Властите в Пакистан започнаха разследване и арестуваха най-малко 146 души в провинция Пенджаб ден след като мюсюлманска тълпа подпали пет църкви и нападна десетки къщи, принадлежащи на местна християнска общност заради твърдения за богохулство, каза висшият полицейски служител на провинцията пред Ал Джазира.
„Продължаваме операциите си за задържане на други замесени“, каза генералният инспектор на полицията на Пенджаб Усман Ануар в четвъртък, ден след като стотици хора се развихриха, атакувайки християнски имоти и места за поклонение в град Джаранвала в област Файсалабад – на около 115 километра (71 мили) югозападно от столицата на провинцията Лахор.
Местни доклади казват, че откъснати страници от Корана с предполагаемо богохулно съдържание, написано върху тях, са били открити близо до района на Иса Нагри (християнска колония) в Джаранвала, предизвиквайки един от най-лошите периоди на насилие срещу малцинствената общност през последните години.
Църквата на Армията на спасението в Джаранвала беше сред петте вандалски църкви. Видеоклипове в социалните медии показват шепа мъже на покрива на църквата, най-голямата в града, атакуват предната й фасада и се опитват да изместят кръста отгоре. Някои от предполагаемите видеоклипове на X показват полицейски служители, стоящи сред тълпата от зяпачи, докато нападателите продължават да вандализират църквите.
Къщи, предприятия и гробища, принадлежащи на християнската общност, също бяха атакувани, докато насилието обхвана града с 230 000 жители.
Хиляди допълнителни полицаи и паравоенни части бяха разположени, за да контролират насилието в южноазиатската нация, която е изправена пред безпрецедентна политическа и икономическа криза.
Министърът на информацията на Пенджаб Амир Мир заяви, че първоначалното разследване на предполагаемото оскверняване на Корана разкрива, че инцидентът е „добре обмислен заговор за разпалване на обществените настроения“. Той не даде подробности за твърденията си.
„Сигурността на църквите е затегната и е изпратен голям брой служители по сигурността“, каза Мир в поредица от публикации в X, социалната платформа, известна преди като Twitter.
Фарук Масих, майстор на камиони, който живее до една от църквите в Джаранвала, каза, че е потресен от насилието.
„Цялата ми къща е напълно опожарена, там не е останало нищо, което може да бъде спасено. Дори нямам стол, на който да седна. Всичко се превърна в пепел“, каза 47-годишният Масих пред Ал Джазира.
„Живея в тази къща с тримата си братя и имаме общо 19 членове в тази къща. Нямам представа какво ще правим сега, всичко, което имаме, е само вяра в Бог.”
Служебният министър-председател на Пакистан Анваар ул Хак Какар осъди насилието и призова за действия срещу замесените в атаките.
„Разстроен съм от визуалните изображения, идващи от Jaranwala, Faisalabad. Ще бъдат предприети строги действия срещу онези, които нарушават закона и са насочени към малцинствата“, каза Какар в публикация на X.
Призиви за отмяна на закона за богохулството
Съединените щати заявиха, че са „дълбоко загрижени“ за жестокия инцидент и призоваха Пакистан да разследва нападението.
„Ние сме дълбоко загрижени, че църкви и домове са били атакувани в отговор на докладваното оскверняване на Корана в Пакистан“, каза говорителят на Държавния департамент Ведант Пател по време на брифинга си за пресата.
Няколко местни и международни правозащитни организации също се обявиха срещу насилието. „В исляма няма място за насилие“, Тахир Махмуд Ашрафи, председател на Съвета на пакистанските улеми, публикува на X.
Съветът на пакистанските улеми осъжда бруталния акт на подпалване на църкви в Джаранвала. Пакистан не е страна без закон и никой не може да вземе закона в свои ръце, независимо от спешността. това отвратително престъпление трябва да бъде задържано и наказано. В исляма няма място за насилие
— TahirMahmoodAshrafi حافظ محمد طاهراشرفى (@TahirAshrafi) 16 август 2023 г.
Рехаб Махамур, изследовател за Южна Азия за Amnesty International, призова властите „спешно да гарантират, че защитата на малцинствената християнска общност в Джаранвала е в съответствие с техните нужди и желания“.
Рабия Джавери Ага, председател на Пакистанската национална комисия за правата на човека, каза, че инцидентът „не е изолиран“ и „атаките срещу малцинства и уязвими групи се случват многократно безнаказано“.
Комисията по правата на човека на Пакистан заяви, че държавата „не е успяла да защити своите религиозни малцинства“ и „е позволила на крайната десница да проникне и да се намеси в обществото и политиката“.
Богохулството остава една от най-чувствителните теми в Пакистан, където дори само твърденията за извършване на престъпление могат да предизвикат насилие.
Международни и местни правозащитни групи заявиха, че обвиненията в богохулство често се използват за уреждане на лични сметки, като малцинствата в Пакистан често носят основната тежест.
„Съществуването на закони за богохулство продължава[и] да насърчава групи и лица, които заплашват, атакуват или се опитват да убият обвиняемия или някой свързан с тях, включително членове на тяхната общност,“ каза Махамур от Amnesty в изявление.
>Тя призова властите да отменят закона и да въведат „ефективни гаранции“ срещу злоупотребата с него.
Пакистан: Властите трябва да гарантират защитата на малцинствената християнска общностhttps://t.co/HT6CGG0bWx
— Amnesty International Южна Азия, регионален офис (@amnestysasia) 17 август 2023 г.
Броят на случаите на богохулство нараства
Използването на закона за богохулството остава рядко през десетилетията след независимостта на Пакистан от британското колониално управление, като до 1977 г. са докладвани само 10 присъди, свързани с престъпления срещу религията, според доклад на Международната комисия на юристите.
През 1974 г. обаче правителството на тогавашния министър-председател Зулфикар Али Бхуто наблюдава въвеждането на конституционна поправка, която обявява членовете на сектата Ахмадия за „немюсюлмани“.
Между 1980 и 1986 г. военното правителство на генерал Мохамед Зия ул-Хак допълнително засили законите, като добави пет нови клаузи, всички специфични за исляма и криминализиращи престъпления като оскверняване на Свещения Коран, обида на ислямския пророк или използване на „унизителни“ език срещу определени религиозни фигури.
По време на управлението на ул-Хак, от 1978-1988 г., броят на делата рязко нарасна с повече от 80 дела за богохулство, заведени през този период, според Центъра за изследвания и изследвания на сигурността, базиран в Исламабад мозъчен тръст.
Тази тенденция продължи през 90-те години на миналия век, особено след спорно решение на по-висш ислямски съд през 1991 г., което направи налагането на смъртно наказание задължително за престъплението обида на пророка на исляма.
Между 2011 г. и 2015 г., последният период, за който има налични консолидирани данни, в Пакистан са заведени повече от 1296 дела за богохулство.
Източник: Ал Джазира
