Децата нямат усет за "второ качество"
Визитка
Димитрина Проданова е детски психолог с дългогодишна процедура. Работи в независим кабинет, където всекидневно се среща с хлапета, на които им се постанова да се оправят с действителния свят и неговите закони. Автор е на книгата " Превод от детски ", основана напълно въз основата на персоналния й професионален опит, в помощ на родителите. Още по тематиката
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Имали ли сте в практиката си клиенти деца с физически или душевен проблеми?
- Макар и по обучение да съм клиничен психолог, съм направила своя персонален избор да работя с деца отвън клиничния набор. Децата, които идват в кабинета ми, идват със страхове, персонални загуби, поведенчески проблеми и имат изключителния запас да преодолеят контузиите си бързо и с обсег. В редки случаи съм работила с деца с увреждания. За да се работи лечебно с такива деца, се изисква освен характерен професионален опит, само че и героични качества на самия терапевт, голямо сърце, безгранично самообладание.
Налагало ли ти се е да работите с деца, които са в контакт с такива други деца?
- Постоянно работя с деца, няма метод те да не влизат в контакт с деца, които се отличават от тях, изключително с тази наклонност другите деца да се приобщават, да учат в всеобщи учебни заведения, а не да живеят в домове, изолирани като заболели от чума.
Това прикосновение сред децата е извънредно здравословно и за двете страни и за това по какъв начин здравите деца ще погледнат на другите, по какъв начин ще интегрират разликата в съзнанието си, ще се научат да съпреживяват болката им, да разчитат възприятията им, да ги поддържат.
Различните деца са също деца, те имат същите потребности като другите деца - потребност да бъдат гушкани, да играят, да поддържат връзка, даже и да нямат опция да вербализират това, да нямат късмет да вкарат гол или да излязат на сцена да затанцуват и запеят. Те са деца, които изпитват наслада, горест, яд, болежка, вдъхновение и като всички други деца, не желаят да бъдат посочени като разнообразни.
Всъщност всички сме разнообразни. Всеки се отличава с нещо от близките, само че казусът е, че когато едно дете пристигна в този живот с избрана диагноза, тя мигновено се трансформира в дамга за него. Тук опираме до отговорността на възрастните, както от страна на неговите родители, които в устрема да го защитят непрекъснато му го припомнят, по този начин и на близките, които са склонни да го сочат с пръст и видимо внимателно, а в действителност брутално, да молят своите да странят от това дете.
Как децата възприемат този вид " разграничение " у хората?
- Децата не се раждат с нюх към разликите. В ранна детска възраст докъм 5-6 години едно дете може да бъде отхвърлено от други деца не толкоз тъй като примерно е в инвалидна количка, а най-много в случай че е прекомерно жестоко или прекомерно завладяващо. Преди време работих с една шестгодишна. Беше прелестна. Но никой не искаше да играе с нея и това беше огромна покруса. Беше неразбираемо - с какво това крепко, интелигентно и благо момиченце отблъскваше своите връстници?! И един ден тя сама откри казуса си: " Зная за какво децата не желаят да играят с мен. Моят проблем се назовава " гуши-гуш ".
Оказа се, че тя по този начин нетърпеливо и прочувствено търсела другарство с децата, че упорито ги преследвала в непрекъснати опити да ги гушка. А те възприемали това като експанзия, като жестоко вмешателство в интимното им пространство. Всичко се оправи, когато момиченцето осъзна това.
Децата навлизат в света последователно и е от изключително значение да не ги изолираме от тази умелост. И когато детето зададе въпрос за разликата, даже и да е едвам на три години, да можем да му отговорим без ужас и напрежение, като го уверим с възприятие на благосклонност и съпричастност, че има и такива хора и че те имат същите потребности като нас. И че се нуждаят от нашата поддръжка и помощ, с цел да се ухилен. Това образува у детето възприятие за емпатия и в същото време чувство, че макар нежната си възраст може да бъде значимо, в помощ на някого.
Кога и по какъв начин се научават да гледат на " другите " хора като на " второ качество "?
- Ако ги възпитаваме по този начин, че да им внушим, че тези хора са " втора употреба ", децата ще получат този " късмет " още в най-ранното си детство. Ако група деца от предучилищна възраст играят на детска площадка и специфичното дете прояви експанзия, деструктивна тактика би била децата да се оставят да се оправят сами в тази несвойствена обстановка. Става комплицирано, тъй като, в случай че специфичното дете нарани някого, майката на неспециалното засегнато най-вероятно извънредно ще се вбеси, само че видимо овладяно ще помоли детето си да поговорят встрани и ще му обясни какъв брой в действителност е особено това дете и какъв брой здравословно би било да страни от него. Скоро нещата ще ескалират в ущърб на специфичното, защото всички неспециални деца към този момент ще са наясно, че има нещо " не както би трябвало " и би трябвало да се дистанцират на мига. И ето я към този момент стигмата. Само в една толкоз обикновена обстановка специфичното дете е превърнато в новобранец.
Но има и различен сюжет: Когато специфичното дете по някаква причина прояви експанзия към друго дете, ефикасната тактика е неговата майка да му изясни, че това е неприемливо да се прави и вероятно да го накара да се извини, или да се извини от негово име и тя да изясни на децата, че нейното дете изпитва известни компликации да показва страстите си и да ги помоли, в случай че може да го приобщят в играта си. Децата с наслада биха приветствали късмет да се почувстват значими, като оказват помощ на някой в потребност. Естествено, че би трябвало да получат и " Благодаря! " за това.
В учебните години от време на време може да се получат деформации в това по какъв начин децата възприемат другите. Ако едно друго дете се бие с другите деца, то също като тях би трябвало да бъде глобено. Накратко: Специалното дете има потребност също да бъде възпитавано, без да получава така наречен вторична изгода от заболяването. Без галене, това е.
Кои са най-големите страхове на децата, когато за пръв път се срещнат с разликата във тип на някакъв физически проблем?
- Децата не желаят да се отличават от другите деца. Дори и младежите, колкото и да обявяват чудачество и личен жанр. Когато човек види нещо друго, непривично, първосигнално се втренчва в него и първата му мисъл е: " Не го желая за мен. То би ми донесло единствено страдалчество ", само че в случай че удържи на напора да не избяга, най-малкото би получил нова умелост. Само да си разреши да поддържа връзка с подобен човек.
Какво се случва в живота на едно дете, когато в фамилията се роди братче или сестриче с физически или душевен проблем ?
- Неминуемо му се постанова по-бързо до порасне, тъй като то автоматизирано става съществена подкрепяща фигура в фамилията, наедно със своите родители. Но родителите имат отговорност и към неспециалното си дете да има късмет да получи и своя дял детство.
Вярно ли е , че децата са жестоки по природа?
- Децата не се раждат с вродено схващане за разликата сред положително и неприятно. Околният свят им го образува. Децата са гъвкави по природа. Ако те позволен в своя вълшебен свят, даже единствено да надникнеш в него, ще откриеш толкоз багри и други светове. Децата могат да бъдат и жестоки, в случай че не се усещат обичани. Могат да се озлобят, в случай че редовно се подлагат на рецензия. Децата имат голям запас да възприемат и преработват разликите, стига да им ги поднесем по отговарящ метод, и то от най-ранна възраст, когато са към момента не робуват на стандарти и предубеждения. Децата са си деца, без значение дали са с забележими разлики. И заслужават нашето почитание. Препоръка
Психоложката Маргарет Барет е в огромна помощ на родителите на деца с увреждания. Ето синтезирани някои от нейните послания към тях:
- Не предавайте на детето си своето лично напрежение от обстановката, че то е особено.
- Не се обвинявайте, че имате дете с увреждане, а се фокусирайте върху това, което детето може, а не върху което не може да прави, и го насърчавайте да се развива в това. Вярвайте му.
- Не бъдете прекомерно покровителствени и не му изземайте самодейността за справяне с проблеми. Детето не би трябвало да живее с илюзии за външния свят. Това единствено ще ускори казуса му.
- Отделяйте време и за себе си, правете неща, които обичате и ви носят наслада.
- Информирайте се оптимално и актуализирайте информацията по отношение на положението на детето ви - опасности, благоприятни условия и други
- Не се срамувайте от детето си, в противен случай - гордейте се с него и знайте, че това може да се случи на всеки.
- Не се опасявайте и срамувайте да желаете помощ. Почивайте, когато можете да си я осигурите.
- Не подценявайте детето си.
- Не го поощрявайте да се " залепя " за вас. Поощрявайте го към автономия колкото може повече, съгласно опциите му.
- Запознайте го с разнообразни обществени обстановки от напълно малко, водете го на разнообразни места, в разнообразни среди, с цел да се учи да не се тормози от измененията.
- Учете го да почита другите.
- Говорете му.
- Четете му книги.
- Стимулирайте сетивата му...
Димитрина Проданова е детски психолог с дългогодишна процедура. Работи в независим кабинет, където всекидневно се среща с хлапета, на които им се постанова да се оправят с действителния свят и неговите закони. Автор е на книгата " Превод от детски ", основана напълно въз основата на персоналния й професионален опит, в помощ на родителите. Още по тематиката
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Имали ли сте в практиката си клиенти деца с физически или душевен проблеми?
- Макар и по обучение да съм клиничен психолог, съм направила своя персонален избор да работя с деца отвън клиничния набор. Децата, които идват в кабинета ми, идват със страхове, персонални загуби, поведенчески проблеми и имат изключителния запас да преодолеят контузиите си бързо и с обсег. В редки случаи съм работила с деца с увреждания. За да се работи лечебно с такива деца, се изисква освен характерен професионален опит, само че и героични качества на самия терапевт, голямо сърце, безгранично самообладание.
Налагало ли ти се е да работите с деца, които са в контакт с такива други деца?
- Постоянно работя с деца, няма метод те да не влизат в контакт с деца, които се отличават от тях, изключително с тази наклонност другите деца да се приобщават, да учат в всеобщи учебни заведения, а не да живеят в домове, изолирани като заболели от чума.
Това прикосновение сред децата е извънредно здравословно и за двете страни и за това по какъв начин здравите деца ще погледнат на другите, по какъв начин ще интегрират разликата в съзнанието си, ще се научат да съпреживяват болката им, да разчитат възприятията им, да ги поддържат.
Различните деца са също деца, те имат същите потребности като другите деца - потребност да бъдат гушкани, да играят, да поддържат връзка, даже и да нямат опция да вербализират това, да нямат късмет да вкарат гол или да излязат на сцена да затанцуват и запеят. Те са деца, които изпитват наслада, горест, яд, болежка, вдъхновение и като всички други деца, не желаят да бъдат посочени като разнообразни.
Всъщност всички сме разнообразни. Всеки се отличава с нещо от близките, само че казусът е, че когато едно дете пристигна в този живот с избрана диагноза, тя мигновено се трансформира в дамга за него. Тук опираме до отговорността на възрастните, както от страна на неговите родители, които в устрема да го защитят непрекъснато му го припомнят, по този начин и на близките, които са склонни да го сочат с пръст и видимо внимателно, а в действителност брутално, да молят своите да странят от това дете.
Как децата възприемат този вид " разграничение " у хората?
- Децата не се раждат с нюх към разликите. В ранна детска възраст докъм 5-6 години едно дете може да бъде отхвърлено от други деца не толкоз тъй като примерно е в инвалидна количка, а най-много в случай че е прекомерно жестоко или прекомерно завладяващо. Преди време работих с една шестгодишна. Беше прелестна. Но никой не искаше да играе с нея и това беше огромна покруса. Беше неразбираемо - с какво това крепко, интелигентно и благо момиченце отблъскваше своите връстници?! И един ден тя сама откри казуса си: " Зная за какво децата не желаят да играят с мен. Моят проблем се назовава " гуши-гуш ".
Оказа се, че тя по този начин нетърпеливо и прочувствено търсела другарство с децата, че упорито ги преследвала в непрекъснати опити да ги гушка. А те възприемали това като експанзия, като жестоко вмешателство в интимното им пространство. Всичко се оправи, когато момиченцето осъзна това.
Децата навлизат в света последователно и е от изключително значение да не ги изолираме от тази умелост. И когато детето зададе въпрос за разликата, даже и да е едвам на три години, да можем да му отговорим без ужас и напрежение, като го уверим с възприятие на благосклонност и съпричастност, че има и такива хора и че те имат същите потребности като нас. И че се нуждаят от нашата поддръжка и помощ, с цел да се ухилен. Това образува у детето възприятие за емпатия и в същото време чувство, че макар нежната си възраст може да бъде значимо, в помощ на някого.
Кога и по какъв начин се научават да гледат на " другите " хора като на " второ качество "?
- Ако ги възпитаваме по този начин, че да им внушим, че тези хора са " втора употреба ", децата ще получат този " късмет " още в най-ранното си детство. Ако група деца от предучилищна възраст играят на детска площадка и специфичното дете прояви експанзия, деструктивна тактика би била децата да се оставят да се оправят сами в тази несвойствена обстановка. Става комплицирано, тъй като, в случай че специфичното дете нарани някого, майката на неспециалното засегнато най-вероятно извънредно ще се вбеси, само че видимо овладяно ще помоли детето си да поговорят встрани и ще му обясни какъв брой в действителност е особено това дете и какъв брой здравословно би било да страни от него. Скоро нещата ще ескалират в ущърб на специфичното, защото всички неспециални деца към този момент ще са наясно, че има нещо " не както би трябвало " и би трябвало да се дистанцират на мига. И ето я към този момент стигмата. Само в една толкоз обикновена обстановка специфичното дете е превърнато в новобранец.
Но има и различен сюжет: Когато специфичното дете по някаква причина прояви експанзия към друго дете, ефикасната тактика е неговата майка да му изясни, че това е неприемливо да се прави и вероятно да го накара да се извини, или да се извини от негово име и тя да изясни на децата, че нейното дете изпитва известни компликации да показва страстите си и да ги помоли, в случай че може да го приобщят в играта си. Децата с наслада биха приветствали късмет да се почувстват значими, като оказват помощ на някой в потребност. Естествено, че би трябвало да получат и " Благодаря! " за това.
В учебните години от време на време може да се получат деформации в това по какъв начин децата възприемат другите. Ако едно друго дете се бие с другите деца, то също като тях би трябвало да бъде глобено. Накратко: Специалното дете има потребност също да бъде възпитавано, без да получава така наречен вторична изгода от заболяването. Без галене, това е.
Кои са най-големите страхове на децата, когато за пръв път се срещнат с разликата във тип на някакъв физически проблем?
- Децата не желаят да се отличават от другите деца. Дори и младежите, колкото и да обявяват чудачество и личен жанр. Когато човек види нещо друго, непривично, първосигнално се втренчва в него и първата му мисъл е: " Не го желая за мен. То би ми донесло единствено страдалчество ", само че в случай че удържи на напора да не избяга, най-малкото би получил нова умелост. Само да си разреши да поддържа връзка с подобен човек.
Какво се случва в живота на едно дете, когато в фамилията се роди братче или сестриче с физически или душевен проблем ?
- Неминуемо му се постанова по-бързо до порасне, тъй като то автоматизирано става съществена подкрепяща фигура в фамилията, наедно със своите родители. Но родителите имат отговорност и към неспециалното си дете да има късмет да получи и своя дял детство.
Вярно ли е , че децата са жестоки по природа?
- Децата не се раждат с вродено схващане за разликата сред положително и неприятно. Околният свят им го образува. Децата са гъвкави по природа. Ако те позволен в своя вълшебен свят, даже единствено да надникнеш в него, ще откриеш толкоз багри и други светове. Децата могат да бъдат и жестоки, в случай че не се усещат обичани. Могат да се озлобят, в случай че редовно се подлагат на рецензия. Децата имат голям запас да възприемат и преработват разликите, стига да им ги поднесем по отговарящ метод, и то от най-ранна възраст, когато са към момента не робуват на стандарти и предубеждения. Децата са си деца, без значение дали са с забележими разлики. И заслужават нашето почитание. Препоръка
Психоложката Маргарет Барет е в огромна помощ на родителите на деца с увреждания. Ето синтезирани някои от нейните послания към тях:
- Не предавайте на детето си своето лично напрежение от обстановката, че то е особено.
- Не се обвинявайте, че имате дете с увреждане, а се фокусирайте върху това, което детето може, а не върху което не може да прави, и го насърчавайте да се развива в това. Вярвайте му.
- Не бъдете прекомерно покровителствени и не му изземайте самодейността за справяне с проблеми. Детето не би трябвало да живее с илюзии за външния свят. Това единствено ще ускори казуса му.
- Отделяйте време и за себе си, правете неща, които обичате и ви носят наслада.
- Информирайте се оптимално и актуализирайте информацията по отношение на положението на детето ви - опасности, благоприятни условия и други
- Не се срамувайте от детето си, в противен случай - гордейте се с него и знайте, че това може да се случи на всеки.
- Не се опасявайте и срамувайте да желаете помощ. Почивайте, когато можете да си я осигурите.
- Не подценявайте детето си.
- Не го поощрявайте да се " залепя " за вас. Поощрявайте го към автономия колкото може повече, съгласно опциите му.
- Запознайте го с разнообразни обществени обстановки от напълно малко, водете го на разнообразни места, в разнообразни среди, с цел да се учи да не се тормози от измененията.
- Учете го да почита другите.
- Говорете му.
- Четете му книги.
- Стимулирайте сетивата му...
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ