Открили ли са извънземен живот в метеорит?
Влизам в един от българските новинарски уеб сайтове и чета: “Учен откри следи от извънземен живот в астероид “.
Първоначално новината идва от уеб страницата на телевизия “Фокс ”, преди да бъде копирана в останалите англоезични уеб сайтове и след това преведена на български. За мен това беше задоволително, с цел да се усъмня в достоверността на написаното. Нали телевизия “Фокс ” беше първата, която излъчи, и заради това основният провинен за разпространяването на тайните теории към лунните задачи “Аполо ”? Защо тогава би трябвало да се поверявам на нея и за тази публикация?
Вероятно обаче мнозина от читателите на уеб страницата биха се зачудили за това какво мисля във връзка с следващото сензационно изобретение за извънземен живот. И ще ви го кажа (като бакалавър и магистър по молекулярна биология) – това са следващите безсмислени вестникарски сензации на галактическата жълта преса. Ще го удебеля, с цел да се набива на очи още от самото влизане в уеб страницата:
Ричард Хуувър, въпросният академик, не е разкрил нищо сензационно.
Сега ще дава малко по-детайлна информация към въпросното “научно ” изследване.
Снимка от въпросния астероид, за който се смята, че сякаш в него имало живот. Photo credit: JOC
Първоначално Ричард Хуувър е подал публикация за въпросното “откритие ” още през 2007 година към влиятелното научно списание International Journal of Astrobiology. Това се оповестява в публично изказване от НАСА. Научното списание обаче отхвърля да разгласява публикацията – т.е. общоприетият развой, който се назовава peer review, завършва с отменяне на публикацията. Всеки академик знае какво значи това – когато една публикация се подава за обява в научно списание, двама анонимни рецензенти преглеждат работата и се изричат по достоверността й. Ако рецензентите открият неточности, неправилни заключения, публикацията не се позволява за обява и бива отхвърлена. Това нищо не пречи на създателите да опитат да я разгласяват в друго списание.
Така публикацията дефинитивно е оповестена в Journal of Cosmology, на страниците на което се твърди, че то подлага публикациите си на peer review. Доколко е научно това списание обаче може да се поспори. Д-р Фил Плейт има горчив опит с него. Веднъж списанието разгласява публикация с засегнатост към доктор Плейт – “Най-голямото изобретение на Плейт е да открие един от старите си чорапи, когато той изчезва след завъртане в сушилня ”. Подобни изказвания, въпреки и да са възможни в уебсайтовете за необятната общност или даже в научно-популярно издание, са безусловно неприемливи за едно научно списание!
Аз персонално се пробвах да намеря информация за импакт фактора на Journal of Cosmology. Такава не съумях да открия.
Така публикацията за въпросното “откритие ” за извънземен живот в астероид попада на страниците на компрометирано списание.
Разбира се, това не потвърждава, че изказванията в публикацията не са правилни.
Какво обаче споделят учените-астробиолози по въпроса?
Ето линк към блога rrresearch, който се поддържа от доцент Роси Редфилд към университета Бритиш Колумбия: http://rrresearch.blogspot.com/
Доцент Редфилд е направила подробен разбор на публикацията на Ричард Хуувър и е разкрила редица пропуски в нея. Първо – в публикацията си Хувър не дава информация за съхранението на метеоритите преди те да попаднат в неговите ръце. Той също по този начин не разказва по какъв начин повърхността на астероида е била третирана преди той да бъде накълцан за по-нататъшен разбор. Това единствено по себе си значи, че не е ясно дали е имало замърсяване от земен генезис. Оттук нататък цялото изследване се обезсмисля – ами в случай че въпросните формирания, които се виждат на електронно-микроскопските фотоси, са от земни бактерии?
Второ – до момента в който нишките, които са видни на фотографията нагоре, демонстрират аналогия с някои бактерии, в тяхното наличие се открива жизнено-важният детайл въглерод, само че не и азот и фосфор. При състояние, че не е намерено съществуването на фосфор и най-много на азот, не може да се твърди сигурно, че нишките са с биологичен генезис.
Трето – в публикацията си Хувър прави съпоставяне на фотоси сред един от филаментите на астероида и земната бактерия Titanospirillum. Обаче в астероида има други филаменти със същата форма, които обаче са с по-малък размер от тази земна бактерия.
.
