Всяка среща с Камелия е приятна, защото чаровното момиче на

Всяка среща с Камелия е приятна, тъй като чаровното момиче на попфолка, което към този момент е мама на две прелестни деца, е доста прелестен, образован събеседник. Освен това звездата, чиито песни самият Ноле обожава, е необикновено земен човек, емпат, каквито през днешния ден рядко се срещат в света на известните. Говорихме си за живота, майчинството, компликациите и за бъдещето. Надявам се да ви бъде забавно и прелестно – най-малко толкоз, колкото и на мен.

Как стартира един твой ден, в който нямаш присъединяване?

- Свикнала съм да дремя бързо, на бързи обороти, както и работя, както и пребивавам. Не съм от тези, които са привикнали да се излежават до късно, до следобяда. Дори да си легна късно - към 5-6 часа, най-късно в 11 съм станала. А когато имам свободно време - през нощта да си легна рано, навикът не ми го разрешава и отново лягам в един след среднощ. Когато се наспя, ставам. Преди имах доста време - за себе си, за брачна половинка си, за нас си... Да си седнем чаша топла вода и да стартираме деня, да обсъдим деня минало събитие. Сега стартирам с децата - закуска, ядене, витамини, утринен тоалет. Малко съм на педал. Докато пристигна обяд и намеря време за себе си.

Как успяваш да съчетаваш пеене, задължения и майчинство. Някои хора се изтормозват съществено?

- Сега към този момент разбирам какъв брой е мъчно, натоварено и на моменти изнервящо за мъжа и дамата. Майката е ангажирана с децата, изключително, когато са две, на дребна възраст и с дребна разлика. Бащата си върви на работа и си изисква неговото. Майката освен, че няма време за себе си, само че би трябвало да свърши всичко... Сега разбирам какъв брой е натоварено, отговорно и ангажиращо да си родител. През последните две години ни помагаха нашите майки, които са пенсионерки, а от два месеца имаме две дами от Филипините. Те ни оказват помощ да се оправим с рутината.

Предполагам за един създател, какъвто си ти, времето за себе си, е значимо - би трябвало ти време за студиото, за проучване на песни...

- Трябва ти време, с цел да поддържаш креативния развой. Когато си претрупан с ежедневни задачки, битовизми, неща, които натоварват енергийни и майката, и бащата, къщата като цяло, няма време за криейтив. Работата остава на назад във времето, тъй като би трябвало да се погрижиш за децата. Нямаш време за песни. За да не изпуснем тази изобретателна сила, имаме потребност от помощ.

Ти пусна неотдавна една нова ария - " Всички грехове ", по какъв начин се случи тя?

- Случайно. Социалните мрежи непрекъснато ни сервират нови информации. В един подобен миг ми попадна клипче на Мартин - ария, която той пее от сърце, от присъединяване в Благоевград. В тембъра му имаше нещо доста мъжкарско, друго, свежо. Но най-вече ме впечатли, че той пее от сърце и се раздава. в последно време това липсва на сцената. Повечето сътрудници, които са извървели дълъг професионален път, се обират, гледат да пестят сила. Неговата самоотверженост и блендата на гласа ме впечатлиха. Намерих телефона и му се обадих. После избрахме ария. Беше мъчно, тъй като на него това му беше първа студийна ария. Трябваше ни малко време, само че не щеш ли " Всички грехове " се получи някак доста естествено, същинско... Отработихме я, Валери Милев направи клипа, Поли - текста. Едни негови другари ни предоставиха своя дом, с цел да снимаме клипа.

Говорихме си с Цветин, че в България има хора, които съумяват все пак, разчитайки напълно на себе си, на професионализма си, заобикаляйки свадите. Ти по какъв начин успяваш? - Когато човек стане известен, свадите са част от пътя му, от всекидневието му - без значение дали са истина или са изфабрикувани. Важна е реакцията на индивида. Ако ти си убеден в себе си, знаеш кой си, остойностен, знаеш, че това е следващата жълтина, го приемаш обикновено. Но до момента в който стигнеш до това осъзнаване, изминаваш дълъг път и си е огромно прекарване. Първите изфабрикувани кавги те предизвикат. Бориш се, искаш да докажеш, че не са истина, става по-опасно. Ако обаче си подготвен, че това ще бъде част от живота си, тези неща няма да те обиден.

Ти по кое време усети, че си подготвена да спреш да обръщаш внимание на хейта и да го отминаваш с усмивка, знаейки, че не е правилно?

- Костваше ми време. за една жена, на върха на кариерата, една вест, която не дава отговор на истината може да бъде неприятно прекарване. Хората имат вяра на написаното във вестниците. стартират да си построяват визия за теб от написаното, от тези етикети, които са ти залепили. костваше ми време - да схвана коя съм, да се остойностя, какви качества владея, какви дефекти, да ги приема. Тогава прочетеното към този момент няма силата да ми въздейства. Това е път, който се изминава.

Цветин ли е индивидът, на чието рамо се опираш - той ли те поддържа повече или ти него, и каква е ролята на цялото семейство в битката с външната среда?

- Ние с Цветин сме повече от 25 години дружно. Той за мен е, както споделят сърбите - све е сващ - той ми е всичко. Не единствено ми е брачен партньор към този момент, управител, персонален психолог, личен готвач, човек, който може да изтърпи всички неволи на характера ми, той е човек, който е доста по-балансиран от мен. Може би любовта ни му даде пространство да прояви една обективност в връзките ни. Винаги е бил справедлив, до болежка прям, пряк. той е бил най-големият ми критик през годините, само че и първият, който ме хвали, когато има за какво. Той е моята най-голяма опора. Да имаш подобен човек до себе си е огромно благосъстояние. А в този момент, като брачен партньор и като татко на две деца, той е страховит. Аз като жена и той като мъж с неговата кардинална позиция - доста се допълваме.

И може би давате добър образец на децата си...

- Мисля, че това се усеща от атмосферата у дома. Има фамилни моменти, които дават на детето чувството за домакински уют, за любовта сред мама и тате. За тях е потребно да видят любовта, хармонията. Преживяваме дружно моментите.

Баян музикален ли е?

- Надявам се. Още е доста дребен. Усеща ритъма. Но аз ще го поддържа какъвто и път да избере. Стига да го прави благополучен. За мен това е доста значимо. Да последваш импулса на детето си. Това се случва с построяването на доверие, поетапно. Твърде доста време прекарваме в работата си, в случай че тя не ни носи наслаждение, наслада, животът ни няма да е прелестен. Аз последвах себе си и работата ми мен не ме уморява, тя е наслаждение за мен.

Това е доста мъдра позиция. Връщайки се обратно, би ли избрала нещо друго или музиката е твоето?

- Когато татко ми, светла му памет, ми купи първия касетофон, в Северозапада слушахме Лепа Брена. И аз ѝ се удивлявам до ден сегашен, че съумява да се приспособи, да премине във времето и да продължи да бъде себе си. Аз не съм знаела, че стана певица. Не съм очаквала да стана известна. само че музиката ме караше да се усещам добре. Майка ми искаше да завърша право, да стана доктор, дори ми беше купила учебници, да потегли на уроци, аз отлагах във времето, тъй като колкото и да бях добра в тези предмети, не е моето. Шегувах се, че церя хората с песни. Може би това е предопределение. Когато си направих и карта по хюман дизайн, стана ясно, че съм родена за сцена. Явно съм последвала себе си интуитивно.

Вкъщи пееш ли и по кое време?

- Не. Измислям си детски песнички - известни мелодии, на които слагах текст за дребния Баян и по този начин го приспивах. Тогава Касия още не беше с нас. Иначе да запявам - не. Правя го ден преди да вляза студио, само че това го регистрирам като неточност.

Може би е пристигнало време за един детски албум?

- Много хора са ми споменавали, че гласът ми е характерен, успокоителен за деца. Ако усетя предпочитание да го направя, може би бих направила, даже с авторски детски песнички.

Когато става въпрос за работа, какъв брой си склонна да експериментираш?

- Преди години бях много по-смела в опитите. Появявала съм се с плетена на плитки коса, с рогчета, като клонинг. Но с времето усетих, че тази ми кеативност се изчерпа вътре в мен. Сега, откогато станах родител за повторно, усетих, че нещо се разсънва още веднъж в мен. Но както съм си говорила и с Цветин, аз съм склонна да се успивам в удобството си. Склонни сме да се успим - всичко си върви, за какво да променяме нещо. Това убива криейтива. И Цвети, когато си приказваме, ми споделя - Жена, не остарявай. Ако човек не предизвика себе си, в случай че загуби любознанието, той губи творчеството и смелостта си.

Какво те кара да се усмихваш?

- Всеки един прекрасен миг, свършената работа, усмивка върху лицето на хората, за които съм пяла. Понякога съм изтощена, била съм с температура на сцената, само че когато стъпя на нея, всичко изчезва - тя ме зарежда. Затова е доста значимо да обичаш това, което правиш. то те зарежда, не те уморява.

Имаш ли трикче, хак, с който изгонваш неприятните неща?

- Не, считам, че неприятното ние си го творим. Смятам, че светът е едно прелестно място. След като за животните няма положително и зло, значи и за хората би трябвало да няма. Това е проекция на нашия разум. Много постоянно всичко е неприятно, когато не е съгласно това, което сме желали да ни се случи или да стане. Нещата се случват, с цел да разберем, с цел да научим нещо. Не би трябвало да го одобряваме за неприятно. Това е философия, която във времето и аз започнах да чувствам, да трептя на нейните честоти. Светът е прелестен.

Ти имаш две деца, носиш отговорност за тях и допуска, че искаш да живеят в един прекрасен свят. Чувстваш ли се сигурна или от време на време те е боязън, смяташ ли, че им осигуряваш свят, в който те да порастват щастливи и спокойни?

- Знаеш ли кое е най-сигурното нещо в този свят? Смъртта. Светът не може да го управляваме. Шепа хора могат да задават посоката, само че всеки от нас реагира друго. Всеки от нас дава своята сила. Няма сигурен свят, има нов, друг, чужд свят. Какъв ще бъде той за нашите деца – не знам. Знам, че ще има домашни роботи, които те ще програмират, ще си поръча кг месо и шопска салата – роботът ще отиде, ще ги купи и ще му ги донесе. Въпросът е по какъв начин да оцелее индивидът, с цел да не го погълне машината. Изкуственият разсъдък е задействан, обществените мрежи са на всички места. Ако не ти харесва, не го използвай. Но то съществува. Нашата отговорност като родители и да възпитаме децата си да бъдат подготвени – към себе си и към средата, да са адаптивни към новия свят, само че и да бъдат прочувствено интелигентни. Те са родени в това ново време и няма по какъв начин да не са подготвени за него.

Прекрасно казано. За какво благодариш?

- За всичко. За всеки човек, който се е появил, който си е тръгнал. Не познавах приятелско отчаяние. Вече и това познавам. Преди години това ме разстройваше. Сега си споделям – дал ми е, каквото е могъл, и си е тръгнал. Благодарна съм, че като жена извървях доста сложен път, с цел да стана майка. Това ме промени. Това ме направи мека, подкрепяща, разбираща. Макар, че си го имам козирожки темперамент. Както споделя Цветин, хората не се трансформират. Промяната идва – с повече старания, неизменност. Осъзнаването – когато си минал през компликации, когато си имал битки по пътя си, тогава ставаш по-устойчив, по-силен, по-вярващ в силите си. Ако всичко ти пристигна на готово, няма да го оцениш. Затова съм признателна за всичко. За децата, с които пътят ни срещна. За Цветин, че е мой брачен партньор. За другарствата.

Предстоят ни светли празници – ти какво си пожелаваш и какво обръщение би отправила към читателите на woman.bg?

- Смятам, че всеки ден е празник, тъй като никой не знае дали на следващия ден за него съществува. Това са празници с групова сила, които събират хората и ги вършат по-добри. Това са фамилни празници, които събират семейството, целия жанр. През последните години, когато баба ми беше жива, татко ми, го правех това – със събиранията. Хубаво е, до момента в който имаме опция, да го вършим. Хубаво е да не мислим за нещо, с изключение на да си хапнем, да се поздравим и да се посмеем. Да си подарим дарове с доста обич!