Мораториум. Заплатите на магистратите в България настигат тези в Австрия
Висшият правосъден съвет предложи фрапантен бюджет от над 1 милиард евро за правосъдната система, чиито съществени институции действат в условия на оспорена легитимност.
Средната работна заплата за магистрат в правосъдната система ще приближи 5000 евро през 2026 година, а междинните месечни доходи на членовете на Висш съдебен съвет ще преминат границата от 11 000 евро.
На този декор съществени правосъдни институции са безусловно под забраняване. На Висш съдебен съвет му е неразрешено да избира основен прокурор и шефове на висшите съдилища, тъй като членовете му карат четвърта година над законния си мандат.
Още по тематиката
25 септември 2025 16:44
Съдът на Европейски Съюз забрани на правосъдния инспекторат да организира дисциплинарни производства по същата причина. Върховният касационен съд на собствен ред разгласи основния прокурор Борислав Сарафов за противозаконен по напълно същата причина.
" Проблемът не е само в размера на заплатите, а какво получаваме като общество от правораздаването. Ако цената е толкоз висока, получаваме ли симетрична правдивост? Отговорът е не ", разяснява пред Mediapool Екатерина Баксанова от Института за пазарна стопанска система.
Тя припомня, че с изключение на всички други проблеми, в българската правосъдна система се основава устойчива просвета на отвод от правораздаване.
" България е на 61-во място от 143 страни по господство на правото. В страната към този момент се отглежда и просвета на отвод от правораздаване. Имаме над 30 000 самоотвода от съдии по каузи единствено през тази година ", споделя Баксанова.
Мораториум
Решението, което анализаторът в ИПИ предлага, е налагането на мораториум върху назначението на нови магистрати и обслужващата администрация.
" Средният брой прокурори на 100 000 души население в България надвишава междинното за Европа над два пъти, а администрацията, която ги подкрепя – над три пъти. Всъщност, след Латвия страната ни е с максимален брой прокурори в Европейски Съюз по отношение на популацията. А във връзка с администрацията в прокуратурата сме първи – и то освен в Европейски Съюз, само че и измежду всички страни членки на Съвета на Европа ", споделя тя.
Всичко това се случва на фона на намаляващо население.
Още по тематиката
18 април 2025 08:48
" Средният брой съдии на 100 000 души е съвсем два пъти над европейската медиана. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души, по този начин и във връзка с правосъдната администрация ", сподели Баксанова.
Ако на Висш съдебен съвет бъде неразрешено да назначава нови фрагменти, то заетите в правосъдната система ще стартират да понижават посредством пенсиониране при постигане на 65-годишна възраст. Намаляването на фрагментите ще докара и до понижаване на разноските за заплати в правосъдната власт, които съставляват над 80% от правосъдния бюджет.
Този мораториум може да се наложи единствено от Народното събрание с промени в Закона за правосъдната власт.
" Не считам, че ще има политическа воля за това, тъй като този първокласен бюджет е напълно нарочна тактика – обезпечава комфорт за комфортните, а в това време има акции за заплашване и реализиране на вцепеняващ резултат върху съдии, които не си мълчат. Например – Владислава Цариградска ", споделя Баксанова.
Замразяване на заплатите
Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни начинания припомня, че организацията е направила обстойно изследване за финансирането на правосъдната система още през 2022 година, когато е предизвестила за голямото повишаване на разноските.
Организацията предлага два модела, които да заместят сегашната формула за установяване на магистратските заплати, вързана автоматизирано с увеличението на междинната работна заплата в бюджетната сфера.
Ако междинната заплата на служителите скочи с 20%, това се случва автоматизирано и с магистратските заплати, само че на доста по-висока база – 20% върху 8000 лв., което е нарастване от 1600 лв. на месец.
Още по тематиката
10 декември 2024 16:10
" Основната цел е да се спре повишаването на заплатите, което към този момент минава границите на допустимото за обществото ", споделя Гяурова-Вегертседер.
Предложението на БИПИ е да се заложи закрепена заплата – минимална или оптималната – която да се употребява като база за пресмятане на всички останали заплати. Това ще отстрани годишното актуализиране и неудържимото повишаване на правосъдния бюджет.
" Сега имаме извънредно високи заплати, а обществото не вижда качеството на услугата, която би трябвало да му даде правосъдната система. Тази услуга е в действителност справедливостта, а хората не я виждат ", сподели изпълнителният шеф на БИПИ.
" Аз недоумявам по какъв начин самата правосъдна власт в лицето на Висш съдебен съвет не схваща, че заплатите им са тематика, по която би трябвало да се приказва? ", добавя тя.
БИПИ е направилo съпоставяне сред българския и австрийския модел на правосъден бюджет.
В Австрия заплатите на съдиите са закрепени безусловно до цент в закона.
" Заплатите на съдиите в Австрия се разделят на девет степени. В първа група заплатата е 5117 евро и 60 цента, а при оптималната девета степен стига до 14 121 евро. Наближаваме ги тези заплати в България. Разликата е, че харченето на правосъдния бюджет е транспарантно, а в България – не е.
Висш съдебен съвет би трябвало да разбере, че прозрачността работи за системата. Членовете на Висш съдебен съвет би трябвало да осъзнаят, че стоешком към този момент доста дълго отвън законния си мандат, произвеждайки скандал след скандал, те работят срещу себе си. Прозрачността на приходите в правосъдната система е част от това да защитиш независимостта на правосъдната система. Защото положителното възнаграждение на хората в правосъдната система се приема като част от тази самостоятелност. Но криейки го, те в допълнение минират тази самостоятелност ", споделя Биляна Гяурова-Вегертседер.
Средната работна заплата за магистрат в правосъдната система ще приближи 5000 евро през 2026 година, а междинните месечни доходи на членовете на Висш съдебен съвет ще преминат границата от 11 000 евро.
На този декор съществени правосъдни институции са безусловно под забраняване. На Висш съдебен съвет му е неразрешено да избира основен прокурор и шефове на висшите съдилища, тъй като членовете му карат четвърта година над законния си мандат.
Още по тематиката
25 септември 2025 16:44
Съдът на Европейски Съюз забрани на правосъдния инспекторат да организира дисциплинарни производства по същата причина. Върховният касационен съд на собствен ред разгласи основния прокурор Борислав Сарафов за противозаконен по напълно същата причина.
" Проблемът не е само в размера на заплатите, а какво получаваме като общество от правораздаването. Ако цената е толкоз висока, получаваме ли симетрична правдивост? Отговорът е не ", разяснява пред Mediapool Екатерина Баксанова от Института за пазарна стопанска система.
Тя припомня, че с изключение на всички други проблеми, в българската правосъдна система се основава устойчива просвета на отвод от правораздаване.
" България е на 61-во място от 143 страни по господство на правото. В страната към този момент се отглежда и просвета на отвод от правораздаване. Имаме над 30 000 самоотвода от съдии по каузи единствено през тази година ", споделя Баксанова.
Мораториум
Решението, което анализаторът в ИПИ предлага, е налагането на мораториум върху назначението на нови магистрати и обслужващата администрация.
" Средният брой прокурори на 100 000 души население в България надвишава междинното за Европа над два пъти, а администрацията, която ги подкрепя – над три пъти. Всъщност, след Латвия страната ни е с максимален брой прокурори в Европейски Съюз по отношение на популацията. А във връзка с администрацията в прокуратурата сме първи – и то освен в Европейски Съюз, само че и измежду всички страни членки на Съвета на Европа ", споделя тя.
Всичко това се случва на фона на намаляващо население.
Още по тематиката
18 април 2025 08:48
" Средният брой съдии на 100 000 души е съвсем два пъти над европейската медиана. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души, по този начин и във връзка с правосъдната администрация ", сподели Баксанова.
Ако на Висш съдебен съвет бъде неразрешено да назначава нови фрагменти, то заетите в правосъдната система ще стартират да понижават посредством пенсиониране при постигане на 65-годишна възраст. Намаляването на фрагментите ще докара и до понижаване на разноските за заплати в правосъдната власт, които съставляват над 80% от правосъдния бюджет.
Този мораториум може да се наложи единствено от Народното събрание с промени в Закона за правосъдната власт.
" Не считам, че ще има политическа воля за това, тъй като този първокласен бюджет е напълно нарочна тактика – обезпечава комфорт за комфортните, а в това време има акции за заплашване и реализиране на вцепеняващ резултат върху съдии, които не си мълчат. Например – Владислава Цариградска ", споделя Баксанова.
Замразяване на заплатите
Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни начинания припомня, че организацията е направила обстойно изследване за финансирането на правосъдната система още през 2022 година, когато е предизвестила за голямото повишаване на разноските.
Организацията предлага два модела, които да заместят сегашната формула за установяване на магистратските заплати, вързана автоматизирано с увеличението на междинната работна заплата в бюджетната сфера.
Ако междинната заплата на служителите скочи с 20%, това се случва автоматизирано и с магистратските заплати, само че на доста по-висока база – 20% върху 8000 лв., което е нарастване от 1600 лв. на месец.
Още по тематиката
10 декември 2024 16:10
" Основната цел е да се спре повишаването на заплатите, което към този момент минава границите на допустимото за обществото ", споделя Гяурова-Вегертседер.
Предложението на БИПИ е да се заложи закрепена заплата – минимална или оптималната – която да се употребява като база за пресмятане на всички останали заплати. Това ще отстрани годишното актуализиране и неудържимото повишаване на правосъдния бюджет.
" Сега имаме извънредно високи заплати, а обществото не вижда качеството на услугата, която би трябвало да му даде правосъдната система. Тази услуга е в действителност справедливостта, а хората не я виждат ", сподели изпълнителният шеф на БИПИ.
" Аз недоумявам по какъв начин самата правосъдна власт в лицето на Висш съдебен съвет не схваща, че заплатите им са тематика, по която би трябвало да се приказва? ", добавя тя.
БИПИ е направилo съпоставяне сред българския и австрийския модел на правосъден бюджет.
В Австрия заплатите на съдиите са закрепени безусловно до цент в закона.
" Заплатите на съдиите в Австрия се разделят на девет степени. В първа група заплатата е 5117 евро и 60 цента, а при оптималната девета степен стига до 14 121 евро. Наближаваме ги тези заплати в България. Разликата е, че харченето на правосъдния бюджет е транспарантно, а в България – не е.
Висш съдебен съвет би трябвало да разбере, че прозрачността работи за системата. Членовете на Висш съдебен съвет би трябвало да осъзнаят, че стоешком към този момент доста дълго отвън законния си мандат, произвеждайки скандал след скандал, те работят срещу себе си. Прозрачността на приходите в правосъдната система е част от това да защитиш независимостта на правосъдната система. Защото положителното възнаграждение на хората в правосъдната система се приема като част от тази самостоятелност. Но криейки го, те в допълнение минират тази самостоятелност ", споделя Биляна Гяурова-Вегертседер.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ