Власт и психопатия  Преди години предложих за първоаприлския брой на

Власт и психопатия 

Преди години предложих за първоаприлския брой на един вестник да публикуваме фамозна математическа задача и да обявим награди за решаването й - лека кола „ Волга “ и околосветско странствуване. В редакцията се стъписаха, само че аз внесох утешение. Зад задачата се криеше теоремата на Ферма, тя в действителност бе просто нейна разновидност, а популярната теорема, към този момент три века, никой от математическите гении не е съумял да потвърди. Така че вероятността да се откри подобен у нас беше оскъдна, а в случай че пък инцидентно, дай Боже, се появи сходен човек, България ще е дала на света едно знамение и въпросът с неговото заплащане все някакси щеше да се реши. 

Речено-сторено! Публикувахме изискването и зачакахме периода. Само че погрешно си бях направил сметката. В редакцията се получиха над 100 решения, освен това нотариално заверени с дата, час, автограф и щемпел. Принудих се да се обърна към учени математици, които да станат арбитри. С други думи взехме си белята. Тогава професор Евгени Божоров ми сподели бащински: „ Абе, момче, ти за какво не питаш преди да обявяваш такива задания. Не знаеш ли, че във всяка лудница има една стая цялостна с ферматаджии. Живеят си хората там и непрестанно потвърждават теоремата! “. Това в действителност не знаех, само че доста скоро научих, че участниците в състезанието желаят да ни дават под съд. Те всичко били потвърдили и решили, а ние не сме си държали на думата. Както и да е, размина ни се! Но от този момент знаем, че за всяко по начало неизпълнимо начинание постоянно могат да се намерят хора. Така, в случай че си спомняте, беше и със социализма! И през днешния ден, когато слушам с ушите си и виждам с очите си, какъв брой доста и какви жители оферират услугите си да поемат съдбините на отечеството в свои ръце, несъзнателно си припомням за онази стая в лудницата.

В устрема към власт няма нищо патологично. Той е натурален. Природата го е заложила у индивида, както и във всички висши животни, живеещи на групи. Така че властта, порядъка, йерархията не са от Бога, само че са нужни за оцеляването и еволюцията. Антрополозите имат едно просто и малко обидно пояснение за властолюбието. То в действителност е разследване от естествената, въпреки и неосъзната, грижа, колкото се може повече от личните гени да преминат в поколенията и да пребъдат. При животните този проблем се взема решение относително елементарно. При людете обаче нещата стават по-драматични. Времената, когато лидерът е трябвало да бъде най-силният, най-представителният, най-храбрият се губят в предисторията. За ръката на царската щерка към този момент не се провеждат шампионати, не сабята на слънчевия принц взема решение всичко. Разумът подло измества силата, хитростта - смелостта. Появява се Одисей, а Херкулес чисти оборите! Така че напразни наподобяват изтощителните и трогателни старания на владетеля на тогавашно Мароко Исмаил. Неговите хиляда петдесет и шест деца от многочислените му съпруги и наложници няма да му обезпечат „ генетично преимущество “ в поколенията. Хората започнаха да се развъждат непристойно бързо, племената да се сплотяват, връзките да се усложняват. Въпреки правото си да „ оневестява невестите “ феодалният стопанин просто не смогва да бъде на всички места през първата брачна нощ.

Най-подир вождовете разбирали „ че не могат повече да управляват бъдещето, като го обитават със личните си генерации и че вместо това би трябвало да се погрижат да обезпечат опцията на личните генерации да управляват бъдещето посредством владение на властта и благосъстоянията “. Така се появило това, което дълго време се наричаше аристокрация. Докато най-накрая пристигнал редът на демокрацията с нейните равни права за заемане място в йерархията. И при нея всички могат да се състезават за властта, само че може би за жал, спечелилият не се дефинира от способността му да извие врата на противниците си. Тогава нещата биха били най-малко по-ясни и възможностите на обособените претенденти - забележими с просто око. За още по-голямо страдание отпаднала е практиката претендентите за властта да дават отговор на гатанките на Жрицата и да бъдат преценявани по силата на техния разум. Демокрацията има това стеснение, че избира своите водачи основно по един малко несъизмерим аршин - харесването. Харесването изобщо! Обаянието, излъчването или по този начин наречената „ каризма “. Това разбиране в своето религиозно наличие значи осененост от Светия дух, само че неведнъж се смесва с осененост от всякакви други духове. Та тъкмо в каризмата се крие разковничето и заплахата, тъй като прекомерно постоянно, в случай че не отчайващо постоянно, в историята на човечеството властта е попадала в ръцете на психопати („ От времето на Юлий Цезар до наши дни Светът се ръководи от кретени “ - Алберт Сент Джорджи, притежател на Нобелова награда).

Най-напред психопатът е персона, която елементарно поема всевъзможни отговорности и на драго сърце тази да ръководи милиони. Той е лишен от личен цензор, от каквато и да е самокритичност. Той не се колебае нито момент. Той пожелава властта и нормално надълбоко е убеден, че има всички нужни достолепия, благоприятни условия, даже пари. Той въодушевено и трескаво лъже, само че не изпитва никаква вина, тъй като си има вяра. И въпреки всичко значимото е не за какво психопатът желае власт, а за какво толкоз постоянно я придобива. Един от вероятните отговори, съгласно мене е, че във времена на крах и страдалчество, на безбожничество и обезсърчение хората престават да разчитат на логиката, която не вижда в утрешния ден вяра, и стартират да чакат чудото, което ще ги избави. Великото знамение. Месията!

Ами да се огледаме в близост, по кое време в България е имало толкоз доста професионални чудотворци и толкоз доста фенове. Време е в действителност да се появи Месията. Ние го чакаме, назоваваме, преназоваваме, ние няма да престанем да го чакаме, даже когато знаем, че в реалност той в никакъв случай не идва. И в този момент, забележете, чудото, тъй като е знамение, не може да се въплъти в някой естествен, средностатистически средножив човек. Чудото търси Жана Д'Арк, момиче, което чува гласове, на чудото му е нужен Бонапарт, военачалник, който потегля по мостчето и десетки патрони плющят в близост му, пронизват го, само че той си крачи незасегнат, на чудото му би трябвало Распутин, мужик, който тръшка графините по тил, нагълтва се с цианкалий и по-късно си пие водката. Така че, кой различен, с изключение на нашият другар психопатът, може да бъде общопризнат като избавител, като богоизбрания водач. Винаги изтръпвам, когато някой стартира да предлага да избавя отечеството, света и човечеството. Психопатът напълно не е малоумен, той вижда опасността и я показва: „ Евреите “! И немският бюргер си споделя:

„ Вярно бе, ще ги унищожим! “, „ Негрите! “ и подире му потеглят качулати шествия, а по хълмовете пламтят огнени кръстове. „ Турците “ и ето раздразнена е паметта ни и ксенофобията ни.

Алберт Швайцер наричаше национализма ненормалност. Лошото е, уви, че тази ненормалност е прилепчива. Срещу нея елементарният разсъдък е безпомощен, а психопатът-властолюбец схваща това и въобще не се грижи причините му да са разумни. Той влияе на тълпата, а тя не се нуждае и не се въздейства от логиката. Нейните връзки с психопата на трибуната не са вербални. Една протегната ръка с изпънати пръсти и всички цвилят „ Хайл! Хайл! “. Той изревава: „ Другари, да бием... “. Няма никакво значение кого. Важното е да бием. Един мозък размишлява, два костват повече от един, само че хиляди мозъци на едно място не мислят, те единствено влияят върху жлезите с вътрешна секреция. Тълпата също обезумява, тогава връзката сред нея и психопата водач става цялостна. Иначе никой естествен човек не може да си изясни, по какъв начин е допустимо истеричните викове на Хитлер, предразнял, запенен, видиотен, да въздействат така възпламеняващо на стотици хиляди немци. Освен това психопатът доста постоянно заблуждава със спокойното си, рационално, на тип изцяло обикновено държание. 

Има един сладкодумен случай, който се приписва на Виктор Юго. Великият публицист посетил един път една лудница и в градината го спрял мирен, учтив, сгънат човек, който със сълзи на очи почнал да се моли на Юго да се застъпи за него, тъй като той е държан в лудницата принудително, по очевидно неразбирателство, това унищожава живота му и по този начин нататък, и по този начин нататък. Речта на лудия била толкоз безапелационна, причините му разумни, държанието му напълно естествено, та Юго в действителност приел, че се сблъсква с една човешка покруса и решил да се застъпи за нещастния човек. Отишъл той при основния доктор, обяснил каква е работата, за кого става дума, а лекарят единствено споделил: „ Господин Юго, няма да ви увещавам, апелирам ви единствено едно, излезте още веднъж на двора, намерете вашия другар, разходете се с него и го помолете да поседнете на някоя пейка. “ Юго бил заинтригуван, само че послушал доктора. Излязъл в градината, срещнал своя прочут, почнали още веднъж да се разхождат, отново поели най-човешки диалог, до момента в който по едно време Юго рекъл: „ Знаете ли, аз се уморих, желаете ли да седнем на тази скамейка, малко да отдъхнем! “. Човекът го изгледал недоверчиво и сетне тъжно споделил: „ Значи и на вас споделиха, че задникът ми е от стъкло! “. Иначе си бил напълно здрав, единствено дето задникът му бил стъклен и в никакъв случай не сядал на пейки, с цел да не се счупи.

Драмата на властолюбеца, все едно естествен или умопобъркан, е, че желанието му за власт се усилва с придобиването й. Да не получиш властта, това се претърпява, само че да ти я лишават, това е велика неволя... Сякаш едвам наместил се на трона и в индивида се отключва скришен механизъм, той стартира да работи, може би се отделят някакви хормони (властостерон!?) жаждата от ден дневно става по-неутолима, тя стартира да изтезава властника, замъглява разсъдъка му и разяжда съвестта му. И ето го подготвен на лукавство и закононарушения, с цел да резервира властта си.

Демокрацията е схванала и планувала това, по тази причина са избрани ограничаващите мандати. И въпреки всичко и Де Гол, и Митеран, и Джордж Вашингтон, и Джеферсън, и Айзенхауер, и Никсън, и Рейгън, не са се задоволили единствено с един мандат, да не приказваме за Рузвелт, който пожела четири!

Можем ли да се предпазим от мъчителните властолюбци? Трудно. Дори психиатрите могат да бъдат заблудени. Въпреки че аз не виждам нищо обидно в нуждата хора, които упорстват да ръководят цялостен един народ, да бъдат подробно прегледани. По-важно е, въпреки всичко, да не се обиди Народът. Освен това има няколко елементарни индикатори, които въпреки и несъвършени са от изгода: по този начин да вземем за пример индивидът, който желае да ръководи хората, би трябвало да е потвърдил, че е кадърен да се грижи за тях. Трябва да има семейство, близки, деца, с които е живял в любов и съгласие. Адолф Хитлер постоянно ще припомня на какво са способни старите ергени, обладани от нечестиви сили.

И още нещо, в случай че не можем да отличим положителния властник по обичта му към ближните, можем да отличим неприятния по омразата му. Тя най-малко проличава и в очите, и в словата.

Много хора желаят да ръководят и избавят България. Да бъдем нащрек!

Из: „ Спомени за градския глупак “, Георги Данаилов, изд. „ Херон прес “, 1993 г. 
Снимка: Георги Данаилов (1936-2017); Институт за литература,