Ректорът на Софийския университет: Цедката на изхода на ВУЗ-овете трябва да е ситна, фунията на входа - широка
Висшето обучение би трябвало да основава търсещи хора, даващи си сметка какъв брой малко знаем за света към нас.Това сподели пред БНР проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
По думите на ректора на СУ " цедката би трябвало да е ситна " на изхода на ВУЗ-а, фунията не би трябвало да е по този начин необятна, както е на входа:
" Да се залага на качество. Вече има външни оценителни системи. Бяха направени позитивни стъпки през последните години със основаването на изследователските университети. Висшето обучение би трябвало да основава хора, които да си дават сметка какъв брой малко знаем за света към нас и това да ни смирява, да ни прави по-търсещи, по-внимателни и преценяващи добре позитивните и негативните феномени ".
Според проф. Вълчев досегашният модел на финансиране на висшите учебни заведения, който зависи главно от броя на признатите студенти в тях, е потвърдил, че е неефективен и не води до възстановяване на качеството на образованието: " Затова ще заложим на няколко значими неща и мисля, че има схващане и в политическите среди, и в МОН да потърсим модел, който подтиква качеството. И хората, които излизат с дипломи от висшите учебни заведения, да бъдат подплатени с избран брой познания. Защото няма нищо по-лошо от експерт, който претендира, че може да извършва избрана активност, притежаващ съответната тапия, който няма съответните познания и умения, с цел да се оправи с позициите, на които се изправя ".
Във връзка с взрива в развиването на технологиите, проф. Георги Вълчев съобщи, че в името на развиването на стопанската система не би трябвало да се подценява филантропичното знание: " Разбира се, че би трябвало да се развиват технологиите, само че би трябвало да се отделя задоволително внимание и на страничните резултати от тях. С времето се генерират големи проблеми в обществото и това се вижда освен у нас. Това са международни трендове, които се регистрират даже и в най-развитите страни. Една от упоритостите ни е да успеем да върнем тази целокупност на познанието. ... Трябва да извървим този път на назад сливане на знанието, т.е. образуване на широкоспектърни колективи - едните да се занимават с едното, а другите да виждат по какъв начин тези процеси се отразяват в друга посока. Това е една от най-сложните задания пред актуалния свят. СУ би трябвало да бъде един от пионерите в България на това възвръщане на единността на знанието ".
Последвайте канала на
По думите на ректора на СУ " цедката би трябвало да е ситна " на изхода на ВУЗ-а, фунията не би трябвало да е по този начин необятна, както е на входа:
" Да се залага на качество. Вече има външни оценителни системи. Бяха направени позитивни стъпки през последните години със основаването на изследователските университети. Висшето обучение би трябвало да основава хора, които да си дават сметка какъв брой малко знаем за света към нас и това да ни смирява, да ни прави по-търсещи, по-внимателни и преценяващи добре позитивните и негативните феномени ".
Според проф. Вълчев досегашният модел на финансиране на висшите учебни заведения, който зависи главно от броя на признатите студенти в тях, е потвърдил, че е неефективен и не води до възстановяване на качеството на образованието: " Затова ще заложим на няколко значими неща и мисля, че има схващане и в политическите среди, и в МОН да потърсим модел, който подтиква качеството. И хората, които излизат с дипломи от висшите учебни заведения, да бъдат подплатени с избран брой познания. Защото няма нищо по-лошо от експерт, който претендира, че може да извършва избрана активност, притежаващ съответната тапия, който няма съответните познания и умения, с цел да се оправи с позициите, на които се изправя ".
Във връзка с взрива в развиването на технологиите, проф. Георги Вълчев съобщи, че в името на развиването на стопанската система не би трябвало да се подценява филантропичното знание: " Разбира се, че би трябвало да се развиват технологиите, само че би трябвало да се отделя задоволително внимание и на страничните резултати от тях. С времето се генерират големи проблеми в обществото и това се вижда освен у нас. Това са международни трендове, които се регистрират даже и в най-развитите страни. Една от упоритостите ни е да успеем да върнем тази целокупност на познанието. ... Трябва да извървим този път на назад сливане на знанието, т.е. образуване на широкоспектърни колективи - едните да се занимават с едното, а другите да виждат по какъв начин тези процеси се отразяват в друга посока. Това е една от най-сложните задания пред актуалния свят. СУ би трябвало да бъде един от пионерите в България на това възвръщане на единността на знанието ".
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ