Внаши дни сексът е навсякъде. Той присъства в книгите, филмите,

Внаши дни сексът е на всички места. Той участва в книгите, филмите, песните, телевизионните излъчвания, а в този момент даже и в публикациите по история. Въпреки че някои страни към момента постановат строги правила за секса, факт е, че множеството западни страни са се поотпуснали в метода си към секса. Днес сексът е нещо, на което би трябвало да се любуваме, а не да се срамим от него.

Но това не постоянно е било по този начин. През Средновековието сексът е бил придружен от толкоз доста правила и разпореждания, че е чудно, че не сме изчезнали.

Моля, единствено за женени хора

През Средновековието единствените хора, на които е било разрешено да вършат секс, са били тези, които са си разменили брачни обети. Сексът преди тези клетви, изключително в ранното Средновековие, се е считал за огромен грях. Всъщност всеки, който е бил заловен да прави секс преди брака, е можел да бъде екзекутиран посредством изкормване!

Въпреки че това звучи много ясно, не е било по този начин. Съществували са два набора от клетви и това е провокирало известно комплициране. Имало е обет за годеж, с който двойката обещавала, че един ден ще се ожени, и брачен обет, който се произнасял на сватбата. Тези клетви имали идентична тежест; откакто двойката е дала обет, тя можела да прави секс без никакви последици (освен тези, които майката природа е предвидила).

Обетът за годеж можел да бъде нарушен, само че сватбеният обет - не, защото средновековната черква не била огромен последовател на разводите.

Обетът за годеж обаче не е бил малка врата. Хората не можели просто да се обвържат, да вършат секс и по-късно да анулират сватбата. Ако една двойка е правила секс откакто е дала обет за годеж, тя автоматизирано е била омъжена в очите на църквата. Не всички обаче осъзнавали това и по тази причина църковните съдилища прекарвали много време в разглеждане на двойки, които не осъзнавали, че са сключили брак.

Единственият излаз от нещастния брак е бил половата импотентност. Тъй като бракът е трябвало да докара до основаване на поколение, в случай че сътрудникът ви не може да основава деца, това е било съображение за бракоразвод. Някои мъже се опитвали да употребяват това като още една малка врата. Те твърдяха, че са импотентни със остарялата си жена, само че по вълшебен метод можеха да го създадат още веднъж с новата си брачна половинка.

Католическата черква скоро се усъмнила в тези хитрости и въвела нови правила. За да се потвърдят изказванията за импотентност, двойката трябвало да е била женена най-малко от три години и се претендирали очевидци.  

Католическата черква решавала по кое време сексът е разрешен

Католическата черква не е била удовлетворена единствено от това да споделя на хората с кого могат да вършат секс. Имало е и строги правила за това по кое време двойките могат да се любуват на компанията си.

Религиозният календар включваше " дни на целомъдрието ", през които не можело да се блудства. Сексът не можел да се прави по време на огромните празници (като Коледа и Великден), нито през шестте седмици на Великия пост. Неделите и рибните дни също били неразрешени.

Освен това сексът трябвало да се заобикаля по време на бременност, менструация и кърмене. Това не било толкоз наложено от църквата, колкото предложено от спестовните средновековни лекари. Като цяло това не е оставило доста дни в годината.

Освен това в дните, в които на съпрузите било разрешено да вършат секс, те трябвало да бъдат готови. Според средновековния закон сексът е трябвало да се прави при поискване.

Свети Павел е оповестил, че съпрузите би трябвало " да си дават един на различен това, което им се поставя " (секс). И двамата сътрудници са били равнопоставени, когато е ставало въпрос за концепцията за сватбен дълг. Ако сътрудникът ви е бил в въодушевление, по закон вие също сте били длъжни да го извършите.

За благополучие, с течение на времето Католическата черква осъзнала, че доста хора просто подценяват разпоредбите, и по тази причина смекчила позицията си. През XII в. множеството от тези правила се трансформирали в оферти. Църквата предпочитала хората да прекарват свещените си дни в поклонение на Бога, само че към този момент нямало да ви убиват поради това.

Духовен брак и свята непорочност: Средновековната процедура на безполовия брак

Католическата черква не серпантина с разпоредбите за това по кое време и с кого хората могат да вършат секс. Според църквата сексът е бил обвързван единствено с едно нещо: с възпроизводството. Това означавало, че хората би трябвало да вършат секс единствено в случай че интензивно се пробват да имат дете. Правенето на секс само за наслаждение беше огромен грях.



Друг огромен грях е да се опитваш да правиш нещо прекомерно рисковано в спалнята. На секса се е гледало като на нещо, което мъжът прави на дамата. Единственият разрешен секс беше този, при който мъжът играел активна роля, а дамата оставала пасивна. Това означавало, че е разрешена единствено една полова поза - по този начин наречената мисионерска поза.

Алтернативните полови позиции, да вземем за пример дамата да е от горната страна, се смятали за неестествени. Смятало се е, че другите позиции подкопават естественото мъжко владичество на мъжа. Странно е, че някои от по-либерално настроените теолози прекарвали време в класиране на това какъв брой неверни са половите позиции въз основа на това какъв брой естествени са те.

Колкото по-неестествена е позицията, толкоз по-вероятно е някой да отиде в пъкъла. Другите типове полов контакт също били неразрешени. Всеки полов акт, който не е бил ориентиран съответно към основаване на деца, се е смятал за содомия.

Нарушаването на тези правила било обвързвано с извънредно строги санкции. За страдание това означавало, че хомосексуалистите, по-специално, страдали доста. Мъжете, приети за отговорни за содомия, можели да бъдат изгорени на клада, обесени или даже умъртвени от апетит.

Нарушаване на разпоредбите на средновековния секс

Не е имало част от секса, която Католическата черква да не се пробва да контролира, а наказванията постоянно са били жестоки. Църквата имала единствено един проблем: хората обичали да вършат секс. Дори по-лошо, колкото по-забранено е нещо, толкоз по-привлекателно е то.

Доказателствата сочат, че макар всички закани на църквата множеството хора просто са пренебрегвали разпоредбите, защото са знаели, че щом това е ставало при закрити порти, църквата мъчно би могла да потвърди нещо.

Ако не друго, то позицията на църквата във връзка с секса се е обърнала против нея. Техният акцент върху това, че сексът би трябвало да бъде в границите на брака и единствено за основаване на поколение, постоянно отблъсква хората от техните съпрузи.

Много средновековни хора, изключително от висшите съсловия, са имали двама сътрудници. Често те са имали един брачен партньор, за който просто са се оженили и са имали деца, и втори, извънбрачен сантиментален сътрудник, с който са правили всички занимателни, сякаш греховни неща.

Разбира се, църквите и през днешния ден имат учения във връзка с секса, които чакат да бъдат следвани от техните практикуващи. За благополучие обаче множеството хора на Запад са свободни да избират дали да ги следват, или не. Това е въпрос на разбиране, а не на закон.

Днес персоналният ни живот е наша благосъстоятелност и това, което вършим в персоналния си живот, е наша работа. Важно е обаче да помним, че колкото и шокиращи или занимателни да наподобяват някои от тези правила през днешния ден, има елементи на света, където този тип правила към момента се ползват.

Погледът към тези правила е увещание, че не би трябвало да одобряваме за даденост свободите, на които се радваме през днешния ден.