Повече от дронове: какво може да даде Иран на Русия
Владимир Путин е на посещаване в Иран за пети път. Много ли е или малко? Ако броите от 2000 година, когато той оглави Русия, тогава това наподобява е малко. Но в случай че погледнете датите на визитите, ще получите напълно друга картина. Оказва се, че настоящето пътешестване е четвърто за последните седем години.
Да, Путин за първи път дойде в Техеран през 2007 година, само че постоянните пътувания започнаха едвам през 2015 година В същото време всички визити на Путин са с работен темперамент, т.е. той в никакъв случай не е бил на публично посещаване в Ислямската република. Всеки път визитата му е обвързвано с някакво многостранно събитие, което се организира в иранската столица: Каспийския конгрес, срещата на върха на страните експортьорки на газ Или, както този път, със среща във „ формата Астана “, т.е. тристранна среща на високо ниво Русия - Турция - Иран. Тази „ огромна тройка “ се появи преди пет години по отношение на търсенето на способи за разрешаване на спора в Сирия, само че от дълго време е надраснала чисто сирийския проблем. Защото и трите страни са измежду същински суверенните страни – и имат какво да разискват между тях.
Освен това, в случай че тежестта на Турция както в районните, по този начин и в международните каузи се схваща сносно (както от последователите, по този начин и от съперниците на укрепването на двустранните отношения), то ролята на Иран в нашата страна се подценява от доста години. По-точно, те бяха оценени безусловно погрешно. Причината е елементарна: насочената ни към Запада експертна общественост гледаше на огромната ни съседка най-вече през западни очила: страна парий, молли с ракети и предпочитание да се снабдят с атомна бомба, теокрация, наказателен режим, опасност за сигурността на Близкия изток и целия свят, ислямски фанатици и впрочем. Ами изобщо някаква източна помийна яма, несравнима с напредналия, образован и богат Запад.
Не, политическото управление гледаше на Иран с други очи, само че какво знаеха нашите за Ислямската република? В най-лошия случай преразказ на западна агитация, а в най-хубавия - някакво ехтене от Клуба на филмовите пътешественици. Дори завоят ни на изток след 2014 година не промени визията за южната ни съседка: същинският Иран към момента е доста едва прочут в Русия.
Сега обаче вървим към сключването на съглашение за всеобхватно стратегическо съдействие за 20 или 25 години. Той може да бъде подписан още тази година: през януари новият президент Ебрахим Раиси съобщи ирански проектодоговор на Владимир Путин в Москва през януари, а предишния месец Сергей Лавров донесе неговата съветска версия в Техеран. Русия и Иран няма да станат военни съдружници (въпреки че военнотехническото съдействие от ден на ден се добавя от взаимни учения), само че връзките ни чакат доста съществено развиване.
Освен това Иран все по-активно се включва в многостранния формат на съдействие с Русия - той към този момент влезе в ШОС (процедурата за влизане ще завърши през есента) и желае да се причисли към БРИКС. Тоест, приказваме за пълностоен курс към стратегическо съдействие сред двете страни както в двустранен формат, по този начин и на международната сцена. Русия и Иран имат голям капацитет за взаимоотношение - от търговията до транспортния кулоар Север-Юг, свързващ Балтика с иранските пристанища в Арабско море, т.е. Европа с Индия през Каспийско море. Няма потребност да мислите, че заради спора сред Русия и Европа той е изгубил своята новост - капацитетът за търговия сред Севера и Юга към момента е голям. Дори санкционната война сред Русия и Европа да продължи дълго време, коридорът ще е нужен за търговията на Русия със страните от Близкия изток и Азия.
И най-важното, доближаването с Иран е в стратегически интерес на Русия. Защото имаме работа освен с правоприемник на велики цивилизации, с 86-милионен комшия, само че и с една от най-силните духовно страни в света. Иран е в действителност суверенна страна, която върви по собствен път, търси свои форми на организация на страната и обществото, отстоява националните ползи и не се поддава на външен напън. Точно това прави Русия, само че и това, което занапред следва да създадем. И въпросът тук даже не е в иранския опит на живот и развиване под доста десетилетия западни наказания - той също ще бъде потребен, макар че оня свят, в който Западът може доста да забави страни, които не харесва (и ги заплашва с унищожение), се трансформира в нещо от предишното. Много по-голям е фактът, че Иран съумя да откри своя лична формула на държавно устройство и публични връзки, формула, която показва точно неговите национални черти и желания.
Ислямската република не е паус от мостри на други хора, западни или източни - тя е неповторимо иранско откритие. Комплекс, учреден както на обичаи (религиозни и национални), по този начин и на концепцията за вярната форма на национално посланичество и използването на ислямския закон. Със своите проблеми, неточности и уроци, само че оживял в най-трудните външни условия. Нито една от великите сили - а Иран безспорно е една от тях - не е демонстрирала през последните десетилетия нещо сходно на креативност в региона на построяването на нов вид страна. Последен с сходен (и даже превъзходен) опит е Съветският съюз, т.е. нашата страна.
И в този момент още веднъж сме изправени пред голямо предизвикателство - би трябвало да измислим нова форма на съществуване за нашия народ и нашата страна. Не с цел да издържим борбата със Запада, а тъй като ние самите от дълго време имаме потребност от това. Иранският опит не е директно използван за Русия, само че иранският блян към търсене на идеално публично устройство е непосредствен до руснаците, както и фантазията, че страната би трябвало да пази справедливостта, да въплъщава и пази националните идеали, че би трябвало да управляват почтени, мощни духом хора, чувстващи отговорността си пред народа и господ.
И по тази причина петата среща на Путин с Рахбар Хаменей, висшият водач на Ислямска република Иран, не е просто диалог сред двама доста авторитетни и доста опитни държавници, това е и среща на двама души, които имат защо да приказват, в допълнение към световните проблеми и провокации. Защото, в случай че две страни като Русия и Иран следват собствен личен нравствен и народен път, това значи, че те ще вървят дружно. И всяка ще стане по-силен - към този момент не просто отговаряйки на провокациите от Запада, а дружно изграждайки нов свят, в който обичайните нации ще могат да живеят съгласно метода си на живот и личните си закони.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Да, Путин за първи път дойде в Техеран през 2007 година, само че постоянните пътувания започнаха едвам през 2015 година В същото време всички визити на Путин са с работен темперамент, т.е. той в никакъв случай не е бил на публично посещаване в Ислямската република. Всеки път визитата му е обвързвано с някакво многостранно събитие, което се организира в иранската столица: Каспийския конгрес, срещата на върха на страните експортьорки на газ Или, както този път, със среща във „ формата Астана “, т.е. тристранна среща на високо ниво Русия - Турция - Иран. Тази „ огромна тройка “ се появи преди пет години по отношение на търсенето на способи за разрешаване на спора в Сирия, само че от дълго време е надраснала чисто сирийския проблем. Защото и трите страни са измежду същински суверенните страни – и имат какво да разискват между тях.
Освен това, в случай че тежестта на Турция както в районните, по този начин и в международните каузи се схваща сносно (както от последователите, по този начин и от съперниците на укрепването на двустранните отношения), то ролята на Иран в нашата страна се подценява от доста години. По-точно, те бяха оценени безусловно погрешно. Причината е елементарна: насочената ни към Запада експертна общественост гледаше на огромната ни съседка най-вече през западни очила: страна парий, молли с ракети и предпочитание да се снабдят с атомна бомба, теокрация, наказателен режим, опасност за сигурността на Близкия изток и целия свят, ислямски фанатици и впрочем. Ами изобщо някаква източна помийна яма, несравнима с напредналия, образован и богат Запад.
Не, политическото управление гледаше на Иран с други очи, само че какво знаеха нашите за Ислямската република? В най-лошия случай преразказ на западна агитация, а в най-хубавия - някакво ехтене от Клуба на филмовите пътешественици. Дори завоят ни на изток след 2014 година не промени визията за южната ни съседка: същинският Иран към момента е доста едва прочут в Русия.
Сега обаче вървим към сключването на съглашение за всеобхватно стратегическо съдействие за 20 или 25 години. Той може да бъде подписан още тази година: през януари новият президент Ебрахим Раиси съобщи ирански проектодоговор на Владимир Путин в Москва през януари, а предишния месец Сергей Лавров донесе неговата съветска версия в Техеран. Русия и Иран няма да станат военни съдружници (въпреки че военнотехническото съдействие от ден на ден се добавя от взаимни учения), само че връзките ни чакат доста съществено развиване.
Освен това Иран все по-активно се включва в многостранния формат на съдействие с Русия - той към този момент влезе в ШОС (процедурата за влизане ще завърши през есента) и желае да се причисли към БРИКС. Тоест, приказваме за пълностоен курс към стратегическо съдействие сред двете страни както в двустранен формат, по този начин и на международната сцена. Русия и Иран имат голям капацитет за взаимоотношение - от търговията до транспортния кулоар Север-Юг, свързващ Балтика с иранските пристанища в Арабско море, т.е. Европа с Индия през Каспийско море. Няма потребност да мислите, че заради спора сред Русия и Европа той е изгубил своята новост - капацитетът за търговия сред Севера и Юга към момента е голям. Дори санкционната война сред Русия и Европа да продължи дълго време, коридорът ще е нужен за търговията на Русия със страните от Близкия изток и Азия.
И най-важното, доближаването с Иран е в стратегически интерес на Русия. Защото имаме работа освен с правоприемник на велики цивилизации, с 86-милионен комшия, само че и с една от най-силните духовно страни в света. Иран е в действителност суверенна страна, която върви по собствен път, търси свои форми на организация на страната и обществото, отстоява националните ползи и не се поддава на външен напън. Точно това прави Русия, само че и това, което занапред следва да създадем. И въпросът тук даже не е в иранския опит на живот и развиване под доста десетилетия западни наказания - той също ще бъде потребен, макар че оня свят, в който Западът може доста да забави страни, които не харесва (и ги заплашва с унищожение), се трансформира в нещо от предишното. Много по-голям е фактът, че Иран съумя да откри своя лична формула на държавно устройство и публични връзки, формула, която показва точно неговите национални черти и желания.
Ислямската република не е паус от мостри на други хора, западни или източни - тя е неповторимо иранско откритие. Комплекс, учреден както на обичаи (религиозни и национални), по този начин и на концепцията за вярната форма на национално посланичество и използването на ислямския закон. Със своите проблеми, неточности и уроци, само че оживял в най-трудните външни условия. Нито една от великите сили - а Иран безспорно е една от тях - не е демонстрирала през последните десетилетия нещо сходно на креативност в региона на построяването на нов вид страна. Последен с сходен (и даже превъзходен) опит е Съветският съюз, т.е. нашата страна.
И в този момент още веднъж сме изправени пред голямо предизвикателство - би трябвало да измислим нова форма на съществуване за нашия народ и нашата страна. Не с цел да издържим борбата със Запада, а тъй като ние самите от дълго време имаме потребност от това. Иранският опит не е директно използван за Русия, само че иранският блян към търсене на идеално публично устройство е непосредствен до руснаците, както и фантазията, че страната би трябвало да пази справедливостта, да въплъщава и пази националните идеали, че би трябвало да управляват почтени, мощни духом хора, чувстващи отговорността си пред народа и господ.
И по тази причина петата среща на Путин с Рахбар Хаменей, висшият водач на Ислямска република Иран, не е просто диалог сред двама доста авторитетни и доста опитни държавници, това е и среща на двама души, които имат защо да приказват, в допълнение към световните проблеми и провокации. Защото, в случай че две страни като Русия и Иран следват собствен личен нравствен и народен път, това значи, че те ще вървят дружно. И всяка ще стане по-силен - към този момент не просто отговаряйки на провокациите от Запада, а дружно изграждайки нов свят, в който обичайните нации ще могат да живеят съгласно метода си на живот и личните си закони.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ