадистките проповеди на мюсюлманските духовници в Близкия Изток и служи като анекдотичен образец, че непозволеното позоваване на божията воля за осъществяване на човеконенавистни каузи, рано или късно води до отмъщение, постоянно много ненадейно.