Света Варвара вари – Сава пече, Никола гощава“На 4 декември

„ Света Варвара вари – Сава пече, Никола гощава “

На 4 декември православната черква уважава св. великомъченица Варвара – една от най-тачените светици у нас. Българската национална традиция свързва деня ѝ с предотвратяване от заболявания, изключително детски, с женската мощ и с „ разтварянето “ на зимата. По селата споделят:

„ Света Варвара вари – Сава пече, Никола гощава “.

Така три следващи дни – 4, 5 и 6 декември – се считат за изключително мощни и магични, с ритуали за изобилие, здраве и добър напредък през зимата.

Св. Варвара живяла през III в. в град Илиопол (дн. Сирия). Тя била щерка на богат и благороден богохулник – Диоскор. Красивата Варвара растяла интелигентна, тиха и благородна. Баща ѝ ревниво я пазел от външния свят и я затворил в кула, с цел да я изолира от християнското обучение, което по това време бързо се разпространявало.

Варвара обаче скрито приела християнството – впечатлена от вярата в един Бог, от силата на милосърдието и от концепцията за безконечния живот.

Когато схванала, че в кулата ѝ строят баня с два прозореца, тя наредила да се направи трети – в чест на Светата Троица. Това разгневило татко ѝ, който я предал на съд като християнка.

След жестоки мъчения – бичуване, изгаряне, изтезания – Варвара отказала да се отхвърли от вярата си. В последна сметка самият ѝ татко я обезглавил. Веднага по-късно, съгласно преданието, той бил изумен от небесна гръмотевица – знак за небесната отбрана над девойката.

Св. Варвара се приема като знак на храброст, непорочност, духовна мощ и протекция над децата.

Най-характерният обред е приготвянето на „ варвара “ – пшенична, бобена или царевична каша, варена с ядки и сушени плодове. Раздава се за здраве, най-много на деца. Тази храна се счита за лечебна, предпазваща от заболявания и „ зли духове на зимата “.

Правят се „ варварки “ – дребни кръгли хлебчета, които се раздават на съседите. Вярва се, че домът, който подарява самун, ще бъде закрилян през зимата.

На този ден стопанките: пръскат къщата със светена вода; поръсват прага с брашно или вода; възпламеняват огън „ да е топъл домът през зимата “

 В някои райони майките мажат челата на децата със примес от мед и брашно – за здраве и сладостен живот.

На места девойките вършат гадания „ по варвара “ – хвърлят шепа житни зърна в огъня. Ако пукнат мощно, годината ще бъде плодородна, а момичето – късметлийка.

Денят е извънредно значим за дамите, тъй като св. Варвара се счита за настойничка на женското начало и на домашното огнище. Затова на 4 декември:

-        Не се преде и не се тъче - Вярва се, че ще се „ заплете “ ориста на децата или ще „ обърканият конец “ донесе заболявания.

-        Не се шие и не се плете - Иглите и кукичките „ боцкат “ здравето на фамилията.

-        Не се пере и не се мие пода - „ Да не се измие благодатта на дома. “

-        Не се изнася нищо от къщата вечерта - Да не излезе шансът на открито.

Св. Варвара се уважава като закрилница на дамите и децата. На места денят се счита за „ дребната Коледа “ за дребните – по тази причина им се раздават сладки, плодове, варена царевица.

В някои региони на Западна България се играят обредни игри, сходни на сурвакарските – с маски, символизиращи преследване на заболяванията.

Смята се, че св. Варвара „ води шарката “, само че и може да я укроти. Затова дамите оставят дребна чинийка с варена каша на прозореца – „ за светицата, да не разсърди шарката “.

В българския фолклор св. Варвара постоянно се появява в триптих със св. Сава и св. Николай. Най-популярната легенда гласи: „ Варвара вари, Сава пече, Никола гощава “. Тримата светци били брат и две сестри. Варвара почнала приготовленията за зимния празник – тя варяла житото. Сестра ѝ Сава пекла хляба. А св. Николай – покровителят на морето – трябвало да донесе рибата и да нагости всички. Затова празниците са подредени поредно на 4, 5 и 6 декември.

Друга легенда споделя, че св. Варвара е настойничка на градските огнища и на сладостта в живота – по тази причина всичко, което се раздава на този ден, би трябвало да бъде сладко.

Св. Варвара е знак на майчината грижа, детското здраве, домашното благоденствие, женската мощ и смелост.

Празникът е мост сред християнската религия и старите български вярвания – комбиниране от църковен обред, фолклорна магия и зимни обичаи, които оцеляват до през днешния ден.