Ярослав Яворски, Coface: Икономиката в ЦИЕ се възстановява, фалитите растат
ВизиткаОт септември 2021 година Ярослав Яворски е районен изпълнителен шеф на интернационалната група за ръководство и обезпечаване на кредитен риск Coface в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Присъединява се към групата през 2006 година, като поема отговорността за основаването на Coface Factoring Company на полския пазар - понастоящем най-голямата небанкова компания за факторинг в Полша. От 2012 година е шеф на Coface в Полша, като дава отговор за развиването на всички бизнес линии на Coface Group в страната: кредитно обезпечаване, факторинг, бизнес информация и събиране на вземания B2B.Преди да се причисли към Coface, Ярослав Яворски е бил търговски шеф в Pekao Factoring (част от Unicredit Group). Притежава магистърска степен по стопанска система от Католическия университет в Люблин и магистърска степен по бизнес администрация от Илинойския софтуерен университет в Люблин.
Какви са упованията на Coface за стопанската система през 2023 година? Първите ни упования бяха за по-тежка криза. Сега виждаме, че обстановката малко се трансформира в по-позитивна посока. Първият сигнал пристигна по линия на прогнозите ни за Брутният вътрешен продукт на Германия - сътрудниците ни там трансформираха негативната вероятност към по-положителна, от -0.3% до +0.2%. Дори и прогнозите да са положителни за момента, към момента приказваме за муден напредък - малко над нулата в идващите няколко месеца. Не чакаме криза в Европа - може би в някои страни ще има техническа такава, т.е. две поредни тримесечия с негативен индикатор, само че като цяло за нашия район (ЦИЕ) считам, че растежът ще е позитивен (средно +1%, а за Европа - малко над нулата). Виждаме, че стопанската система последователно се възвръща. В изявленията си ръководителите на ЕЦБ и на Фед също показват, че " би трябвало да държим инфлацията под око, само че изгледите се усъвършенстват ". Производственият показател PMI също леко се покачва и траекторията, която през януари беше надолу, в този момент е във прогресивен тренд, само че към момента под 50. Тоест рано е да заключим, че трендът се обръща, и към момента сте по-скоро внимателни? Зависи по какъв начин гледате на чашата - дали е на половина празна или на половина цялостна. Моят метод е по-оптимистичен, тъй че виждам някои позитивни сигнали. Това е въпрос и на настройка - в случай че хората получават такава информация, ще се концентрират върху по-положителните резултати, а това е в действителност значимо за вложенията. Начинът, по който предвиждаме бъдещето, значително е привързан с решенията, които взимаме във връзка с някои покупки и вложения. И тук не приказвам единствено за бизнеса, а и за крайните консуматори - в случай че виждате, че обстановката се утежнява, безработицата пораства и инфлацията също, ще наложите някои ограничавания, тъй като желаете да се подготвите за най-песимистичното развиване на обстановката. Ако получавате информация, че сме стигнали дъното и в този момент бавно се подобряваме, бихте си разрешили малко повече разноски. Така че за мен това несъмнено са първи позитивни сигнали. Базиран сте в Полша, какви са настройките на хората там? Има голям брой разнообразни фактори. На първо място сигурно е инфлацията - това бе детайлът, който несъмнено не беше предстоящ от хората - високото ѝ равнище, което апропо е много сходно с това в България. За първи път от 90-те, след колапса на комунизма, имаме толкоз висока инфлация.
ВизиткаОт септември 2021 година Ярослав Яворски е районен изпълнителен шеф на интернационалната група за ръководство и обезпечаване на кредитен риск Coface в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Присъединява се към групата през 2006 година, като поема отговорността за основаването на Coface Factoring Company на полския пазар - понастоящем най-голямата небанкова компания за факторинг в Полша. От 2012 година е шеф на Coface в Полша, като дава отговор за развиването на всички бизнес линии на Coface Group в страната: кредитно обезпечаване, факторинг, бизнес информация и събиране на вземания B2B.Преди да се причисли към Coface, Ярослав Яворски е бил търговски шеф в Pekao Factoring (част от Unicredit Group). Притежава магистърска степен по стопанска система от Католическия университет в Люблин и магистърска степен по бизнес администрация от Илинойския софтуерен университет в Люблин.
Какви са упованията на Coface за стопанската система през 2023 година? Първите ни упования бяха за по-тежка криза. Сега виждаме, че обстановката малко се трансформира в по-позитивна посока. Първият сигнал пристигна по линия на прогнозите ни за Брутният вътрешен продукт на Германия - сътрудниците ни там трансформираха негативната вероятност към по-положителна, от -0.3% до +0.2%. Дори и прогнозите да са положителни за момента, към момента приказваме за муден напредък - малко над нулата в идващите няколко месеца. Не чакаме криза в Европа - може би в някои страни ще има техническа такава, т.е. две поредни тримесечия с негативен индикатор, само че като цяло за нашия район (ЦИЕ) считам, че растежът ще е позитивен (средно +1%, а за Европа - малко над нулата). Виждаме, че стопанската система последователно се възвръща. В изявленията си ръководителите на ЕЦБ и на Фед също показват, че " би трябвало да държим инфлацията под око, само че изгледите се усъвършенстват ". Производственият показател PMI също леко се покачва и траекторията, която през януари беше надолу, в този момент е във прогресивен тренд, само че към момента под 50. Тоест рано е да заключим, че трендът се обръща, и към момента сте по-скоро внимателни? Зависи по какъв начин гледате на чашата - дали е на половина празна или на половина цялостна. Моят метод е по-оптимистичен, тъй че виждам някои позитивни сигнали. Това е въпрос и на настройка - в случай че хората получават такава информация, ще се концентрират върху по-положителните резултати, а това е в действителност значимо за вложенията. Начинът, по който предвиждаме бъдещето, значително е привързан с решенията, които взимаме във връзка с някои покупки и вложения. И тук не приказвам единствено за бизнеса, а и за крайните консуматори - в случай че виждате, че обстановката се утежнява, безработицата пораства и инфлацията също, ще наложите някои ограничавания, тъй като желаете да се подготвите за най-песимистичното развиване на обстановката. Ако получавате информация, че сме стигнали дъното и в този момент бавно се подобряваме, бихте си разрешили малко повече разноски. Така че за мен това несъмнено са първи позитивни сигнали. Базиран сте в Полша, какви са настройките на хората там? Има голям брой разнообразни фактори. На първо място сигурно е инфлацията - това бе детайлът, който несъмнено не беше предстоящ от хората - високото ѝ равнище, което апропо е много сходно с това в България. За първи път от 90-те, след колапса на комунизма, имаме толкоз висока инфлация.
Вторият детайл беше въздействието на войната. Ние граничим с Украйна и сме, по този начин да се каже, на първа линия, защото имаме доста имигранти. Това беше изключително очевидно по улиците - хората не просто четяха в медиите какво се случва, само че и го преживяваха.
Може би най-големият потрес обаче е обвързван с повишаването на силата - това засегна множеството бизнеси и ги изправи пред същинско тестване. Имаше и много полемики във връзка с достъпа до сила, а освен за високата ѝ цена. В някои изключително енергоемки производства, като да вземем за пример на торове, фирмите замразиха произвеждане точно поради цената на силата.
Реклама
Заради всичко това считам, че хората чакат някакво стабилизиране. И тези позитивни сигнали им дават вяра, че се движим в тази посока. Но инфлацията към момента е висока, веригите на доставки са нарушени, потреблението в района е относително потиснато и хората са внимателни... Ако говорите за частното ползване, несъмнено. С толкоз висока инфлация действителните заплати понижиха, а фирмите не бяха в положение да компенсират чиновниците си с растежа на цените - и това накара потребителите да понижат разноските си. Погледнете да вземем за пример продажбите на бяла техника - освен в нашия район, а и в цяла Европа следим обилни спадове от порядъка на 20-25%.
На второ място е жилищното строителство. Вдигането на лихвите може би не е толкоз очевидно тук поради валутния ръб, само че в Полша в границите на година покачването беше от 0.5% до 7% - до момента в който тук е 3-3.5%. Броят на новите ипотеки пък е намалял с 60%. Също по този начин, предходната година 80-85% от новите жилища, закупени от семействата, не са били финансирани със заеми - хората, които имат пари в брой, купуват, с цел да ги отдават чартърен, т.е. с капиталова цел. Наемите също са доста по-високи спрямо преди две години или преди година. Донякъде фактор за това е и голямата миграционна вълна от украинци, които наемат. Но също и поради растящата цена на финансирането. Как стоят нещата с бизнеса и изискванията за финансиране? Средните и огромните компании към момента се възползват от миналите положителни дни - тогава те натрупаха известни буфери, тъй че могат да се оправят. От друга страна, до известна степен отсрочват вложенията - въпреки че съгласно мен в този момент е най-подходящият миг за вложения в автоматизация, цифровизация, роботизация. Мога да кажа, че фирмите имат парични запаси и просто апетитът им за заеми е намалял. Но гледайки напред, в някакъв миг тези запаси ще се изчерпат и тогава бизнесът още веднъж ще има потребност от средства.
Второто ни наблюдаване е, че в множеството страни в района несъмнено се усилва броят на несъстоятелностите, като това важи в по-голяма степен за по-малките компании. В Австрия да вземем за пример към този момент сме достигнали предпандемичните равнища. В Полша, в случай че вземем поради всички процедури - освен по оповестяване на банкрут, само че също по този начин и разнообразни типове преструктурирания, които също дават опция на дадена компания да не заплаща отговорностите си - виждаме доста нарастване, като общо за 2022 година по отношение на 2021 година растежът е с 30%. В някои страни нямаме статистика, само че опредено сме над предпандемичните равнища в страни като Австрия, Полша, Румъния, т.е. най-големите стопански системи в района. Каква е обстановката в България? В България към момента сме под предпандемичните равнища, само че от това, което виждаме последното тримесечие на 2022 година, към този момент беше доста по-различно от предходните две години и наблюдавахме доста нарастване на несъстоятелностите, както и известни разстройства в разплащанията сред фирмите. Проследявате и забавянията при разплащанията - каква е наклонността там? Не следим във всички страни, само че вършим изследвания. В Полша да вземем за пример с изненада следим, че забавянията са по-кратки. Последното ни изследване е от края на предходната година и ненапълно удостоверява това, че фирмите желаят да употребяват кеша и да създадат някои предварителни заплащания, с цел да имат по-добър достъп до материали и първични материали. Поради тази причина понижават периодите, в които се разплащат. Доколко това е обвързвано с повишението на цените на суровините? Повишаването на цените на суровините беше фактор по-скоро през първата половина на предходната година, когато на пазара имаше прочут дефицит на първични материали - наблюдавахме това изключително в стоманения бранш, където цените растяха и доближиха избран връх. Но през втората половина на годината започнаха да понижават поради по-слабото търсене, а и поради упованията за бъдещето. Картината, която очертахте - за забавянията в заплащанията, единствено за Полша ли се отнася или за целия район? Не вършим този вид изследвания на заплащанията във всички страни, само че там, където вършим, е много забавно по какъв начин се развиват нещата. Миналата година беше много добра във връзка с забавянията. Съдим по това от броя известия, които получаваме за събиране на отговорности - като цяло нивата бяха ниски, само че в последните три месеца наблюдавахме нарастване. Все още не сме достигнали предпандемичните равнища, само че ги доближаваме. И тук стои въпросът дали ще останем на това равнище, което е относително обикновено, или линията ще подмине тази нормалност и ще се увеличи.
Гледайки напред, виждаме някои опасности, които биха предизвикали проблеми, в случай че се материализират. Борбата с инфлацията е изключително значима и в случай че икономистите я изгубят, това ще окаже забележителен отрицателен резултат. Затова имам вяра, че е в действителност значимо централните банки да показват доста ясна и постоянна политика в битката с инфлацията. В началото на февруари Фед увеличи лихвата с 25 базисни пункта (б.п.), предходния месец беше с 50 б.п., а преди този момент четири пъти с по 75 б.п., т.е. наподобява, че темпото се забавя и ограниченията, които се вкарват, са по-минимални. Същевременно ЕЦБ усили главната рента с 50 б.п. и даде сигнал за още 50 през март (интервюто е взето през февруари, на 16 март ЕЦБ фактически усили лихвите с още 50 б.п. - бел. ред.). Но даже и по този начин сме на разнообразни нива на главните лихви - 4.5-4.75% в Съединени американски щати, до момента в който тук е малко по-ниска. А при инфлацията е противоположното - по-висока в Европа и по-ниска в Съединени американски щати, като за разлика от еврозоната в Съединени американски щати базовата инфлация е в тренд на понижаване. Кои са главните опасности в нашия район в идващите месеци? Обобщавайки това, което споделих, главните опасности са нова инфлационна вълна наред с въздействието ѝ върху потреблението и натиска върху заплатите. Както и резултатите върху заетостта, а точно евентуално нарастване на безработицата. Но би трябвало също по този начин да загатна опциите - в това отношение виждам, че нашият район (ЦИЕ) може и извлича изгоди от релокацията на производствата. От една страна, пренасяне от Азия - по време на пандемията, а в този момент и с войната, доста компании схванаха, че задачата не е просто да имат най-евтините доставки, само че и да имат сигурен източник. Тук към момента могат да се възползват и от по-ниските разноски за труд. Инфраструктурата също се усъвършенства, тъй че да се доставят артикули от нашия район до по-развитите страни е по-лесно и от тази позиция. Тези два детайла могат да са от изгода и считам, че с помощта на това ЦИЕ може да се развие по-бързо. И го прави - както споделих, даже в този момент приблизително чакаме 1% по отношение на малко над нулата за Европейски Съюз. Има ли съответни браншове, които смятате за по-рискови? Ако би трябвало да стартира с рисковите браншове, то несъмнено енергоемките са водещи - произвеждане на хартия, на торове, дървообработване. На второ място строителството (особено жилищното) е мощно наранено и там фирмите са в интервал на изчакване. Има и доста по-малко инфраструктурни планове. И не на последно място - производителите на коли и авточасти, при които рискът е обвързван с веригите на доставки.
Реклама
Все още има и геополитически риск. От една страна, по-близките до Украйна страни извличат изгоди като съществуване на повече работна ръка (в Полша виждам доста украинци, които работят в магазини и в разнообразни сектори). От друга страна, фирмите и хората просто следят какво се случва, по какъв начин ще се развие обстановката - дали ще поеме към някакво стабилизиране, или ще има раздор и ще бъдем изправени пред някакъв нов риск. Да приключим с взор към България - по какъв начин оценявате осведомеността на локалните компании по отношение на услугите за професионално ръководство на комерсиалните опасности и склонността им да ги употребяват? От позиция на засищане България по отношение на страните в района е под междинното равнище. Много компании не употребяват външни снабдители на такива услуги и външна експертиза, с цел да ръководят по-добре вземанията си. Като осигурител на търговски заеми можем да кажем, че в България този пазар пораства, само че към момента е дребен по отношение на Брутният вътрешен продукт в безспорни стойности или по отношение на броя на фирмите в страната и може да пораства по-бързо. Преди години в Полша размерът на факторинговия пазар по отношение на Брутният вътрешен продукт беше 8%, в този момент е към 14% или 15% - допускам, че в България е към 6%, т.е. наситеността е доста ниска. Факторингът е много съпоставим със застраховането на търговски заеми и в случай че погледнем размерите обороти, които се застраховат, по отношение на Брутният вътрешен продукт в безспорни стойности, евентуално процентът ще е по-висок, само че въпреки всичко доста по-нисък спрямо останалите страни.
Вярвам, че фирмите ще стартират да употребяват по-често тези решения, изключително като се има поради, че България е експортно насочена страна. Спомням си по какъв начин преди няколко години и в Полша притежателите и мениджърите споделяха: " Най-добре си се оправяме сами. " Но неотдавна имах среща с едни от водещите локални брокери и те споделиха, че от ден на ден техни клиенти им споделят, че употребяват кредитно обезпечаване не поради вътрешния пазар, а поради експортния бизнес. Така че считам, че и тук тази настройка последователно ще се промени.
Интервюто взе Мария Иванова
Свързани публикации ЕЦБ покачва лихвите по проект макар разтърсванията на пазарите 16 март 2023, 16:44 Инфлацията се намалява до 16%. През февруари храните нарастват, горивата падат 15 март 2023, 14:34 Инвеститорите чакат Фед да забави повдигането на лихвите след банкрутите на банки в Съединени американски щати 15 март 2023, 08:47 Вдигането на лихвите в Съединени американски щати до 6% ще удари съществено разрастващите се пазари 13 март 2023, 08:31 Българската стопанска система е пораснала с 3.4% през 2022 година 8 март 2023, 16:20 Джером Пауъл предизвести пазарите за по-високи лихви 8 март 2023, 10:42 Топ 500 на фирмите в района: Скок на оборотите и облагите през 2021 година 9 ноември 2022, 17:07 Coface: Фалитите в България порастват с 5.74% през 2021 година 10 май 2022, 17:55 Фирмите в енергетиката и текстила са с най-голям кредитен риск в България 24 март 2021, 10:51
Какви са упованията на Coface за стопанската система през 2023 година? Първите ни упования бяха за по-тежка криза. Сега виждаме, че обстановката малко се трансформира в по-позитивна посока. Първият сигнал пристигна по линия на прогнозите ни за Брутният вътрешен продукт на Германия - сътрудниците ни там трансформираха негативната вероятност към по-положителна, от -0.3% до +0.2%. Дори и прогнозите да са положителни за момента, към момента приказваме за муден напредък - малко над нулата в идващите няколко месеца. Не чакаме криза в Европа - може би в някои страни ще има техническа такава, т.е. две поредни тримесечия с негативен индикатор, само че като цяло за нашия район (ЦИЕ) считам, че растежът ще е позитивен (средно +1%, а за Европа - малко над нулата). Виждаме, че стопанската система последователно се възвръща. В изявленията си ръководителите на ЕЦБ и на Фед също показват, че " би трябвало да държим инфлацията под око, само че изгледите се усъвършенстват ". Производственият показател PMI също леко се покачва и траекторията, която през януари беше надолу, в този момент е във прогресивен тренд, само че към момента под 50. Тоест рано е да заключим, че трендът се обръща, и към момента сте по-скоро внимателни? Зависи по какъв начин гледате на чашата - дали е на половина празна или на половина цялостна. Моят метод е по-оптимистичен, тъй че виждам някои позитивни сигнали. Това е въпрос и на настройка - в случай че хората получават такава информация, ще се концентрират върху по-положителните резултати, а това е в действителност значимо за вложенията. Начинът, по който предвиждаме бъдещето, значително е привързан с решенията, които взимаме във връзка с някои покупки и вложения. И тук не приказвам единствено за бизнеса, а и за крайните консуматори - в случай че виждате, че обстановката се утежнява, безработицата пораства и инфлацията също, ще наложите някои ограничавания, тъй като желаете да се подготвите за най-песимистичното развиване на обстановката. Ако получавате информация, че сме стигнали дъното и в този момент бавно се подобряваме, бихте си разрешили малко повече разноски. Така че за мен това несъмнено са първи позитивни сигнали. Базиран сте в Полша, какви са настройките на хората там? Има голям брой разнообразни фактори. На първо място сигурно е инфлацията - това бе детайлът, който несъмнено не беше предстоящ от хората - високото ѝ равнище, което апропо е много сходно с това в България. За първи път от 90-те, след колапса на комунизма, имаме толкоз висока инфлация.
ВизиткаОт септември 2021 година Ярослав Яворски е районен изпълнителен шеф на интернационалната група за ръководство и обезпечаване на кредитен риск Coface в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Присъединява се към групата през 2006 година, като поема отговорността за основаването на Coface Factoring Company на полския пазар - понастоящем най-голямата небанкова компания за факторинг в Полша. От 2012 година е шеф на Coface в Полша, като дава отговор за развиването на всички бизнес линии на Coface Group в страната: кредитно обезпечаване, факторинг, бизнес информация и събиране на вземания B2B.Преди да се причисли към Coface, Ярослав Яворски е бил търговски шеф в Pekao Factoring (част от Unicredit Group). Притежава магистърска степен по стопанска система от Католическия университет в Люблин и магистърска степен по бизнес администрация от Илинойския софтуерен университет в Люблин.
Какви са упованията на Coface за стопанската система през 2023 година? Първите ни упования бяха за по-тежка криза. Сега виждаме, че обстановката малко се трансформира в по-позитивна посока. Първият сигнал пристигна по линия на прогнозите ни за Брутният вътрешен продукт на Германия - сътрудниците ни там трансформираха негативната вероятност към по-положителна, от -0.3% до +0.2%. Дори и прогнозите да са положителни за момента, към момента приказваме за муден напредък - малко над нулата в идващите няколко месеца. Не чакаме криза в Европа - може би в някои страни ще има техническа такава, т.е. две поредни тримесечия с негативен индикатор, само че като цяло за нашия район (ЦИЕ) считам, че растежът ще е позитивен (средно +1%, а за Европа - малко над нулата). Виждаме, че стопанската система последователно се възвръща. В изявленията си ръководителите на ЕЦБ и на Фед също показват, че " би трябвало да държим инфлацията под око, само че изгледите се усъвършенстват ". Производственият показател PMI също леко се покачва и траекторията, която през януари беше надолу, в този момент е във прогресивен тренд, само че към момента под 50. Тоест рано е да заключим, че трендът се обръща, и към момента сте по-скоро внимателни? Зависи по какъв начин гледате на чашата - дали е на половина празна или на половина цялостна. Моят метод е по-оптимистичен, тъй че виждам някои позитивни сигнали. Това е въпрос и на настройка - в случай че хората получават такава информация, ще се концентрират върху по-положителните резултати, а това е в действителност значимо за вложенията. Начинът, по който предвиждаме бъдещето, значително е привързан с решенията, които взимаме във връзка с някои покупки и вложения. И тук не приказвам единствено за бизнеса, а и за крайните консуматори - в случай че виждате, че обстановката се утежнява, безработицата пораства и инфлацията също, ще наложите някои ограничавания, тъй като желаете да се подготвите за най-песимистичното развиване на обстановката. Ако получавате информация, че сме стигнали дъното и в този момент бавно се подобряваме, бихте си разрешили малко повече разноски. Така че за мен това несъмнено са първи позитивни сигнали. Базиран сте в Полша, какви са настройките на хората там? Има голям брой разнообразни фактори. На първо място сигурно е инфлацията - това бе детайлът, който несъмнено не беше предстоящ от хората - високото ѝ равнище, което апропо е много сходно с това в България. За първи път от 90-те, след колапса на комунизма, имаме толкоз висока инфлация.
Вторият детайл беше въздействието на войната. Ние граничим с Украйна и сме, по този начин да се каже, на първа линия, защото имаме доста имигранти. Това беше изключително очевидно по улиците - хората не просто четяха в медиите какво се случва, само че и го преживяваха.
Може би най-големият потрес обаче е обвързван с повишаването на силата - това засегна множеството бизнеси и ги изправи пред същинско тестване. Имаше и много полемики във връзка с достъпа до сила, а освен за високата ѝ цена. В някои изключително енергоемки производства, като да вземем за пример на торове, фирмите замразиха произвеждане точно поради цената на силата.
Реклама
Заради всичко това считам, че хората чакат някакво стабилизиране. И тези позитивни сигнали им дават вяра, че се движим в тази посока. Но инфлацията към момента е висока, веригите на доставки са нарушени, потреблението в района е относително потиснато и хората са внимателни... Ако говорите за частното ползване, несъмнено. С толкоз висока инфлация действителните заплати понижиха, а фирмите не бяха в положение да компенсират чиновниците си с растежа на цените - и това накара потребителите да понижат разноските си. Погледнете да вземем за пример продажбите на бяла техника - освен в нашия район, а и в цяла Европа следим обилни спадове от порядъка на 20-25%.
На второ място е жилищното строителство. Вдигането на лихвите може би не е толкоз очевидно тук поради валутния ръб, само че в Полша в границите на година покачването беше от 0.5% до 7% - до момента в който тук е 3-3.5%. Броят на новите ипотеки пък е намалял с 60%. Също по този начин, предходната година 80-85% от новите жилища, закупени от семействата, не са били финансирани със заеми - хората, които имат пари в брой, купуват, с цел да ги отдават чартърен, т.е. с капиталова цел. Наемите също са доста по-високи спрямо преди две години или преди година. Донякъде фактор за това е и голямата миграционна вълна от украинци, които наемат. Но също и поради растящата цена на финансирането. Как стоят нещата с бизнеса и изискванията за финансиране? Средните и огромните компании към момента се възползват от миналите положителни дни - тогава те натрупаха известни буфери, тъй че могат да се оправят. От друга страна, до известна степен отсрочват вложенията - въпреки че съгласно мен в този момент е най-подходящият миг за вложения в автоматизация, цифровизация, роботизация. Мога да кажа, че фирмите имат парични запаси и просто апетитът им за заеми е намалял. Но гледайки напред, в някакъв миг тези запаси ще се изчерпат и тогава бизнесът още веднъж ще има потребност от средства.
Второто ни наблюдаване е, че в множеството страни в района несъмнено се усилва броят на несъстоятелностите, като това важи в по-голяма степен за по-малките компании. В Австрия да вземем за пример към този момент сме достигнали предпандемичните равнища. В Полша, в случай че вземем поради всички процедури - освен по оповестяване на банкрут, само че също по този начин и разнообразни типове преструктурирания, които също дават опция на дадена компания да не заплаща отговорностите си - виждаме доста нарастване, като общо за 2022 година по отношение на 2021 година растежът е с 30%. В някои страни нямаме статистика, само че опредено сме над предпандемичните равнища в страни като Австрия, Полша, Румъния, т.е. най-големите стопански системи в района. Каква е обстановката в България? В България към момента сме под предпандемичните равнища, само че от това, което виждаме последното тримесечие на 2022 година, към този момент беше доста по-различно от предходните две години и наблюдавахме доста нарастване на несъстоятелностите, както и известни разстройства в разплащанията сред фирмите. Проследявате и забавянията при разплащанията - каква е наклонността там? Не следим във всички страни, само че вършим изследвания. В Полша да вземем за пример с изненада следим, че забавянията са по-кратки. Последното ни изследване е от края на предходната година и ненапълно удостоверява това, че фирмите желаят да употребяват кеша и да създадат някои предварителни заплащания, с цел да имат по-добър достъп до материали и първични материали. Поради тази причина понижават периодите, в които се разплащат. Доколко това е обвързвано с повишението на цените на суровините? Повишаването на цените на суровините беше фактор по-скоро през първата половина на предходната година, когато на пазара имаше прочут дефицит на първични материали - наблюдавахме това изключително в стоманения бранш, където цените растяха и доближиха избран връх. Но през втората половина на годината започнаха да понижават поради по-слабото търсене, а и поради упованията за бъдещето. Картината, която очертахте - за забавянията в заплащанията, единствено за Полша ли се отнася или за целия район? Не вършим този вид изследвания на заплащанията във всички страни, само че там, където вършим, е много забавно по какъв начин се развиват нещата. Миналата година беше много добра във връзка с забавянията. Съдим по това от броя известия, които получаваме за събиране на отговорности - като цяло нивата бяха ниски, само че в последните три месеца наблюдавахме нарастване. Все още не сме достигнали предпандемичните равнища, само че ги доближаваме. И тук стои въпросът дали ще останем на това равнище, което е относително обикновено, или линията ще подмине тази нормалност и ще се увеличи.
Гледайки напред, виждаме някои опасности, които биха предизвикали проблеми, в случай че се материализират. Борбата с инфлацията е изключително значима и в случай че икономистите я изгубят, това ще окаже забележителен отрицателен резултат. Затова имам вяра, че е в действителност значимо централните банки да показват доста ясна и постоянна политика в битката с инфлацията. В началото на февруари Фед увеличи лихвата с 25 базисни пункта (б.п.), предходния месец беше с 50 б.п., а преди този момент четири пъти с по 75 б.п., т.е. наподобява, че темпото се забавя и ограниченията, които се вкарват, са по-минимални. Същевременно ЕЦБ усили главната рента с 50 б.п. и даде сигнал за още 50 през март (интервюто е взето през февруари, на 16 март ЕЦБ фактически усили лихвите с още 50 б.п. - бел. ред.). Но даже и по този начин сме на разнообразни нива на главните лихви - 4.5-4.75% в Съединени американски щати, до момента в който тук е малко по-ниска. А при инфлацията е противоположното - по-висока в Европа и по-ниска в Съединени американски щати, като за разлика от еврозоната в Съединени американски щати базовата инфлация е в тренд на понижаване. Кои са главните опасности в нашия район в идващите месеци? Обобщавайки това, което споделих, главните опасности са нова инфлационна вълна наред с въздействието ѝ върху потреблението и натиска върху заплатите. Както и резултатите върху заетостта, а точно евентуално нарастване на безработицата. Но би трябвало също по този начин да загатна опциите - в това отношение виждам, че нашият район (ЦИЕ) може и извлича изгоди от релокацията на производствата. От една страна, пренасяне от Азия - по време на пандемията, а в този момент и с войната, доста компании схванаха, че задачата не е просто да имат най-евтините доставки, само че и да имат сигурен източник. Тук към момента могат да се възползват и от по-ниските разноски за труд. Инфраструктурата също се усъвършенства, тъй че да се доставят артикули от нашия район до по-развитите страни е по-лесно и от тази позиция. Тези два детайла могат да са от изгода и считам, че с помощта на това ЦИЕ може да се развие по-бързо. И го прави - както споделих, даже в този момент приблизително чакаме 1% по отношение на малко над нулата за Европейски Съюз. Има ли съответни браншове, които смятате за по-рискови? Ако би трябвало да стартира с рисковите браншове, то несъмнено енергоемките са водещи - произвеждане на хартия, на торове, дървообработване. На второ място строителството (особено жилищното) е мощно наранено и там фирмите са в интервал на изчакване. Има и доста по-малко инфраструктурни планове. И не на последно място - производителите на коли и авточасти, при които рискът е обвързван с веригите на доставки.
Реклама
Все още има и геополитически риск. От една страна, по-близките до Украйна страни извличат изгоди като съществуване на повече работна ръка (в Полша виждам доста украинци, които работят в магазини и в разнообразни сектори). От друга страна, фирмите и хората просто следят какво се случва, по какъв начин ще се развие обстановката - дали ще поеме към някакво стабилизиране, или ще има раздор и ще бъдем изправени пред някакъв нов риск. Да приключим с взор към България - по какъв начин оценявате осведомеността на локалните компании по отношение на услугите за професионално ръководство на комерсиалните опасности и склонността им да ги употребяват? От позиция на засищане България по отношение на страните в района е под междинното равнище. Много компании не употребяват външни снабдители на такива услуги и външна експертиза, с цел да ръководят по-добре вземанията си. Като осигурител на търговски заеми можем да кажем, че в България този пазар пораства, само че към момента е дребен по отношение на Брутният вътрешен продукт в безспорни стойности или по отношение на броя на фирмите в страната и може да пораства по-бързо. Преди години в Полша размерът на факторинговия пазар по отношение на Брутният вътрешен продукт беше 8%, в този момент е към 14% или 15% - допускам, че в България е към 6%, т.е. наситеността е доста ниска. Факторингът е много съпоставим със застраховането на търговски заеми и в случай че погледнем размерите обороти, които се застраховат, по отношение на Брутният вътрешен продукт в безспорни стойности, евентуално процентът ще е по-висок, само че въпреки всичко доста по-нисък спрямо останалите страни.
Вярвам, че фирмите ще стартират да употребяват по-често тези решения, изключително като се има поради, че България е експортно насочена страна. Спомням си по какъв начин преди няколко години и в Полша притежателите и мениджърите споделяха: " Най-добре си се оправяме сами. " Но неотдавна имах среща с едни от водещите локални брокери и те споделиха, че от ден на ден техни клиенти им споделят, че употребяват кредитно обезпечаване не поради вътрешния пазар, а поради експортния бизнес. Така че считам, че и тук тази настройка последователно ще се промени.
Интервюто взе Мария Иванова
Свързани публикации ЕЦБ покачва лихвите по проект макар разтърсванията на пазарите 16 март 2023, 16:44 Инфлацията се намалява до 16%. През февруари храните нарастват, горивата падат 15 март 2023, 14:34 Инвеститорите чакат Фед да забави повдигането на лихвите след банкрутите на банки в Съединени американски щати 15 март 2023, 08:47 Вдигането на лихвите в Съединени американски щати до 6% ще удари съществено разрастващите се пазари 13 март 2023, 08:31 Българската стопанска система е пораснала с 3.4% през 2022 година 8 март 2023, 16:20 Джером Пауъл предизвести пазарите за по-високи лихви 8 март 2023, 10:42 Топ 500 на фирмите в района: Скок на оборотите и облагите през 2021 година 9 ноември 2022, 17:07 Coface: Фалитите в България порастват с 5.74% през 2021 година 10 май 2022, 17:55 Фирмите в енергетиката и текстила са с най-голям кредитен риск в България 24 март 2021, 10:51
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ