Щам на COVID-19 е способен да заразява и да се размножава в човешкия мозък
Вначалото на пандемията COVID-19 лекарите забелязали нещо поразително. Първоначално описван като респираторен вирус, SARS-CoV-2 наподобява имал мощно влияние върху мозъка, причинявайки загуба на усет и подушване, мозъчна мъгла и в съществени случаи инсулт.
NYU Langone Health, изследователска болница в Ню Йорк, почнала да събира тези анекдоти с вярата да разбере по-добре по какъв начин вирусът въздейства на мозъка и нервната система. Години по-късно планът се е трансформирал от фокусиране само върху острите признаци към следене на дълготрайните неврологични проблеми, с които се сблъскват някои хора с дълъг Коронавирус, споделя шефът на програмата доктор Шарън Меропол.
Списъкът на неврокогнитивните проблеми, които екипът на Меропол и други откриватели би трябвало да проследят, е просторен: когнитивният крах, измененията в размера и структурата на мозъка, депресията и суицидните мисли, треперенето, припадъците, загубата на паметта и новата или влошена деменция са свързани с предходни инфекции със SARS-CoV-2. В някои случаи тези по-дългосрочни проблеми се появяват даже при пациенти със относително лек COVID-19.
Въпросът на " Свещения Граал ", споделя Меропол, е какво се случва в мозъка на пациентите с COVID-19 - и по какъв начин да се извърнат провалите.
Сивото има значение
Ако разгледате мозъка на човек, инфектиран с някои вируси, като бяс да вземем за пример, ще видите " вирус, който гъмжи на всички места. Черно на бяло " е, че мозъкът е инфектиран, споделя доктор Авиндра Нат, клиничен шеф на Националния институт за неврологични болести и инсулт (NINDS).
При SARS-CoV-2 има повече сива зона. В началото на пандемията Нат и сътрудниците му сканирали и анализирали физически мозъците на 13 души, умряли от COVID-19. Те не разкрили вируса SARS-CoV-2 в тези мозъци, само че разкрили обилни увреждания на кръвоносните им съдове, които били покрити с антитела.
Според Нат имунната система на организма се е объркала в отговор на вируса, което я е предиздвикало да нападна личните си кръвоносни съдове и е провокирало каскада от резултати, довели до доста инфектиране в мозъка, което може да приключи с съдбовно увреждане на частта, която управлява дишането.
При хората, които са претърпели COVID-19, възпалението на мозъка може да изясни и продължаващите с години признаци като мозъчна мъгла и загуба на паметта - макар че " не знаем сигурно ", споделя Нат.
Д-р Лара Джехи, която изследва COVID-19 и мозъка в Кливландската клиника, също показва възпалението като вероятен извършител на неврологичните признаци на COVID-19. Тя е разкрила доказателства за анормално инфектиране при хора с хронично главоболие след COVID-19. А в изследване от 2021 година Джехи и сътрудниците ѝ съпоставят мозъците на хора с дълъг Коронавирус и заболяването на Алцхаймер.
" Открихме доста области на припокриване сред двете болести и тези области на припокриване бяха съсредоточени върху... възпалението в мозъка и микроскопичните увреждания на кръвоносните съдове ", споделя тя.
В това изследване, споделя Джехи, екипът ѝ е желал да дефинира дали вирусът SARS-CoV-2 навлиза в мозъка и предизвиква увреждания непосредствено, или провокира имунен отговор, който води до промени в мозъка. Резултатите им сочат второто, само че откривателите към момента не са изключили опцията вирусът да има директно влияние върху мозъка.
Вирус в мозъка
След плана на Нат за сканиране на мозъка при започване на пандемията други откриватели са разкрили вируса в мозъците на хора, умряли от COVID-19.
За публикация в Nature през 2022 година откривателите анализирали мозъчната тъкан на 11 души, които са имали COVID-19, когато са умряли. При всички тези хора, като се изключи един, откривателите разкрили генетичния материал на вируса в тъкан на централната нервна система - което, пишат те, " потвърждава дефинитивно, че SARS-CoV-2 е кадърен да заразява и да се развъжда в човешкия мозък ".
За Нат обаче това към момента е отворен въпрос, който заслужава спомагателни проучвания. Неговият екип продължава да изследва мозъците на пациенти с COVID-19 и към момента не е разкрил съответни доказателства за съществуването на вируса SARS-CoV-2 в тези органи. В един от случаите, споделя той, са разкрили вирусни протеини, само че не и цялостния вирус, в биопсична тъкан от човек, който е имал COVID-19 по време на мозъчна интервенция за епилепсия.
Изследователите, които стоят зад изследване от април 2023 година, което към момента не е рецензирано, също откриват протеини на SARS-CoV-2 с шипове - които се намират на повърхността на вируса и му разрешават да навлезе в човешките кафези - в мозъците на хора, умряли от COVID-19.
Но проучванията са " спорни ", споделя Нат. " Някои са го разкрили, други не, а някои хора, които са го разкрили, са разкрили доста дребни количества. Все още има празнина в знанията ", счита той.
Д-р Уес Ели, който изследва мозъчните болести в Медицинския център на Университета Вандербилт, споделя, че е уверен, че SARS-CoV-2 може да нападна " поддържащите кафези " на мозъка, или тези, които обезпечават невроните , с цел да могат мозъкът и тялото да действат обикновено. Увреждането на тези поддържащи кафези, споделя Ели, може да даде началото на резултата на доминото, който да докара до гибел на тъкани в мозъка.
Но, споделя Ели, " съвсем несъмнено е, че се случват няколко процеса " - допустимо е вирусът да въздейства директно на мозъка и да провокира промени в имунната система, които водят до неврокогнитивни проблеми . " Не търсим магически патрон, който да реши всички тези проблеми едновременно ", споделя той.
Въпреки че може да няма едно-единствено решение, това не значи, че няма решение. Ели е открил, че " когнитивната рехабилитация " - развой на възобновяване на мозъчната функционалност посредством целенасочени умствени извършения - може да помогне на хора, които развиват сходен когнитивен крах след престой в интензивното поделение.
Този метод би могъл да бъде рисков за хората с дълъг Коронавирус, при доста от които признаците се утежняват след умствено или физическо натоварване, споделя Ели - само че смяната на функционалността на имунната система с вярата да се понижи възпалението в мозъка на хората с дълъг Коронавирус е различен обещаващ път.
Понастоящем NINDS набира пациенти за изследване на имунотерапията като евентуално лекуване на неврологичната болест дълъг Коронавирус. Този метод е изключително трогателен, споделя Нат, защото включва терапия, която към този момент се употребява за лекуване на редица автоимунни и неврологични болести - тъй че в случай че се окаже ефикасна, тя може да бъде приложена при пациенти с дълъг Коронавирус относително бързо.
Някои предварителни проучвания също по този начин демонстрират, че медикаментите за разреждане на кръвта могат да оказват помощ за разграждането на дребни " микросъсиреци " в кръвта, които са свързани със систематичното инфектиране, което може да облекчи признаците на дълъг Коронавирус, в това число отмалялост, мозъчна мъгла и затруднена централизация.
Засега няма потвърдени лечения за хора с неврологични или други признаци на дълъг Коронавирус. Но Ели споделя, че е оптимист, че обвързваните с Коронавирус мозъчни промени са обратими - по един или различен метод. " Мозъкът е необикновено невропластичен и може да прави невероятни неща ", споделя той.
NYU Langone Health, изследователска болница в Ню Йорк, почнала да събира тези анекдоти с вярата да разбере по-добре по какъв начин вирусът въздейства на мозъка и нервната система. Години по-късно планът се е трансформирал от фокусиране само върху острите признаци към следене на дълготрайните неврологични проблеми, с които се сблъскват някои хора с дълъг Коронавирус, споделя шефът на програмата доктор Шарън Меропол.
Списъкът на неврокогнитивните проблеми, които екипът на Меропол и други откриватели би трябвало да проследят, е просторен: когнитивният крах, измененията в размера и структурата на мозъка, депресията и суицидните мисли, треперенето, припадъците, загубата на паметта и новата или влошена деменция са свързани с предходни инфекции със SARS-CoV-2. В някои случаи тези по-дългосрочни проблеми се появяват даже при пациенти със относително лек COVID-19.
Въпросът на " Свещения Граал ", споделя Меропол, е какво се случва в мозъка на пациентите с COVID-19 - и по какъв начин да се извърнат провалите.
Сивото има значение
Ако разгледате мозъка на човек, инфектиран с някои вируси, като бяс да вземем за пример, ще видите " вирус, който гъмжи на всички места. Черно на бяло " е, че мозъкът е инфектиран, споделя доктор Авиндра Нат, клиничен шеф на Националния институт за неврологични болести и инсулт (NINDS).
При SARS-CoV-2 има повече сива зона. В началото на пандемията Нат и сътрудниците му сканирали и анализирали физически мозъците на 13 души, умряли от COVID-19. Те не разкрили вируса SARS-CoV-2 в тези мозъци, само че разкрили обилни увреждания на кръвоносните им съдове, които били покрити с антитела.
Според Нат имунната система на организма се е объркала в отговор на вируса, което я е предиздвикало да нападна личните си кръвоносни съдове и е провокирало каскада от резултати, довели до доста инфектиране в мозъка, което може да приключи с съдбовно увреждане на частта, която управлява дишането.
При хората, които са претърпели COVID-19, възпалението на мозъка може да изясни и продължаващите с години признаци като мозъчна мъгла и загуба на паметта - макар че " не знаем сигурно ", споделя Нат.
Д-р Лара Джехи, която изследва COVID-19 и мозъка в Кливландската клиника, също показва възпалението като вероятен извършител на неврологичните признаци на COVID-19. Тя е разкрила доказателства за анормално инфектиране при хора с хронично главоболие след COVID-19. А в изследване от 2021 година Джехи и сътрудниците ѝ съпоставят мозъците на хора с дълъг Коронавирус и заболяването на Алцхаймер.
" Открихме доста области на припокриване сред двете болести и тези области на припокриване бяха съсредоточени върху... възпалението в мозъка и микроскопичните увреждания на кръвоносните съдове ", споделя тя.
В това изследване, споделя Джехи, екипът ѝ е желал да дефинира дали вирусът SARS-CoV-2 навлиза в мозъка и предизвиква увреждания непосредствено, или провокира имунен отговор, който води до промени в мозъка. Резултатите им сочат второто, само че откривателите към момента не са изключили опцията вирусът да има директно влияние върху мозъка.
Вирус в мозъка
След плана на Нат за сканиране на мозъка при започване на пандемията други откриватели са разкрили вируса в мозъците на хора, умряли от COVID-19.
За публикация в Nature през 2022 година откривателите анализирали мозъчната тъкан на 11 души, които са имали COVID-19, когато са умряли. При всички тези хора, като се изключи един, откривателите разкрили генетичния материал на вируса в тъкан на централната нервна система - което, пишат те, " потвърждава дефинитивно, че SARS-CoV-2 е кадърен да заразява и да се развъжда в човешкия мозък ".
За Нат обаче това към момента е отворен въпрос, който заслужава спомагателни проучвания. Неговият екип продължава да изследва мозъците на пациенти с COVID-19 и към момента не е разкрил съответни доказателства за съществуването на вируса SARS-CoV-2 в тези органи. В един от случаите, споделя той, са разкрили вирусни протеини, само че не и цялостния вирус, в биопсична тъкан от човек, който е имал COVID-19 по време на мозъчна интервенция за епилепсия.
Изследователите, които стоят зад изследване от април 2023 година, което към момента не е рецензирано, също откриват протеини на SARS-CoV-2 с шипове - които се намират на повърхността на вируса и му разрешават да навлезе в човешките кафези - в мозъците на хора, умряли от COVID-19.
Но проучванията са " спорни ", споделя Нат. " Някои са го разкрили, други не, а някои хора, които са го разкрили, са разкрили доста дребни количества. Все още има празнина в знанията ", счита той.
Д-р Уес Ели, който изследва мозъчните болести в Медицинския център на Университета Вандербилт, споделя, че е уверен, че SARS-CoV-2 може да нападна " поддържащите кафези " на мозъка, или тези, които обезпечават невроните , с цел да могат мозъкът и тялото да действат обикновено. Увреждането на тези поддържащи кафези, споделя Ели, може да даде началото на резултата на доминото, който да докара до гибел на тъкани в мозъка.
Но, споделя Ели, " съвсем несъмнено е, че се случват няколко процеса " - допустимо е вирусът да въздейства директно на мозъка и да провокира промени в имунната система, които водят до неврокогнитивни проблеми . " Не търсим магически патрон, който да реши всички тези проблеми едновременно ", споделя той.
Въпреки че може да няма едно-единствено решение, това не значи, че няма решение. Ели е открил, че " когнитивната рехабилитация " - развой на възобновяване на мозъчната функционалност посредством целенасочени умствени извършения - може да помогне на хора, които развиват сходен когнитивен крах след престой в интензивното поделение.
Този метод би могъл да бъде рисков за хората с дълъг Коронавирус, при доста от които признаците се утежняват след умствено или физическо натоварване, споделя Ели - само че смяната на функционалността на имунната система с вярата да се понижи възпалението в мозъка на хората с дълъг Коронавирус е различен обещаващ път.
Понастоящем NINDS набира пациенти за изследване на имунотерапията като евентуално лекуване на неврологичната болест дълъг Коронавирус. Този метод е изключително трогателен, споделя Нат, защото включва терапия, която към този момент се употребява за лекуване на редица автоимунни и неврологични болести - тъй че в случай че се окаже ефикасна, тя може да бъде приложена при пациенти с дълъг Коронавирус относително бързо.
Някои предварителни проучвания също по този начин демонстрират, че медикаментите за разреждане на кръвта могат да оказват помощ за разграждането на дребни " микросъсиреци " в кръвта, които са свързани със систематичното инфектиране, което може да облекчи признаците на дълъг Коронавирус, в това число отмалялост, мозъчна мъгла и затруднена централизация.
Засега няма потвърдени лечения за хора с неврологични или други признаци на дълъг Коронавирус. Но Ели споделя, че е оптимист, че обвързваните с Коронавирус мозъчни промени са обратими - по един или различен метод. " Мозъкът е необикновено невропластичен и може да прави невероятни неща ", споделя той.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ