След 76 години тленните останки на цар Фердинанд I са

След 76 години тленните остатъци на цар Фердинанд I са положени в криптата на двореца „ Врана “.

Винаги, когато става дума за Фердиданд, се напомнят двете национални произшествия в първата половина на ХХ век и виновността му това да се случи, само че се премълчава за построяването на актуалната българска страна, за което също той има голям принос. Поколения наред са запомнили от учебниците по история, че Фердинанд е „ привързал България към колесницата на Германия “, само че не си задават въпроса за какво. И в съзнанието им несъмнено блуждае отговорът – тъй като е чужденец, от немска династия.

Всъщност политиката на цар Фердинанд е била да реализира Санстефанския блян – обединяването на всички българи в една страна. Заради този блян България води Балканските войни, а в Първата международна застава на страната на тези, които й дават обещание такова териториално разгръщане. Заради този блян 3-ти март е същинският народен празник.

Фердиданд I  се завърна в Родината. Но методът, по който стана това – с полускрито-полуявно държавно присъединяване демонстрира още един път, че не умеем да се помирим с предишното, отделяйки зърното от плявата. Дори, когато става дума за събития от преди 100 години.

Някак внезапно стана ясно, че ковчегът с тленните остатъци на втория монарх от Третата българска страна е превозен с боен аероплан. Че в траурната гала вземат участие гвардейци. Че за задачата има особено решение на държавното управление, Народното събрание и президентът са дали нужните позволения, а пък Министерството на защитата и Министерството на външните работи са създали нужното ковчегът да не се лангърка с микробус из половин Европа (по израза на проф. Петър Стоянович). И дотук.

Почит пред от дълго време починалия държавен глава не отдаде нито сегашният държавен глава, нито министър-председателят, нито водачите на главните политически сили.

Ясно е за какво – с цел да не ги обвинят в монархизъм, в блян към реабилитация на Кобурга. С други думи – да не „ ядосат народа “. Защото българските политици отхвърлят да водят народа, избират да следват настроенията на множеството.

Българските политици все гледат „ да не ядосат народа “ по кардинални въпроси, може би, с цел да не вижда същият този народ какви ги правят с „ дребния шрифт “ в законите в интерес на един или различен олигарх. И „ казусът Фердинанд “ е следващата илюстрация на това.

А можеше да не е по този начин. Вярно е, Фердинанд не е обичан - нито от съвременниците си, нито от потомците. Но признаването на заслугите е нещо друго. Пристигането на тленните остатъци можеше да бъде предшествано от научни конференции по въпроса, където историците да кажат думата си. Със сигурност нямаше да са на едно мнение, както се схваща и от интервютата, дадени по тематиката.

„ Колкото и противоречива фигура да е Фердинанд, той демонстрира връзка с тази история на следосвобожденска България, когато се носим на крилата на възхода на оптимизма, на вярата в себе си и личните си благоприятни условия, даже и в този убит блян за национално обединяване. Аз не считам, че Фердинанд би трябвало да бъде оправдан, само че той е част от нашата история “, споделя пред Mediapool историкът от Софийския университет доцент Владимир Станев.

Според проф. Петър Стоянович, подписал писмото на инициативния комитет за връщане на тленните остатъци на Фердиданд до Министерския съвет „ би трябвало да покажем, че можем да действаме като нация и цивилизовано, без значение кой каква оценка желае да даде на неговото ръководство. “

В предаването „ Панорама “ по Българска национална телевизия преди време акад. Георги Марков декларира: " Аз като историк преценям ръководството на цар Фердинанд, а то е прекомерно дълго - 31 години. За 25 години, четвърт век, България се трансформира от дунавски вилает в една модерна европейска страна ". Според акад. Марков, " в случай че цар Фердинанд бе починал на 25-та година от царуването си, през 1912-а, щеше да се помни като добър държател. Но идващите 6 години - три войни и две национални произшествия, това оставя негативния спомен, неприятния спомен за него измежду българите. "

" Виждам по какъв начин през днешния ден Княжество България и Царство България ще се прегърнат с Република България. Съзнаването, че сме били Княжество, Царство и в този момент Република съдържа в себе си умеенето да се смирим пред ориста “, е мнението на различен историк - проф. Веселин Методиев. Но той прибавя: „ Нека изключим от обяснението тези негодници и Народна република България от диалога “. С което поставя разграничителна линия по оста комунисти – антикомунисти.

Така до помиряване с историята не може да се стигне. Вървейки по този път ще продължим да разрушавам монументи и мавзолеи със съзнанието бързо да забравим това, което те символизират, а не да го осмислим.

Защото, признавайки заслугите на Фердиданд за основаването на актуалната българска страна, макар двете национални произшествия, би трябвало да признаем и заслугите на Тодор Живков за индустриализацията на страната.