Живот като недописан лист: 103 години от смъртта на Христо Смирненски
Христо Смирненски е роден в град Кукуш на 30 септември през 1898 година. Истинското му име е Христо Димитров Измирлиев. От дребен е откърмен с обич към своето Отечество, тъй като израства в семейство, кръвно обвързвано с битките на българите от Македония за самостоятелна българска черква, култура и независимост.
Христо е момче, когато избухва Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, преобърнало живота на стотици хиляди българи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония.
Още раните в душите не са зараснали, когато стартират да гърмят оръдията на Балканската война 1912-1913 година Воините от прославената 7-ма Рилска дивизия се спускат като лавина по долините на реките Места и Струма, разгромяват турските гарнизони и са посрещнати с цветя от локалното българско население.
По време на последвалата Междусъюзническа война 1913 година, Кукуш е опожарен от настъпващите гръцки войски и фамилията на Христо е насила да напусне града, като дружно със стотици други фамилии се насочва към рамките на България. Христо израства в борческия квартал на София Ючбунар и от дребен редува учението с непостижимата работа, с цел да оказва помощ при прехраната на своето многолюдно семейство.
Той е безсънен и ученолюбив юноша. По образеца на по-големия си брат Тома Измирлиев, Христо стартира да сътрудничи с епиграми и хуморески на вестник “Кво да е “. Времето, в което живее обаче, не е за комизъм и ирония, тъй като избухва Първата международна война и гибелта като костелива зла магьосница отнася в мрачните си чертози стотици хиляди човешки живота.
Христо постъпва като юнкер във военното учебно заведение, само че цялата му сензитивна и пряма душа се бунтува против пруската мущровка и плац парадната система на образование в учебното заведение, която унизява и смазва достолепието на индивида под пагон.
Според нея, боецът не е човешко създание, изтъкано от усеща и страсти, а е еднообразен робот и на ниска цена пушечно месо, без право на глас. Той няма право на друго мнение, също така, което насаждат в главата му командирите и уставите.
Откритият му протест против тази казармени порядки са причина да попадне в ареста. Подготвена е заповед на началника на учебното заведение за изпращането на Христо като елементарен боец на Македонския фронт. С доста труд и малко доза шанс неговите приятели съумяват да спрат осъществяването на заповедта, и да избавят своя любим от кървавата кланица на войната.
Като юнкер Христо Смирненски взема присъединяване в разгрома на Войнишкото въстание. В тридневните сражения във Владайското дефиле като по знамение заобикаля гибелта. Уплашен до гибел за трона си, Фердинанд хвърля 217-та немска дивизия и юнкерите от Военното учебно заведение против разбунтувалите се бойци, които настъпват към столицата, след пробива на съглашенските войски при Добро поле. Христо вижда цялото безумство на жестоката, братоубийствена война и покъртен до дъното на душата си от пролятата кръв, взема решение твърдо да скъса с военното занятие.
Плаща 1000 лева наказателна клауза и напуща Военното учебно заведение. Решава да се отдаде на призванието си на стихотворец и сатирик. Под псевдонима “Ведбал ” разгласява стихове във вестниците и списанията “Българан ”, “Червен смях ”, “Народна войска ”, “Везни ”, “Барабан ”. За малко време се трансформира в обичания стихотворец на пролетарска София.
Посреща с екстаз успеха на Великата октомврийска социалистическа гражданска война в царска Русия, плод на която са прелестните му стихове “Червените ескадрони ”, ”Москва ” и “Северно зарево ”, които и до през днешния ден са ненадминати мостри на поезията на революционната романтика и пламенния възторг. Работниците и студентите ги рецитират въодушевено по вечеринки и утра.
Той е наименуван “слънчевото дете на българската лирика ” от писателя Антон Страшимиров, поради дребния си растеж и чистата сантиментална душа. Учудващо е по какъв начин в едно такова нежно и дребно тяло се е поместил подобен великански дух и воля за битка, намерили блестящо проявяване в наелектризиращите му стихове.
Творчеството на Смирненски има и друго измерение - това на интимната му поезия, в която затрогващото, прочувствено начало и нежният лиризъм карат ученичките да лудеят по него и да си преписват в лексиконите любовните му куплети. Така до патетичните “Йохан ” и “Северния Спартак ” се подреждат безпределно нежните и скръбни “ Цветарка ” и “Старият музикант ”...
През февруари 1922 година излиза единствената му стихосбирка “Да бъде ден ”, която е едно от върховите достижения в социалистическия натурализъм. Лишенията е недоимъкът, денонощното бдение над нямата пропаст на белия лист оказват своето пагубно въздействие върху нежното му здраве. " Жълтата гостенка ”- туберкулозата, която постоянно загатва в своите произведения, го навестява в мрачния коптор, в който живее и макар дългогодишната му битка с нея, на 18 юни 1923 година той издъхва в разцвета на силите си.
Смирненски ни завеща над 800 стихотворения и над 100 прозаични творби.
НА ГОСТИ У ДЯВОЛА
" Но необичайно: пренебрежение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
общително отвред смъкват ми шапка:
" Без чест ли си? — Прави ти чест! "
„ И знам аз: апаш съм, измамник, спекулантин,
безчестник; само че... постоянно с чест! "...
1. Приказка за достойнството
В живота си нивга не бях се надявал
на толкоз благ комплимент:
предложения ме Дявола — остарелият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта обрисуваше острия профил
със линия златни лъчи
и пускайки кръгчета пушек, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна печал бе скрита,
само че въпреки всичко бе горделив и засмен,
и махна с ръка той " In vino veritas! "
Ще бъда пред теб прям!
Омръзна ми към този момент все тоя хомот на
лукавство и умисъл зла —
да пием за твойта искреност неземна
и сивите земни тела!
Преди епохи аз възпрях на земята
и тук устроих си смешка:
венчах се за земната Истина свята,
само че тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревнивост, и в черна ненавист
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз цопам,
само че с чест не снабдих се до през днешния ден.
Намислих посредством подвизи чудни да блесна —
умирах по 100 пъти в бран,
само че постоянно рицар на идея почтена,
не бидох отново с чест увенчан.
Отчаян, плачевен,веднъж в булеварда
аз потеглих неземно злополучен.
И подвигнах над себе си ярка плакарда:
" Човек без капчица чест! "
Но необичайно: пренебрежение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
общително отвред смъкват ми шапка:
" Без чест ли си? — Прави ти чест! "
Един господин ме целуна: " Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай! "
Две хубави дами ми споделиха сладко:
" Елате в нас на следващия ден на чай! "
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха благи писма.
И ето ме: значим, ослепителен, грациозен,
богат като същински Крез!
И знам аз: апаш съм, измамник, спекулантин,
безчестник; само че... постоянно с чест! "...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки дим на синкави ленти,
прониза ме с взор зелен.
" Червен смях ", 14 март 1923
Христо е момче, когато избухва Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, преобърнало живота на стотици хиляди българи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония.
Още раните в душите не са зараснали, когато стартират да гърмят оръдията на Балканската война 1912-1913 година Воините от прославената 7-ма Рилска дивизия се спускат като лавина по долините на реките Места и Струма, разгромяват турските гарнизони и са посрещнати с цветя от локалното българско население.
По време на последвалата Междусъюзническа война 1913 година, Кукуш е опожарен от настъпващите гръцки войски и фамилията на Христо е насила да напусне града, като дружно със стотици други фамилии се насочва към рамките на България. Христо израства в борческия квартал на София Ючбунар и от дребен редува учението с непостижимата работа, с цел да оказва помощ при прехраната на своето многолюдно семейство.
Той е безсънен и ученолюбив юноша. По образеца на по-големия си брат Тома Измирлиев, Христо стартира да сътрудничи с епиграми и хуморески на вестник “Кво да е “. Времето, в което живее обаче, не е за комизъм и ирония, тъй като избухва Първата международна война и гибелта като костелива зла магьосница отнася в мрачните си чертози стотици хиляди човешки живота.
Христо постъпва като юнкер във военното учебно заведение, само че цялата му сензитивна и пряма душа се бунтува против пруската мущровка и плац парадната система на образование в учебното заведение, която унизява и смазва достолепието на индивида под пагон.
Според нея, боецът не е човешко създание, изтъкано от усеща и страсти, а е еднообразен робот и на ниска цена пушечно месо, без право на глас. Той няма право на друго мнение, също така, което насаждат в главата му командирите и уставите.
Откритият му протест против тази казармени порядки са причина да попадне в ареста. Подготвена е заповед на началника на учебното заведение за изпращането на Христо като елементарен боец на Македонския фронт. С доста труд и малко доза шанс неговите приятели съумяват да спрат осъществяването на заповедта, и да избавят своя любим от кървавата кланица на войната.
Като юнкер Христо Смирненски взема присъединяване в разгрома на Войнишкото въстание. В тридневните сражения във Владайското дефиле като по знамение заобикаля гибелта. Уплашен до гибел за трона си, Фердинанд хвърля 217-та немска дивизия и юнкерите от Военното учебно заведение против разбунтувалите се бойци, които настъпват към столицата, след пробива на съглашенските войски при Добро поле. Христо вижда цялото безумство на жестоката, братоубийствена война и покъртен до дъното на душата си от пролятата кръв, взема решение твърдо да скъса с военното занятие.
Плаща 1000 лева наказателна клауза и напуща Военното учебно заведение. Решава да се отдаде на призванието си на стихотворец и сатирик. Под псевдонима “Ведбал ” разгласява стихове във вестниците и списанията “Българан ”, “Червен смях ”, “Народна войска ”, “Везни ”, “Барабан ”. За малко време се трансформира в обичания стихотворец на пролетарска София.
Посреща с екстаз успеха на Великата октомврийска социалистическа гражданска война в царска Русия, плод на която са прелестните му стихове “Червените ескадрони ”, ”Москва ” и “Северно зарево ”, които и до през днешния ден са ненадминати мостри на поезията на революционната романтика и пламенния възторг. Работниците и студентите ги рецитират въодушевено по вечеринки и утра.
Той е наименуван “слънчевото дете на българската лирика ” от писателя Антон Страшимиров, поради дребния си растеж и чистата сантиментална душа. Учудващо е по какъв начин в едно такова нежно и дребно тяло се е поместил подобен великански дух и воля за битка, намерили блестящо проявяване в наелектризиращите му стихове.
Творчеството на Смирненски има и друго измерение - това на интимната му поезия, в която затрогващото, прочувствено начало и нежният лиризъм карат ученичките да лудеят по него и да си преписват в лексиконите любовните му куплети. Така до патетичните “Йохан ” и “Северния Спартак ” се подреждат безпределно нежните и скръбни “ Цветарка ” и “Старият музикант ”...
През февруари 1922 година излиза единствената му стихосбирка “Да бъде ден ”, която е едно от върховите достижения в социалистическия натурализъм. Лишенията е недоимъкът, денонощното бдение над нямата пропаст на белия лист оказват своето пагубно въздействие върху нежното му здраве. " Жълтата гостенка ”- туберкулозата, която постоянно загатва в своите произведения, го навестява в мрачния коптор, в който живее и макар дългогодишната му битка с нея, на 18 юни 1923 година той издъхва в разцвета на силите си.
Смирненски ни завеща над 800 стихотворения и над 100 прозаични творби.
НА ГОСТИ У ДЯВОЛА
" Но необичайно: пренебрежение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
общително отвред смъкват ми шапка:
" Без чест ли си? — Прави ти чест! "
„ И знам аз: апаш съм, измамник, спекулантин,
безчестник; само че... постоянно с чест! "...
1. Приказка за достойнството
В живота си нивга не бях се надявал
на толкоз благ комплимент:
предложения ме Дявола — остарелият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта обрисуваше острия профил
със линия златни лъчи
и пускайки кръгчета пушек, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна печал бе скрита,
само че въпреки всичко бе горделив и засмен,
и махна с ръка той " In vino veritas! "
Ще бъда пред теб прям!
Омръзна ми към този момент все тоя хомот на
лукавство и умисъл зла —
да пием за твойта искреност неземна
и сивите земни тела!
Преди епохи аз възпрях на земята
и тук устроих си смешка:
венчах се за земната Истина свята,
само че тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревнивост, и в черна ненавист
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз цопам,
само че с чест не снабдих се до през днешния ден.
Намислих посредством подвизи чудни да блесна —
умирах по 100 пъти в бран,
само че постоянно рицар на идея почтена,
не бидох отново с чест увенчан.
Отчаян, плачевен,веднъж в булеварда
аз потеглих неземно злополучен.
И подвигнах над себе си ярка плакарда:
" Човек без капчица чест! "
Но необичайно: пренебрежение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
общително отвред смъкват ми шапка:
" Без чест ли си? — Прави ти чест! "
Един господин ме целуна: " Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай! "
Две хубави дами ми споделиха сладко:
" Елате в нас на следващия ден на чай! "
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха благи писма.
И ето ме: значим, ослепителен, грациозен,
богат като същински Крез!
И знам аз: апаш съм, измамник, спекулантин,
безчестник; само че... постоянно с чест! "...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки дим на синкави ленти,
прониза ме с взор зелен.
" Червен смях ", 14 март 1923
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ