Серийните убийци изненадващо намаляват от 80-те години на миналия век насам
Водещата международна база данни за серийните убийци демонстрира, че броят им последователно понижава, от 80-те години насам, когато е бил в своя пик.
През 90-те години на предишния век учителят по правосъдна логика на психиката в Радфордския университет Майкъл Аамод слага на студентите си задачата да основат профили на серийни убийци, в това число времева линия на техните убийства, история на живота им, главната им демография и информация за техните закононарушения. Първоначално досиетата се съхраняват в чекмедже, а години по-късно са добавени към уеб страницата на класа. В последна сметка информацията е събрана в база данни – и през годините се трансформира в личен план за актуализиране и поддържане на най-изчерпателната сбирка профили на серийни убийци в света.
Използвайки определението на ФБР за „ серийни убийци “ (хора, които нелегално са умъртвили две или повече жертви при обособени събития), откривателите от Радфордския университет и университета на Флоридския залив документират такива нарушители от цялостен свят – и вършат някои много забавни открития.
Например, Съединени американски щати е страната с най-вече регистрирани серийни убийци – 3613 от 1900 година насам. Това е към 67% от серийните убийци в света за страна с 4,35% от международното население. Следващата най-близка е Англия със 167. А Япония (137), Южна Африка (123), Индия (121) и Канада (119) са единствените други страни, в които има над 100 серийни убийци, разпознати в базата данни.
От началото на данните през 1900 година почти 11% от серийните убийци са били дами, като процентът на дамите серийни убийци понижава през годините спрямо този на мъжете. Преди 30-те години на предишния век почти 1/3 са били дами и понижават до към 6% от 1980 година насам. Жените също по този начин са по-склонни да употребяват отрова при убийствата си, в сравнение с мъжете, и да убиват за финансова полза като главен претекст. Мъжете в това време са по-склонни да убиват за лично наслаждение и по-вероятно да го вършат, като прострелват или удушават жертвите си. Жертвите на дами по-често са членове на фамилията, в сравнение с при мъже, които убиват повече външни за фамилията си хора.
Раздробявайки закононарушенията още, базата данни съдържа някои други много мрачни обстоятелства: да вземем за пример, информация дали серийният палач е ял жертвите си (около 1,8% от мъже са го създали спрямо 1,3% от жените), дали е зародила некрофилия (3,4% от мъжете и 0,4% от жените) и дали са пили кръвта на жертвите си (0,7% от мъжете и 0,4% от жените).
Оттогава има внезапен спад със 138 серийни убийци, които са умъртвили две или повече жертви през 90-те години, и 89, които са умъртвили трима или повече. Напред към интервала 2010-2018 година (последната година с цялостна информация в базата данни все още на последната актуализация), когато виждаме единствено 43 серийни убийци, които са умъртвили две или повече жертви, и 23, които са умъртвили три или повече.
Изследователите свеждат този спад до няколко фактора. Част от него може да се дължи на това, че по-успешното откриване на закононарушенията от страна на правоприлагащите органи (например при застрахователни измами) значи, че серийните убийци с финансови претекстове е по-малко евентуално да останат неразкрити и по тази причина или биват хванати, преди да дават отговор на определението за сериен палач, или се отхвърлят от убийството за финансова полза напълно.
Също по този начин има спад във опциите пред опитните серийни убийци, както и евентуални серийни убийци, търсещи първата си жертва.
„ По-строгите закони и наредби за предварително освобождение връщат по-малко евентуални серийни убийци назад на улицата “, написа екипът в отчета за 2020 година „ От 1950 година в Съединените щати 16,8% от серийните убийци в нашата база данни са умъртвили още веднъж, откакто са били освободени от пандиза за предходно ликвидиране. Тази цифра, комбинирана с обстоятелството, че 79% от серийните убийци в Съединени американски щати са прекарали известно време в пандиза преди първото им ликвидиране, поддържа връзката сред по-дългите присъди и понижената периодичност на серийните убийства. “
„ Има и по-малка наличност на високорискови цели за серийните убийци. Това значи, че има по-малко хора, които пътуват на автостоп, оферират транспорти на непознати и вървят пеш до учебно заведение “, продължава екипът.
