Проектът Русия“ е ирационален и изживял себе си – идва Новият Прометеизъм
Виталий Гинзбург, Kasparov.ru
Преди време политологът Януш Бугайски разгласява блестящата публикация „ Новият Прометеизъм “.
Изглежда, че въпросът за разпада на Русия, освобождението на народите и районите от вековната взаимозависимост от Москва и нейните страшни последици през днешния ден са толкоз явни, че няма и какво да се разисква.
Достатъчна е единствено тази фраза:
„ Рисковете да продължава съществуването на Русия като единна страна значително надвишават рисковете от нейния разпад, с цел да бъде подложен този въпрос в дневния ред и да се стартира разговор с локалните елити “.
Освен всичко друго, това доста ще помогне за успеха на Украйна и консолидацията на всички антипутински сили в Русия.
Но не всички възприемат тази теза еднопосочно. И за това има една основна причина.
Прометеизмът — това е битка за независимост
Но свободата е функционалност от рационалното държание на обществото. В ирационалните общества свободата или дискредитира сама себе си, или се трансформира в разнообразни антиутопии.
Но Русия през днешния ден, както и преди 100 години, е безусловно ирационална.
Съответно, освобождението на Финландия, Полша и балтийските страни преди 100 години по своето наличие е съчетаване на два процеса – прометеизъм и модернизация на Русия. Тези нации съумяха да въплътят концепциите на прометеизма в цялостен размер откакто построиха правови, демократични страни. Стремежът на други нации и райони на империята към независимост по същото време не беше осъществен.
През 1991 година в Съюз на съветските социалистически републики се изостри систематичната рецесия на ирационализма. Горбачев се опитваше да рационализира страната посредством основаването на нов Съюзен контракт. Знаем какво излезе от това и този опит за модернизация се трансформира не в учредяването на нов Съюз, а в разпад.
Ако погледнем на тази обстановка в дихотомията Свобода-рационализъм, то картината е следната: С изключение на балтийските страни, комбиниране на прометеизъм и независимост, останалите постсъветски страни и нации получиха официална независимост, а бенефициентите и не на всички места и не в цялостна степен се трансфораха в нации в същинския смисъл.
Първо, днешна Русия се намира в пика на своя ирационализъм.
Безусловно, това характеризира и систематичната рецесия на съветската страна, задълбочава я и по този метод подкрепя устрема на народите и районите на Русия за избавление.
Второ, свободата в Русия през днешния ден се намира под невиждан напън:
— От страна на страната – това даже няма смисъл да се разяснява.
— От страна на обособени елементи на съветската съпротива, които работят ирационално, които в своите модели на реформиране на Русия на практика изключват построяването на народна власт изпод, както и правото на хората, народите и районите на независимост от Москва.
— От страна на Запада, който повтаря тридесетгодишните си неточности и продължава да „ подпре “ овехтялата структура на съветската държавност.
Трето, придвижването за самостоятелност се усложнява от такива фактори, като комплицираната демографска обстановка в националните републики, изкуственото административно-териториално разделяне и така нататък
Четвърто, срещу свободата на народите и районите работи едрата благосъстоятелност, която е под контрола на Путин и неговият непосредствен кръг и неговите фронтмени. Нищо сходно не се е случвало през 1917 и през 1991 година.
Пето, човек с мизерни потребности, занижена самокритика и неконкурентен на пазара на труда не има и блян към независимост.
Шесто, понятия като независимост, демократизъм и така нататък в всеобщото съветско схващане са
мощно дискредитирани,
на първо място с напъните на съветската агитация.
И всичко това сочи, че планът „ Русия “ е несъизмерим и е изживял себе си и времето си.
Новият прометеизъм едвам стартира да се образува, само че в това време към момента няма образуван в обществото блян към независимост, без значение от явното намаляване на страната и нейната силова съставния елемент. Едновременно виждаме бездейност и повишаване на протестни настроения в съветското общество.
Съчетаването на тези фактори е извънредно комплицирано да бъде конвертирано в пълностоен прометеизъм по образеца на Полша, Финландия или балтийските страни.
От своя страна рационализацията е необратимо легитимиране на здравия смисъл, препрограмиране на страната и обществото:
На първо място би трябвало да бъде дефинитивно признат правилото на нерушимост и цялост на съществуващите граници. Всички субекти в този развой би трябвало да схващат, че това е
първата крачка към триумфа,
без който всяко по-нататъшно придвижване е просто безсмислено. Успехът на балтийските страни и тяхното развиване стартира точно с такава стъпка, когато Естония и Латвия подписаха контракт с Русия без териториални искания. При това поради триумфа на своята държавност те се отхвърлиха от териториални искания с половинвековна отминалост. Това им разреши да излязат от зоната на въздействие на Русия и да влязат в НАТО е Европейски Съюз.
На второ място идва отводът от разполагането и производството на нуклеарно оръжие и предаването му под контрола на МААЕ в подмяна на юридически значими интернационалните гаранции за сигурност.
Трето – филантропичен прагматизъм, който изключва маргинализацията на избрани нации и райони и не допуска велико преселение на народите.
Моделът на устройство на Чечня и моделът на устройство на другите бъдещи поструски страни, претендиращи за интернационално самопризнание и поддръжка, ще бъдат разнообразни по силата на другите демографски обстановки в районите.
Рационализацията на Русия е невъзможна без основаването на една или няколко съветски страни.
Вече не малко е писано, че Ингрия (1), Залесие (2), Балтийската република (Калининградска област), Сибир са проторуски страни. Руска национална страна (или няколко), които ще се конкурират не посредством историята, а посредством метода на живот е най-хубавият метод за преустановяване на междунационалните спорове. Но това е дълъг развой.
Отделен е въпросът за
делегитимирането на путинския режим,
изключително собствеността на Путин и неговото най-близко обграждане. В хода на приватизацията, тази благосъстоятелност на практика беше открадната от районите. Но в границите на единна Русия не съществуват правни пътища за решаването на този проблем. Доколкото тази благосъстоятелност се употребява както в полза на, по този начин и в съучастничество във военни закононарушения и закононарушения срещу човечеството, то точно това може да се окаже значим инструмент за рационализирането на Русия и обезпечаването на самостоятелност на нейните нации и райони. Възвръщането на тяхната благосъстоятелност в тяхно предписание ще спомогне и за освобождението им от Москва.
Днешна Русия не е просто империя на злото, както е назова Роналд Рейгън преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Това са две несгоди. Абсолютното – съветската матрица и относителното – съветската власт.
Рационализацията на Русия, освобождението на нейните нации и райони е късмет за независимост и гаранция за разкола на това Зло.
И да не забравяме мисълта на Марк Аврелий: Който не рискува, рискува доста повече “.
1.Ингрия (Ингерманла́ндия) — историческа област в северо-западна Русия на Карелския провлак
2.Залесие – средновековно названия на историческа област на територията на модерна Западна Русия
Преди време политологът Януш Бугайски разгласява блестящата публикация „ Новият Прометеизъм “.
Изглежда, че въпросът за разпада на Русия, освобождението на народите и районите от вековната взаимозависимост от Москва и нейните страшни последици през днешния ден са толкоз явни, че няма и какво да се разисква.
Достатъчна е единствено тази фраза:
„ Рисковете да продължава съществуването на Русия като единна страна значително надвишават рисковете от нейния разпад, с цел да бъде подложен този въпрос в дневния ред и да се стартира разговор с локалните елити “.
Освен всичко друго, това доста ще помогне за успеха на Украйна и консолидацията на всички антипутински сили в Русия.
Но не всички възприемат тази теза еднопосочно. И за това има една основна причина.
Прометеизмът — това е битка за независимост
Но свободата е функционалност от рационалното държание на обществото. В ирационалните общества свободата или дискредитира сама себе си, или се трансформира в разнообразни антиутопии.
Но Русия през днешния ден, както и преди 100 години, е безусловно ирационална.
Съответно, освобождението на Финландия, Полша и балтийските страни преди 100 години по своето наличие е съчетаване на два процеса – прометеизъм и модернизация на Русия. Тези нации съумяха да въплътят концепциите на прометеизма в цялостен размер откакто построиха правови, демократични страни. Стремежът на други нации и райони на империята към независимост по същото време не беше осъществен.
През 1991 година в Съюз на съветските социалистически републики се изостри систематичната рецесия на ирационализма. Горбачев се опитваше да рационализира страната посредством основаването на нов Съюзен контракт. Знаем какво излезе от това и този опит за модернизация се трансформира не в учредяването на нов Съюз, а в разпад.
Ако погледнем на тази обстановка в дихотомията Свобода-рационализъм, то картината е следната: С изключение на балтийските страни, комбиниране на прометеизъм и независимост, останалите постсъветски страни и нации получиха официална независимост, а бенефициентите и не на всички места и не в цялостна степен се трансфораха в нации в същинския смисъл.
Първо, днешна Русия се намира в пика на своя ирационализъм.
Безусловно, това характеризира и систематичната рецесия на съветската страна, задълбочава я и по този метод подкрепя устрема на народите и районите на Русия за избавление.
Второ, свободата в Русия през днешния ден се намира под невиждан напън:
— От страна на страната – това даже няма смисъл да се разяснява.
— От страна на обособени елементи на съветската съпротива, които работят ирационално, които в своите модели на реформиране на Русия на практика изключват построяването на народна власт изпод, както и правото на хората, народите и районите на независимост от Москва.
— От страна на Запада, който повтаря тридесетгодишните си неточности и продължава да „ подпре “ овехтялата структура на съветската държавност.
Трето, придвижването за самостоятелност се усложнява от такива фактори, като комплицираната демографска обстановка в националните републики, изкуственото административно-териториално разделяне и така нататък
Четвърто, срещу свободата на народите и районите работи едрата благосъстоятелност, която е под контрола на Путин и неговият непосредствен кръг и неговите фронтмени. Нищо сходно не се е случвало през 1917 и през 1991 година.
Пето, човек с мизерни потребности, занижена самокритика и неконкурентен на пазара на труда не има и блян към независимост.
Шесто, понятия като независимост, демократизъм и така нататък в всеобщото съветско схващане са
мощно дискредитирани,
на първо място с напъните на съветската агитация.
И всичко това сочи, че планът „ Русия “ е несъизмерим и е изживял себе си и времето си.
Новият прометеизъм едвам стартира да се образува, само че в това време към момента няма образуван в обществото блян към независимост, без значение от явното намаляване на страната и нейната силова съставния елемент. Едновременно виждаме бездейност и повишаване на протестни настроения в съветското общество.
Съчетаването на тези фактори е извънредно комплицирано да бъде конвертирано в пълностоен прометеизъм по образеца на Полша, Финландия или балтийските страни.
От своя страна рационализацията е необратимо легитимиране на здравия смисъл, препрограмиране на страната и обществото:
На първо място би трябвало да бъде дефинитивно признат правилото на нерушимост и цялост на съществуващите граници. Всички субекти в този развой би трябвало да схващат, че това е
първата крачка към триумфа,
без който всяко по-нататъшно придвижване е просто безсмислено. Успехът на балтийските страни и тяхното развиване стартира точно с такава стъпка, когато Естония и Латвия подписаха контракт с Русия без териториални искания. При това поради триумфа на своята държавност те се отхвърлиха от териториални искания с половинвековна отминалост. Това им разреши да излязат от зоната на въздействие на Русия и да влязат в НАТО е Европейски Съюз.
На второ място идва отводът от разполагането и производството на нуклеарно оръжие и предаването му под контрола на МААЕ в подмяна на юридически значими интернационалните гаранции за сигурност.
Трето – филантропичен прагматизъм, който изключва маргинализацията на избрани нации и райони и не допуска велико преселение на народите.
Моделът на устройство на Чечня и моделът на устройство на другите бъдещи поструски страни, претендиращи за интернационално самопризнание и поддръжка, ще бъдат разнообразни по силата на другите демографски обстановки в районите.
Рационализацията на Русия е невъзможна без основаването на една или няколко съветски страни.
Вече не малко е писано, че Ингрия (1), Залесие (2), Балтийската република (Калининградска област), Сибир са проторуски страни. Руска национална страна (или няколко), които ще се конкурират не посредством историята, а посредством метода на живот е най-хубавият метод за преустановяване на междунационалните спорове. Но това е дълъг развой.
Отделен е въпросът за
делегитимирането на путинския режим,
изключително собствеността на Путин и неговото най-близко обграждане. В хода на приватизацията, тази благосъстоятелност на практика беше открадната от районите. Но в границите на единна Русия не съществуват правни пътища за решаването на този проблем. Доколкото тази благосъстоятелност се употребява както в полза на, по този начин и в съучастничество във военни закононарушения и закононарушения срещу човечеството, то точно това може да се окаже значим инструмент за рационализирането на Русия и обезпечаването на самостоятелност на нейните нации и райони. Възвръщането на тяхната благосъстоятелност в тяхно предписание ще спомогне и за освобождението им от Москва.
Днешна Русия не е просто империя на злото, както е назова Роналд Рейгън преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Това са две несгоди. Абсолютното – съветската матрица и относителното – съветската власт.
Рационализацията на Русия, освобождението на нейните нации и райони е късмет за независимост и гаранция за разкола на това Зло.
И да не забравяме мисълта на Марк Аврелий: Който не рискува, рискува доста повече “.
1.Ингрия (Ингерманла́ндия) — историческа област в северо-западна Русия на Карелския провлак
2.Залесие – средновековно названия на историческа област на територията на модерна Западна Русия
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ