Работещи бедни – оксиморон, превърнал се в българска тенденция
Работещи небогати. Това би трябвало да е оксиморон, само че в България е действително действителен феномен, който е обезпокоителен. Такъв коментар направи Калина Дренска от „ Фридрих Еберт “ – близка до немските социалдемократи политическа фондация – по време на взаимен конгрес със синдикалната организация КТ „ Подкрепа “.
На него бяха показани данни за виталния най-малко и минималната работна заплата (МРЗ), които у нас от ден на ден се раздалечават.
Жизненият най-малко е чиста сума, нужна за живот, до момента в който МРЗ е брутна сума, от която би трябвало да се извадят налози и осигуровки “, разясни основният икономист на КТ „ Подкрепа “ Атанас Кацарчев.
През 2024 година минималната заплата покрива 62% от нужната сума за " естествена " прехрана на живота, до момента в който четири години по-рано този % е бил 57.
По-обезпокоителната наклонност е, че
темпът на повишаване е непълен и ще са нужни 30 години за реализиране на съответна минимална заплата “, сподели Кацарчев.
Той дефинира проблема с работещите небогати като „ парадокс, продължаващ от години “.
И като се изключи че темпът на напредък на МРЗ е муден, осигурителната тежест за работещите нараства.
Оказва се, че огромна част от хората не знаят, че осигурителната тежест за служащия към този момент не е 40%, а е над 43% “, сподели Кацарчев.
И направи съпоставяне с интервала преди 2000 година, когато тя е била 5% от всички приходи. „ Всеки си мисли, че работи правилото „ 60 на 40 “, само че то не важи. “
Има последователно прекачване на отговорности от работодателя към служащия и това въздейства върху чистата работна заплата “, добави икономистът.
Краен резултат
Стига се до миг, в който от 2008 година насам има двоен растеж на работещите небогати – от 7.6% дял през 2008 година до 11.7% през 2023 година (бел. ред. – това са най-актуалните данни).
Това демонстрира, че без значение от нарастването на МРЗ, битката с бедността търпи цялостен неуспех. Виждаме от статистиката, че близо 48% от семействата са под линията на беднотия “, разяснява специалистът.
Коефициентът на Джини – индикатор за икономическите неравенства в една страна – също не рисува по-оптимистична картина. От 2014 година насам той се резервира стабилно на равнище от над 50 пункта у нас, като през 2023 година е 52.9 пункта, по данни на европейската статистическа работа Евростат.
За съпоставяне, междинното ниво на измерителя за Европейския съюз (ЕС) през предходната година е било 29.6 пункта.
Колкото по-висок е коефициентът, толкоз по-неравномерно е разпределението на приходите в страната “, разясни Кацарчев.
Според изведените данни 15% от близо 3 млн. заети у нас, или това са към 450 000 души се обезпечават на най-малък застрахователен приход. Така 1 млн. души стоят без работа в страната, счита Кацарчев, до момента в който 30% от популацията предходната година е било в риск от беднотия. И в това време интерес за смяна няма.
Забелязваме незаинтересованост – хората нямат интерес от протичащото се в страната, най-вероятно заради течащите политически процеси в последните няколко години “, добави икономистът на КТ „ Подкрепа “.
Възможните решения
От синдикалната организация изведоха няколко вероятни решения на казуса.
На първо място, това е транспонирането на европейската Директива за съответните минимални работни заплати – срокът за това обаче изтече в средата на месеца. Последното предложение на Министерството на труда и обществената политика (МТСП) от предходната седмица за обвързване на МРЗ с инфлацията, продуктивността на труда и други стопански индикатори бе отхвърлено от синдикалните организации.
Според нас договарянията за транспонирането на директивата ще продължи още най-малко 6 месеца. Най-вероятно конфликтите ще бъдат тъкмо по формулата за пресмятане на МРЗ “, предвижда Кацарчев.
Той добави, че общественото министерство „ бяга “ от вкарването на виталния най-малко в уравнението. Именно това е друго допустимо решение на казуса с работещите небогати. „ Ще настояваме това да се случи “, сподели Кацарчев.
Други други възможности, съгласно КТ " Подкрепа ", са въвеждането на необлагаем най-малко, както и съответна система за обществено подкрепяне.
Колкото до Бюджет 2025, „ законопроект към момента няма “ и все още са водени единствено „ устни диалози “.
Няма никакви параметри, с изключение на един – някой би трябвало да влезе в 3% недостиг и не е ясно за сметка на кого “, разяснява той.
Кацарчев добави, че все още на обществените сътрудници не е представян план, а единствено данъчните промени.
На него бяха показани данни за виталния най-малко и минималната работна заплата (МРЗ), които у нас от ден на ден се раздалечават.
Жизненият най-малко е чиста сума, нужна за живот, до момента в който МРЗ е брутна сума, от която би трябвало да се извадят налози и осигуровки “, разясни основният икономист на КТ „ Подкрепа “ Атанас Кацарчев.
През 2024 година минималната заплата покрива 62% от нужната сума за " естествена " прехрана на живота, до момента в който четири години по-рано този % е бил 57.
По-обезпокоителната наклонност е, че
темпът на повишаване е непълен и ще са нужни 30 години за реализиране на съответна минимална заплата “, сподели Кацарчев.
Той дефинира проблема с работещите небогати като „ парадокс, продължаващ от години “.
И като се изключи че темпът на напредък на МРЗ е муден, осигурителната тежест за работещите нараства.
Оказва се, че огромна част от хората не знаят, че осигурителната тежест за служащия към този момент не е 40%, а е над 43% “, сподели Кацарчев.
И направи съпоставяне с интервала преди 2000 година, когато тя е била 5% от всички приходи. „ Всеки си мисли, че работи правилото „ 60 на 40 “, само че то не важи. “
Има последователно прекачване на отговорности от работодателя към служащия и това въздейства върху чистата работна заплата “, добави икономистът.
Краен резултат
Стига се до миг, в който от 2008 година насам има двоен растеж на работещите небогати – от 7.6% дял през 2008 година до 11.7% през 2023 година (бел. ред. – това са най-актуалните данни).
Това демонстрира, че без значение от нарастването на МРЗ, битката с бедността търпи цялостен неуспех. Виждаме от статистиката, че близо 48% от семействата са под линията на беднотия “, разяснява специалистът.
Коефициентът на Джини – индикатор за икономическите неравенства в една страна – също не рисува по-оптимистична картина. От 2014 година насам той се резервира стабилно на равнище от над 50 пункта у нас, като през 2023 година е 52.9 пункта, по данни на европейската статистическа работа Евростат.
За съпоставяне, междинното ниво на измерителя за Европейския съюз (ЕС) през предходната година е било 29.6 пункта.
Колкото по-висок е коефициентът, толкоз по-неравномерно е разпределението на приходите в страната “, разясни Кацарчев.
Според изведените данни 15% от близо 3 млн. заети у нас, или това са към 450 000 души се обезпечават на най-малък застрахователен приход. Така 1 млн. души стоят без работа в страната, счита Кацарчев, до момента в който 30% от популацията предходната година е било в риск от беднотия. И в това време интерес за смяна няма.
Забелязваме незаинтересованост – хората нямат интерес от протичащото се в страната, най-вероятно заради течащите политически процеси в последните няколко години “, добави икономистът на КТ „ Подкрепа “.
Възможните решения
От синдикалната организация изведоха няколко вероятни решения на казуса.
На първо място, това е транспонирането на европейската Директива за съответните минимални работни заплати – срокът за това обаче изтече в средата на месеца. Последното предложение на Министерството на труда и обществената политика (МТСП) от предходната седмица за обвързване на МРЗ с инфлацията, продуктивността на труда и други стопански индикатори бе отхвърлено от синдикалните организации.
Според нас договарянията за транспонирането на директивата ще продължи още най-малко 6 месеца. Най-вероятно конфликтите ще бъдат тъкмо по формулата за пресмятане на МРЗ “, предвижда Кацарчев.
Той добави, че общественото министерство „ бяга “ от вкарването на виталния най-малко в уравнението. Именно това е друго допустимо решение на казуса с работещите небогати. „ Ще настояваме това да се случи “, сподели Кацарчев.
Други други възможности, съгласно КТ " Подкрепа ", са въвеждането на необлагаем най-малко, както и съответна система за обществено подкрепяне.
Колкото до Бюджет 2025, „ законопроект към момента няма “ и все още са водени единствено „ устни диалози “.
Няма никакви параметри, с изключение на един – някой би трябвало да влезе в 3% недостиг и не е ясно за сметка на кого “, разяснява той.
Кацарчев добави, че все още на обществените сътрудници не е представян план, а единствено данъчните промени.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ