Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 1894-та. В разгара на епохата на империализма, европейските страни са се хвърлили в свирепа битка за завладяване на последните останали неколонизирани кътчета от Африка. В историята, това систематизиране на зоните на въздействие остава с названието „ Надпреварата за Африка “. Към този миг, по-голямата част от континента към този момент е поделена от новите бледолики господари. Едно от дребното останали места за завземане, е античната империя Абисиния, ситуирана на територията на днешна Етиопия. Абисинците имат една от най-развитите култури в цяла Африка и, което е особено при тях, са православни християни.

Европейците напълно не са им непознати. Още през XVI век, етиопците подписват съюз с Португалия, ориентиран против мюсюлманския султанат Адал (дн. Еритрея), подкрепян от Османската империя. Португалците обезпечават на Абисиния първите огнестрелни оръжия, дружно с шепа наемници, които да обучат локалните в боравенето с мускети. Съюзът дава своите плодове и към средата на века, адалската страна е разгромена, а Етиопия остава като единствена мощ в Рога на Африка.

Следващите епохи са повече или по-малко спокойни, като единствените беди идват от локалното население на прилежащите територии – чергарски племена, които постоянно нахлуват на абисинска територия, с цел да грабят и водят както добитък, по този начин и хора, които биват продавани в иго по пазарите на Червено и Арабско море. Любопитна вметка към историята на района е, че за към 300 години от 1500 до 1800 година, арабските и османските търговци извозват от Източна Африка толкоз плебеи, колкото и европейците от западните лимити на континента. Интересно обаче, нито една организация в света не чака опрощение от близкоизточните робовладелци. Но, да се върнем на Италия.

В началото на 80-те години на XIX век, Англия се договаря с Италия да изпрати войски в Еритрея и да поеме контрола над основните пристанища там. Двете страни работят в унисон за да блокират френските домогвания до Червено море, като Англия се стреми да подсигурява свободния достъп на своите военни и търговски флот през Суецкият канал. Междувременно, в Етиопия на престола се възкачва нов император, Менелик II, който търси поддръжка от Италия за признание на своята купа. В подмяна на територии по крайбрежието на Червено море и признание на италианския протекторат над Еритрея, Менелик получава нужните гаранции от европейците и се заема да стабилизира властта си в империята. Към края на 80-те години, Менелик към този момент се усеща задоволително сигурен във властта си и отхвърля италианските искания за още земи и васално послушание. Логично, европейците вземат решение да удовлетворят накърненото си достолепие и се заемат да провеждат война против зложелател, който считат за нисш и първичен.

През декември, 1894 година, италианският експедиционен корпус, формиран от бойци от Европа и локални еритрейски помощни елементи, прекосява границата на Абисиния. Италия изпраща към 20 000 души, въоръжени с съвременно снаряжение и чака, че нахлуването й ще провокира раздор сред император Менелик и князете на периферните етиопски провинции, които към момента не са признали изцяло властта му. Случва се тъкмо противоположното. Нашествието на чужденците се оказва нужната заварка за сливане на цялата Абисинска империя и в края на 1895 година, Менелик разполага със забележителна мощ, евентуално над 190 000 души, събрани от всички краища на империята. Противно на италианските упования, към ½ от тази забележителна войска е въоръжена с огнестрелни оръжия. За това спомага и един неочакван съдружник – Русия. Действайки в сговор с Франция, руснаците се притичат на помощ на Етиопия, изпращайки военни съветници и колета с оръжия и боеприпаси, които допълват разнородния етиопски боеприпас. В последна сметка, италианците се оказват превъзхождани 9 към 1 в жива мощ и 4 към 1 във връзка с огнестрелните оръжия. За похлупак, снабдяването им е разтеглено на стотици километри, през сложен терен, с голям брой разновидности за спиране линиите за връзка към Еритрея.

През 1895 година, двете страни водят маневрена война, без да влязат в намерено стълкновение. От една страна етиопците се стремят да изтощят своите съперници и да ги вкарат в капан, само че от друга Менелик си дава ясна сметка, че страната му не разполага с нужните средства да поддържа сходна войска още дълго. В последна сметка, в самото начало на март, 1896 година, двете страни се оказват в позиция за водене на пълномащабно стълкновение. Италианските сили в това стълкновение, останало в историята с името Битката при Адуа, наброяват към 18 000 души, разграничени на 4 бригади. Планът на военачалник Баратиери е да нападна по-многобройната вражеска мощ (ок. 80 – 100 000 души, множеството въоръжени с пушки), по едно и също време от няколко направления и да ги разгроми на разсъмване, преди да са се подготвили за борба. Оказва се обаче че етиопците са много ранобудни. Докато се подготвят за ранна молитва преди борбата, абисинските сили научават за напредването на враговете и небрежно се провеждат за стълкновение. Възползвайки се от пресечения терен и неналичието на връзка сред вражеските бригади, етиопците ги нападат една по една и ги смазват с численото си предимство. В рамките на няколко часа цялата италианска войска е разгромена изцяло. Италианците дават близо 8 000 убити и ранени, а най-малко още 3 000 попадат в плен. С това тяхната експедиционна войска в действителност престава да съществува. Етиопските загуби се правят оценка на към 14 000 убити и ранени.

Победата при Адуа на процедура поставя завършек на всевъзможни очаквания за победа от страна на италианците. Менелик рационално изтегля армията си към сърцевината на империята, с цел да може да я изхранва и изчаква политическия отзив от успеха. В Италия новината за разгрома води до открити протести в няколко града, а държавното управление пада. В последна сметка, през октомври, унизените италианци са принудени да подпишат мира от Адис Абеба. Съгласно него, Италия се отхвърля от всевъзможни искания към абисинските територии и признава цялостната самостоятелност на Етиопия. Унижението остава да тегне над Апенините и 40 години по-късно Бенито Мусолини стартира Втората абисинска война с концепцията да заличи това срамно леке от историята на своята страна.