Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През 1471 година (или 1474-та съгласно други източници) в градчето Трухильо, провинция Касерес, от дълго време част от кралство Кастилия, проплаква едно момче. То се ражда в последна мизерия. Майка му е локална гражданка от допустимо най-беден жанр, която за малко е извоювана от обаятелен и емоционален полковник.

Момчето израства съвсем без никакви средства, препитава се с разнообразни законни и не изключително законни действия по улиците на Трухильо, а за обучение и дума не може да става. Неграмотен, безочлив и постоянно на ръба на закона, младежът израства дръзновен и безсъвестен опортюнист. През 1492 година, Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски завладяват Гранада и хвърлят построеното на основите на кръстоносното придвижване испанско общество в безпорядък. Вече няма зложелател за преследване от Пиренеите. Следва десетилетие на вътрешни безредици и неустановеност, засилени от гоненията против мюсюлмани и евреи и основаването на испанската Инквизиция.

В тази турбулентна среда един мъж, без да го осъзнава, намира отдушник за общественото напрежение. Само в границите на шест години, Испания се преориентира от войната с маврите към завоюването на един нов и чужд свят. За да си визиите по какъв начин са се чувствали тези хора тогава, помислете какво бихте създали вие, в случай че ви кажат, че може да се въоръжите с група другари и да заминете за обичания си фентъзи свят, където да откривате нови земи, да търсите благосъстояние и плячка и да се борите с незнайното. Яко, а?

Писаро и Атауалпа

През 1509 година, нашият юноша, станал огромен мъж, взема решение да спре да живее на ръба на оцеляването в планинските региони на централна Испания. Той се записва доброволец за следващото експедиционно пътешестване от Севиля за Новия Свят. В бордовата книга записват и името му – Франсиско Писаро. Командир на експедицията е станалия именит Алонсо де Орхеда (за който неправилно може да прочетете че бил българин – б.а.)

Когато през 1524г., той за пръв път научава за съществуването на богата империя някъде оттатък джунглите на днешна Венесуела, Писаро небрежно провежда експедиция с концепцията да повтори подвига на Кортес от Мексико и да я завладее. Походът се проваля, както и идващият, през 1526 година През 1528 година, Писаро най-сетне съумява да превземе няколко селища в северните околности на Инкската империя и да си тръгне претрупан със злато. Тези първи срещи с испанците имат съществени последствия за бъдещето на инките.

През 1524 година, Писаро не съумява да доближи земите на инките, само че нещо, пренасяно от бойците му има по-голям триумф – вариант на едрата шарка. В рамките на няколко месеца десетки хиляди инки умират, измежду тях и император Хуайна Капак и престолонаследникът му Нинан Чуйочи. В разследване на тяхната гибел, страната е хвърлена в революция, която привършва тъкмо по времето, когато Писаро се завръща за четвърти път в Перу.

През 1528 година, Писаро отпътува за Кастилия, където му е обезпечена визита при крал Карлос I. Писаро демонстрира злато, сребро и изумруди, които е завладял по време на последното си пътешестване и печели монарха за идеята. Карлос му обезпечава формален патент за право на завладяване и ръководство на всички новооткрити земи в името на испанската корона. С един дръзновен ход, Писаро съумява да надиграе другите завоеватели, ситуирани в Панама и Венесуела, които също точат зъби за благосъстоянията на инките. Проблемът е, че в редиците му има единствено 180 души – три пъти по-малко от силите на Кортес. Освен това историята демонстрира, че Кортес не съумява да победи ацтеките самичък със своята дребна войска, а се нуждае от няколко години и съюзи с редица локални племена.

Aтауалпа

Писаро към този момент се е провалил дава пъти в опита си да употребява мощ. Новият император на Перу – тринадесетият сапа инка – Атауалпа, знае това. Той към този момент е чувал за алчните бели мъже и има вяра че елементарно може да се оправи с тях. Да, армията му е изморена от борби, а значимата провинция Кито към момента поддържа брат му Хуаскар, само че Атауалпа има над 60 000 бойци на свое разположение. Императорът се насочва с част от войските си на север и стартира да приклещва испанците от няколко страни. Решен е да ги в профил и избие. Знае, че софтуерно те имат оръжия, които са непознати за инките, само че не се съмнява, че численото му преимущество ще е задоволително. В началото на месец ноември, 1532 година, Атауалпа изпраща новина до Писаро и го кани на среща в град Кахамарка, позволявайки на испанците да напреднат навътре в Инкската империя. Капанът е заложен, а на 15 ноември, завоевателите влизат в града. Писаро е изпратил контра предложение, в което приканва императорът да се схванат. Гордостта от успеха над брат му и забележителните му армии карат Атауалпа да се възгордее.

Проблемът е, че сапа инката в никакъв случай не се е срещал с човек като Франсиско Писаро. Испанецът добре е проучил придвижването на своя конкурент и знае че съществено е загазил. За да успее, му би трябвало нещо смело, безумно и тотално ненадейно. Съдбата и гордостта на Атауалпа му дават златен късмет. По време на срещата им, Писаро задейства своя личен капан. Испанските ветерани, калени в борби против французи, италианци и турци, небрежно се оправят с защитата на императора и го пленяват. Огромната инкска войска остава на позиции към Кахамарка, без да знае какво да стори. Атауалпа стартира да моли испанците за свободата си, предлагайки им да изпълни цяла къща със злато в подмяна на изтеглянето на Писаро. Втора огромна неточност, подбудена от събитията през 1528г. Да, завоевателите обичат златото, само че бедните момчета от улиците на Кастилия не са пристигнали с цел да вземат жълтия метал. Те желаят нещо, което не се купува със злато, а се печели с победи и земя – желаят да бъдат грандове на Испания. Писаро знае, че от Панама ще дойдат още испански войски и то скоро. Ето за какво видимо приема молбите на Атауалпа и оставя инкската войска да бездейства, до момента в който от краищата на империята се носят тонове злато и сребро.

През идващите две години, испанците подчиняват огромна част от земите на инките, въпреки съпротивата против тях да продължава интензивно чак до 70-те години на XVI век, когато и последните центрове на локална съпротива най-накрая рухват.