Тома Биков представя новата си книга Българските контрареволюции и краят

Тома Биков показва новата си книга „ Българските контрареволюции и краят на идеологиите “ на 27 ноември 2024 година /сряда/ в 18:30 часа във Военния клуб в София. Творбата е издадена от A&T Publishers. Тя е продължение на предходната книга на Тома Биков – „ Българските революции “, която излезе преди близо четири години.
Трите съществени елементи на „ Българските контрареволюции и краят на идеологиите ” имат разнообразни направления, само че от самото начало задачата е в края да се стигне до общи заключения и направления на мислене. Книгата се развива от частното към общото, от дребното към огромното и от наличието към формата.
В първата част, която е озаглавена „ Българският цезаризъм “ се проучва персонализираното водачество на българските контрареволюции, което се показва от ръководствата на цар Фердинанд, цар Борис III, Тодор Живков и Бойко Борисов. Тя съставлява по-скоро политологичен разбор на тези съответни ръководства, които имат своята историческа датировка и сходни прояви в разнообразни идеологически времена. Наред с това е прегледана естетическата и етическата форма, която те оставят след себе си посредством проявленията на архитектурата и литературата. Заедно с тях е проследен и цялостният развой на озападняване на българското културно пространство и възприемането на останалите изкуства в тяхната западна форма. Разгледан е и въпросът за разминаването сред писаното и неписаното право или сред западното писание и българското поверие, които постоянно работят по едно и също време върху релефа на българското културно пространство. Именно в това разминаване и по едно и също време деяние значително се крие изявата на българската незадоволеност и потиснатост. В края на тази част е прегледан и въпросът с революционния свършек на контрареволюциите. Втората част, която е озаглавена „ Траектория на умъртвените идеологии “ не подчертава толкоз върху персоналния фактор, който показва зрелостта и залеза на другите идеологически доктрини, колкото върху общите трендове при развиването и използването на другите идеологии на територията на българското културно пространство. В тази глава се търси и отговор на въпроса за какво българското културно пространство реагира по подобен метод на разнообразни идеологически течения, които преобладават върху него в разнообразни исторически интервали. В хода на размисъл са оценени дълбочинни процеси, които се пораждат още при прекосяването на българското културно пространство от исторически сън към историческа бодрост в края XVIII век, въздействието на средновековния мит върху актуалната еднаквост и пораждането и генезиса на трите идеологии в лицето на национализма, социализма и либерализма на територията на българското културно пространство. В тази част се проучва и процесът на озападняване от долу нагоре и извън във вътрешността, който протича през последните 200 години и може би е достигнал своя свършек. Третата част, която е озаглавена „ Постидеологически вероятности “ е отдадена не толкоз на предишното, колкото на сегашното и бъдещето и на вероятностите за българското културно пространство в новите геополитически действителности. Тя се пробва да изведе изводите от разбора на държанието и придвижванията на политическите фигури, породилите ги идеологически и културни трендове и реакцията на българското културно пространство по отношение на тях, които са прегледани в първите две елементи. В нея се проучват по-скоро настоящи световни процеси, които сигурно въздействат и ще въздействат на придвижването на българското културно пространство в напрегнатото поле на историчността. Именно третата част, въпреки
и друга по форма и наличие от първите две, дава опция те да бъдат систематизирани и осмислени през погледа на сегашното и бъдещето.