Как да пием чай със стил?
Вкъщи, на работа или измежду близки другари можем да пием чай по всевъзможен метод и в най-различни пози – от чаша за еднократна приложимост, с крайници върху табуретката, от купичка с олющена багра, сърбайки. Но когато сме в заведение, на служебно събиране, стилно празненство, на посетители при изискани хора или другаде, има няколко условия, с които би било добре да се съобразим, с цел да не се усещаме не на място.
От какъв съд ще се пие чаят зависи напълно от персоналните ни желания, както и от посудата, които има в кухнята. Важно е да се знае обаче, че усетът на чая се трансформира, в случай че той се пие от пластмасова или дървена купа или чаша. Затова се избират керамични, порцеланови или стъклени съдове. Дебелината на стените на чашата се избират според от това дали желаете да пиете чая по-хладен или държите да се резервира дълго време парещ. Големината на чашата е обратнопропорционална на качеството на чай. Добрият чай е с доста кондензиран мирис и усет и по тази причина се приема в малко количество, задоволително да задоволи всички сетива. В японските чаени церомонии по традиция се употребяват дребни порцеланови чашки, в които се сервира зелен или черен чай. Da Hong Pao (Голямата алена одежда) е най-луксозният и безценен вид чай в света. Името му е обвързвано с това, че привилегията да го пробват имали единствено крале, императори висши аристократи, които нормално носели пурпурни облекла. Получава се от 6 храста на 350-годишна възраст, които дават годишна годишна продукция не повече от 500 грама.
Когато се пие чай в компанията на изтънчени особи, е неприемливо да се сърба. Пие се на дребни глътки, без да се духа, с цел да изстине. Чашата, дружно с чинийката, се сервира на височината на устните и тогава се отпива. Дръжката би трябвало да се обгръща елегантно. Свободните пръсти не би трябвало да стърчат на открито, а да са оптимално свити. Подходящо упражнение, с цел да свикне ръката с това състояние, е пръстите (кутре и безименен) да държат писалка или молив, до момента в който се повдига чашата. Дали да си сложим захар, или не, зависи напълно от персоналните ни желания. Разбира се, с количеството не трябва да се прекалява, просто тъй като прави неприятно усещане, в случай че се пресегнем 7-8 пъти към захарницата. Чаят се бърка деликатно, с цел да не се удрят стените на чашата с лъжичката. Така се заобикаля дразнещото подрънкване. След като лъжичката е употребена, тя би трябвало да се извади от чашата и да се сложи в профил на чинийката. Неправилно да се отпива, в случай че тя е още вътре в нея. Ако към чая има някаква закуска или сладкиш, той се яде, като с ръце се отчупват дребни хапки. Ако десертът е торта или сиропиран сладкиш и няма особено сложена за него виличка, се употребява чаената лъжичка. Ако към чая има лимон, то той би трябвало авансово да се нареже на филийки. Лимоненото късче се слага в чая и посредством леко натискане с лъжичката се изстисква сокът му. След това филийката се изважда и се слага в чинийката.
За положителния усет на чая е значимо с каква вода се запарва. Широко публикувана, само че неверна процедура, е чаят да се залива с кипяща, преди малко свалена от котлона вода. За най-хубав усет черният чай би трябвало да се залива с вода с температура 90 градуса, а зеления – 70. Точната температура може да се мери чрез кухненски термометър, който се слага в течността. Чаените листа се заливат с малко количество вода. Когато се надуят, се долива още. Запарката се оставя за към 5 минути, а съдът се покрива със салфетка или похлупак с дупка, с цел да може да отделя от аромата си.
За да се усети оптимално чаеният усет и удоволствието от пиенето да е до край, би трябвало:
чаят да не се пие директно преди или след хранене; Най-добрият вид е 30 минути преди хранене (не по-малко), тъй като чаят усилва слюнкопроизводството и след него храната може да ни се стори безвкусна;
чаят да се употребява, когато не пари (температура над 62 ºC може да повреди стените на стомаха);
да не е доста мощен (високите равнища на кофеин и танин могат да причинят главоболие и безсъние);
при подготовката да не ври дълго време, тъй като полифенолите и етеричните масла стартират да се окисляват произволно;
да не се подгрява неведнъж и да не се пие чай, сварен вчерашния ден.
И малко любопитни обстоятелства
Kитайците и японците са класици в метода на пиянство на чай. Те го използват чист – без мляко, захар или други добавки. Принципът за чистотата на чая е записан в „ Книга за чая ” на Лю-Ю още през 13 век. Използването на каквито и да било вкусови допълнения към чая е считано за варварщина.
Индийците нормално прибавят към чая мляко, лимон и захар. Лимонът е желана добавка в Иран и Турция, само че вместо захар постоянно се употребяват сладки плодове – стафиди или смокини. В тези страни са най-склонни към обогатяване на усета и аромата на чая посредством потребление на разнообразни подправки - кардамон, джинджифил, бахар и канела.
В някои арабски страни прибавят сок от цитрусови плодове, изключително когато пият леден зелен чай.
В Русия към чая постоянно се сервира нещо сладко – пирожки, конфитюр, бонбони, парче торта, или просто самун с масло.
Англичаните пият утринния си чай в леглото, а следобедния най-много, с цел да си покажат красивите сребърни съдове.
От какъв съд ще се пие чаят зависи напълно от персоналните ни желания, както и от посудата, които има в кухнята. Важно е да се знае обаче, че усетът на чая се трансформира, в случай че той се пие от пластмасова или дървена купа или чаша. Затова се избират керамични, порцеланови или стъклени съдове. Дебелината на стените на чашата се избират според от това дали желаете да пиете чая по-хладен или държите да се резервира дълго време парещ. Големината на чашата е обратнопропорционална на качеството на чай. Добрият чай е с доста кондензиран мирис и усет и по тази причина се приема в малко количество, задоволително да задоволи всички сетива. В японските чаени церомонии по традиция се употребяват дребни порцеланови чашки, в които се сервира зелен или черен чай. Da Hong Pao (Голямата алена одежда) е най-луксозният и безценен вид чай в света. Името му е обвързвано с това, че привилегията да го пробват имали единствено крале, императори висши аристократи, които нормално носели пурпурни облекла. Получава се от 6 храста на 350-годишна възраст, които дават годишна годишна продукция не повече от 500 грама.
Когато се пие чай в компанията на изтънчени особи, е неприемливо да се сърба. Пие се на дребни глътки, без да се духа, с цел да изстине. Чашата, дружно с чинийката, се сервира на височината на устните и тогава се отпива. Дръжката би трябвало да се обгръща елегантно. Свободните пръсти не би трябвало да стърчат на открито, а да са оптимално свити. Подходящо упражнение, с цел да свикне ръката с това състояние, е пръстите (кутре и безименен) да държат писалка или молив, до момента в който се повдига чашата. Дали да си сложим захар, или не, зависи напълно от персоналните ни желания. Разбира се, с количеството не трябва да се прекалява, просто тъй като прави неприятно усещане, в случай че се пресегнем 7-8 пъти към захарницата. Чаят се бърка деликатно, с цел да не се удрят стените на чашата с лъжичката. Така се заобикаля дразнещото подрънкване. След като лъжичката е употребена, тя би трябвало да се извади от чашата и да се сложи в профил на чинийката. Неправилно да се отпива, в случай че тя е още вътре в нея. Ако към чая има някаква закуска или сладкиш, той се яде, като с ръце се отчупват дребни хапки. Ако десертът е торта или сиропиран сладкиш и няма особено сложена за него виличка, се употребява чаената лъжичка. Ако към чая има лимон, то той би трябвало авансово да се нареже на филийки. Лимоненото късче се слага в чая и посредством леко натискане с лъжичката се изстисква сокът му. След това филийката се изважда и се слага в чинийката.
За положителния усет на чая е значимо с каква вода се запарва. Широко публикувана, само че неверна процедура, е чаят да се залива с кипяща, преди малко свалена от котлона вода. За най-хубав усет черният чай би трябвало да се залива с вода с температура 90 градуса, а зеления – 70. Точната температура може да се мери чрез кухненски термометър, който се слага в течността. Чаените листа се заливат с малко количество вода. Когато се надуят, се долива още. Запарката се оставя за към 5 минути, а съдът се покрива със салфетка или похлупак с дупка, с цел да може да отделя от аромата си.
За да се усети оптимално чаеният усет и удоволствието от пиенето да е до край, би трябвало:
чаят да не се пие директно преди или след хранене; Най-добрият вид е 30 минути преди хранене (не по-малко), тъй като чаят усилва слюнкопроизводството и след него храната може да ни се стори безвкусна; чаят да се употребява, когато не пари (температура над 62 ºC може да повреди стените на стомаха); да не е доста мощен (високите равнища на кофеин и танин могат да причинят главоболие и безсъние); при подготовката да не ври дълго време, тъй като полифенолите и етеричните масла стартират да се окисляват произволно; да не се подгрява неведнъж и да не се пие чай, сварен вчерашния ден. И малко любопитни обстоятелства
Kитайците и японците са класици в метода на пиянство на чай. Те го използват чист – без мляко, захар или други добавки. Принципът за чистотата на чая е записан в „ Книга за чая ” на Лю-Ю още през 13 век. Използването на каквито и да било вкусови допълнения към чая е считано за варварщина.
Индийците нормално прибавят към чая мляко, лимон и захар. Лимонът е желана добавка в Иран и Турция, само че вместо захар постоянно се употребяват сладки плодове – стафиди или смокини. В тези страни са най-склонни към обогатяване на усета и аромата на чая посредством потребление на разнообразни подправки - кардамон, джинджифил, бахар и канела.
В някои арабски страни прибавят сок от цитрусови плодове, изключително когато пият леден зелен чай.
В Русия към чая постоянно се сервира нещо сладко – пирожки, конфитюр, бонбони, парче торта, или просто самун с масло.
Англичаните пият утринния си чай в леглото, а следобедния най-много, с цел да си покажат красивите сребърни съдове.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ