Когато богатите станат безсрамно богати, винаги се случва нещо лошо
Броят на милиардерите в света е достигнал 2769. Армия без униформи, без граници, без потребност от избори
В края на всяка година статистиката прави това, което моралът от дълго време е отказал да прави – подрежда обстоятелствата хладно, без отвращение и без илюзии. Експерти пресмятат, че през миналата 2025-а най-богатите хора на планетата са станали още по-богати.
Авоарите на Доналд Тръмп, да вземем за пример, съгласно „ Форбс “ са нарастнали с близо три милиарда $ още в първата година от втория му мандат. Не като непряк резултат, а като причинност. Илън Мъск, от своя страна, към този момент не крие упоритостта си – кота един трилион - Да стане първият човек в историята, чието персонално благосъстояние се мери с число с дванадесет нули.
Междувременно броят на милиардерите в света е достигнал 2769. Армия без униформи, без граници, без потребност от избори. Това към този момент не е морална оценка, не е публицистично пресилване и даже не е идеологически спор. Това е статистически факт. Сух, равнодушен и заради това още по-тревожен.
Защото концентрирането на богатствата в прекомерно малко ръце в никакъв случай – в нито едно общество и в нито една ера – не е довело до нищо положително. Историята го е доказвала неведнъж и с жестока поредност. Империи са се разпадали, революции са избухвали, цивилизации са се сривали не тъй като бедните са станали по-бедни, а тъй като разликата е станала непоносима. Не стопански, а психически. Не като липса, а като оскърбление.
И тук идва същинският абсурд на нашето време. Ние знаем това. Имаме книгите, архивите, университетите, документалните филми. Имаме елементарен достъп до цялото насъбрано познание на човечеството. И все пак продължаваме да се държим по този начин, като че ли не сме чели нито една от страниците на историята. Сякаш всичко това се случва за първи път.
Сякаш този път ще бъде друго.
Не е. Никога не е било.
Разликата е, че през днешния ден неравенството не се крие. То не се срами. То се демонстрира, разгласява се, лайква се, влиза в ранглисти. Превръща се в сюжет, в вест, в любопитен факт. А когато нещо стане просто „ факт “, то престава да бъде проблем – до момента в който не стане злополука.
Историята не санкционира неравенството. Тя санкционира самодоволството. И ние, наподобява, сме решили още веднъж да проверим това предписание на процедура.
Повече от Стефан Минчев четете тук:
В края на всяка година статистиката прави това, което моралът от дълго време е отказал да прави – подрежда обстоятелствата хладно, без отвращение и без илюзии. Експерти пресмятат, че през миналата 2025-а най-богатите хора на планетата са станали още по-богати.
Авоарите на Доналд Тръмп, да вземем за пример, съгласно „ Форбс “ са нарастнали с близо три милиарда $ още в първата година от втория му мандат. Не като непряк резултат, а като причинност. Илън Мъск, от своя страна, към този момент не крие упоритостта си – кота един трилион - Да стане първият човек в историята, чието персонално благосъстояние се мери с число с дванадесет нули.
Междувременно броят на милиардерите в света е достигнал 2769. Армия без униформи, без граници, без потребност от избори. Това към този момент не е морална оценка, не е публицистично пресилване и даже не е идеологически спор. Това е статистически факт. Сух, равнодушен и заради това още по-тревожен.
Защото концентрирането на богатствата в прекомерно малко ръце в никакъв случай – в нито едно общество и в нито една ера – не е довело до нищо положително. Историята го е доказвала неведнъж и с жестока поредност. Империи са се разпадали, революции са избухвали, цивилизации са се сривали не тъй като бедните са станали по-бедни, а тъй като разликата е станала непоносима. Не стопански, а психически. Не като липса, а като оскърбление.
И тук идва същинският абсурд на нашето време. Ние знаем това. Имаме книгите, архивите, университетите, документалните филми. Имаме елементарен достъп до цялото насъбрано познание на човечеството. И все пак продължаваме да се държим по този начин, като че ли не сме чели нито една от страниците на историята. Сякаш всичко това се случва за първи път.
Сякаш този път ще бъде друго.
Не е. Никога не е било.
Разликата е, че през днешния ден неравенството не се крие. То не се срами. То се демонстрира, разгласява се, лайква се, влиза в ранглисти. Превръща се в сюжет, в вест, в любопитен факт. А когато нещо стане просто „ факт “, то престава да бъде проблем – до момента в който не стане злополука.
Историята не санкционира неравенството. Тя санкционира самодоволството. И ние, наподобява, сме решили още веднъж да проверим това предписание на процедура.
Повече от Стефан Минчев четете тук:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ