Точни сметки: Забравяме за еврозоната поне до 2026 година
Влизането на страната ни в еврозоната от средата на 2025 година става все по-малко евентуално. Това става ясно от данни на Националния статистически институт (НСИ) и на европейската статистическа работа Евростат за инфлацията в България и страните от еврозоната.
Най-вероятно и новата цел за въвеждане на еврото от 1 юли идната година няма да бъде изпълнена и по този начин ще трябва да забравим за еврозоната най-малко до началото на 2026 година.
Инфлацията в България за юли е 0.8%, а за последните 12 месеца е 2.4%, оповестиха от Национален статистически институт. Но за влизането в еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия не взимат под внимание националната ни инфлация, а инфлацията, измерена с хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), т.е. инфлацията, измерена съгласно потребителската кошница на междинния европеец. Годишната инфлация в страната съгласно ХИПЦ към края на юли е 2.8%, демонстрират данни на Национален статистически институт.
Като през последните месеци инфлацията нараства. През месец април инфлацията съгласно ХИПЦ беше намаляла до 2.5%. Но през идващите три месеца наклонността за понижаване на инфлацията се обръща - през месец май нараства до 2.7%, през юни доближава 2.8%, а през юли се задържа на 2.8%.
За да осъществим критерия за ценова непоклатимост за влизане в еврозоната, средногодишната инфлацията у нас не би трябвало да надвишава с повече от 1.5% инфлацията в страните от еврозоната с минимум повишаване на цените.
А покачването на цените в страната ни към момента е доста над това равнище. Според последните налични данни на Евростат, годишната инфлация във Финландия е 0.6%, в Латвия е 0.8%, а в Литва е 1.1%.
В еврозоната като цяло също има повишаване на инфлацията - от 2.4% през април до 2.6% през юли. Но това е по-малко от нарастването на инфлацията в България. Така се оказва, че страната ни към момента е надалеч от осъществяването на критерия за влизане в еврозоната.
Само през месец юли инфлацията съгласно ХИПЦ в България е 1.2%, демонстрират данните на Национален статистически институт. От страните в еврозоната има единствено една страна с по-висока инфлация. Това е Нидерландия, където покачването на цените е с 1.3%. Същевременно в девет страни от еврозоната през юли инфлацията е даже негативна.
Сред аргументите за високата инфлация в страната ни през юли е навлизането в дейния летен туристически сезон. През юли по отношение на предходния месец, най-голямо е покачването на цените на пътническия въздушен превоз - с 26.3%. Наред с това хотелите са вдигнали цените с над 20 на 100, а пакетните услуги за почивки и туристически пътувания са поскъпнали с 15.8%. Така секторите, които биха спечелили от въвеждането на еврото, защото ще има повече туристи в страната, спъват влизането ни в еврозоната.
В рамките на година са поскъпнали редица артикули и услуги, което ни отдалечава от еврото, като да вземем за пример водоснабдяване (увеличение на цените с 18.3%), пътнически железопътен превоз (15.6%), ремонт на коли (13%), медикаменти (8.4%), извънболнични медицински услуги (7.2%), наеми на жилища (6.3%), зеленчуци (4.8%).
Неотдавна Народното събрание разпореди на Министерски съвет, в случай че осъществим критерия за инфлация до края на годината, държавното управление да изиска влизане в еврозоната от 1 юли 2025 година Единственият късмет това да стане, е инфлацията да бъде понижена през септември откакто хотелите понижат цените в края на летния сезон, и вероятно, в случай че има намаляване на цените на някои сезонни храни през есента.
Преките непознати вложения в страната за интервала януари-юни 2024 година са в размер на 387.8 млн. евро, като понижават с 1.547 милиарда евро, или с 80 на 100, по отношение на същия интервал на предходната година, оповестиха от Българска народна банка. Само за юни чистите непознати вложения са негативни в размер на 148.5 млн. евро, което значи, че повече задгранични капитали са изнесени от импортираните в страната.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че непознатите вложители не са очаровани от политическата конюнктура в страната и от вероятностите за влизането ни в еврозоната.
Привлеченият дялов капитал (вноски на задгранични компании в капитала на български сдружения, както и заплащания по покупко-продажби с недвижими имоти) е позитивен и възлиза на 250 млн. евро за интервала януари-юни 2024 година Но привлеченият дялов капитал понижава със 176.9 млн. евро по отношение на същия интервал на предходната година.
Нетните вложения на задгранични жители и компании в недвижими парцели са негативни в размер на 1.3 млн. евро, при негативен чист поток от 7.2 млн. евро за първата половина на предходната година. Причината за това е, че доста руснаци продават парцели, а купувачите са най-вече българи.
Реинвестираната облага (показваща каузи на задграничните вложители в настоящата облага или загуба на дружествата) за полугодието е позитивна и възлиза на 589.8 млн. евро. Но това е доста понижение по отношение на предходната година, когато за полугодието реинвестираната облага е била 1.6 милиарда евро.
Промяната в чистите отговорности сред сдруженията с задгранично присъединяване и директните непознати вложители по финансови, облигационни и търговски заеми е негативна и възлиза на 451.9 млн. евро, при негативна стойност от 92.5 млн. евро от януари до юни 2023 година Това значи, че български сдружения връщат заеми, получени от непознати вложители.
Най-вероятно и новата цел за въвеждане на еврото от 1 юли идната година няма да бъде изпълнена и по този начин ще трябва да забравим за еврозоната най-малко до началото на 2026 година.
Инфлацията в България за юли е 0.8%, а за последните 12 месеца е 2.4%, оповестиха от Национален статистически институт. Но за влизането в еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия не взимат под внимание националната ни инфлация, а инфлацията, измерена с хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), т.е. инфлацията, измерена съгласно потребителската кошница на междинния европеец. Годишната инфлация в страната съгласно ХИПЦ към края на юли е 2.8%, демонстрират данни на Национален статистически институт.
Като през последните месеци инфлацията нараства. През месец април инфлацията съгласно ХИПЦ беше намаляла до 2.5%. Но през идващите три месеца наклонността за понижаване на инфлацията се обръща - през месец май нараства до 2.7%, през юни доближава 2.8%, а през юли се задържа на 2.8%.
За да осъществим критерия за ценова непоклатимост за влизане в еврозоната, средногодишната инфлацията у нас не би трябвало да надвишава с повече от 1.5% инфлацията в страните от еврозоната с минимум повишаване на цените.
А покачването на цените в страната ни към момента е доста над това равнище. Според последните налични данни на Евростат, годишната инфлация във Финландия е 0.6%, в Латвия е 0.8%, а в Литва е 1.1%.
В еврозоната като цяло също има повишаване на инфлацията - от 2.4% през април до 2.6% през юли. Но това е по-малко от нарастването на инфлацията в България. Така се оказва, че страната ни към момента е надалеч от осъществяването на критерия за влизане в еврозоната.
Само през месец юли инфлацията съгласно ХИПЦ в България е 1.2%, демонстрират данните на Национален статистически институт. От страните в еврозоната има единствено една страна с по-висока инфлация. Това е Нидерландия, където покачването на цените е с 1.3%. Същевременно в девет страни от еврозоната през юли инфлацията е даже негативна.
Сред аргументите за високата инфлация в страната ни през юли е навлизането в дейния летен туристически сезон. През юли по отношение на предходния месец, най-голямо е покачването на цените на пътническия въздушен превоз - с 26.3%. Наред с това хотелите са вдигнали цените с над 20 на 100, а пакетните услуги за почивки и туристически пътувания са поскъпнали с 15.8%. Така секторите, които биха спечелили от въвеждането на еврото, защото ще има повече туристи в страната, спъват влизането ни в еврозоната.
В рамките на година са поскъпнали редица артикули и услуги, което ни отдалечава от еврото, като да вземем за пример водоснабдяване (увеличение на цените с 18.3%), пътнически железопътен превоз (15.6%), ремонт на коли (13%), медикаменти (8.4%), извънболнични медицински услуги (7.2%), наеми на жилища (6.3%), зеленчуци (4.8%).
Неотдавна Народното събрание разпореди на Министерски съвет, в случай че осъществим критерия за инфлация до края на годината, държавното управление да изиска влизане в еврозоната от 1 юли 2025 година Единственият късмет това да стане, е инфлацията да бъде понижена през септември откакто хотелите понижат цените в края на летния сезон, и вероятно, в случай че има намаляване на цените на някои сезонни храни през есента.
Преките непознати вложения в страната за интервала януари-юни 2024 година са в размер на 387.8 млн. евро, като понижават с 1.547 милиарда евро, или с 80 на 100, по отношение на същия интервал на предходната година, оповестиха от Българска народна банка. Само за юни чистите непознати вложения са негативни в размер на 148.5 млн. евро, което значи, че повече задгранични капитали са изнесени от импортираните в страната.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че непознатите вложители не са очаровани от политическата конюнктура в страната и от вероятностите за влизането ни в еврозоната.
Привлеченият дялов капитал (вноски на задгранични компании в капитала на български сдружения, както и заплащания по покупко-продажби с недвижими имоти) е позитивен и възлиза на 250 млн. евро за интервала януари-юни 2024 година Но привлеченият дялов капитал понижава със 176.9 млн. евро по отношение на същия интервал на предходната година.
Нетните вложения на задгранични жители и компании в недвижими парцели са негативни в размер на 1.3 млн. евро, при негативен чист поток от 7.2 млн. евро за първата половина на предходната година. Причината за това е, че доста руснаци продават парцели, а купувачите са най-вече българи.
Реинвестираната облага (показваща каузи на задграничните вложители в настоящата облага или загуба на дружествата) за полугодието е позитивна и възлиза на 589.8 млн. евро. Но това е доста понижение по отношение на предходната година, когато за полугодието реинвестираната облага е била 1.6 милиарда евро.
Промяната в чистите отговорности сред сдруженията с задгранично присъединяване и директните непознати вложители по финансови, облигационни и търговски заеми е негативна и възлиза на 451.9 млн. евро, при негативна стойност от 92.5 млн. евро от януари до юни 2023 година Това значи, че български сдружения връщат заеми, получени от непознати вложители.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ