Вкусовите рецептори ни служат не само за наслада по време

Вкусовите рецептори ни служат освен за приятност по време на хранене, само че и ни пазят от потенциани закани. Благодарение на тях сме способни да раграничим вкусната храна от нездравословни занас субстанции.  Също по този начин те са непроменяемо свързани с страстите и възприятията. Горчивият и киселият усет да вземем за пример сигнализрат за заплаха за здравето и ни подканват да решим дали да помем риска и да преглътнем или да играем на несъмнено и да изплюем разпозната като евентуално рискова за тялото хапка. Тази еволюционно обусловена взаимовръзка подтиква английски учени да ревизират, дали избрани вкусови чувства могат да повлияят готовността ни да поемаме опасности. 

И действително се оказва, че приемането на кисела напитка, призната преди началото на игра, повлиява държанието на участници в експеримент  в посока вдишване на повече опасности. Провелите опита учени имат вяра, че хора, страдащи от мощен боязън или депресии биха могли да извлекат действителни изгоди от хранителна добавка, която подтиква вкусовите рецептори за кисело, споделят учените пред профилираното издание „ Сайънтифик репортс “. 
„ Поемането на опасности е част от нашия живот. Ако имаме податливост да ги заобикаляме непременно, се лишаваме от опцията да придобием нови умения, както и да развием способността да се оправяме с нови обстановки “ – пишат Чи Тан и Мариана Обрист от университета в Съсекс в Брайтън, Англия. Техните проучвания демонстрират, че потреблението на 

кисели субстанции могат да оказват помощ на свити и плашливи хора да се възползват пълноценно от възможностите на живота. 

Заедно със своята защитна функционалност при храненето сетивото за усет е директно обвързано с страстите, конкретнос възприятието за подучване или наказване. Дори освен това, по-раннни изследвания демонстрират, че другите усети въздействат директно на два значими мисловни модела: 

киселият усет подтиква аналитичното мислене, до момента в който сладкият и горчивият – бързите интуитивни решения. 

В първия опит са взели участие 70 мъже и дами, всичките британци, на междинна възраст 25 години. Първоначално ръководителите на плана дефинират готовността за вдишване на опасности на всеки един от участниците чрез психически проби. Оценени са фактори като податливост към пътешествия и случки, импулсивност, бездейност, внимание, самоконтрол и други Непосредствено преди опита всеки участник изпива 20 мл течност с грочив, кисел, сладостен или пикантан усет. Както изисква протокола при всеки сходен опит, част от участниците служат за контролна група. Те получават 20 мл минерална вода. След приема на съответната напитка, раздадена на инцидентен принцип, готовността за вдишване на опасности на участниците е измерена чрез компютърна игра. Задачата на всеки е с помощтта на мишката да надуе появяващ се на монитора балон допустимо най-вече. С всяко последващо кликване балонът се надува от ден на ден, до момента в който в един миг се пръсва. На участниците е възложен изборът да се откажат в избран от тях самите миг, като колкото по-голям е балонът в края на играта, толкоз повече пари получават за присъединяване си в опита. Ако балонът се спука, участникът си потегля с празни ръце. Колкото по-голям е броят на кликванията с мишката при не експодиралите балони, толкоз по-висока е готовността за вдишване на опасности, защото всяко последващо натискане на мишката покачва рискът от пръсване, затова от загуба на облагата.

Участниците реагират еднообразно на усетите на напитките, без значение от темперамента им по природа. 

Киселият усет, в съпоставения с контролната група, пила минерална вода, води до по-рисково държание. Тук междинният брой кликове за неспукан балон е 39. При всички други усети броят е сред 20 и 30. Пилите сладка или пикантна напитка поемат по-малко опасности от тези на вода. Горчивите и солените питиета не оказват въздействие върху държанието на играчите. Учените повтарят опита и с друга група, този път виетнамци, и получават сходни резултати. Целта е да се ревизира дали вкусовите привички на другите култури са от значително значение. Оказва се, че реакцията е универсална. Също по този начин резултатите демонстрират, че киселият усет има идентичен резултат както при по-скоро интуитивно настоящи хора, по този начин и при мощно аналитичните персони. Следващи изследвания ще би трябвало да потвърдят, дали диета със засилено наличие на кисели храни би могла да има дълготраен резултат връху склонността към вдишване на опасности и по-този метод да намали склонността към боязън.
Инфо: „ Sour Promotes Risk-Taking: An Investigation into the Effect of Taste on Risk-Taking Behaviour in Humans “, Chi Thanh Vi, Marianna Obrist, Scientific Reports, DOI: 10.1038/s41598-018-26164-3