Внезапно издъхна скулпторът Георги Костурков – Джорджи от симитлийското с. Полето
Внезапно ни напусна скулпторът Георги Костурков – Джорджи, родом от симитлийското село Полето. Джорджи, както го назоваха всички, отпътува за Австралия преди повече от 45 години, където живее и твори до сетния си мирис. През 2014 година се завръща в България, с цел да открие своя специфична галерия в Благоевград, озаглавена „ Завръщане “. Георги е едвам 26-годишен, когато напуща България. Той е заставен да поеме пътя на дезертьор. В тежкото време на Втората международна война татко му е погубен.
Бедността и отчаянието се изправят пред майка с четири деца. Тогава тежкото решение взима дядото – завежда го в София и три дни спи до леглото му в сиропиталището. Георги израства по пансионите – София, Банкя, Петрич, като през цялото му нерадостно детство го следват само фантазиите му и огромния му гений – рисуването. Учи в Техникума за художествени занаяти, където ориста го среща с най – положителните за времето си български скулптори, както и с огромния художник Гогушев. Костурков запомня съвета на един самообразован каменоделец - „ поминък не се учи, той се „ краде “ “.
Със същата непримиримост Георги Костурков потегля към Художествената Академия, със същия триумф режимът пречупва крилата му. Но и шансът не закъснява. Подписва контракт с италианска компания. Георги към този момент знае – пътят е към Италия. Мечтата му е да се запознае с великия български ваятел Асен Пейков. Получава виза за Югославия и потегля към родината на великите художници и скулптори.
След дълго пътешестване идва в Рим и се среща с Асен Пейков. Следват тежки дни и нощи в лагер за емигранти, изследване на Интерпол за надеждност. От няколко оферти накъде да поеме, той избира Австралия.... Първите пет години работи като общ служащ в солните мини и събира пари за следващата си фантазия – независима галерия. Там идва и първата му същинска премия. Картината “Златно зарево ” печели овациите на рецензията и феновете.
ледват независими негови изложения в Мелбърн, Сидней, Канбера. Неговите произведения намират особено място в галериите на Австралия. През 1988 година той е поканен да направи модел на статуя, която се връчва за триумфи в туризма. Конкурсът е извоюван от него. Следват редица триумфи. Видни българи, пристигнали в Австралия, са гостували в неговия дом. Поклон пред паметта му
