Нагоре или надолу? Тройна дилема тормози европейските централни банки
Високата инфлация продължава да изтезава европейските семейства и предприятия, а централните банки в района към момента не са оповестили победа в битката за нейното понижаване. Но септември отбелязва смяна в тона на известията им, написа в собствен разбор CNBC, защото някои централни банки сложиха завършек на повишението на лихвените проценти след близо две години, до момента в който други наподобява са на ръба на пика на лихвите. Това развиване насочва вниманието на пазара към тематиката какъв брой дълго ще се задържат лихвените проценти на сегашните нива на фона на напрежението върху икономическия напредък. Решенията от този месец демонстрират, че " всички централни банки се изправят пред една и съща тройна алтернатива: по какъв начин да балансират сред забавящите се стопански системи, към момента прекомерно високата инфлация и забавеното влияние на невижданите покачвания на лихвените проценти ", изяснява пред CNBC Карстен Бржески, световен началник на отдела за макротехнологии в холандската банка ING: " Другата обща тематика, несъмнено, е, че във всички райони лихвените проценти са доста покрай пика, което усложнява гореописаната алтернатива. " Неотдавнашният скок на цените на петрола съставлява в допълнение главоболие, счита той, защото може да подхрани инфлацията, в същото време забавяйки икономическия напредък, и да направи бъдещите решения за лихвените проценти още по-трудни за взимане.
Пауза в Обединеното кралство
Английската централна банка избра да направи пауза в придвижването на лихвените проценти след 14 следващи покачвания, като резервира главния си лихвен % на 5,25%. Решението е взето на косъм, като петима членове на Комитета по паричната политика са дали своят вот за опазване на лихвения %, а четирима - за още едно покачване с 25 базисни пункта. Възможно е решението да е било повлияно от по-ниската от предстоящото инфлация през август, която докара общата годишна инфлация до 6,7% - много над задачата на банката от 2%, само че под прогнозата от 7%. Централната банка отбелязва също по този начин признаци на разхлабване на пазара на труда, непоклатимост в растежа на заплатите и по-слаб стопански напредък за втората половина на годината. Икономиката на Обединеното кралство се е свила с 0,5% през юли, защото броят на просрочените ипотечни заплащания скача до седемгодишен връх. Макар че шефът на банката Андрю Бейли декларира, че комитетът ще " следи от близко, с цел да види дали са нужни спомагателни нараствания ", доста икономисти чакат това да остане оптималната ставка на лихвените проценти. Пол Дейлс, основен икономист за Англия в Capital Economics, изяснява, че сходно на Федералния запас на Съединени американски щати - който също резервира лихвите постоянни през септември - Английската централна банка " желае пазарите да повярват в описа за дълъг интервал на високи лихвени проценти ”.
" Банката не желае пазарите да решат, че върхът на лихвите скоро ще бъде последван от понижаване, което би разхлабило финансовите условия и би подкопало опитите ѝ да потисне инфлацията ", споделя Дейлс.
Докато Capital Economics предвижда, че намаляването на лихвите ще се реализира в края на 2024 година и ще бъде " по-дълбоко и по-бързо от необятно предстоящото ", икономистите на HSBC не виждат намаления в 15-месечен небосвод. Междувременно Саймън Френч, основен икономист в Panmure Gordon, счита, че е прекомерно рано да се вършат надеждни заключения за времето на първото намаляване на лихвените проценти, поради неналичието на " параметри за облекчение ". Регионална картина Швейцарската национална банка предприе пауза в покачването на лихвите за първи път от март 2022 година насам, като в изказването си показва, че " забележителното стягане на паричната политика през последните тримесечия противодейства на оставащия инфлационен напън ". Инфлацията в Швейцария доближава 1,6% през август, което е в границите на националния целеви диапазон от 0-2%. Въпреки това шефът на централния трезор Томас Джордан показва пред CNBC, че " войната против инфлацията към момента не е завършила ", като прибавя, че швейцарската централна банка ще продължи да следи инфлационния напън. Това може да включва в допълнение стягане на ограниченията през декември, акцентира Джордан. Анализаторите дефинират последното решение на централната банка на страната като " ястребска пауза " поради тази продължаваща нерешителност и неналичието на индикации за съкращения на хоризонта макар икономическата застоялост през второто тримесечие. Прогнозите са, че швейцарската стопанска система ще означи междинен напредък от 1% за годината.
Швейцарската национална банка планува, че годишната инфлация в Швейцария ще бъде приблизително 2,2% през 2023 година и 2024 година, а по-късно 1,9% през 2025 година, при изискване че лихвеният % остане на настоящето ниво от 1,75%.
Обратно, Европейската централна банка беше избрана от някои като " миролюбиво повишаваща " на 14 септември, когато подвигна лихвените проценти с 25 базисни пункта, като в същото време допусна, че те може би са достигнали своя връх. " Управителният съвет смята, че главните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали нива, които, поддържани за задоволително дълъг интервал от време, ще допринесат значително за навременното връщане на инфлацията към целевото ниво ", декларират от ЕЦБ, добавяйки, че лихвените проценти ще бъдат " избрани на задоволително рестриктивни нива за толкоз дълго, колкото е належащо ". ЕЦБ чака едвам 0,7% напредък в еврозоната през тази година и 1% през идната година спрямо съвсем 2% напредък, плануван за Съединени американски щати през 2023 година Пазарните оценки обаче сочат по-негативни стопански вероятности и очакване, че централната банка може да бъде принудена да понижи лихвите доникъде на идната година. Досега през този месец еврото е поевтиняло с 1,7% по отношение на щатския $, отбелязвайки най-лошото си показване от февруари насам. Спадът идва макар че повишението на лихвените проценти по принцип покачва цената на дадена валута. Инфлацията в Скандинавия В Северна Европа Норвегия и Швеция избраха покачване на лихвените проценти в четвъртък и допуснаха, че може да следва по-нататъшно стягане.
Но и в тези решения анализаторите намират подмятания, че това са върховите лихвени проценти, като Ида Волден Баче, шеф на норвежката Norges Bank, декларира, че " евентуално ще има едно в допълнение покачване на главния лихвен %, най-вероятно през декември ", добавяйки: " Вероятно ще има потребност от поддържане на строга позиция за известно време напред ".
През август общата инфлация в Норвегия е 4,8%, а базисната - 6,3%. Прогнозата на Norges Bank сочи лихвен % от 4,5% до 2024 година, което е нарастване по отношение на сегашните 4,25%. Както и други централни банки, тя подчертава върху несигурността в прогнозите си, като отбелязва, че инфлационният напън и слабата крона могат да я подбуден към по-нататъшно повишение на лихвените проценти. Междувременно " по-изразено закъснение " на стопанската система или бърз спад на инфлацията биха могли да доведат до намаление на ставката. Шведската Riksbank от своя страна декларира, че инфлацията към момента е прекомерно висока и че паричната политика би трябвало да бъде в допълнение затегната, и увеличи главната си рента до 4%. През последните няколко месеца шведската крона доближава рекордно ниски стойности по отношение на еврото. Затова и шведската централна банка счита да хеджира част от валутните си запаси, с цел да се оправи със обстановката. Швеция претърпява и сериозен спад на жилищния пазар, а Riksbank предвижда, че националната стопанска система ще се свие с 0,8% през тази година и с 0,1% през идната. Това стимулира Capital Economics да предвижда понижаване на лихвените проценти преди средата на идната година, " по-рано и по-бързо ", в сравнение с показва все още шведската централна банка. Въпреки това Бржески от ING е безапелационен, че двойните сили на инфлационния напън и по-слабия напредък биха могли да генерират друг резултат, като се има поради компликацията на идните решения за всички централни банки. " Централните банки, които са най-загрижени за своята надеждност и за дълготрайното влияние върху инфлационните упования, в последна сметка може да продължат да покачват лихвените проценти ", предизвестява той.
Пауза в Обединеното кралство
Английската централна банка избра да направи пауза в придвижването на лихвените проценти след 14 следващи покачвания, като резервира главния си лихвен % на 5,25%. Решението е взето на косъм, като петима членове на Комитета по паричната политика са дали своят вот за опазване на лихвения %, а четирима - за още едно покачване с 25 базисни пункта. Възможно е решението да е било повлияно от по-ниската от предстоящото инфлация през август, която докара общата годишна инфлация до 6,7% - много над задачата на банката от 2%, само че под прогнозата от 7%. Централната банка отбелязва също по този начин признаци на разхлабване на пазара на труда, непоклатимост в растежа на заплатите и по-слаб стопански напредък за втората половина на годината. Икономиката на Обединеното кралство се е свила с 0,5% през юли, защото броят на просрочените ипотечни заплащания скача до седемгодишен връх. Макар че шефът на банката Андрю Бейли декларира, че комитетът ще " следи от близко, с цел да види дали са нужни спомагателни нараствания ", доста икономисти чакат това да остане оптималната ставка на лихвените проценти. Пол Дейлс, основен икономист за Англия в Capital Economics, изяснява, че сходно на Федералния запас на Съединени американски щати - който също резервира лихвите постоянни през септември - Английската централна банка " желае пазарите да повярват в описа за дълъг интервал на високи лихвени проценти ”.
" Банката не желае пазарите да решат, че върхът на лихвите скоро ще бъде последван от понижаване, което би разхлабило финансовите условия и би подкопало опитите ѝ да потисне инфлацията ", споделя Дейлс.
Докато Capital Economics предвижда, че намаляването на лихвите ще се реализира в края на 2024 година и ще бъде " по-дълбоко и по-бързо от необятно предстоящото ", икономистите на HSBC не виждат намаления в 15-месечен небосвод. Междувременно Саймън Френч, основен икономист в Panmure Gordon, счита, че е прекомерно рано да се вършат надеждни заключения за времето на първото намаляване на лихвените проценти, поради неналичието на " параметри за облекчение ". Регионална картина Швейцарската национална банка предприе пауза в покачването на лихвите за първи път от март 2022 година насам, като в изказването си показва, че " забележителното стягане на паричната политика през последните тримесечия противодейства на оставащия инфлационен напън ". Инфлацията в Швейцария доближава 1,6% през август, което е в границите на националния целеви диапазон от 0-2%. Въпреки това шефът на централния трезор Томас Джордан показва пред CNBC, че " войната против инфлацията към момента не е завършила ", като прибавя, че швейцарската централна банка ще продължи да следи инфлационния напън. Това може да включва в допълнение стягане на ограниченията през декември, акцентира Джордан. Анализаторите дефинират последното решение на централната банка на страната като " ястребска пауза " поради тази продължаваща нерешителност и неналичието на индикации за съкращения на хоризонта макар икономическата застоялост през второто тримесечие. Прогнозите са, че швейцарската стопанска система ще означи междинен напредък от 1% за годината.
Швейцарската национална банка планува, че годишната инфлация в Швейцария ще бъде приблизително 2,2% през 2023 година и 2024 година, а по-късно 1,9% през 2025 година, при изискване че лихвеният % остане на настоящето ниво от 1,75%.
Обратно, Европейската централна банка беше избрана от някои като " миролюбиво повишаваща " на 14 септември, когато подвигна лихвените проценти с 25 базисни пункта, като в същото време допусна, че те може би са достигнали своя връх. " Управителният съвет смята, че главните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали нива, които, поддържани за задоволително дълъг интервал от време, ще допринесат значително за навременното връщане на инфлацията към целевото ниво ", декларират от ЕЦБ, добавяйки, че лихвените проценти ще бъдат " избрани на задоволително рестриктивни нива за толкоз дълго, колкото е належащо ". ЕЦБ чака едвам 0,7% напредък в еврозоната през тази година и 1% през идната година спрямо съвсем 2% напредък, плануван за Съединени американски щати през 2023 година Пазарните оценки обаче сочат по-негативни стопански вероятности и очакване, че централната банка може да бъде принудена да понижи лихвите доникъде на идната година. Досега през този месец еврото е поевтиняло с 1,7% по отношение на щатския $, отбелязвайки най-лошото си показване от февруари насам. Спадът идва макар че повишението на лихвените проценти по принцип покачва цената на дадена валута. Инфлацията в Скандинавия В Северна Европа Норвегия и Швеция избраха покачване на лихвените проценти в четвъртък и допуснаха, че може да следва по-нататъшно стягане.
Но и в тези решения анализаторите намират подмятания, че това са върховите лихвени проценти, като Ида Волден Баче, шеф на норвежката Norges Bank, декларира, че " евентуално ще има едно в допълнение покачване на главния лихвен %, най-вероятно през декември ", добавяйки: " Вероятно ще има потребност от поддържане на строга позиция за известно време напред ".
През август общата инфлация в Норвегия е 4,8%, а базисната - 6,3%. Прогнозата на Norges Bank сочи лихвен % от 4,5% до 2024 година, което е нарастване по отношение на сегашните 4,25%. Както и други централни банки, тя подчертава върху несигурността в прогнозите си, като отбелязва, че инфлационният напън и слабата крона могат да я подбуден към по-нататъшно повишение на лихвените проценти. Междувременно " по-изразено закъснение " на стопанската система или бърз спад на инфлацията биха могли да доведат до намаление на ставката. Шведската Riksbank от своя страна декларира, че инфлацията към момента е прекомерно висока и че паричната политика би трябвало да бъде в допълнение затегната, и увеличи главната си рента до 4%. През последните няколко месеца шведската крона доближава рекордно ниски стойности по отношение на еврото. Затова и шведската централна банка счита да хеджира част от валутните си запаси, с цел да се оправи със обстановката. Швеция претърпява и сериозен спад на жилищния пазар, а Riksbank предвижда, че националната стопанска система ще се свие с 0,8% през тази година и с 0,1% през идната. Това стимулира Capital Economics да предвижда понижаване на лихвените проценти преди средата на идната година, " по-рано и по-бързо ", в сравнение с показва все още шведската централна банка. Въпреки това Бржески от ING е безапелационен, че двойните сили на инфлационния напън и по-слабия напредък биха могли да генерират друг резултат, като се има поради компликацията на идните решения за всички централни банки. " Централните банки, които са най-загрижени за своята надеждност и за дълготрайното влияние върху инфлационните упования, в последна сметка може да продължат да покачват лихвените проценти ", предизвестява той.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ