Проблемът на Хекимян и семейната история на Терзиев
Водещите претенденти в кметската конкуренция за София все още са двама. Васил Терзиев от ПП-ДБ има преимуществото на поддръжката на най-големите (по данни от парламентарните избори) обединения в столицата. Тази поддръжка би трябвало да е задоволителна за някакво в началото водачество в конкуренцията. Антон Хекимян пък стана изненадващата номинация на ГЕРБ. След като към този момент е ясно, че това не е някаква предизборна смешка на Борисов, можем да се вгледаме в някои съществени недостатъци на водещите кандидатури - наред с безспорните достолепия и на двамата.
Антон Хекимян
Няма нищо неприятно публицист да стане политик. Има проблем обаче политик да стане някой, който е бил ден преди този момент шеф на новините във водеща телевизия.
Журналистът може да бъде журналист, който пази позиции по публични въпроси, в това число политически въпроси. В този случай преходът сред публицистика и политика е безпроблемен - както при Борис Джонсън да вземем за пример. Като политик и като публицист той се отличаваше със сходни (поне в екстравагантността си) позиции.
Но ролята на началник на новините в огромна телевизия, претендираща за индиферентност, не е публицистична. Тази роля се състои в асортимент на посетители, избор на въпроси към тях и най-много - в правилно и независимо отразяване на новините. Новините са факт, а публицистиката е въпрос на мнение и интерпретация на обстоятелството, която постоянно има политически смисъл и багра.
Когато " новинар " за една нощ се преобрази в " политик ", пораждат голям брой неуместни въпроси - както за политика, по този начин и за новинаря. Новинарят би трябвало да дава отговор да не би инцидентно да е служил като " скрита лимонка " на политическа партия в личната си телевизия. Да не би в слушалката му да са шепнели избрани партийни гласове? Също по този начин стои въпросът за спор на ползи - по какъв начин неговата (доскоро) телевизия и новинарският екип, който е управлявал, ще го отразяват по време на изборите.
Политикът пък би трябвало да дава отговор по кое време тъкмо се е сдобил с политическите си възгледи, които до тогава усърдно е крил заради служебните си отговорности. Тези политически възгледи достоверни ли са или просто той е медийно известно лице, което дадената партия желае да използва в електоралната конкуренция?
В съответния случай на Антон Хекимян има и още две усложнения. Първото е, че той стои като медийно известен стикер на един наложил се модел на ръководство в София, който има своите съществени проблеми. Градът явно има потребност от смяна и по-добра реализация на големия си капацитет, а не от преопаковане на досегашното положение на нещата. В този смисъл " новото ", което Хекимян носи, рискува да е просто целофан за остарелия управнически модел. Задачата на претендента - да убеди хората, че не е политическа козметика - няма да е лесна.
И най-после, с номинацията на Хекимян ГЕРБ се отхвърлиха да предложат политически водач в обстановка, в която има потребност от политическо водачество. Важно е в политиката да има хора, които са чувствителни към публичните настройки и Хекимян несъмнено е подобен. Но също по този начин има потребност от хора, които да образуват и насочват публичните настройки. Румен Радев да вземем за пример ясно постанова и усилва русофилските възгледи в българското общество. Евроатлантиците от ГЕРБ с какво дават отговор на тази политическа позиция - Антон Хекимян ще би трябвало да мисли и по този въпрос.
Васил Терзиев
Кандидатът на ПП-ДБ, който е със забележителна кариера като бизнесмен и експерт по осведомителни технологии, има биографичен проблем със своята кандидатура. В неговия случай въпросът не е за това какво той е правил и мислил, а какво са правили родителите му и негови родственици.
Семейната история е несъмнено политически значима и естествената реакция на много хора е да виждат проблем в принадлежността на членове на фамилията на Терзиев към Държавна сигурност. Особено за директно потърпевши от комунистическия режим неговата номинация носи отрицателни послания.
Този проблем е главният, който до момента занимаваше акцията на Васил Терзиев. Той му оказа помощ да добие популярност и известност, което е належащо във всяка акция, само че в същото време разколебава част от неговите евентуални гласоподаватели, които може да " стачкуват " с кандидатури като тази на Вили Лилков.
Терзиев е в сложна обстановка в това отношение, тъй като от една страна, несъмнено, не може да се откаже от фамилията си, а и никой няма право да желае сходна " павлик-морозовщина " от него. От друга страна обаче, колкото и да подлага на критика комунистическия режим и неговите репресивни практики, хората няма да го възприемат като достоверен изразител на сходни позиции.
Този проблем ще тежи на Васил Терзиев, само че той най-малко може да стане мотив за по-смислено вглеждане в комунистическото минало на България и очертаването на действителните проблеми в него. Каквото и да споделят критиците на Терзиев, той самият не е един от проблемите на комунистическото минало и на репресивните му служби. Преиграването в тази посока във връзка с човек, който е бил на 12 през 1989 година, не е изключително честно.
А това единствено по себе си е значим факт, тъй като в свободните страни хората не ги правят оценка по фамилната им история, а по личната им биография. В последна сметка най-популярният и до момента немски президент, Рихард декор Вайцзекер (вече покойник), бе наследник на Ернст декор Вайцзекер - държавен секретар във външно министерство на нацистка Германия, член на нацистката партия, почетен член на Секретен сътрудник и наказан на Нюрнбергските трибунали за съучастничество в закононарушения против човечеството. Васил Терзиев надалеч не е в тази позиция, само че правилото е значим и той демонстрира, че аргументът с виновността за делата на роднините му не е изключително мощен.
Най-куриозното е, че в рецензиите към Терзиев се включи и Бойко Борисов, който заприказва за " връщането на Държавна сигурност в София ". Бивш охранител на СИК - една от мутренските групировки, зародили с благословията и помощта на Държавна сигурност членове - упреква някого, който е бил младеж през 1990-те, че е обвързван с Държавна сигурност. И такова знамение доживяхме.
Да обобщим
Медийният проблем на Хекимян и фамилната история на Терзиев ще бележат неизбежно тази акция. Въпросът е по какъв начин двамата претенденти ще съумеят да отговорят на обвиняванията по отношение на тях и до каква степен ще остане запас и време за съдържателни градоустройствени политики. Кметското място в София е обаче на първо място национална политика - никой от претендентите не трябва да се заблуждава, че се избира просто градоначалник. Битката е за политическото бъдеще на страната. А това бъдеще в последна сметка зависи от промяната освен на поколенията, а и на управнически модели, които са се оказали корупционни или не задоволително ефикасни.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Антон Хекимян
Няма нищо неприятно публицист да стане политик. Има проблем обаче политик да стане някой, който е бил ден преди този момент шеф на новините във водеща телевизия.
Журналистът може да бъде журналист, който пази позиции по публични въпроси, в това число политически въпроси. В този случай преходът сред публицистика и политика е безпроблемен - както при Борис Джонсън да вземем за пример. Като политик и като публицист той се отличаваше със сходни (поне в екстравагантността си) позиции.
Но ролята на началник на новините в огромна телевизия, претендираща за индиферентност, не е публицистична. Тази роля се състои в асортимент на посетители, избор на въпроси към тях и най-много - в правилно и независимо отразяване на новините. Новините са факт, а публицистиката е въпрос на мнение и интерпретация на обстоятелството, която постоянно има политически смисъл и багра.
Когато " новинар " за една нощ се преобрази в " политик ", пораждат голям брой неуместни въпроси - както за политика, по този начин и за новинаря. Новинарят би трябвало да дава отговор да не би инцидентно да е служил като " скрита лимонка " на политическа партия в личната си телевизия. Да не би в слушалката му да са шепнели избрани партийни гласове? Също по този начин стои въпросът за спор на ползи - по какъв начин неговата (доскоро) телевизия и новинарският екип, който е управлявал, ще го отразяват по време на изборите.
Политикът пък би трябвало да дава отговор по кое време тъкмо се е сдобил с политическите си възгледи, които до тогава усърдно е крил заради служебните си отговорности. Тези политически възгледи достоверни ли са или просто той е медийно известно лице, което дадената партия желае да използва в електоралната конкуренция?
В съответния случай на Антон Хекимян има и още две усложнения. Първото е, че той стои като медийно известен стикер на един наложил се модел на ръководство в София, който има своите съществени проблеми. Градът явно има потребност от смяна и по-добра реализация на големия си капацитет, а не от преопаковане на досегашното положение на нещата. В този смисъл " новото ", което Хекимян носи, рискува да е просто целофан за остарелия управнически модел. Задачата на претендента - да убеди хората, че не е политическа козметика - няма да е лесна.
И най-после, с номинацията на Хекимян ГЕРБ се отхвърлиха да предложат политически водач в обстановка, в която има потребност от политическо водачество. Важно е в политиката да има хора, които са чувствителни към публичните настройки и Хекимян несъмнено е подобен. Но също по този начин има потребност от хора, които да образуват и насочват публичните настройки. Румен Радев да вземем за пример ясно постанова и усилва русофилските възгледи в българското общество. Евроатлантиците от ГЕРБ с какво дават отговор на тази политическа позиция - Антон Хекимян ще би трябвало да мисли и по този въпрос.
Васил Терзиев
Кандидатът на ПП-ДБ, който е със забележителна кариера като бизнесмен и експерт по осведомителни технологии, има биографичен проблем със своята кандидатура. В неговия случай въпросът не е за това какво той е правил и мислил, а какво са правили родителите му и негови родственици.
Семейната история е несъмнено политически значима и естествената реакция на много хора е да виждат проблем в принадлежността на членове на фамилията на Терзиев към Държавна сигурност. Особено за директно потърпевши от комунистическия режим неговата номинация носи отрицателни послания.
Този проблем е главният, който до момента занимаваше акцията на Васил Терзиев. Той му оказа помощ да добие популярност и известност, което е належащо във всяка акция, само че в същото време разколебава част от неговите евентуални гласоподаватели, които може да " стачкуват " с кандидатури като тази на Вили Лилков.
Терзиев е в сложна обстановка в това отношение, тъй като от една страна, несъмнено, не може да се откаже от фамилията си, а и никой няма право да желае сходна " павлик-морозовщина " от него. От друга страна обаче, колкото и да подлага на критика комунистическия режим и неговите репресивни практики, хората няма да го възприемат като достоверен изразител на сходни позиции.
Този проблем ще тежи на Васил Терзиев, само че той най-малко може да стане мотив за по-смислено вглеждане в комунистическото минало на България и очертаването на действителните проблеми в него. Каквото и да споделят критиците на Терзиев, той самият не е един от проблемите на комунистическото минало и на репресивните му служби. Преиграването в тази посока във връзка с човек, който е бил на 12 през 1989 година, не е изключително честно.
А това единствено по себе си е значим факт, тъй като в свободните страни хората не ги правят оценка по фамилната им история, а по личната им биография. В последна сметка най-популярният и до момента немски президент, Рихард декор Вайцзекер (вече покойник), бе наследник на Ернст декор Вайцзекер - държавен секретар във външно министерство на нацистка Германия, член на нацистката партия, почетен член на Секретен сътрудник и наказан на Нюрнбергските трибунали за съучастничество в закононарушения против човечеството. Васил Терзиев надалеч не е в тази позиция, само че правилото е значим и той демонстрира, че аргументът с виновността за делата на роднините му не е изключително мощен.
Най-куриозното е, че в рецензиите към Терзиев се включи и Бойко Борисов, който заприказва за " връщането на Държавна сигурност в София ". Бивш охранител на СИК - една от мутренските групировки, зародили с благословията и помощта на Държавна сигурност членове - упреква някого, който е бил младеж през 1990-те, че е обвързван с Държавна сигурност. И такова знамение доживяхме.
Да обобщим
Медийният проблем на Хекимян и фамилната история на Терзиев ще бележат неизбежно тази акция. Въпросът е по какъв начин двамата претенденти ще съумеят да отговорят на обвиняванията по отношение на тях и до каква степен ще остане запас и време за съдържателни градоустройствени политики. Кметското място в София е обаче на първо място национална политика - никой от претендентите не трябва да се заблуждава, че се избира просто градоначалник. Битката е за политическото бъдеще на страната. А това бъдеще в последна сметка зависи от промяната освен на поколенията, а и на управнически модели, които са се оказали корупционни или не задоволително ефикасни.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ