ВСС възрази срещу промените в НПК за разследване на главния прокурор
Висшият правосъден съвет (ВСС) не се съгласи с огромна част от измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), свързани и с въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор, предлагани от „ Демократична България “ и на Министерския съвет, оповестява уеб сайтът
Кадровиците показаха запаси по редица текстове – против планувания правосъден надзор върху отводите на прокуратурата за формиране на досъдебно произвеждане, против процедурата за следствие на основния прокурор и неговите заместници, против превръщането на Висш съдебен съвет в непостоянно настоящ орган, против ограничаването прокурори и следователи да не бъдат избирани за членове на съвета от парламентарната квота, както и по отношение на пълномощията на прокурорите и новите правила за командироването им.
При полемиката бяха разменени реплики сред основния прокурор Иван Гешев и министъра на правораздаването Крум Зарков. Гешев сподели, че предложенията се вършат за един човек – основният прокурор и че с тях се цели преодоляване на правосъдната система. Зарков му отговори, че непрестанно се оплаква и че светът не се върти към него. А това пък докара до опасност от Евгени Иванов, че ще напусне съвещанието, тъй като не му харесва тонът на министъра.
Възраженията на Висш съдебен съвет
Съображенията на Висш съдебен съвет бяха изложени от ръководителя на правната комисия Цветинка Пашкунова.
Кадровиците са на мнение, че правосъдният надзор не би трябвало да обгръща всички отводи на прокуратурата за формиране на каузи, тъй като противното ще се отрази върху натовареността на съдилищата, която ще стане неимоверно огромна, има риск те да блокират, като изключително рисково е за дребните съдилища, в които има по двама-трима магистрати. Ако те се произнесат по отводите, тогава няма да има кой да гледа делата всъщност.
Следващото несъгласие е обвързвано с механизма за следствие на основния прокурор и неговите заместници. Най-общо Висш съдебен съвет не е склонен углавен арбитър да става прокурор и да поема следствието на тези закононарушения. Това е по този начин, тъй като съгласно Конституцията съдиите правораздават, а прокурорите наблюдават за съблюдаване на законността. Т.е. има коренна разлика сред двете специалности, което провокира опасения от практическо естество.
Освен това Висш съдебен съвет не е склонен чиновници на Министерство на вътрешните работи, избрани от вътрешния министър, да поемат тези следствия, а не следователите, както е планувано сега. Ако Министерство на вътрешните работи се занимава с тези каузи, това значи слагане според от изпълнителната власт, акцентираха кадровиците.
Според Висш съдебен съвет следствието на закононарушения, осъществени от основния прокурор и неговите заместници, може да се реализира от всеки един обвинител, както одобри и Конституционният съд. А като спомагателни гаранции за независимостта на прокурора и водещите следствието може да се планува засилен правосъден надзор върху актовете им, има се поради отводите да формиране на досъдебни производства и кумулативното използване на института за краткотрайното премахване на обвинител №1 и заместниците му при покачване на обвиняването, изясни Пашкунова.
Висш съдебен съвет е на мнение, че предлаганото ограничаване прокурори и следователи да не се избират за членове на съвета от парламентарната квота е дискриминационно, а от претекстовете не излиза наяве каква е задачата на това предложение.
Кадровиците не са съгласни и с предлагането съветът да стане непостоянно настоящ, тъй като пълномощията му са доста и в случай че магистратите би трябвало да съвместяват административната активност с правораздавателна, това ще докара до отлив на високо квалифицирани фрагменти от Висш съдебен съвет.
Членовете на съвета не схващат и за какво се вкарват разнообразни правила за командироването на прокурорите и следователите от тези за съдиите. Като и тук мнението е, че тези разпореждания са дискриминационни.
Не на последно място Висш съдебен съвет за следващ път съществено възрази против практиката на последните няколко Народното събрание, в това число и на сегашния, с преходни и заключителни разпореждания на един закон да се вършат основни промени в различен.
Дебатите по текстовете
Главният прокурор Иван Гешев стартира изявлението си с ангажимента, че няма да взе участие в гласуването, с цел да не бъде употребявано това във щета на ползите на правосъдната власт.
После съобщи, че си „ предизвикал “ да прочете и двата законопроекта: „ Анализирайки тези оферти, се двоумя дали да се усещам горделив, че се прави личен закон за една персона, т.е. – за мен, „ основният прокурор Иван Гешев “, и за отстраняването му. Или е тъжно за българското съществуване и това, което назоваваме господство на закона и правова страна. Това дискриминация ли е или привилегия? Независимо какво е – не се позволява от българската Конституция “.
Гешев сподели, че България би трябвало да извърши условията на европейските институции и добави, че Съветът на Европа и Венецианската комисия са извънредно уважавани институции и страната би трябвало да се съобрази с техните мнения. „ Като част от европейското семейство ние съблюдаваме избрани правила и един от тях се назовава – господство на закона. Факт е, че промени би трябвало да се създадат, само че е реалност и че тези промени ще се употребяват с политическа цел, с цел да се овладее правосъдната система под прикритието на „ върховенството на закона “. Изразих мнението си пред Венецианската комисия, че част от тези промени изискват промени в Конституцията. Да нарушаваме върховенството на закона, правовата страна с ясното схващане, че това е незаконосъобразно, а единствено оправдано, опонира на правилото на правомерност. Този метод ни връща към едни от дълго време отминали времена, които съгласно мен са тъмни, съгласно други може и да са светли. За страдание, задачата е политически надзор върху правосъдната система, преодоляването на правосъдната власт, тъй като законопроектите се отнасят и за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Както споделят – мечката като заиграе при съседите, идва и при теб “, сподели още Иван Гешев и добави, че това е по този начин, тъй като се предлага за отстраняването на тримата огромни да са задоволителни 13 гласа във Висш съдебен съвет, а не 17, както е в този момент.
Според него никой арбитър, изключително от Върховен касационен съд, няма да желае да си аргументи това да проверява основния прокурор. А тези, които ще се съгласят, ще бъдат от „ характерна съдийска организация “, за която било ясно с кого е обвързвана и двамата съдии, които ще бъдат избрани да проверяват, ще са със противоречива мотивация, сподели още Гешев без да навлиза в конкретика какво има поради. „ Искрено се надявам, че не това е задачата на предложенията, макар че като чета в целокупност плановете се тормозя, че целеустремено е основана тази процедура. Няма да разясня, че арбитър ще преценя до каква степен е налице легален мотив и задоволително данни да се извърши процедурата, това би трябвало да се извърши от прокурор. И по какъв начин служител на реда или митнически контрольор по лист ще проверяват магистрати, в това число ръководител на Върховен касационен съд или Върховен административен съд? “, сподели още основният прокурор.
Че задачата е да се овладее правосъдната система той съзря и в предлагането обвинители и следователи да не може да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната му квота.
„ Ясно е, че тази наредба е дискриминационна за избрана категория жители да не могат да заемат избрана служба – членове на Висш съдебен съвет. На който не му ясно, че това е дискриминация, да си скъса дипломата. Това се прави, с цел да може да се овладее правосъдната власт. Ние сме адвокати, не сме политици. Аз като основен прокурор, в границите на конституционните си пълномощия, ще направя всичко допустимо да защитя независимостта на българската прокуратура “, заключи Иван Гешев.
Веднага след него правосъдният министър Крум Зарков съобщи, че желае да му каже три неща.
„ Вие, който непрестанно се оплаквате, че всички с вас се занимават, в действителност ли мислите, че светът се върти към вас. Вашата орис като основен прокурор зависи от този Висш съдебен съвет, който работи отвън мандата си и дали е със 17, или с 13 гласа, не мисля, че имате съображение да се притеснявате “, съобщи Зарков. После му подсети, че с цел да се промени Конституцията, е належащо болшинство от две трети в Народното събрание, което да не го желае за основен прокурор. Ако няма такова болшинство, Гешев нямало от какво да се тормози.
„ Когато казвате, че задачата е да се овладее правосъдната система, кажете кой е този, който желае да направи прелом и да овладее правосъдната система – аз, Министерският съвет, Венецианската комисия, Съветът на Европа. Кой желае да овладее правосъдната система? И в случай че има подобен човек или такава организация, това са съществени обвинявания “, сподели Крум Зарков.
А третият му коментар беше във връзка късането на дипломата.
„ Преди да си скъсам дипломата, ще кажа, че дискриминация е едни хора да бъдат третирани друго от други, когато работят и живеят при идентични условия. При идентични условия ли се прави следствието против основния прокурор и всеки различен жител. Има един различен кръг, в който се намираме. От едната страна стои делото или процедурата по наблюдаване от страна на Съвета на Европа и неоправдателното решение против България по делото „ Колеви “. Това дело влече серия мониторингови механизми, които се употребяват постоянно, с цел да не може да се защитят националните ни ползи. А по една или друга причина, най-често заради липса на воля, цялата страна виси на косъм, на един механизъм за следствие. И не е правилно, че предходните законопроекти са се радвали на поддръжка. Онзи ден Съветът на Европа утвърди плана на Министерския съвет и други закони не са получавали такова мнение. Дебатът следва и в Народното събрание, само че не изгубвам вяра, че и вие ще разберете, че този въпрос би трябвало и ще бъде решен и че всяка седмица време се мери в грандиозни загуби за страната ни “, съобщи Крум Зарков.
„ Ако се оплаквах, щеше да ми проличава, не се окайвам, не пострадвам, показвам гледната си точка, това е моята персонална позиция. Аз съм склонен въпросът да бъде решен, само че при съблюдаване на избрани правила – господство на закона и на Конституцията. Не съм се обърнал към вас да си скъсате дипломата, тъй като не сте писали вие закона. Трябва да се създадат тези промени, само че тази нужда се употребява с политическа цел, не с цел да се решат проблеми, а да се овладее правосъдната система„, отвърна Гешев.
Евгени Иванов също не хареса думите на Зарков и съобщи, че в случай че министърът продължи с отрицателния звук, ще напусне съвещанието. „ Няма да понасям и не искам да чувам ироничните ви мнения “, сподели Иванов.
„ Не одобрявам заканите “, отвърна Крум Зарков и в залата се чу възклик, че това не било опасност.
„ Всяко нещо, което стартира „ в случай че продължи – аз ще “ е опасност. Но одобрявам забележката “, добави Зарков.
Даниела Марчева разяснява самите промени като видя противоконституционност в ограничаването прокурори и следователи да влизат във Висш съдебен съвет през Народното събрание.
Според нея това предложение опонира на член 130, алинея 2 от главния закон, в който се споделя, че за кадровици се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15-годишен юридически стаж.
Според нея и плануваното двойно болшинство за избор на ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е противоконституционно, тъй като се вкарва по-голяма тежест при гласуването на едни членове на съвета по отношение на други, а всички са с равни пълномощия и към тях има идентични условия. Поставя се изкуствена подчиненост, сподели тя.
Що се отнася до връщането на остарелия модел на непостоянно настоящ Висш съдебен съвет, Марчева съобщи, че по принцип поддържа тази концепция, тъй като другояче членовете на съвета се откъсват от магистратите и проблемите им, само че това би трябвало да се направи и с ограничението на пълномощията на кадровия орган.
Председателят на Върховен касационен съд Галина Захарова съобщи, че ще разяснява единствено правната страна на въпроса, тъй като част от дебата е придобила избрани политически нюанси, а тя в качеството си на арбитър се въздържа да взе участие в сходни полемики. Захарова съобщи, че поддържа запасите във връзка с двата плана, тъй като е обвързана със мнението на Върховния касационен съд. „ Съображенията ни са свързани с настоящото законодателство и сме ги поддържали непроменяемо от първата кръгла маса, която се състоя със Съвета по осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. Опасенията ни са от конституционно естествено и този въпрос би трябвало да бъде решен от способените органи “, сподели Захарова.
Председателят на Върховен административен съд Георги Чолаков също изложи някои възражения. По думите му невъзможността прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет от Народно събрание не е дискриминационна, а непосредствено противоконституционна, тъй като главният закон не слага ограничавания и няма по какъв начин със закон такива да бъдат въвеждани.
По отношение на концепцията за непостоянно настоящ Висш съдебен съвет, Чолаков подсети, че сега има висяща процедура за избор на членове. Съдебната квота е излъчила своите представители, чака се Народното събрание. Припомни и че Конституционният съд в решението си за избора за началник на КЕВР към този момент посочи, че не е редно да се трансформират разпоредбите при към този момент открита процедура. Шефът на Върховен административен съд изложи и различен мотив – във Висш съдебен съвет могат да влязат юристи. Ако съветът не е непрекъснато настоящ, тогава тези хора от една страна ще се явяват по каузи пред съдии, а от друга – може да се наложи да гласоподават за налагане на дисциплинарни санкции против тях. Поне да замразят участието си в адвокатските колегии, предложи Чолаков.
Друг мотив – определените от правосъдната квота последващи членове на Висш съдебен съвет са от районно и окръжно равнище. Ако Висш съдебен съвет не е непрекъснато настоящ, то ще се получи следното. Актовете на тези хора подлежат на инстанционен надзор, а в същото време те ще се произнасят по дисциплинарки против сътрудниците си от по-високо равнище.
Чолаков означи и още един миг. В плановете се планува за ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да се избират съдии, които имат минимум пет години стаж в този съд. Но има проблем. Ако в този момент би трябвало да се избира ръководител на Върховен административен съд, то се получава следното. В съда има 102-ма съдии. Една част от тях ще се пенсионират и няма да може да изкарат целия седемгодишен мандат. Друга част са във Върховен административен съд по-малко от пет години и на финала се оказва, че Пленумът на съда ще може да показва претендент всред единствено 25 съдии, тъй като единствено те ще дават отговор на изискванията. Т.е. лимитира се изборът на Пленума на Върховен административен съд.
Огнян Дамянов на собствен ред съобщи, че в решението по делото „ Колеви против България “ не се споделя нищо за заместник-главните прокурори и попита за какво те са в плана. И самичък си отговори – тъй като в противоположен случай ще има законопроект за един човек. Според Дамянов работа на Народното събрание е да вкара механизъм и има двама-трима депутати, които внасят сходни оферти. Но те били от партия, която нямала болшинство в Народното събрание и затова няма задоволително огромна поддръжка от гласоподавателите. Т.е. по думите му хората не се интересували от този въпрос. Огнян Дамянов възрази и против непрекъснатите промени в Закон за съдебната власт, които се вършат, без да бъде обиден базисния въпрос – състезанията и атестациите на магистратите. „ Когато се цели нещо с даден законопроект, той не реализира задачата си, всекидневно става противоположното. Вижте какво става с изборното законодателство и с партиите, които във времето предлагаха промени “, заключи Дамянов.
Йордан Стоев пък сложи два съответни въпроса по отношение на плановете. Първият е какво става, в случай че нито един углавен арбитър не се съгласи да проверява основния прокурор. И вторият беше дали Прокурорската гилдия е задължена да назначава определения арбитър за прокурор, т.е. да работи като гумен щемпел, или има право на мнение. И какво ще стане с членовете на ПК на Висш съдебен съвет, които изразят противоречие даден претендент да бъде назначен, ще бъдат ли наказвани.
Правосъдният министър съобщи, че може да отговори на въпросите. Но предложи цялостният стенографски протокол от днешната полемика да бъде изпратен на Народното събрание, където също ще има спор по тематиката и питанията на Йордан Стоев ще получат отговор.
Така Висш съдебен съвет реши наред с възраженията си по плановете, да изпрати и протокола.
Кадровиците показаха запаси по редица текстове – против планувания правосъден надзор върху отводите на прокуратурата за формиране на досъдебно произвеждане, против процедурата за следствие на основния прокурор и неговите заместници, против превръщането на Висш съдебен съвет в непостоянно настоящ орган, против ограничаването прокурори и следователи да не бъдат избирани за членове на съвета от парламентарната квота, както и по отношение на пълномощията на прокурорите и новите правила за командироването им.
При полемиката бяха разменени реплики сред основния прокурор Иван Гешев и министъра на правораздаването Крум Зарков. Гешев сподели, че предложенията се вършат за един човек – основният прокурор и че с тях се цели преодоляване на правосъдната система. Зарков му отговори, че непрестанно се оплаква и че светът не се върти към него. А това пък докара до опасност от Евгени Иванов, че ще напусне съвещанието, тъй като не му харесва тонът на министъра.
Възраженията на Висш съдебен съвет
Съображенията на Висш съдебен съвет бяха изложени от ръководителя на правната комисия Цветинка Пашкунова.
Кадровиците са на мнение, че правосъдният надзор не би трябвало да обгръща всички отводи на прокуратурата за формиране на каузи, тъй като противното ще се отрази върху натовареността на съдилищата, която ще стане неимоверно огромна, има риск те да блокират, като изключително рисково е за дребните съдилища, в които има по двама-трима магистрати. Ако те се произнесат по отводите, тогава няма да има кой да гледа делата всъщност.
Следващото несъгласие е обвързвано с механизма за следствие на основния прокурор и неговите заместници. Най-общо Висш съдебен съвет не е склонен углавен арбитър да става прокурор и да поема следствието на тези закононарушения. Това е по този начин, тъй като съгласно Конституцията съдиите правораздават, а прокурорите наблюдават за съблюдаване на законността. Т.е. има коренна разлика сред двете специалности, което провокира опасения от практическо естество.
Освен това Висш съдебен съвет не е склонен чиновници на Министерство на вътрешните работи, избрани от вътрешния министър, да поемат тези следствия, а не следователите, както е планувано сега. Ако Министерство на вътрешните работи се занимава с тези каузи, това значи слагане според от изпълнителната власт, акцентираха кадровиците.
Според Висш съдебен съвет следствието на закононарушения, осъществени от основния прокурор и неговите заместници, може да се реализира от всеки един обвинител, както одобри и Конституционният съд. А като спомагателни гаранции за независимостта на прокурора и водещите следствието може да се планува засилен правосъден надзор върху актовете им, има се поради отводите да формиране на досъдебни производства и кумулативното използване на института за краткотрайното премахване на обвинител №1 и заместниците му при покачване на обвиняването, изясни Пашкунова.
Висш съдебен съвет е на мнение, че предлаганото ограничаване прокурори и следователи да не се избират за членове на съвета от парламентарната квота е дискриминационно, а от претекстовете не излиза наяве каква е задачата на това предложение.
Кадровиците не са съгласни и с предлагането съветът да стане непостоянно настоящ, тъй като пълномощията му са доста и в случай че магистратите би трябвало да съвместяват административната активност с правораздавателна, това ще докара до отлив на високо квалифицирани фрагменти от Висш съдебен съвет.
Членовете на съвета не схващат и за какво се вкарват разнообразни правила за командироването на прокурорите и следователите от тези за съдиите. Като и тук мнението е, че тези разпореждания са дискриминационни.
Не на последно място Висш съдебен съвет за следващ път съществено възрази против практиката на последните няколко Народното събрание, в това число и на сегашния, с преходни и заключителни разпореждания на един закон да се вършат основни промени в различен.
Дебатите по текстовете
Главният прокурор Иван Гешев стартира изявлението си с ангажимента, че няма да взе участие в гласуването, с цел да не бъде употребявано това във щета на ползите на правосъдната власт.
После съобщи, че си „ предизвикал “ да прочете и двата законопроекта: „ Анализирайки тези оферти, се двоумя дали да се усещам горделив, че се прави личен закон за една персона, т.е. – за мен, „ основният прокурор Иван Гешев “, и за отстраняването му. Или е тъжно за българското съществуване и това, което назоваваме господство на закона и правова страна. Това дискриминация ли е или привилегия? Независимо какво е – не се позволява от българската Конституция “.
Гешев сподели, че България би трябвало да извърши условията на европейските институции и добави, че Съветът на Европа и Венецианската комисия са извънредно уважавани институции и страната би трябвало да се съобрази с техните мнения. „ Като част от европейското семейство ние съблюдаваме избрани правила и един от тях се назовава – господство на закона. Факт е, че промени би трябвало да се създадат, само че е реалност и че тези промени ще се употребяват с политическа цел, с цел да се овладее правосъдната система под прикритието на „ върховенството на закона “. Изразих мнението си пред Венецианската комисия, че част от тези промени изискват промени в Конституцията. Да нарушаваме върховенството на закона, правовата страна с ясното схващане, че това е незаконосъобразно, а единствено оправдано, опонира на правилото на правомерност. Този метод ни връща към едни от дълго време отминали времена, които съгласно мен са тъмни, съгласно други може и да са светли. За страдание, задачата е политически надзор върху правосъдната система, преодоляването на правосъдната власт, тъй като законопроектите се отнасят и за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Както споделят – мечката като заиграе при съседите, идва и при теб “, сподели още Иван Гешев и добави, че това е по този начин, тъй като се предлага за отстраняването на тримата огромни да са задоволителни 13 гласа във Висш съдебен съвет, а не 17, както е в този момент.
Според него никой арбитър, изключително от Върховен касационен съд, няма да желае да си аргументи това да проверява основния прокурор. А тези, които ще се съгласят, ще бъдат от „ характерна съдийска организация “, за която било ясно с кого е обвързвана и двамата съдии, които ще бъдат избрани да проверяват, ще са със противоречива мотивация, сподели още Гешев без да навлиза в конкретика какво има поради. „ Искрено се надявам, че не това е задачата на предложенията, макар че като чета в целокупност плановете се тормозя, че целеустремено е основана тази процедура. Няма да разясня, че арбитър ще преценя до каква степен е налице легален мотив и задоволително данни да се извърши процедурата, това би трябвало да се извърши от прокурор. И по какъв начин служител на реда или митнически контрольор по лист ще проверяват магистрати, в това число ръководител на Върховен касационен съд или Върховен административен съд? “, сподели още основният прокурор.
Че задачата е да се овладее правосъдната система той съзря и в предлагането обвинители и следователи да не може да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната му квота.
„ Ясно е, че тази наредба е дискриминационна за избрана категория жители да не могат да заемат избрана служба – членове на Висш съдебен съвет. На който не му ясно, че това е дискриминация, да си скъса дипломата. Това се прави, с цел да може да се овладее правосъдната власт. Ние сме адвокати, не сме политици. Аз като основен прокурор, в границите на конституционните си пълномощия, ще направя всичко допустимо да защитя независимостта на българската прокуратура “, заключи Иван Гешев.
Веднага след него правосъдният министър Крум Зарков съобщи, че желае да му каже три неща.
„ Вие, който непрестанно се оплаквате, че всички с вас се занимават, в действителност ли мислите, че светът се върти към вас. Вашата орис като основен прокурор зависи от този Висш съдебен съвет, който работи отвън мандата си и дали е със 17, или с 13 гласа, не мисля, че имате съображение да се притеснявате “, съобщи Зарков. После му подсети, че с цел да се промени Конституцията, е належащо болшинство от две трети в Народното събрание, което да не го желае за основен прокурор. Ако няма такова болшинство, Гешев нямало от какво да се тормози.
„ Когато казвате, че задачата е да се овладее правосъдната система, кажете кой е този, който желае да направи прелом и да овладее правосъдната система – аз, Министерският съвет, Венецианската комисия, Съветът на Европа. Кой желае да овладее правосъдната система? И в случай че има подобен човек или такава организация, това са съществени обвинявания “, сподели Крум Зарков.
А третият му коментар беше във връзка късането на дипломата.
„ Преди да си скъсам дипломата, ще кажа, че дискриминация е едни хора да бъдат третирани друго от други, когато работят и живеят при идентични условия. При идентични условия ли се прави следствието против основния прокурор и всеки различен жител. Има един различен кръг, в който се намираме. От едната страна стои делото или процедурата по наблюдаване от страна на Съвета на Европа и неоправдателното решение против България по делото „ Колеви “. Това дело влече серия мониторингови механизми, които се употребяват постоянно, с цел да не може да се защитят националните ни ползи. А по една или друга причина, най-често заради липса на воля, цялата страна виси на косъм, на един механизъм за следствие. И не е правилно, че предходните законопроекти са се радвали на поддръжка. Онзи ден Съветът на Европа утвърди плана на Министерския съвет и други закони не са получавали такова мнение. Дебатът следва и в Народното събрание, само че не изгубвам вяра, че и вие ще разберете, че този въпрос би трябвало и ще бъде решен и че всяка седмица време се мери в грандиозни загуби за страната ни “, съобщи Крум Зарков.
„ Ако се оплаквах, щеше да ми проличава, не се окайвам, не пострадвам, показвам гледната си точка, това е моята персонална позиция. Аз съм склонен въпросът да бъде решен, само че при съблюдаване на избрани правила – господство на закона и на Конституцията. Не съм се обърнал към вас да си скъсате дипломата, тъй като не сте писали вие закона. Трябва да се създадат тези промени, само че тази нужда се употребява с политическа цел, не с цел да се решат проблеми, а да се овладее правосъдната система„, отвърна Гешев.
Евгени Иванов също не хареса думите на Зарков и съобщи, че в случай че министърът продължи с отрицателния звук, ще напусне съвещанието. „ Няма да понасям и не искам да чувам ироничните ви мнения “, сподели Иванов.
„ Не одобрявам заканите “, отвърна Крум Зарков и в залата се чу възклик, че това не било опасност.
„ Всяко нещо, което стартира „ в случай че продължи – аз ще “ е опасност. Но одобрявам забележката “, добави Зарков.
Даниела Марчева разяснява самите промени като видя противоконституционност в ограничаването прокурори и следователи да влизат във Висш съдебен съвет през Народното събрание.
Според нея това предложение опонира на член 130, алинея 2 от главния закон, в който се споделя, че за кадровици се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15-годишен юридически стаж.
Според нея и плануваното двойно болшинство за избор на ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е противоконституционно, тъй като се вкарва по-голяма тежест при гласуването на едни членове на съвета по отношение на други, а всички са с равни пълномощия и към тях има идентични условия. Поставя се изкуствена подчиненост, сподели тя.
Що се отнася до връщането на остарелия модел на непостоянно настоящ Висш съдебен съвет, Марчева съобщи, че по принцип поддържа тази концепция, тъй като другояче членовете на съвета се откъсват от магистратите и проблемите им, само че това би трябвало да се направи и с ограничението на пълномощията на кадровия орган.
Председателят на Върховен касационен съд Галина Захарова съобщи, че ще разяснява единствено правната страна на въпроса, тъй като част от дебата е придобила избрани политически нюанси, а тя в качеството си на арбитър се въздържа да взе участие в сходни полемики. Захарова съобщи, че поддържа запасите във връзка с двата плана, тъй като е обвързана със мнението на Върховния касационен съд. „ Съображенията ни са свързани с настоящото законодателство и сме ги поддържали непроменяемо от първата кръгла маса, която се състоя със Съвета по осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека. Опасенията ни са от конституционно естествено и този въпрос би трябвало да бъде решен от способените органи “, сподели Захарова.
Председателят на Върховен административен съд Георги Чолаков също изложи някои възражения. По думите му невъзможността прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет от Народно събрание не е дискриминационна, а непосредствено противоконституционна, тъй като главният закон не слага ограничавания и няма по какъв начин със закон такива да бъдат въвеждани.
По отношение на концепцията за непостоянно настоящ Висш съдебен съвет, Чолаков подсети, че сега има висяща процедура за избор на членове. Съдебната квота е излъчила своите представители, чака се Народното събрание. Припомни и че Конституционният съд в решението си за избора за началник на КЕВР към този момент посочи, че не е редно да се трансформират разпоредбите при към този момент открита процедура. Шефът на Върховен административен съд изложи и различен мотив – във Висш съдебен съвет могат да влязат юристи. Ако съветът не е непрекъснато настоящ, тогава тези хора от една страна ще се явяват по каузи пред съдии, а от друга – може да се наложи да гласоподават за налагане на дисциплинарни санкции против тях. Поне да замразят участието си в адвокатските колегии, предложи Чолаков.
Друг мотив – определените от правосъдната квота последващи членове на Висш съдебен съвет са от районно и окръжно равнище. Ако Висш съдебен съвет не е непрекъснато настоящ, то ще се получи следното. Актовете на тези хора подлежат на инстанционен надзор, а в същото време те ще се произнасят по дисциплинарки против сътрудниците си от по-високо равнище.
Чолаков означи и още един миг. В плановете се планува за ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да се избират съдии, които имат минимум пет години стаж в този съд. Но има проблем. Ако в този момент би трябвало да се избира ръководител на Върховен административен съд, то се получава следното. В съда има 102-ма съдии. Една част от тях ще се пенсионират и няма да може да изкарат целия седемгодишен мандат. Друга част са във Върховен административен съд по-малко от пет години и на финала се оказва, че Пленумът на съда ще може да показва претендент всред единствено 25 съдии, тъй като единствено те ще дават отговор на изискванията. Т.е. лимитира се изборът на Пленума на Върховен административен съд.
Огнян Дамянов на собствен ред съобщи, че в решението по делото „ Колеви против България “ не се споделя нищо за заместник-главните прокурори и попита за какво те са в плана. И самичък си отговори – тъй като в противоположен случай ще има законопроект за един човек. Според Дамянов работа на Народното събрание е да вкара механизъм и има двама-трима депутати, които внасят сходни оферти. Но те били от партия, която нямала болшинство в Народното събрание и затова няма задоволително огромна поддръжка от гласоподавателите. Т.е. по думите му хората не се интересували от този въпрос. Огнян Дамянов възрази и против непрекъснатите промени в Закон за съдебната власт, които се вършат, без да бъде обиден базисния въпрос – състезанията и атестациите на магистратите. „ Когато се цели нещо с даден законопроект, той не реализира задачата си, всекидневно става противоположното. Вижте какво става с изборното законодателство и с партиите, които във времето предлагаха промени “, заключи Дамянов.
Йордан Стоев пък сложи два съответни въпроса по отношение на плановете. Първият е какво става, в случай че нито един углавен арбитър не се съгласи да проверява основния прокурор. И вторият беше дали Прокурорската гилдия е задължена да назначава определения арбитър за прокурор, т.е. да работи като гумен щемпел, или има право на мнение. И какво ще стане с членовете на ПК на Висш съдебен съвет, които изразят противоречие даден претендент да бъде назначен, ще бъдат ли наказвани.
Правосъдният министър съобщи, че може да отговори на въпросите. Но предложи цялостният стенографски протокол от днешната полемика да бъде изпратен на Народното събрание, където също ще има спор по тематиката и питанията на Йордан Стоев ще получат отговор.
Така Висш съдебен съвет реши наред с възраженията си по плановете, да изпрати и протокола.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ