Великите военни изцепки: Обсадата на Гюнс
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Османците са били победени, само че не толкоз от стените на дунавската цитадела или оръдията на австрийските войски, колкото от неприятното време и проблемите със снабдяването. Някой различен държател в онази ера би размислил, би се отказал и би се захванал с нещо по-простичко. Но не и Сюлейман. Човекът, който самичък титулува себе си „ Повелител на хоризонтите “ няма по какъв начин да приема обстоятелството, че е бил надигран от централноевропейските дъждове. Десетилетие откакто се е възкачил на трона, Сюлейман към момента не е познавал усета на същинското проваляне и егото му не разрешава някакво приблизително огромно градче, ситуирано в покрайнините на империята му да се изплъзва от неговата власт.
Обсадата на Гюнс. Снимка: Wikipedia
След като е подсигурил останалите си фронтове и е изчакал подобаващ миг, Сюлейман заповядва нов поход. По остаряла османска традиция, подготовката стартира още през ноември, 1531 година Призиви са изпратени надлъж и нашир из империята. Случващото се припомня на сцена от фентъзи разказ – охолно облечени велможи, яхнали дорести жребци препускат по пътищата на голямата империя, понесли заповедите на падишаха. Призивите се четат санджак след санджак в цялата страна на падишаха. Спахиите от провинциите би трябвало да се отзоват на общ брой в Тракия напролет на идната година. Всеки да носи своето снаряжение и да се съпровожда от нужният брой джебелю – въоръжени спътници, издържани от всеки тимариот. Същевременно, апелът е насочен и към елита на османската войска – именитите еничари. Агите стартират да стягат войската в столичните орти, а ветерани идват от краищата на империята – брулените от степните ветрове гарнизони в Крим, изгаряните от слънцето пустини на Либия, Египет и Ирак, мрачните планини на Босна и Хърватия.
Хиляди търговци и занаятчии стартират да се събират, с цел да образуват грамадния обоз, следван от непрекъснат, преносим пазар, който да зарежда голямото човешко голям брой. Ковачи, месари, хлебари и шивачи се оказват на едно място с колари, лихвари, проститутки, перачки и момчета за всичко. Следовниците на армията наброяват съвсем толкоз, колкото и самата армия. Парите са положителни и сигурни – хазната заплаща всеки грош стока, която постоянните войски изразходят, тимарите заплащат от личния си джоб, както и наемниците.
Последните се събират от всички краища на Балканите. Организират ги локални велможи и първенци. Отряди от по 10-20 или 100-200, тези наемнически елементи образуват по този начин нареченото „ опълчение “, съставляващо към ¼ от цялата походна колона. Сред тях има представители на всички етноси – планинци от Босна и Албания, черногорци, сърби, българи, гърци, власи и турци от балканските поселения. Обещанието за богата плячка и бърза популярност е задоволително с цел да предизвика лудите глави.
Знамената на падишаха и великият везир се веят в челото на армията. Към сърцето на Европа поема най-голямата и добре проведена военна машина в тогавашният свят. По всичко проличава, че валякът този път ще премаже Виена. Гордостта на Сюлейман не познава граници. Войските му доближават Белград в края на юни. Навлизайки във военната зона, Сюлейман стартира да написа писма. „ Здравей, Фердинанд. Днес доближих в Осийек “ е приблизителното обръщение на едно от тях, написано на 12 юли, 1532г. „ Нямам нищо срещу теб, само че брат ти Карл ме провокира прекалено много пъти и този поход е против него. Идвам за Виена “. Всеки идващ ден, Сюлейман праща нови и нови депеши, с цел да извести своя австрийски конкурент до къде е достигнала неговата войска.
Фердинанд заповядва на всички войски от Хърватия и Унгария да правят отстъпка към Виена за защита на града. Местното население би трябвало да се изтегля и да бяга на север. Слуховете за ориста на тези, попаднали в османски ръце са страховити. Цели села и градове се трансформират в призраци.На запад, император Карл V впряга всички запаси на грамадната си империя с цел да събере войска, почтена да срещне Сюлейман на бойното поле. Наемници се стичат от Кастилия, Арагон, Фландрия, Валония и Нидерландите, Италия, Бургундия и немските земи. „ Мога да събера над 100 000 души “ твърди Карл своя брат, „ единствено би трябвало да издържиш “. Лесно да се каже, мъчно да се реализира.
Всички замъци в покрайнината са капитулирали без опозиция. Османските войски таман се готвят да напреднат на север към Виена, когато пред тях се оказва, че има едно дребно барикада, което не се е предало –.
Крепостта се управлява от хърватския посланик и боен Никола Юришич. С него има още 700 хърватски бойци, които са декларирали, че няма да бягат. В първия миг, Ибрахим паша, великият везир на Османската империя не може да повярва. Докладите би трябвало да бъркат, взема решение той. Този палат безспорно би трябвало да има огромен гарнизон – най-малко 5-6 000 души, с цел да може да се надява на някакви шансове. Без да ревизира наново, Ибрахим заповядва крепостта да се обсади по всички правила на тогавашното военно изкуство. Еничарите разполагат своите щурмови елементи и артилерия на предните линии и стартират да копаят траншеи и подземни галерии с цел да срутен вражеските укрепления с огън от оръдията и залагане на погреби под стените. Никола Юришич, който следи вражеските дейности от върха на замъка, написа в дневника си „ Цяло знамение ще е в случай че издържим и три дни “.
Това, което следва може да се преглежда по два метода. Единият е, борбата да се класира измежду най-героичните отпори в човешката история. Другият – да се прати в графата колосални военни изцепки. При съответствие 1:170, османците би следвало просто да залеят крепостта като зерги в Star Craft. Битката, както е написал Юришич, би следвало да завърши на 8-ми август,а на 14-ти, Сюлейман да обсажда Виена. Живият живот обаче не е Star Craft. По-голямата част от армията се разполага на великански лагер и изчаква обсадата. За самите военни дейности са заделени към 10 000 души, множеството от тях еничари. Елитната пехота е профилирана в завладяване на всевъзможни замъци. В тази борба грамадната конница няма да играе никаква роля. Ще приказват пушките, стрелите и оръдията.
Сапьори подкопават стените, въпреки твърдата канара под тях да прави слагането на гърмежи мъчно достижимо. В укреплението са отворени няколко пробива. Еничарите се хвърлят в офанзива. Защитниците ги стопират с огън от упор и твърдоглав ръкопашен пердах. Ден след ден, Гюнс устоява. Нервите на Сюлейман са изопнати до краен лимит. Армията му към този момент от дълго време би трябвало да е на път за Виена. Ибрахим паша хвърля силите в нови офанзиви с цел да успокои падишаха и да резервира главата си. Османците стигат до там, че зарязват актуалните обсадни постижения и стартират да строят кули „ като едно време “ с цел да нападат стените. Защитниците съумяват да подпалят и кулите. На 27-ми август, султанът заповядва взлом със всички налични сили.
Замъкът на Никола Юришич през днешния ден. Снимка: Wikipedia
Отчаяните бранители се бият до изнемогване и устоят. В хранилището са останали 3 бурета барут и съвсем никакви патрони. На 28-ми август сутринта, Юришич прави обзор на бойците си. Останали са единствено 200, множеството тежко ранени. Краят наподобява е пристигнал. Привечер, към портите се доближава османски делегат, който кани капитан Юришич на договаряния. Хърватинът е стъписан. Оставяйки мъжете си на позиция, той влиза в османския лагер, преминавайки през грамадната войска. Падишахът е получил донесения, които Юришич няма по какъв начин да знае – Карл V е събрал войска, която стартира да се придвижва на изток. Същевременно, в Централна Европа стартира дъждовният сезон. Османската войска е на път да се окаже в същата обстановка, в която се намира през 1529 година Сюлейман не може да допусне да загуби, по тази причина неговите хора оферират на Юришич да съобщи крепостта алегорично – дребен корпус еничари ще влязат и ще развеят османското знаме с конските опашки над крепостта, след което армията ще се изтегли назад, оставяйки Гюнс в ръцете на хърватите.
На 29-ти август, османците развяват флага на най-високата крепостна кула, след което напущат Гюнс. В 11 часа, вражеската войска потегля назад, а камбаните на градчето известяват успеха. От тогава, всяка година на 29 август, в 11 часа, камбаните на Гюнс бият. Сюлейман пропуща своя късмет да застане под стените на Виена – различен няма да му се отдаде. Владетелят, именуван Великолепни, ще води още доста походи, само че нито един път няма да може да приближи столицата на Хабсбургите.
