Да уважаваш себе си означава да вярваш в това, което си ♥ Стефани ВЕРМЮЛИН
Водещият специалист в региона на прочувствената просветеност Стефани Вермюлин за разликата сред вярата в себе си и суетността.
Съществуващите в обществото неправилни схващания замъгляват същинското значение на самоуважението и само нашето погрешно мислене ни убеждава, че е обикновено да се самобичуваме. Едно от тези неправилни разбирания е объркването на вярата в себе си със суетливост. Да се гордеем със себе си е срещу надълбоко одобрените обществени и религиозни полезности като невзискателност и примирение. Ако високо почитате тези качества, самоуважението, интерпретирано като суетливост, може да наподобява тщеславно, даже пагубно. Една от другите заблуди е, че високото равнище на самоуважение води до високомерно държание.
В един от речниците, които употребявам, самоуважението даже е дефинирано като „ прекомерно удобно мнение за себе си “. Нищо чудно, че сме толкоз комплицирани. Но самоуважението няма нищо общо с високомерието. Те са противоположни крайности на две рискови положения. Арогантните хора не имат вяра в себе си. Ето за какво непрестанно акцентират какъв брой са значими. Те не са уверени в този факт, по тази причина се пробват да ви влияят. Несигурността основава надменност и суетливост. Нито едно от тях не е обвързвано със здравословното самоуважение.
Да уважаваш себе си значи да вярваш в това, което си. Не е нищо повече от това приемеш себе си подобен, какъвто си – аз върша по този начин. Научила съм, че няма смисъл да позволявам тази или която и да от така наречен мои недостатъци да се отразяват на това, което мога да върша добре. Така нещата, които не ви се удават, не би трябвало да ви пречат да цените своите качества, гении, креативност и неповторимия почерк, с който вършите всичко.
От: „ EQ Емоционална просветеност за всеки “, Стефани Вермюлин, изд. Кибеа, 2008 година
Снимка: Изд. Кибеа
