Латвийците се срамуват от окупаторите. Кога ли българите ще изпитат подобен срам?
Властите в столицата на Латвия взеха решение да демонтират паметника на руските войска, намиращ се в Парка на успеха в Рига и даже взеха решение седемте чужденци, протестиращи против разрушаването му, да бъдат изгонени от страната. Кметът на Рига Мартинш Стакис съобщи, че след демонтажа, паметникът ще бъде погубен. Латвия е поредно окупирана от Германия и Съветския съюз по време на Втората международна война, по тази причина латвийците явно изпитват позор от всичко, което възхвалява тоталитарните режими. Дали е допустимо и ние българите да изпитаме сходно възприятие?
Властите в Рига не разрешиха протестни дейности на съперниците на премахването на паметника, само че все пак неколцина бранители на монумента влязоха в спор с подкрепящи събарянето му младежи, пристигнали с националните флагове на Латвия и картони с надписи „ Чемодан – вокзал – Россия “. Въпреки митинга в подножието на паметника стартира работа екскаватор, който демонтира стъпалата. Територията на обекта бе оградена, а по целия периметър на планувания за разрушение мемориален отбор има полиция.
Припомняме, че на 13 юли Латвия разгласява лист на руските монументи, които управляващите на републиката имат намерение да съборят. Списъкът включва обекти като обелиска на руските войници-освободители на Рига, монумент на бранителите на Лиепая през 1941 година, монумент на руските латвийски партизани, монументи на командири на партизански отряди, монументи на незнайния войник и други
Аналог с България
Искане за разглобяване на руските монументи и у нас има от години, а тематиката за премахването им от десетилетия разделя българското общество.
МОЧА – Монумент на Червената окупационна войска, прочут и като Паметник на Съветската войска в София и неговия другар – Альоша в Пловдив, години наред съумяват да бъдат непокътнати, макар гражданските претенции за ремонт.
И софийският и пловдивският общински препоръки преди повече от 20 години гласоподаваха с огромно болшинство и двата паметника да бъдат отстранени, само че тогавашните кметове Стефан Софиянски и Спас Гърневски не намират сили да го създадат. Не намират сили да го създадат и техните наследници, макар, че тези монументи стоят на допустимо най-натрапчивите места в двата града и са едно от първите неща, които виждат както децата ни, по този начин и задграничните гости.
Трибуна за изложение на неодобрение
И двата паметника постоянно са употребявани като основа за изобразяване на графити с най-различна политическа тема. Наричани от някои вандалски прояви, те постоянно са израз на публичното неодобрение по отношение на избрани събития и дейности, в които е намесена Русия или някогашният към този момент Съветски съюз.
Особена известност получават няколко арт интервенции с публични и политически послания, направени от 2011 година насам.
През юни 2011 година Тогава незнайни стрийт арт саботьори оцветиха скулптурите на бойците като герои от американски комикси. Съветското знаме се трансформира в американско, а под скулптурата беше изписан надписът: „ В крайник с времето “.
На 10 февруари 2012 година върху лицата на руските бойци бяха поставени маски на английския бунтовник Гай Фокс, знак на хакерската група „ Anonymous “, като паметникът одобри типа и смисъла на „ Паметник на анонимната войска “.
На 17 август 2012 година на главите на фигурите бяха поставени разноцветни качулки от поддръжници на съветската пънк група Пуси Райът (Pussy Riot), като израз на митинг поради делото против трите девойки, наказани поради „ молитва “ против Владимир Путин в катедрала в Москва. Посланието бе адресирано до Посолството на Русия, българското държавно управление, Народното събрание и медиите.
През същата година паметникът осъмна затрупан напълно в розова багра и с надпис на чешки: „ Bulharsko se omlouvá! “ („ България се извинява! “). Поводът този път е нашествието на войските на Варшавския контракт в Чехословакия и и краят на политическата либерализация в Чехословакия, наречена Пражката пролет.
На 23 февруари 2014 година паметникът осъмва с надписи „ Слава Українi “ („ Слава на Украйна “) и „ Капутїн “ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на боец и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто. Тогава боядисания монумент става Снимка на деня в Евронюз със заглавието: „ България: „ Слава на Украйна “, а повода бяха митингите в Украйна по това време.
През 2013г. паметникът на Альоша в Пловдив осъмна с алено покривало
Също като софийският му другар и Альоша е естрада за изложение на цивилен позиции. Той е осъмвал с алено покривало и запушена уста, с транспарант „ Тотев вън! “ (визирайки някогашният кмет на града), и е заливан е с алена багра.
В на отхвърли за разглобяване на двата паметника стои казусът с националното ни достолепие. Трудно е да разбираем на децата си, за какво в другите страни централните монументи са на техните най-важни царе и революционери, а у нас най-важните монументи са на една непозната войска, която безогледно окупира България, и принадлежат на една империя, която към този момент по този начин или другояче се разпадна.Интересно е, по кое време българското общество ще откри сили да реалокира и двата паметника в Музея на социалистическото изкуство, където им е мястото. Вероятно това ще стане, когато се превърнем в европейски народ, а не постсъветска маса от зомбирани хора с ненадживян комунизъм в главите си.
Властите в Рига не разрешиха протестни дейности на съперниците на премахването на паметника, само че все пак неколцина бранители на монумента влязоха в спор с подкрепящи събарянето му младежи, пристигнали с националните флагове на Латвия и картони с надписи „ Чемодан – вокзал – Россия “. Въпреки митинга в подножието на паметника стартира работа екскаватор, който демонтира стъпалата. Територията на обекта бе оградена, а по целия периметър на планувания за разрушение мемориален отбор има полиция.
Припомняме, че на 13 юли Латвия разгласява лист на руските монументи, които управляващите на републиката имат намерение да съборят. Списъкът включва обекти като обелиска на руските войници-освободители на Рига, монумент на бранителите на Лиепая през 1941 година, монумент на руските латвийски партизани, монументи на командири на партизански отряди, монументи на незнайния войник и други
Аналог с България
Искане за разглобяване на руските монументи и у нас има от години, а тематиката за премахването им от десетилетия разделя българското общество.
МОЧА – Монумент на Червената окупационна войска, прочут и като Паметник на Съветската войска в София и неговия другар – Альоша в Пловдив, години наред съумяват да бъдат непокътнати, макар гражданските претенции за ремонт.
И софийският и пловдивският общински препоръки преди повече от 20 години гласоподаваха с огромно болшинство и двата паметника да бъдат отстранени, само че тогавашните кметове Стефан Софиянски и Спас Гърневски не намират сили да го създадат. Не намират сили да го създадат и техните наследници, макар, че тези монументи стоят на допустимо най-натрапчивите места в двата града и са едно от първите неща, които виждат както децата ни, по този начин и задграничните гости.
Трибуна за изложение на неодобрение
И двата паметника постоянно са употребявани като основа за изобразяване на графити с най-различна политическа тема. Наричани от някои вандалски прояви, те постоянно са израз на публичното неодобрение по отношение на избрани събития и дейности, в които е намесена Русия или някогашният към този момент Съветски съюз.
Особена известност получават няколко арт интервенции с публични и политически послания, направени от 2011 година насам.
През юни 2011 година Тогава незнайни стрийт арт саботьори оцветиха скулптурите на бойците като герои от американски комикси. Съветското знаме се трансформира в американско, а под скулптурата беше изписан надписът: „ В крайник с времето “.
На 10 февруари 2012 година върху лицата на руските бойци бяха поставени маски на английския бунтовник Гай Фокс, знак на хакерската група „ Anonymous “, като паметникът одобри типа и смисъла на „ Паметник на анонимната войска “.
На 17 август 2012 година на главите на фигурите бяха поставени разноцветни качулки от поддръжници на съветската пънк група Пуси Райът (Pussy Riot), като израз на митинг поради делото против трите девойки, наказани поради „ молитва “ против Владимир Путин в катедрала в Москва. Посланието бе адресирано до Посолството на Русия, българското държавно управление, Народното събрание и медиите.
През същата година паметникът осъмна затрупан напълно в розова багра и с надпис на чешки: „ Bulharsko se omlouvá! “ („ България се извинява! “). Поводът този път е нашествието на войските на Варшавския контракт в Чехословакия и и краят на политическата либерализация в Чехословакия, наречена Пражката пролет.
На 23 февруари 2014 година паметникът осъмва с надписи „ Слава Українi “ („ Слава на Украйна “) и „ Капутїн “ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на боец и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто. Тогава боядисания монумент става Снимка на деня в Евронюз със заглавието: „ България: „ Слава на Украйна “, а повода бяха митингите в Украйна по това време.
През 2013г. паметникът на Альоша в Пловдив осъмна с алено покривало Също като софийският му другар и Альоша е естрада за изложение на цивилен позиции. Той е осъмвал с алено покривало и запушена уста, с транспарант „ Тотев вън! “ (визирайки някогашният кмет на града), и е заливан е с алена багра.
В на отхвърли за разглобяване на двата паметника стои казусът с националното ни достолепие. Трудно е да разбираем на децата си, за какво в другите страни централните монументи са на техните най-важни царе и революционери, а у нас най-важните монументи са на една непозната войска, която безогледно окупира България, и принадлежат на една империя, която към този момент по този начин или другояче се разпадна.Интересно е, по кое време българското общество ще откри сили да реалокира и двата паметника в Музея на социалистическото изкуство, където им е мястото. Вероятно това ще стане, когато се превърнем в европейски народ, а не постсъветска маса от зомбирани хора с ненадживян комунизъм в главите си.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ