Инфлацията подтикна българите към low cost стоките
Високата и продължителна инфлация, която свива покупателната дарба, както и икономическата неустановеност, изразена в боязън от възможен дефицит на храна, горива, ток и газ, трансформираха държанието на европейците, в това число и на българите. В резултат на това хората избират все по-внимателно и рационално артикули и услуги и избират да пазарят повече нискобюджетни артикули, без да се срамят. Това демонстрира годишното изследване на BNP Paribas Personal Finance „ Обсерватория 2023 “, извършено измежду 14 200 души в 15 страни.
Ерата на low cost стоките
Заради липса на избор и финансова опция преследването на ниските цени се трансформира в съзнателен образован избор. Добрата цена се преследва от ден на ден – било то при нискобюджетни артикули или промоционални артикули или други. Така и Европа стига до
ерата на нискобюджетното ползване без предубеждения “, разяснява Людмила Петрова, управител " Маркетинг ", СХ и корпоративен ангажимент в BNP Paribas България.
Това ползване до неотдавна се усещаше като белег за обществен статус, само че към този момент не е по този начин и е
спестовен избор за рационална смяна в бюджета и белег за финансова просветеност “.
Затова и в него се вижда сериозен капацитет. Според изследването на BNP Paribas 72% от българските потребителите споделят, че знаят какво значи low cost, само че единствено 47% считат, че е добре развъртян в България. Това е много огромна разлика по отношение на по-развитите страни, където концепцията е фактически позната, само че хората смятат, че е и добре развита.
Проучването демонстрира, че нарасналите цени предопределят избора. За 61% в Европа и за 58% в България цената е най-важният фактор, който направлява избора на клиента при консумация, а останалите са подготвени да платят повече, с цел да употребяват по-висококачествени артикули.
Проблемът в България...
...е, че българските консуматори непроменяемо свързват low cost стоките с по-ниско качество, с по-ограничен набор от характерности. В България съответно потребителите правят оценка като незадоволително развити нискобюджетните мобилни оператори, нискобюджетните услуги по настаняване.
Качеството, което нискобюджетният бранш предлага, се прави оценка като доста по-ниско спрямо оценките на европейците.
Все отново, от ден на ден европейците, а и българите пазарят нискобюджетни артикули и услуги и то целеустремено.
Детайлите
Проучването демонстрира, че доста по-склонни да пазарят по този метод са хората с високи приходи. От него се виждат три най-ясни метода за справяне с бюджетите – приоритизиране на потребностите, търсене на промоционални покупки и ориентиране към low cost стоките и услугите. Освен това за България е налице и четвърти метод – над 70% от българите споделят, че метод за опазване или увеличение на покупателната дарба е повече работа и оттова увеличени приходи.
Потреблението на low cost артикули или услуги е публикувано в България, колкото и в Европа – над половината от хората имат такава настройка, познават този пазар и са подготвени да се преориентират към него в бъдеща обстановка.
В България едвам 1/4 считат, че е нискобюджетното извършване на покупки е унизително, колкото и в Европа, само че във възрастовите групи делът се трансформира – за младите това е надалеч по-унизително и това се свързва със устрема им да показват избран стандарт.
Все отново low cost извършването на покупки към този момент е съзнателен избор. В България за момента към момента настройките за low cost електроника или уреди за обзавеждане на дома не са доста огромни, тъй като още веднъж се счита, че качеството няма да бъде положително.
При храните да вземем за пример, които са значително перо от един фамилен бюджет, е разпознат метод за оптимизация.
Какво ще се случва отсега нататък?
Нагласата е, че този пазар ще продължи да се развива, защото хората ще стават все по-чувствителни към цените. Оптимизмът на българите, че low cost стоките ще подкрепят покупателната дарба обаче е по-нисък от този на европейците, което още веднъж е обвързвано с упованието за по-високо качество, което би трябвало да бъде препоръчано на българския пазар.
Ерата на low cost стоките
Заради липса на избор и финансова опция преследването на ниските цени се трансформира в съзнателен образован избор. Добрата цена се преследва от ден на ден – било то при нискобюджетни артикули или промоционални артикули или други. Така и Европа стига до
ерата на нискобюджетното ползване без предубеждения “, разяснява Людмила Петрова, управител " Маркетинг ", СХ и корпоративен ангажимент в BNP Paribas България.
Това ползване до неотдавна се усещаше като белег за обществен статус, само че към този момент не е по този начин и е
спестовен избор за рационална смяна в бюджета и белег за финансова просветеност “.
Затова и в него се вижда сериозен капацитет. Според изследването на BNP Paribas 72% от българските потребителите споделят, че знаят какво значи low cost, само че единствено 47% считат, че е добре развъртян в България. Това е много огромна разлика по отношение на по-развитите страни, където концепцията е фактически позната, само че хората смятат, че е и добре развита.
Проучването демонстрира, че нарасналите цени предопределят избора. За 61% в Европа и за 58% в България цената е най-важният фактор, който направлява избора на клиента при консумация, а останалите са подготвени да платят повече, с цел да употребяват по-висококачествени артикули.
Проблемът в България...
...е, че българските консуматори непроменяемо свързват low cost стоките с по-ниско качество, с по-ограничен набор от характерности. В България съответно потребителите правят оценка като незадоволително развити нискобюджетните мобилни оператори, нискобюджетните услуги по настаняване.
Качеството, което нискобюджетният бранш предлага, се прави оценка като доста по-ниско спрямо оценките на европейците.
Все отново, от ден на ден европейците, а и българите пазарят нискобюджетни артикули и услуги и то целеустремено.
Детайлите
Проучването демонстрира, че доста по-склонни да пазарят по този метод са хората с високи приходи. От него се виждат три най-ясни метода за справяне с бюджетите – приоритизиране на потребностите, търсене на промоционални покупки и ориентиране към low cost стоките и услугите. Освен това за България е налице и четвърти метод – над 70% от българите споделят, че метод за опазване или увеличение на покупателната дарба е повече работа и оттова увеличени приходи.
Потреблението на low cost артикули или услуги е публикувано в България, колкото и в Европа – над половината от хората имат такава настройка, познават този пазар и са подготвени да се преориентират към него в бъдеща обстановка.
В България едвам 1/4 считат, че е нискобюджетното извършване на покупки е унизително, колкото и в Европа, само че във възрастовите групи делът се трансформира – за младите това е надалеч по-унизително и това се свързва със устрема им да показват избран стандарт.
Все отново low cost извършването на покупки към този момент е съзнателен избор. В България за момента към момента настройките за low cost електроника или уреди за обзавеждане на дома не са доста огромни, тъй като още веднъж се счита, че качеството няма да бъде положително.
При храните да вземем за пример, които са значително перо от един фамилен бюджет, е разпознат метод за оптимизация.
Какво ще се случва отсега нататък?
Нагласата е, че този пазар ще продължи да се развива, защото хората ще стават все по-чувствителни към цените. Оптимизмът на българите, че low cost стоките ще подкрепят покупателната дарба обаче е по-нисък от този на европейците, което още веднъж е обвързвано с упованието за по-високо качество, което би трябвало да бъде препоръчано на българския пазар.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ