Владимир Шаров (1952) е автор на сборници със стихове и

Владимир Шаров (1952) е създател на сборници със стихове и есета и надевет романа, измежду които „ Старото момиче “, „ Преди и по време “, „ Възкресението на Лазар “, „ Бъдете като децата “, „ Бягство в Египет “, „ Царството на Агамемнон “. Всяка негова нова книга е мотив за възторзи и гневни полемики. Едни го назовават жив класик, други – книжовен подбудител, който работи на границата сред историософията и религиозно-мистичното усещане на действителността. Сравняват писането му с реализма на Толстой и фантастичните парадокси на Кафка, а на Запад го назовават „ новият Достоевски “.
Историк по обучение, Шаров си разрешава да интерпретира извънредно самобитно и самоуверено съветската история от XVI до ХХ век. Чете лекции в Харвардския, Оксфордския, Кьолнския, Римския, Вашингтонския и други влиятелни университети, лауреат е на голям брой литературни награди.
В основата на романа „ Репетиции “ (1992) е грандиозният план на изпадналия в недружелюбност патриарх Никон да съгради – през ХVII век, покрай Москва – Нов Йерусалим и в новопостроения храм „ Гроб Господен “ да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За задачата е притеглен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка би трябвало да докара до Второто пришествие на Христос на съветска земя.
Замисълът се проваля, уредниците са изпратени на изгнание в Сибир, самодейната натрупа, състояща се от необразовани селяни, се трансформира в мистична фракция, превзета от концепцията да се изиграе непременно това небивало зрелище, с което ще пристигна дълго чаканият завършек на света. И по този начин – от края на Смутното време до началото на колективизацията и сталинските лагери...
„ Репетиции “ е един от най-важните ми романи. Доколкото зная, по този начин мислят и читателите. Много съществени неща, отнасящи се до историята на Русия, до нашето общо схващане за какво и по какъв начин се гради животът, къде, вървейки по кой път може да се избави човек, стана и за мен самия – в този момент, след този разказ – по-ясно и разбираемо, в сравнение с беше, когато започнах работа по него.
Владимир Шаров