Витаутас Ландсбергис, който говори пиано, но действа форте
Витаутас Ландсбергис - политик, изкуствовед, музиковед, есеист, /1932/
Произход: Литва, интелектуално семейство
Образование: Държавната консерватория - Вилнюс
Интереси: преподаване, музика, музикална история и доктрина, шах, политика
Известен с: професор по музика, член на редколегията на Литовската енциклопедия, секретар на Съюза на композиторите на Литва, ръководител на литовската шахматна федерация, създател на литовското придвижване за самостоятелност „ Саюдис “, два пъти ръководител на Литовския Сейм, ръководител на Върховния съвет на Литва, евродепутат
Признание: прочут е като човек, който има големи заслуги за литовската самостоятелност, Джордж Буш го назовава „ Шампион на свободата “
Понякога стават чудеса – един интелигентен и честен човек влиза в политиката и тя към този момент не е по този начин мръсна. Така е с Витаутас Ландсбергис, през 1988 той сътвори литовското придвижване „ Саюдис “, а след това разгласи и отбрани независимостта на Литва. Ричард Никсън споделя за него: „ Този музикант беше мощен водач - говореше пианисимо, само че действаше форте “.
През 1988 в Литва, Латвия и Естония се основават всеобщи национални придвижвания. Те изначало са за автономност в границите на Съюз на съветските социалистически републики.
„ Смятахме, че по този начин в миналото ще станем като Полша – същински самостоятелни “ – споделя Ландсбергис. Тогава той, музикантът, е отпред на „ Саюдис “, а в Латвия и Естония има Народен фронт. Целите са идентични, само че най-категорични и поредни са литовците – тъкмо поради непреклонната праволинейност на Ландсбергис.
Времената са динамични, страните от Източния блок бягат към самостоятелност, народна власт, участие в НАТО и Европейски Съюз. И Балтийските страни желаят да скъсат с Москва, само че нещата са по-сложни, въпреки че новите придвижвания са известни, издават вестници и печелят избори.
През 1989 година Ландсбергис е висш народен представител и макар лъжите на Горбачов потвърждава, че има секрети протоколи към пакта Рибентроп-Молотов, т.е. Литва, Латвия и Естония имат законно право на самостоятелност. И през 1990, като ръководител на Върховния съвет на Литва, я афишира. Гласува се и нова конституция, която анулира руската.
Ландсбергис споделя на Горбачов, че Литва е подготвена да сътрудничи със Съюз на съветските социалистически републики, само че отговорът е: „ Не ви признаваме, вие сте наша провинция и би трябвало да сте послушни, ще предприемем силови дейности “.
Московските старци постановат икономическа обсада, въпреки мъчно, Литва се оправя, само че идват директните провокации. „ Граждани “ желаят да нахлуят в Сейма [парламентът на Латвия - бел. ред.], а съветски командоси завземат държавни институции. В малкия екран стрелят по мирни литовци, умират 15, стотици са ранени. Има 8 убити и в Рига, Латвия.
На другия ден цяла Литва е на улицата, Ландсбергис е с хората, а като отбрана против страха ги подканва – пейте! След мощен интернационален напън, Горбачов изтегля окупационните войски. И още твърди, че не е давал заповед за тази акция, само че от първа ръка се знае, че лъже.
Литва е страна със комплицирана орис. Литовското княжество се основава през 13 век и доближава подем след 1569, като част от Жечпосполита, полско-литовска страна с общ крал и общ Сейм, поделена в края на 18 век сред Русия, Прусия и Австрия. После за малко си връща независимостта, само че през 1939 идва „ стеснен руски контингент “ и тя става част от Съюз на съветските социалистически републики.
През 1941 в Литва се основава краткотрайно държавно управление, само че никой не го признава, в това число германците. Въпреки това, членовете на Литовския фронт се бият на немска страна против Русия, а се твърди, че вземат участие и в антиеврейски акции.
През 2000 година Витаутас Ландсбергис, спикер на Сейма, предлага да се признае това държавно управление за законно, решението е взето с голямо болшинство. Президентът обаче не го подписва заради външен напън, а някои упрекват Ландсбергис в антисемитизъм. Не знам обаче по какъв начин това се връзва с обстоятелството, че през немската окупация фамилията му избавя еврейско момче и майка му е оповестена за „ Праведник сред народите “ в Израел.
Витаутас Ландсбергис е роден в Каунас през 1932, пораства с шах и музика, учи консерватория във Вилнюс. После преподава, член е на редколегията за Литовска енциклопедия, взе участие в управата на Съюза на литовските композитори и е почетен ръководител на Литовската федерация по шахмат. Ландсбергис издава над 30 книги, в това число лирика и прозаичност, и е измежду най-големите интелектуални фигури в Литва.
Но през 1988, на 56, зарязва всичко и става политик.
„ Не съм мислил – ще стана политик, просто правехме, каквото би трябвало, всички искахме да живеем в по-добър свят “, споделя той.
През 1990 Джордж Буш го слага като „ първенец на свободата “, дружно с руснака Андрей Сахаров, с поляка Лех Валенса и чеха Вацлав Хавел.
Ландсбергис има извънредно точна визия за Русия. Той слага под подозрение даже нейната правда, като споделя: „ Русия по-скоро е противозаконна – тя смъкна царя, умъртви го дружно с децата му, каква е тази страна? “
През 2009 предизвестява, че Русия се връща към сталинизма и пробва да пренапише европейската история. През 2021 в изявление за полско радио отсича: „ Русия е извънредно болна империя! “
А след това вбесява руснаците с искане Литва да бъде възмездена финансово за бедите, породени от съветската окупация. Сумата, по разнообразни методики, е сред 20 милиарда евро и 800 милиарда $.
След като сполучливо работи за участието на Литва в Европейски Съюз и НАТО, през 2004 Ландсбергис е евродепутат, упорства Европейски Съюз да признае закононарушенията на сталинския режим за равни на нацистките. Не съумява – в Европейски Съюз левичарските настроения, постоянно подготвени да се мазнят на Русия, са прекомерно мощни.
Това ще се разбере един ден, само че на каква цена? И къде ли ще е тогава литовският висок интелектуалец и политик Витаутас Ландсбергис? Когато пиша този текст, той е на 89 - допускам, че надълбоко в себе си към този момент слуша единствено най-вълшебната небесна музика.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Произход: Литва, интелектуално семейство
Образование: Държавната консерватория - Вилнюс
Интереси: преподаване, музика, музикална история и доктрина, шах, политика
Известен с: професор по музика, член на редколегията на Литовската енциклопедия, секретар на Съюза на композиторите на Литва, ръководител на литовската шахматна федерация, създател на литовското придвижване за самостоятелност „ Саюдис “, два пъти ръководител на Литовския Сейм, ръководител на Върховния съвет на Литва, евродепутат
Признание: прочут е като човек, който има големи заслуги за литовската самостоятелност, Джордж Буш го назовава „ Шампион на свободата “
Понякога стават чудеса – един интелигентен и честен човек влиза в политиката и тя към този момент не е по този начин мръсна. Така е с Витаутас Ландсбергис, през 1988 той сътвори литовското придвижване „ Саюдис “, а след това разгласи и отбрани независимостта на Литва. Ричард Никсън споделя за него: „ Този музикант беше мощен водач - говореше пианисимо, само че действаше форте “.
През 1988 в Литва, Латвия и Естония се основават всеобщи национални придвижвания. Те изначало са за автономност в границите на Съюз на съветските социалистически републики.
„ Смятахме, че по този начин в миналото ще станем като Полша – същински самостоятелни “ – споделя Ландсбергис. Тогава той, музикантът, е отпред на „ Саюдис “, а в Латвия и Естония има Народен фронт. Целите са идентични, само че най-категорични и поредни са литовците – тъкмо поради непреклонната праволинейност на Ландсбергис.
Времената са динамични, страните от Източния блок бягат към самостоятелност, народна власт, участие в НАТО и Европейски Съюз. И Балтийските страни желаят да скъсат с Москва, само че нещата са по-сложни, въпреки че новите придвижвания са известни, издават вестници и печелят избори.
През 1989 година Ландсбергис е висш народен представител и макар лъжите на Горбачов потвърждава, че има секрети протоколи към пакта Рибентроп-Молотов, т.е. Литва, Латвия и Естония имат законно право на самостоятелност. И през 1990, като ръководител на Върховния съвет на Литва, я афишира. Гласува се и нова конституция, която анулира руската.
Ландсбергис споделя на Горбачов, че Литва е подготвена да сътрудничи със Съюз на съветските социалистически републики, само че отговорът е: „ Не ви признаваме, вие сте наша провинция и би трябвало да сте послушни, ще предприемем силови дейности “.
Московските старци постановат икономическа обсада, въпреки мъчно, Литва се оправя, само че идват директните провокации. „ Граждани “ желаят да нахлуят в Сейма [парламентът на Латвия - бел. ред.], а съветски командоси завземат държавни институции. В малкия екран стрелят по мирни литовци, умират 15, стотици са ранени. Има 8 убити и в Рига, Латвия.
На другия ден цяла Литва е на улицата, Ландсбергис е с хората, а като отбрана против страха ги подканва – пейте! След мощен интернационален напън, Горбачов изтегля окупационните войски. И още твърди, че не е давал заповед за тази акция, само че от първа ръка се знае, че лъже.
Литва е страна със комплицирана орис. Литовското княжество се основава през 13 век и доближава подем след 1569, като част от Жечпосполита, полско-литовска страна с общ крал и общ Сейм, поделена в края на 18 век сред Русия, Прусия и Австрия. После за малко си връща независимостта, само че през 1939 идва „ стеснен руски контингент “ и тя става част от Съюз на съветските социалистически републики.
През 1941 в Литва се основава краткотрайно държавно управление, само че никой не го признава, в това число германците. Въпреки това, членовете на Литовския фронт се бият на немска страна против Русия, а се твърди, че вземат участие и в антиеврейски акции.
През 2000 година Витаутас Ландсбергис, спикер на Сейма, предлага да се признае това държавно управление за законно, решението е взето с голямо болшинство. Президентът обаче не го подписва заради външен напън, а някои упрекват Ландсбергис в антисемитизъм. Не знам обаче по какъв начин това се връзва с обстоятелството, че през немската окупация фамилията му избавя еврейско момче и майка му е оповестена за „ Праведник сред народите “ в Израел.
Витаутас Ландсбергис е роден в Каунас през 1932, пораства с шах и музика, учи консерватория във Вилнюс. После преподава, член е на редколегията за Литовска енциклопедия, взе участие в управата на Съюза на литовските композитори и е почетен ръководител на Литовската федерация по шахмат. Ландсбергис издава над 30 книги, в това число лирика и прозаичност, и е измежду най-големите интелектуални фигури в Литва.
Но през 1988, на 56, зарязва всичко и става политик.
„ Не съм мислил – ще стана политик, просто правехме, каквото би трябвало, всички искахме да живеем в по-добър свят “, споделя той.
През 1990 Джордж Буш го слага като „ първенец на свободата “, дружно с руснака Андрей Сахаров, с поляка Лех Валенса и чеха Вацлав Хавел.
Ландсбергис има извънредно точна визия за Русия. Той слага под подозрение даже нейната правда, като споделя: „ Русия по-скоро е противозаконна – тя смъкна царя, умъртви го дружно с децата му, каква е тази страна? “
През 2009 предизвестява, че Русия се връща към сталинизма и пробва да пренапише европейската история. През 2021 в изявление за полско радио отсича: „ Русия е извънредно болна империя! “
А след това вбесява руснаците с искане Литва да бъде възмездена финансово за бедите, породени от съветската окупация. Сумата, по разнообразни методики, е сред 20 милиарда евро и 800 милиарда $.
След като сполучливо работи за участието на Литва в Европейски Съюз и НАТО, през 2004 Ландсбергис е евродепутат, упорства Европейски Съюз да признае закононарушенията на сталинския режим за равни на нацистките. Не съумява – в Европейски Съюз левичарските настроения, постоянно подготвени да се мазнят на Русия, са прекомерно мощни.
Това ще се разбере един ден, само че на каква цена? И къде ли ще е тогава литовският висок интелектуалец и политик Витаутас Ландсбергис? Когато пиша този текст, той е на 89 - допускам, че надълбоко в себе си към този момент слуша единствено най-вълшебната небесна музика.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ