Владимир Павлов, сноубордист: Спускането от осемхилядник отне две години от живота ми
Владимир Павлов разгласи преди няколко дни, че е приключил сполучливо експедицията си, като се е изкачил на Манаслу (8163 м) и се е спуснал със сноуборд от върха. С това той се трансформира в първия българин, спуснал се със сноуборд от осемхилядник.
Павлов описа пред " Дневник " за провокациите към изкачването на върха, както и за компликациите при слизането.
Как мина изкачването ви?
- Изкачването беше в границите на комерсиална експедиция в дребна група от шест индивида. От издадени към 250 разрешителни единствено двама бяхме за втурване. Аз със сноуборд и един американец със ски, като и той беше в моята група. Шерпи имахме общи за изнасяне на обща екипировка като палатки, храна и прочие
Как беше времето и какви бяха компликациите при изкачването?
- Времето бе извънредно тежко. Дори локалните не помнят такива дъждове всеки ден нонстоп, което направи изкачването още по-трудно, само че и триумфа по-сладък. Височината и заплахите на високата планина са най-големият риск. Тук, както и на всеки осемхилядник, е доста елементарно да се загуби живот, а нужните старания за върха и сноуборд втурване са съвсем безчовечен.
Кое беше най-голямото тестване при спускането и по какъв начин мина то?
- Първо височината, тъй като там е мъчно даже да дъвчете, а какво остава да карате сноуборд. Второ, изборът на терен, видимостта и лавинната заплаха. Имах шанс с времето и направих втурване, което никой не е правил до в този момент. Освен това бях самичък и в дивата планина, тъй че можех да разгадавам единствено на себе си.
© Владимир Павлов
Павлов (вдясно) споделя, че се любува на триумфа си
Какво възприятие изпитвахте при качването и какво при слизането?
- Изкачването е красиво, само че постепенно и трудно. Немалко хора умират от изтощеност. Спането на над 6000 м е също съществено предизвикателство за всеки организъм. Атаката трае четири-пет дни и е мъчно да съхраниш сили за върха и спускането. А то е бързо и изпълнено с доста страсти, когато всичко е наред. Тогава няма време за мисли, всичко е централизация и обмисляне на линията на втурване, надзор върху тялото и мисълта в рискови условия. Радвам се, че съумях да осъществя проекта си по съвършен метод, тъй като този връх ми лиши към две години от живота.
Мислите ли към този момент за последващо сходно премеждие?
- В момента се любувам на този триумф и за последващи цели е рано да се приказва.
Павлов описа пред " Дневник " за провокациите към изкачването на върха, както и за компликациите при слизането.
Как мина изкачването ви?
- Изкачването беше в границите на комерсиална експедиция в дребна група от шест индивида. От издадени към 250 разрешителни единствено двама бяхме за втурване. Аз със сноуборд и един американец със ски, като и той беше в моята група. Шерпи имахме общи за изнасяне на обща екипировка като палатки, храна и прочие
Как беше времето и какви бяха компликациите при изкачването?
- Времето бе извънредно тежко. Дори локалните не помнят такива дъждове всеки ден нонстоп, което направи изкачването още по-трудно, само че и триумфа по-сладък. Височината и заплахите на високата планина са най-големият риск. Тук, както и на всеки осемхилядник, е доста елементарно да се загуби живот, а нужните старания за върха и сноуборд втурване са съвсем безчовечен.
Кое беше най-голямото тестване при спускането и по какъв начин мина то?
- Първо височината, тъй като там е мъчно даже да дъвчете, а какво остава да карате сноуборд. Второ, изборът на терен, видимостта и лавинната заплаха. Имах шанс с времето и направих втурване, което никой не е правил до в този момент. Освен това бях самичък и в дивата планина, тъй че можех да разгадавам единствено на себе си.
© Владимир Павлов
Павлов (вдясно) споделя, че се любува на триумфа си
Какво възприятие изпитвахте при качването и какво при слизането?
- Изкачването е красиво, само че постепенно и трудно. Немалко хора умират от изтощеност. Спането на над 6000 м е също съществено предизвикателство за всеки организъм. Атаката трае четири-пет дни и е мъчно да съхраниш сили за върха и спускането. А то е бързо и изпълнено с доста страсти, когато всичко е наред. Тогава няма време за мисли, всичко е централизация и обмисляне на линията на втурване, надзор върху тялото и мисълта в рискови условия. Радвам се, че съумях да осъществя проекта си по съвършен метод, тъй като този връх ми лиши към две години от живота.
Мислите ли към този момент за последващо сходно премеждие?
- В момента се любувам на този триумф и за последващи цели е рано да се приказва.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ