Култура на парите
Владимир ГЕОРГИЕВ
Образованието няма за свое изискване положителното образование. А положителното образование от време на време пречи на образованието. Така мисля. Наскоро срещнах професор, от който постоянно съм се възхищавал. По едно време бяхме съвсем другари, хапвахме от време на време през пролетта пилешки дробчета с наливна бира в една тенекиена сладкарница в квартала. Беше непретенциозен, разговорлив, хуманен. Усмивката не слизаше от лицето му, говореше с някакво примирение пред непознатото и личното несъвършенство.
Не можах да го позная - вървеше по улицата и не стъпваше на земята: надут, безпардонен, блажен. От тези видове, които гледат от горната страна, пренебрежително и с неразбираемото разбиране, че превъзходството им е отредено. Не се познахме, не се поздравихме. Поразпитах: не питай, споделиха ми. Това не е същият човек. Парите. Те не са за всеки. И властта, която дават - също.
И се замислих: по какъв начин е станало това? Този човек е високо просветен, цялостен живот е общувал основно с книгите: и там, в усамотението на писменото слово, с изключение на познания е черпел мъдростта, скрита сред редовете. Мъдрост за живота, за възпитанието, за метода на другарство сред хората.
Всъщност знае се, че доста от умните хора са били особняци, някои от тях напълно невъзпитани. Едни се държат предизвикателно - нещо като прийом за привличане на внимание, други са си шантави по природа.
Проблемът е, че такива хора наподобяват на простаци, даже когато не са напълно такива. Независимо от образованието си. Липсата на просвета и образование не може да се компенсира с положително обучение (друга е тематиката до каква степен у нас образованието е добро). Пред последните десетина-петнайсет години простотията, вулгарното отношение към публичните полезности и към обществото като цяло получиха уродливи размери. Който не почита обществото, не може да почита и обособения субект. У хората се насади отчуждение и даже безочливо прескачане на тези естествени човешки бариери, които заграждат характерността, достойнството и достолепието на всеки хуманоид.> При това простотията е агресивна > Тя не признава другите: това е част от достоверността й. Тези, които се държат обичайно, поздравяват, обличат се по-скромно и даже сторват път на възрастните - те са отпадъци, смешници...
Разбира се, преди всичко причина за това са парите. Те деидеологизират мита за образованието като причина за триумфа. И сполучливо потвърждават, че образованието е по-често спънка за триумфа. Възпитанието - също. Трябва да мачкаш наред и на всички места, единствено тогава ще те слушат, ще се преценяват с теб и ще вдъхваш почитание. Иначе си плюнка. Плюнка си и когато нямаш пари, и когато си учтив. А в случай че притежаваш и двата модерни минуса по едно и също време, значи си цялостна плюнка. Клоака.
Простотията нахлува в всекидневието и ни принуждава да се съобразяваме с нея. Тя не се срами или тормози да ползва експанзия, в случай че е належащо. Много хора стават интровертни, с цел да се самосъхранят, отчуждават се от социума в името на личното си верую и характерността на културата си. Не е тук мястото, а и надали има смисъл въобще да разнищваме простащината в нейните великодушни проявления - политическа, интелектуална, битова, научна, спортна или някаква друга. Тя е като болест, която прониква в порите на цялото общество и заразява всички тъкани: знае се, че посредством нея може да се интегрираш по-бързо в света на спечелилите, съумелите и доволните хора. С други думи - в болния от благополучие свят.> Честно казано, тормозя се > Тревожа се. И за какво на всички места в институции, министерства, домове, публични здания и под дърво и камък сме накичили портретите на Левски? За индулгенция ли? За опрощение? Или за насмешка? За подбив? " Народе??? " Корупцията в България е на толкоз злокобни равнища, че ликът на Левски по никакъв метод не може да се съотнесе с това, което се случва през последните десетилетия. Ако най-малко малко имахме образование, почитание и поклонение към Апостола на свободата, щяхме да скрием честното му лице някъде из хранилищата и складовете, с цел да не гледа, горкият, какво се случва в свободното му родно място: същото, за което даде живота си.
Да, тормозя се. Тревожа се.
" Че пуцам гуми! " - крещи ми един от притежателите пред блок, където паркирам краткотрайно автомобила си. И прибавя, с цел да ме сплаши изцяло: " Имам хора в полицията, че ти скъсат... " Казва го задоволително мощно, еднопосочно, ясно и отчетливо, колкото може да приказва единствено простакът: с цел да го чуят от всички балкони, от беседката наоколо. Чувам ръкопляскания. Скъсан съм.
" Мани се, бре пръдльо! ", споделя ултимативно млад господин с формален спортен екип и бейзболна шапка в рейса. На него всички му пречат.
" Ей, бастун, не ме интересува какво искаш, в случай че не си платиш таксата, че ти строшим тиквоча! ", уведомява ме по телефона с пълен гъгнещ глас представител на колекторска компания, събираща задължения на монополисти. След като разбра, че е сбъркал номера, прецизира: " Я си... и ти! "
Прав е ненапълно. И аз съм евентуален дебитор. В такава страна няма по какъв начин да не дължиш.
Депутати се назовават един различен с толкоз цветисти изрази, че се опасявам да ги изпиша без да предупредя, че редовете не са предопределени за лица под 18 години.> За неналичието на справедливост > не желая да приказвам. Тази тежка и злокобна липса кънти в ушите ни - като камбанен звън, като чувство за панихида, за нещо, което си отива или към този момент си е отишло и в никакъв случай няма да се върне. Усещането, че законът те защитава; че чиновниците на Темида се грижат за теб и за децата ти. Че всеки спор ще откри честното си решение в съда, а прокуратурата ще погне нарушителите, не жертвите им. Мисля, че тази липса също е демонстрация на неприятно образование. За вярно възпитания богат човек парите са нещо естествено, те са полезност, която прибавя стойност към личността и метода му на живот. Те подкрепят самостоятелната му реализация в живота и го вършат по-смислен и по-отговорен. Именно виновното отношение и към благосъстоянието, и към бедността, и към справедливостта отличава възпитанието от простащината. Възпитаният магистрат ще знае, че справедливостта е задължение, което е поел, с цел да реализира и себе си, и публичната нужда. Ако не осъзнава това, значи не става за магистрат. Не е учтив за тази специалност и няма смисъл да я опорочава посредством наличието си в нея. Същото се отнася и за възпитания политик, доктор, държавник, публицист.
И ми става още по-тъжно, когато слушам политици, а и освен политици, да споделят, че посредством смяна в законодателството ще се промени нещо към по-добро. > Няма да стане така > И в този момент има закони, които попречват справедливостта; има правила, които не важат и не се ползват за всички и битуват с друга задължителност, условена от парите и неналичието на морал. Да, законът може да възпитава, само че единствено в случай че се написа и ползва от възпитани. И еднообразно.
Дори не сме възпитани да лъжем както би трябвало: не осъзнаваме, че към лъжата може да се прибягва единствено в финален случай, при последна нужда - с цел да се отбрани по-голямо богатство. Няма такова нещо, ние лъжем и мажем на вересия, в големи размери и с грамаден обсег, по този начин присъщи за мащабите на дребните нации и на дребните хора.
И да крадем не сме възпитани. Краде се на всички места, крало се и ще се краде; обаче у нас не е просто кражба, а обеден грабеж, вандалско и злокобно заграбване на публични средства и имущества. И това безчовечие се оправдава с разумното: " Ако не крадем в този момент ние, ще крадат тези след нас! " И гледат да опоскат всичко, та след тях да не остане и трохичка.
Не се възпитахме да почитаме. Искрено, от сърце. Злобата и завистта - тези изконни сподвижници на нашата духовна орис, пречат на културния ни напредък и затлачват естествената конкуренция и състезание. Макар и рядко, от време на време виждаме, че има и нещо оттатък парите (както Ницше виждаше оттатък положителното и злото): това е цената, която плащаме за тях.
Примери за разрухата на възпитанието колкото щеш. Едва ли са нужни обаче. Стигнахме до такава степен, че към този момент е ужасно, съдбовно, в случай че не спрем. Ако не стартираме постепенно, настойчиво, мъчно, последователно, само че продължително и уверено да строим отначало родината си, хората в нея, личността си, здравето - и духовно, и физическо...
Всичко би трябвало да стартираме отначало. И незабавно, незабавно е.
Да стартираме с това: парите ни възпитават към просвета. Как звучи?
А счетоводно: фирменият баланс възприема парите за пасив. Когато са зле вложени, те се трансформират в загуба. По-добре е да не си ги имал в никакъв случай.
>
Образованието няма за свое изискване положителното образование. А положителното образование от време на време пречи на образованието. Така мисля. Наскоро срещнах професор, от който постоянно съм се възхищавал. По едно време бяхме съвсем другари, хапвахме от време на време през пролетта пилешки дробчета с наливна бира в една тенекиена сладкарница в квартала. Беше непретенциозен, разговорлив, хуманен. Усмивката не слизаше от лицето му, говореше с някакво примирение пред непознатото и личното несъвършенство.
Не можах да го позная - вървеше по улицата и не стъпваше на земята: надут, безпардонен, блажен. От тези видове, които гледат от горната страна, пренебрежително и с неразбираемото разбиране, че превъзходството им е отредено. Не се познахме, не се поздравихме. Поразпитах: не питай, споделиха ми. Това не е същият човек. Парите. Те не са за всеки. И властта, която дават - също.
И се замислих: по какъв начин е станало това? Този човек е високо просветен, цялостен живот е общувал основно с книгите: и там, в усамотението на писменото слово, с изключение на познания е черпел мъдростта, скрита сред редовете. Мъдрост за живота, за възпитанието, за метода на другарство сред хората.
Всъщност знае се, че доста от умните хора са били особняци, някои от тях напълно невъзпитани. Едни се държат предизвикателно - нещо като прийом за привличане на внимание, други са си шантави по природа.
Проблемът е, че такива хора наподобяват на простаци, даже когато не са напълно такива. Независимо от образованието си. Липсата на просвета и образование не може да се компенсира с положително обучение (друга е тематиката до каква степен у нас образованието е добро). Пред последните десетина-петнайсет години простотията, вулгарното отношение към публичните полезности и към обществото като цяло получиха уродливи размери. Който не почита обществото, не може да почита и обособения субект. У хората се насади отчуждение и даже безочливо прескачане на тези естествени човешки бариери, които заграждат характерността, достойнството и достолепието на всеки хуманоид.> При това простотията е агресивна > Тя не признава другите: това е част от достоверността й. Тези, които се държат обичайно, поздравяват, обличат се по-скромно и даже сторват път на възрастните - те са отпадъци, смешници...
Разбира се, преди всичко причина за това са парите. Те деидеологизират мита за образованието като причина за триумфа. И сполучливо потвърждават, че образованието е по-често спънка за триумфа. Възпитанието - също. Трябва да мачкаш наред и на всички места, единствено тогава ще те слушат, ще се преценяват с теб и ще вдъхваш почитание. Иначе си плюнка. Плюнка си и когато нямаш пари, и когато си учтив. А в случай че притежаваш и двата модерни минуса по едно и също време, значи си цялостна плюнка. Клоака.
Простотията нахлува в всекидневието и ни принуждава да се съобразяваме с нея. Тя не се срами или тормози да ползва експанзия, в случай че е належащо. Много хора стават интровертни, с цел да се самосъхранят, отчуждават се от социума в името на личното си верую и характерността на културата си. Не е тук мястото, а и надали има смисъл въобще да разнищваме простащината в нейните великодушни проявления - политическа, интелектуална, битова, научна, спортна или някаква друга. Тя е като болест, която прониква в порите на цялото общество и заразява всички тъкани: знае се, че посредством нея може да се интегрираш по-бързо в света на спечелилите, съумелите и доволните хора. С други думи - в болния от благополучие свят.> Честно казано, тормозя се > Тревожа се. И за какво на всички места в институции, министерства, домове, публични здания и под дърво и камък сме накичили портретите на Левски? За индулгенция ли? За опрощение? Или за насмешка? За подбив? " Народе??? " Корупцията в България е на толкоз злокобни равнища, че ликът на Левски по никакъв метод не може да се съотнесе с това, което се случва през последните десетилетия. Ако най-малко малко имахме образование, почитание и поклонение към Апостола на свободата, щяхме да скрием честното му лице някъде из хранилищата и складовете, с цел да не гледа, горкият, какво се случва в свободното му родно място: същото, за което даде живота си.
Да, тормозя се. Тревожа се.
" Че пуцам гуми! " - крещи ми един от притежателите пред блок, където паркирам краткотрайно автомобила си. И прибавя, с цел да ме сплаши изцяло: " Имам хора в полицията, че ти скъсат... " Казва го задоволително мощно, еднопосочно, ясно и отчетливо, колкото може да приказва единствено простакът: с цел да го чуят от всички балкони, от беседката наоколо. Чувам ръкопляскания. Скъсан съм.
" Мани се, бре пръдльо! ", споделя ултимативно млад господин с формален спортен екип и бейзболна шапка в рейса. На него всички му пречат.
" Ей, бастун, не ме интересува какво искаш, в случай че не си платиш таксата, че ти строшим тиквоча! ", уведомява ме по телефона с пълен гъгнещ глас представител на колекторска компания, събираща задължения на монополисти. След като разбра, че е сбъркал номера, прецизира: " Я си... и ти! "
Прав е ненапълно. И аз съм евентуален дебитор. В такава страна няма по какъв начин да не дължиш.
Депутати се назовават един различен с толкоз цветисти изрази, че се опасявам да ги изпиша без да предупредя, че редовете не са предопределени за лица под 18 години.> За неналичието на справедливост > не желая да приказвам. Тази тежка и злокобна липса кънти в ушите ни - като камбанен звън, като чувство за панихида, за нещо, което си отива или към този момент си е отишло и в никакъв случай няма да се върне. Усещането, че законът те защитава; че чиновниците на Темида се грижат за теб и за децата ти. Че всеки спор ще откри честното си решение в съда, а прокуратурата ще погне нарушителите, не жертвите им. Мисля, че тази липса също е демонстрация на неприятно образование. За вярно възпитания богат човек парите са нещо естествено, те са полезност, която прибавя стойност към личността и метода му на живот. Те подкрепят самостоятелната му реализация в живота и го вършат по-смислен и по-отговорен. Именно виновното отношение и към благосъстоянието, и към бедността, и към справедливостта отличава възпитанието от простащината. Възпитаният магистрат ще знае, че справедливостта е задължение, което е поел, с цел да реализира и себе си, и публичната нужда. Ако не осъзнава това, значи не става за магистрат. Не е учтив за тази специалност и няма смисъл да я опорочава посредством наличието си в нея. Същото се отнася и за възпитания политик, доктор, държавник, публицист.
И ми става още по-тъжно, когато слушам политици, а и освен политици, да споделят, че посредством смяна в законодателството ще се промени нещо към по-добро. > Няма да стане така > И в този момент има закони, които попречват справедливостта; има правила, които не важат и не се ползват за всички и битуват с друга задължителност, условена от парите и неналичието на морал. Да, законът може да възпитава, само че единствено в случай че се написа и ползва от възпитани. И еднообразно.
Дори не сме възпитани да лъжем както би трябвало: не осъзнаваме, че към лъжата може да се прибягва единствено в финален случай, при последна нужда - с цел да се отбрани по-голямо богатство. Няма такова нещо, ние лъжем и мажем на вересия, в големи размери и с грамаден обсег, по този начин присъщи за мащабите на дребните нации и на дребните хора.
И да крадем не сме възпитани. Краде се на всички места, крало се и ще се краде; обаче у нас не е просто кражба, а обеден грабеж, вандалско и злокобно заграбване на публични средства и имущества. И това безчовечие се оправдава с разумното: " Ако не крадем в този момент ние, ще крадат тези след нас! " И гледат да опоскат всичко, та след тях да не остане и трохичка.
Не се възпитахме да почитаме. Искрено, от сърце. Злобата и завистта - тези изконни сподвижници на нашата духовна орис, пречат на културния ни напредък и затлачват естествената конкуренция и състезание. Макар и рядко, от време на време виждаме, че има и нещо оттатък парите (както Ницше виждаше оттатък положителното и злото): това е цената, която плащаме за тях.
Примери за разрухата на възпитанието колкото щеш. Едва ли са нужни обаче. Стигнахме до такава степен, че към този момент е ужасно, съдбовно, в случай че не спрем. Ако не стартираме постепенно, настойчиво, мъчно, последователно, само че продължително и уверено да строим отначало родината си, хората в нея, личността си, здравето - и духовно, и физическо...
Всичко би трябвало да стартираме отначало. И незабавно, незабавно е.
Да стартираме с това: парите ни възпитават към просвета. Как звучи?
А счетоводно: фирменият баланс възприема парите за пасив. Когато са зле вложени, те се трансформират в загуба. По-добре е да не си ги имал в никакъв случай.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ