Йотова посети районите в Косово с население с българско самосъзнание
Вицепрезидентът на България Илияна Йотова посети регионите в Косово с население с българско съзнание и се срещна с представители на сдружението „ Обединени българи в Косово “ в Кръстец, както и с членове на „ Културно-просветно сдружение на българите в Жупа, Подгора и района “.
В Косово няма публично прието българско малцинство, а българската общественост, която е към 15 000 души, е част от популацията на общините Драгаш, където тя е показана в 20 села, Призрен с 19 села, Ораховац и Щръбце, където има общо 10 села с етнически българи.
Целта на България е българската общественост в Косово да получи и формален статут на общественост, което дава спомагателни благоприятни условия, присъединяване в Консултативния съвет за националните малцинства и опция да бъдат решавани редица проблеми на общностите и хората в тях.
През май 2018 година в Народното събрание на Косово е импортирана петиция от организацията „ Обединени българи в Косово “, подписана от 459 косовски жители с българско съзнание, за формалното признание на българска общественост. Петицията е реалност, само че подписите " се изгубват " и не могат да бъдат открити, а отговор на петицията липсва, по тази причина според рекомендацията от косовския президент Вьоса Османи организацията „ Обединени българи в Косово “ провежда нова акция и през януари 2023 година внася в косовския парламент нова петиция с 466 подписа.
Очакването на българите в Кръстец, с които Илияна Йотова се срещна, беше точно в това петицията да бъде придвижена. Вицепрезидентът ги осведоми за диалозите си с президента на Косово Вьоса Османи, с която беседва ден по-рано в Прищина.
„ Виждам в нейно лице поръчител, че подписите този път няма да бъдат изгубени и ще минат през Народното събрание, откакто ме увери, че е говорила с комисията по етнически въпроси към Народното събрание на Косово и с премиера ”, уточни по-късно пред българските публицисти Йотова.
Османи е потворила предлагането, което е направила и по време на визитата си в София, че до момента в който текат процедурите по придобиване на статут на общественост, българите в Косово ще имат собствен представител в Консултативния съвет за национални малцинства, който ще бъде неофициален член на този съвет и ще може да взима присъединяване в неговата работа.
„ Това е знак за положително предпочитание и воля, тъй като при една мултинационална страна, каквато е Косово, тези въпроси са деликатни, само че българската упоритост е доста огромна, по тази причина работят и българските евродепутати, в тази посока е активността и на президентската институция. Има добър звук на диалозите и считам, че макар съпротивата на други етнически малцинства ние ще имаме добър резултат за хората с българско етническо съзнание в Косово. Бяхме в с. Горни Кръстец, а единствено на 4 км оттова, от другата страна на границата, в Албания също има българско село, българите там към този момент имат този статут и друго самочувствие ”, уточни Йотова.
На срещата в Горни Кръстец участва и представител на българското сдружение в Косово, който описа, че пътят сред двете села през планината е черен, само че е единствено 4 км и елементарно би могъл да бъде изработен, с цел да не се постанова да се придвижват по много по-дълги направления, с цел да поддържат връзка между тях.
Дружество „ Обединени българи в Косово “ е неправителствена организация, записана през 2005 година със седалище в село Горни Кръстец, което развива главно културно-просветна активност измежду българите мюсюлмани от региона на Гора.
В Призрен Илиана Йотова се срещна и с членове на „ Културно-просветното сдружение на българите в Жупа - Български мохамедани “, което е със седалище е в с. Долно Любинье, наоколо до Призрен. Създадено е през 2004 година и развива културна и осведомителна активност, ориентирана към възобновление и запазване на българската еднаквост на локалното население в районите Жупа и Подгора.
Сред участниците в срещата имаше българи от Косово, приключили висши образователни заведения в България и такива, които сега са студенти. България дава благоприятни условия за висше обучение по реда на Постановление на Министерски съвет 103/1993 година за младежи от Република Косово и всяка година на място се провеждат курсове по български език и кандидатстудентски изпити за искащите да се образоват в България. Само през предходната есен за образование в български ВУЗ от Косово са били признати 40 студенти за бакалавърска и двама студенти за магистърска степен.
Намерението на българската страна, което представителите на българите в Косово одобриха с готовност и подготвеност да спомагат, е в по-големите градове да бъдат проведени съботно-неделни учебни заведения, с цел да могат те да учат български език, което би помогнало и за по-нататъшното приемане на висше обучение в България, само че и за запазване на традициите и културата.
На двете сдружения вицепремиерът подари книги на български език.
В Косово няма публично прието българско малцинство, а българската общественост, която е към 15 000 души, е част от популацията на общините Драгаш, където тя е показана в 20 села, Призрен с 19 села, Ораховац и Щръбце, където има общо 10 села с етнически българи.
Целта на България е българската общественост в Косово да получи и формален статут на общественост, което дава спомагателни благоприятни условия, присъединяване в Консултативния съвет за националните малцинства и опция да бъдат решавани редица проблеми на общностите и хората в тях.
През май 2018 година в Народното събрание на Косово е импортирана петиция от организацията „ Обединени българи в Косово “, подписана от 459 косовски жители с българско съзнание, за формалното признание на българска общественост. Петицията е реалност, само че подписите " се изгубват " и не могат да бъдат открити, а отговор на петицията липсва, по тази причина според рекомендацията от косовския президент Вьоса Османи организацията „ Обединени българи в Косово “ провежда нова акция и през януари 2023 година внася в косовския парламент нова петиция с 466 подписа.
Очакването на българите в Кръстец, с които Илияна Йотова се срещна, беше точно в това петицията да бъде придвижена. Вицепрезидентът ги осведоми за диалозите си с президента на Косово Вьоса Османи, с която беседва ден по-рано в Прищина.
„ Виждам в нейно лице поръчител, че подписите този път няма да бъдат изгубени и ще минат през Народното събрание, откакто ме увери, че е говорила с комисията по етнически въпроси към Народното събрание на Косово и с премиера ”, уточни по-късно пред българските публицисти Йотова.
Османи е потворила предлагането, което е направила и по време на визитата си в София, че до момента в който текат процедурите по придобиване на статут на общественост, българите в Косово ще имат собствен представител в Консултативния съвет за национални малцинства, който ще бъде неофициален член на този съвет и ще може да взима присъединяване в неговата работа.
„ Това е знак за положително предпочитание и воля, тъй като при една мултинационална страна, каквато е Косово, тези въпроси са деликатни, само че българската упоритост е доста огромна, по тази причина работят и българските евродепутати, в тази посока е активността и на президентската институция. Има добър звук на диалозите и считам, че макар съпротивата на други етнически малцинства ние ще имаме добър резултат за хората с българско етническо съзнание в Косово. Бяхме в с. Горни Кръстец, а единствено на 4 км оттова, от другата страна на границата, в Албания също има българско село, българите там към този момент имат този статут и друго самочувствие ”, уточни Йотова.
На срещата в Горни Кръстец участва и представител на българското сдружение в Косово, който описа, че пътят сред двете села през планината е черен, само че е единствено 4 км и елементарно би могъл да бъде изработен, с цел да не се постанова да се придвижват по много по-дълги направления, с цел да поддържат връзка между тях.
Дружество „ Обединени българи в Косово “ е неправителствена организация, записана през 2005 година със седалище в село Горни Кръстец, което развива главно културно-просветна активност измежду българите мюсюлмани от региона на Гора.
В Призрен Илиана Йотова се срещна и с членове на „ Културно-просветното сдружение на българите в Жупа - Български мохамедани “, което е със седалище е в с. Долно Любинье, наоколо до Призрен. Създадено е през 2004 година и развива културна и осведомителна активност, ориентирана към възобновление и запазване на българската еднаквост на локалното население в районите Жупа и Подгора.
Сред участниците в срещата имаше българи от Косово, приключили висши образователни заведения в България и такива, които сега са студенти. България дава благоприятни условия за висше обучение по реда на Постановление на Министерски съвет 103/1993 година за младежи от Република Косово и всяка година на място се провеждат курсове по български език и кандидатстудентски изпити за искащите да се образоват в България. Само през предходната есен за образование в български ВУЗ от Косово са били признати 40 студенти за бакалавърска и двама студенти за магистърска степен.
Намерението на българската страна, което представителите на българите в Косово одобриха с готовност и подготвеност да спомагат, е в по-големите градове да бъдат проведени съботно-неделни учебни заведения, с цел да могат те да учат български език, което би помогнало и за по-нататъшното приемане на висше обучение в България, само че и за запазване на традициите и културата.
На двете сдружения вицепремиерът подари книги на български език.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ