Илияна Цанова: България може да поиска изгодни заеми от ЕС до август 2023 г.
ВизиткаИлияна Цанова е финансист, някогашен вицепремиер в служебния кабинет, назначен от Росен Плевнелиев. Беше зам.-директор на Фонда за стратегически вложения, прочут още като " Фонд Юнкер ", който отпускаше заеми на европейски компании за развиване. За малко Цанова беше ръководител на надзорния съвет на " СОФ кънект " - сдружението, което взе концесията на " Летище София ". Сега е зам.-директор в Генерална дирекция " Бюджет " на Европейската комисия, като дава отговор за заемите и финансовите принадлежности на комисията. Сред тях са и заемите, които страните могат да употребяват по Плана за възобновяване и развиване.Тъй като България има право на над 4 милиарда евро заеми, а до момента никой не е загатнал дали въобще тези пари ще бъдат употребявани, " Капитал " се обърна към Цанова, с цел да ревизира по какъв начин и защо могат да се употребяват те.
Каква е изгодата за стопанска система като България да тегли заеми, като се има поради големите вложения, които ще постъпят в страната под формата на безплатни средства посредством Механизма за възобновяване и развитиеи посредством новите кохезионни и структурни стратегии? Ако позволите да напомня каква е задачата на инструмента за възобновяване NextGenerationEU, а точно да поддържа икономическото възобновяване на Европейски Съюз след пандемията от ковид-19 посредством вложения и промени, заложени в самостоятелните проекти за възобновяване на всяка страна. За първи път Европейски Съюз издава общоевропейски дълг на финансовите пазари, с цел да финансира бюджетна стратегия. Този дълг от 800 милиарда евро е гарантиран от бюджета на Европейски Съюз и би трябвало да бъде изплатен посредством бюджета на Европейски Съюз.
И страните членки, и финансовите пазари одобриха доста позитивно програмата. Плановете за възобновяване и резистентност на 25 страни от Европейски Съюз към този момент са утвърдени. Предвиждат се вложения от близо половин трилион евро.
Всички страни са поискали оптималния бюджет от грантовете, които им се поставят, а седем страни са поискали и заеми на обща стойност към 160 милиарда евро. Над 100 милиарда евро - грантове и заеми - към този момент са изплатени по проектите и подкрепят икономическото възобновяване на страните.
Реклама
Страната също може да изиска и заем на стойност до 6.8% от своя брутен народен приход. Срокът да го направи е до август 2023 година
Ползите за България са няколко. Първо, парите от тези заеми биха разрешили да се създадат спомагателни вложения и промени в стратегически области. Второ, заемите са налични при доста преференциални условия - с помощта на мощния си кредитен рейтинг Европейски Съюз заема по-евтино от доста страни членки. Например в случай че цената на 10-годишен дълг е 1.48% за Европейски Съюз, цената, която България ще заплати в този момент, в случай че емитира 10-годишни облигации в евро, е над 3%, т.е. два пъти по-висока. В резултат на това заемите се дават на страните от Европейски Съюз доста по-изгодно.
Друго преимущество е, че заемите са дълготрайни, т.е. България ще се възползва от дълготраен заем с гратисен интервал за погасяване на главницата 10 години при доста преференциални финансови условия, което оставя на страната задоволително време за възобновяване от рецесията. На какво се дължи корекцията надолу на парите по българския проект, която беше оповестена от Европейска комисия предходната седмица? Това важи ли и за заемната част? Още при основаването на инструмента беше решено, че делът от грантове на всяка страна членка ще зависи от резултата на коронавирус рецесията върху стопанската система й. В тази връзка преизчислението в края на юни 2022 година беше планувано изначално, като то се отнася единствено за грантовете.
Комисията предлага на страните, чиито дялове са понижени, да продължат да извършват проектите си. Ние сме разполагаем да обсъдим обезщетителни ограничения, да вземем за пример по какъв начин да се употребяват национални доходи, заеми или прехвърляния от други стратегии. За какво могат да се употребяват тези заеми? Стратегическите цели за нас, а и за целия Европейски Съюз са ясни, изключително в подтекста на войната в Украйна. Ние имаме потребност от енергийна сигурност и самостоятелност от съветски газ и нефт. Затова и Европейска комисия предложи инструмента Repower EU, който цели трансформацията и независимостта на европейската енергийна система посредством енергийна успеваемост, диверсификация на доставките и ускорено внедряване на ВЕИ.
Реклама
Комисията предлага Механизмът за възобновяване и развиване да се трансформира в координиращ инструмент за набиране на тези вложения, като пренасочи свободния бюджет от непоисканите заеми по проектите за възобновяване точно за тази цел. Ако това предложение се одобри, страните членки ще могат да употребяват останалите 225 милиарда евро заеми тъкмо за тази цел, откакто изготвят капиталов проект по какъв начин да реализират енергийна промяна като анекс към проекта им за възобновяване.
По принцип допустимите вложения за финансиране с грантове и заеми по механизма за възобновяване са идентични - най-малко 37% зелени вложения в климата и най-малко 20% в цифрови. Индивидуално е решението на всяка страна членка за нейните цели и капиталови потребности, те би трябвало да се залегнали в проекта за възобновяване. За да получи заем, България ще би трябвало да редактира проекта и да предложи добре аргументирани спомагателни вложения и промени. Какъв е механизмът на тяхното потребление: по какъв начин би трябвало да бъдат поискани, каква е процедурата за приемане на парите, кой ги управлява, кой взема решение къде да отидат? По отношение на графика: страните членки имат период до 31 август 2023 година, с цел да изискат заем, всяка страна има оптимален бюджет като % от Разузнавателна служба на ФРГ, за нас е към 4.1 милиарда евро, в случай че не се неистина. Споразумението за заем би трябвало да влезе в действие най-късно до 31 декември 2023 година
По отношение на процедурата: настояването би трябвало да бъде деликатно стимулирано и да включва аргументация за по-високите финансови потребности, лист с спомагателни промени и вложения, със съответните стадии и цели на осъществяване и прогноза за разноските за ревизирания проект. Прилагат се всички правила, използвани към Механизма за възобновяване и резистентност, в това число за надзор. Процесът на утвърждение е еднакъв - първо от комисията и най-после от страните - членки на Европейски Съюз в съвета. Ще се ползват всички правила, използвани към Механизма за възобновяване и резистентност, в това число за надзор.
Не съм в течение дали все още се водят диалози по въпроса с отключването на заемите за България. Как се отразяват тези пари на съотношението дълг/БВП на България - начислени ли са към националния дълг и по какъв метод? Заемите се третират сходно на комерсиалните заеми, с ясно избрани периоди и условия за разпределяне и погасяване. Следователно те ще бъдат добавени към съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на България и ще бъдат записани сега, в който са предоставени като дълг от България към Европейски Съюз. Как ще отрази подобен заем на инфлацията в страната? Инфлационният резултат е в две направления. Първата е обвързвана с парите от проекта за възобновяване - при тези равнища на инфлация и увеличени цени ще получим по-малко от плануваното през 2020-2021 година
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Компании 1 Коментари и разбори 2 Свят 3 Строителство и парцели 1 Политика 2 Енергетика 3 Градове Реклама
От друга позиция - ние сме изправени пред стагфлация. Най-просто, това значи по-нисък растеж, комбиниран с доста висока инфлация.
Ако ние стартираме да изпълняваме проекта, това ще понижи отрицателния резултат върху стопанската система от по-ниския растеж. Ще омекоти удара и ще даде тласък на търсенето. Това ще усили краткотрайно инфлационния напън, само че това ще е краткосрочно, тъй като вложенията, откакто се изпълнят, ще усилят предлагането, което от своя страна ще потисне инфлацията. Как се съотнася този заем към плануваните към този момент за евакуиране? Заемите идват с условия за допустимост на вложенията и заплащания след постигането на избрани цели. С други думи, изискванията за прилагане на гранта и на заема са идентични. Тук може да се чака, че с този запас ще получим оптимален резултат за стопанската система.
Правителството също може да изтегли заем от финансовите пазари, да вземем за пример да покрие бюджетен недостиг. Но това не са капиталови пари - просто се покриват повече разходи. За какво ги употребяват другите страни? Португалия да вземем за пример реши да употребява своите заеми от 2.7 милиарда евро за обществени жилища за по-уязвимите групи, като по този метод индиректно ускори системата за обществена отбрана.
Гърция изиска 12.73 милиарда евро заеми за вложения във възобновима сила посредством вятърна, слънчева, нисковъглеродна сила и интелигентни енергийни системи, които поддържат нейната енергийна резистентност и самостоятелност.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Каква е изгодата за стопанска система като България да тегли заеми, като се има поради големите вложения, които ще постъпят в страната под формата на безплатни средства посредством Механизма за възобновяване и развитиеи посредством новите кохезионни и структурни стратегии? Ако позволите да напомня каква е задачата на инструмента за възобновяване NextGenerationEU, а точно да поддържа икономическото възобновяване на Европейски Съюз след пандемията от ковид-19 посредством вложения и промени, заложени в самостоятелните проекти за възобновяване на всяка страна. За първи път Европейски Съюз издава общоевропейски дълг на финансовите пазари, с цел да финансира бюджетна стратегия. Този дълг от 800 милиарда евро е гарантиран от бюджета на Европейски Съюз и би трябвало да бъде изплатен посредством бюджета на Европейски Съюз.
И страните членки, и финансовите пазари одобриха доста позитивно програмата. Плановете за възобновяване и резистентност на 25 страни от Европейски Съюз към този момент са утвърдени. Предвиждат се вложения от близо половин трилион евро.
Всички страни са поискали оптималния бюджет от грантовете, които им се поставят, а седем страни са поискали и заеми на обща стойност към 160 милиарда евро. Над 100 милиарда евро - грантове и заеми - към този момент са изплатени по проектите и подкрепят икономическото възобновяване на страните.
Реклама
Страната също може да изиска и заем на стойност до 6.8% от своя брутен народен приход. Срокът да го направи е до август 2023 година
Ползите за България са няколко. Първо, парите от тези заеми биха разрешили да се създадат спомагателни вложения и промени в стратегически области. Второ, заемите са налични при доста преференциални условия - с помощта на мощния си кредитен рейтинг Европейски Съюз заема по-евтино от доста страни членки. Например в случай че цената на 10-годишен дълг е 1.48% за Европейски Съюз, цената, която България ще заплати в този момент, в случай че емитира 10-годишни облигации в евро, е над 3%, т.е. два пъти по-висока. В резултат на това заемите се дават на страните от Европейски Съюз доста по-изгодно.
Друго преимущество е, че заемите са дълготрайни, т.е. България ще се възползва от дълготраен заем с гратисен интервал за погасяване на главницата 10 години при доста преференциални финансови условия, което оставя на страната задоволително време за възобновяване от рецесията. На какво се дължи корекцията надолу на парите по българския проект, която беше оповестена от Европейска комисия предходната седмица? Това важи ли и за заемната част? Още при основаването на инструмента беше решено, че делът от грантове на всяка страна членка ще зависи от резултата на коронавирус рецесията върху стопанската система й. В тази връзка преизчислението в края на юни 2022 година беше планувано изначално, като то се отнася единствено за грантовете.
Комисията предлага на страните, чиито дялове са понижени, да продължат да извършват проектите си. Ние сме разполагаем да обсъдим обезщетителни ограничения, да вземем за пример по какъв начин да се употребяват национални доходи, заеми или прехвърляния от други стратегии. За какво могат да се употребяват тези заеми? Стратегическите цели за нас, а и за целия Европейски Съюз са ясни, изключително в подтекста на войната в Украйна. Ние имаме потребност от енергийна сигурност и самостоятелност от съветски газ и нефт. Затова и Европейска комисия предложи инструмента Repower EU, който цели трансформацията и независимостта на европейската енергийна система посредством енергийна успеваемост, диверсификация на доставките и ускорено внедряване на ВЕИ.
Реклама
Комисията предлага Механизмът за възобновяване и развиване да се трансформира в координиращ инструмент за набиране на тези вложения, като пренасочи свободния бюджет от непоисканите заеми по проектите за възобновяване точно за тази цел. Ако това предложение се одобри, страните членки ще могат да употребяват останалите 225 милиарда евро заеми тъкмо за тази цел, откакто изготвят капиталов проект по какъв начин да реализират енергийна промяна като анекс към проекта им за възобновяване.
По принцип допустимите вложения за финансиране с грантове и заеми по механизма за възобновяване са идентични - най-малко 37% зелени вложения в климата и най-малко 20% в цифрови. Индивидуално е решението на всяка страна членка за нейните цели и капиталови потребности, те би трябвало да се залегнали в проекта за възобновяване. За да получи заем, България ще би трябвало да редактира проекта и да предложи добре аргументирани спомагателни вложения и промени. Какъв е механизмът на тяхното потребление: по какъв начин би трябвало да бъдат поискани, каква е процедурата за приемане на парите, кой ги управлява, кой взема решение къде да отидат? По отношение на графика: страните членки имат период до 31 август 2023 година, с цел да изискат заем, всяка страна има оптимален бюджет като % от Разузнавателна служба на ФРГ, за нас е към 4.1 милиарда евро, в случай че не се неистина. Споразумението за заем би трябвало да влезе в действие най-късно до 31 декември 2023 година
По отношение на процедурата: настояването би трябвало да бъде деликатно стимулирано и да включва аргументация за по-високите финансови потребности, лист с спомагателни промени и вложения, със съответните стадии и цели на осъществяване и прогноза за разноските за ревизирания проект. Прилагат се всички правила, използвани към Механизма за възобновяване и резистентност, в това число за надзор. Процесът на утвърждение е еднакъв - първо от комисията и най-после от страните - членки на Европейски Съюз в съвета. Ще се ползват всички правила, използвани към Механизма за възобновяване и резистентност, в това число за надзор.
Не съм в течение дали все още се водят диалози по въпроса с отключването на заемите за България. Как се отразяват тези пари на съотношението дълг/БВП на България - начислени ли са към националния дълг и по какъв метод? Заемите се третират сходно на комерсиалните заеми, с ясно избрани периоди и условия за разпределяне и погасяване. Следователно те ще бъдат добавени към съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на България и ще бъдат записани сега, в който са предоставени като дълг от България към Европейски Съюз. Как ще отрази подобен заем на инфлацията в страната? Инфлационният резултат е в две направления. Първата е обвързвана с парите от проекта за възобновяване - при тези равнища на инфлация и увеличени цени ще получим по-малко от плануваното през 2020-2021 година
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Компании 1 Коментари и разбори 2 Свят 3 Строителство и парцели 1 Политика 2 Енергетика 3 Градове Реклама
От друга позиция - ние сме изправени пред стагфлация. Най-просто, това значи по-нисък растеж, комбиниран с доста висока инфлация.
Ако ние стартираме да изпълняваме проекта, това ще понижи отрицателния резултат върху стопанската система от по-ниския растеж. Ще омекоти удара и ще даде тласък на търсенето. Това ще усили краткотрайно инфлационния напън, само че това ще е краткосрочно, тъй като вложенията, откакто се изпълнят, ще усилят предлагането, което от своя страна ще потисне инфлацията. Как се съотнася този заем към плануваните към този момент за евакуиране? Заемите идват с условия за допустимост на вложенията и заплащания след постигането на избрани цели. С други думи, изискванията за прилагане на гранта и на заема са идентични. Тук може да се чака, че с този запас ще получим оптимален резултат за стопанската система.
Правителството също може да изтегли заем от финансовите пазари, да вземем за пример да покрие бюджетен недостиг. Но това не са капиталови пари - просто се покриват повече разходи. За какво ги употребяват другите страни? Португалия да вземем за пример реши да употребява своите заеми от 2.7 милиарда евро за обществени жилища за по-уязвимите групи, като по този метод индиректно ускори системата за обществена отбрана.
Гърция изиска 12.73 милиарда евро заеми за вложения във възобновима сила посредством вятърна, слънчева, нисковъглеродна сила и интелигентни енергийни системи, които поддържат нейната енергийна резистентност и самостоятелност.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ