Византия е наследникът на Древен Рим – империята, която успява

Византия е наследникът на Древен Рим – империята, която съумява да съществува повече от 1000 години. Историята би могла да бъде и доста по-различна, в случай че на сцената не се появява Персия – един от най-опасните съперници на бойното поле. За оправянето с тази злина, Византия би трябвало да откри особена умелост и внимание към всяка една променлива. И тъкмо тук идват положителните остарели шпиони, които плъзват като болест в Босфора и ще съумеят да оказват помощ на империята да оцелее най-малко за известно време.

След III век, когато Римската империя се разделя сред няколко владетеля, множеството императори насочват вниманието си към Изток. Логично е, тъй като източният район става и доста по-богат, запазвайки връзката с Азия, само че с комерсиалните направления идват и апетите на други империи и евентуални завоеватели.

Изведнъж се разкриват силите на Александрия, Египет и Атина, внезапно на сцената излизат и траките, които не престават да заплашват всички и да са евентуална злина за всяка една империя.

В средата на VI век император Юстиниан I съумява да вземе територията на вандалите в Северна Африка, както и малко територии в Италия и Испания. Реконструкцията на остарялата Римска империя не се задържа толкоз доста. Повечето хора на запад не желаят да бъдат част от империя, дори противоположното, желаят своята независимост и там някъде се слагат и първите основи на един нов строй – феодалното владичество, което обаче е още ного надалеч.

Персия е необикновен съперник, който се заражда при започване на III век прочие Хр. и дълго време демонстрира съществени опити да навлезе в Европа. Първите пристрастености ще бъдат охладени от Александър Македонски през 330 година прочие Хр. Персия се трансформира в главен съперник на Византия и съветниците в Константинопол към този момент са сигурни, че ще имат потребност освен от войска, само че и от доста по-добра дипломация.

Византия има едно изключително качество, империята постоянно се доверява на шпиони отвън границите на своята територия, както и такива, които да проверяват и показват безусловно всичко. Една позитивна страна е, че съумяват да наследят цялата администрация от Римската империя и по-късно да я употребяват, подобрявайки някои закони и позволяващи малко по-добър живот. Агентите на разнообразни структури най-често работят като шпиони и изпращат информация назад във Византия. С други думи, можем да кажем, че всеки изпратен посланик в избрана територия, дава нужната информация за качествата на дадена провинция, както и за настроението на самите поданици.

Изненада или не, първата форма на загадка полиция идва точно от Византия, а сходни следи могат да се открият и в Римската империя.

След ръководството на император Диоклециан в края на III век сл. Хр. множеството по този начин наречени фрумнентари са разпръснати и след това разпуснати напълно. Част от организациите отиват и търсят леговище във Византия, където освен придвижват своите умения, само че и не престават да работят интензивно.

Още в ранните години на основаването на Византия, огромна част от дейните политически и военни дейности се случват напълно благодарение на шпиони. През първата половина на IV век Цезар Констатин създава цяла мрежа, с цел да поддържа армията си в редовност, както и да има информация за армиите на своите съседи.

Благодарение на разнообразни офицери и негови фрагменти под прикритие, императорът съумява да държи под надзор своята войска, разпределена от представители на най-различни раси. С малко повече пари, пропагандата заработва и печели, тъй като императорът подрежда армията си от правилни, само че и добре платени офицери.

Сплотяването е едната страна на играта, другата, която също е тъкмо толкоз забавна, разрешава мътенето на вода в покрайнините. Шпионите описват за голяма и непобедима войска, която е съумяла да прегази Европа, споделят митове за мистични оръжия, които да накарат всеки конкурент да се замисли. Всичко това е позитив, който се затвърждава и благодарение на някой различен рушвет.

Стратегията на това звено е ясна, част от вътрешните сътрудници работят като контра-разузнаване, други са разпределени за наблюдаване на администрацията. Изпращани са в разнообразни провинции и главната им задача е да пресечен корупционните практики, както и да понижат напрежението измежду представителите на императора. Други отпътуват в непознати територии и показват главните проблеми и позитиви на дадена страна, а както към този момент разбрахме, Персия е била от изключително значение. С идването на един сътрудник, главната задача е да се направи мрежа от местни информатори, а също по този начин да се селектира информацията, която умерено може да се предава и за илюзия на съперника.

Информацията, която Византия натрупа за Персия в границите на цели 3 века, е доставена от хиляди сътрудници. В този интервал се случват и редица борби, обсади и завладяване на територии. Многократно се нарушават и дадените примирия. Агентите не престават да работят по време на мир и по време на война.

Византийските префекти постоянно употребяват информацията, с цел да заблуждават и изследват съперниците си, както и да видят какви са желанията на персийския държател – Шах Шапур II (309-379 г.) и постоянно са в ядрото на разнообразни протести на изток от неговите владения.

През 359 година византийския префект Мусонианус се пробва да подкупи персийските командири, които пазят Византийско-Персийската граница. Той е подготвен да заплати богато и се надява, че ще завоюва позиции, постигайки мир, само че вместо това е съумял да задейства цялостна инвазия на Персия.

Византия няма проблеми да предсказва събитията. Все отново приказваме за време, в което няма технология като спътници, интернет или други способи за бърза сигнализация. Истината е, че всичко става с мрежа от информатори, които могат да видят събиране на войска и изпращането и към границите, трупането на оръжие, както и подготовка на една по-сериозна логистика.

Шах Кавад I даже не схваща по какъв начин Византия е била подготвена да се пази по време на цялата му акция от 502-506 година Византийските генерали, които виждали скупчването на персийски сили покрай Армения, изпращат свои персонални бодигардове да ревизират какво е настроението във вражеския лагер. Пратениците са облечени като локални перси и действително са съумели да се слеят с армията и да събират информация в продължение на два дни. Те схващат главните цели, както и евентуалните пътища на съперника.

След завръщането и даването на скъпата информация, византийците вършат неочаквана офанзива, освен това в най-слабите точки, създавайки закъснение на настъплението и по-късно още повече проблеми. По време на същата война пада и град Амида, който по това време е византийски. Персийската войска е съумяла да победи след 3 месеца в блокада, както и загубата на генералът, водещ персийската войска. Оказва се, че шпионите са помогнали за този проблем. След взимането на града, византийски търговец декларирал, че видял 500 свободни коня. Персийците, отпред с командира на армията, непосредствено потеглят в тази посока, с цел да приберат животните, не знаели, че попадат в засада и са исклани.

Двойната игра също е обичано занятие. Византийският историк Прокопиус постоянно твърдял, че император Юстиниан е имал тази опция да употребява тъкмо такива. Веднъж получил увещание от двоен сътрудник, че персите са създали коалиция с хора от района и считат да атакуват Юстиниан, той изпратил второ известие с офанзива от страна на византийци и хуни, които били подготвени да нападат. Това спряло една бърза военна акция.

Византийците имали цели мрежи, позиционирани на основни пътища, райони и даже поддържали секрети квартири, където да се организират срещите. Никъде другаде в цялата Византийска империя не е имало толкоз доста, колкото в Персия.

В следствие идват и измененията и всички византийски пратеници и жители са изтикани в изолирани райони в столицата и под непрекъсната защита. Шпионите не могат да стигнат до локалното население, дипломатите могат да уреждат срещи, само че не напущат своите райони. Персийските домакини били положителни, само че действително намерили метод да редуцират доста течът на информация. Всеки сътрудник е имал право да пътува избрани часове в Персия и би трябвало да спре на избрани постове и да изчака известно време за инспекция. Ако някой се опита да напусне или да достави информацията по-бързо, най-вероятно ще закъснее задоволително. Отношението към търговците не било изключително друго. С години най-хубавото прикритие било точно търговията.

За да се реши този проблем, персите просто не променяли своята гостоприемност и бързо показвали, че животът в действителност може да бъде сложен. Създават се търговски направления, които са позволени за минаване, само че всяко едно отклоняване се санкционира сурово. Ако някой се отклони по простъпка, възможностите да остане без глава се усилват доста.

По време на война или блокада на даден град, персите демонстрират цялостна липса на благосклонност и подреждат търговците и ги избиват, някои са по-добри и просто ги хвърлят в тъмницата, само че от време на време и това не е решение. По време на следващата блокада в Амида, един търговец е заставен да опише историята за плодородна градина, която се намира единствено на няколко километра от града и може да достави нужните запаси. Така принуждава обсадените да отворят вратите си и да изгубят града. Амида е върната назад като територия на Византия през 504 година

Духовниците също са били употребявани за въпросната война. Около 6-и век един клисар на име Павел е бил изпратен в персийския граничен град Нисибис. Павел изпраща най-различни отчети непосредствено до Константинопул и постоянно показва придвижването на персийски бойци в зоната.

По време на по този начин наречената „ Последна Персийска Война “ – 610-628 година византийците нямат доста шанс и губят Месопотамия, Армения, Сирия, Палестина и Египет. През 622 година императорът се пробва да си върне най-малко Армения. Изпратени са шпиони, които да кажат на персите, че ще се употребяват планински направления към Армения, разположените войски в никакъв случай не съумяват да видят клопката и не срещат византийците, които към този момент са взели нужното парче територия.

При опит на персите да атакуван Константинопoл в края на въпросната война. Ираклий употребява сътрудници и съумява да накара персийските армии да стоят покрай река Фаза в южните елементи на Кавказ. След това изпраща новините на брат си Теодор, който би трябвало да стартира офанзива на контингента, намиращ се покрай Византийската столица. Сирия и Месопотамия се връщат назад в империята. При втори напън против персите през 627 година Византия съумява да извоюва още една победа в центъра на Персия. С това се подписва и помирение, само че единствено за известно време.

Агентите се оказват едно доста положително решение и печелят съвсем всяка една борба, преди да се е случила. Тяхната тактика и работа е повода за Византия да оцелее цели 250 години в борба против Персия, която в оня миг е повече от страховита. Шпионските игри са толкоз остарели, само че към този момент се играят на доста по-различно равнище и също дават задоволително положителни резултати.