Вирусологът проф. Радостина Александрова: Нe правете шарка парти.– Кои са

Вирусологът проф. Радостина Александрова: Нe правете шарка празненство.
– Кои са вирусите, които дават най-често затруднения при децата? – Добрата вест е, че против доста от тях разполагаме с ваксина, включена в наложителния имунизационен календар (хепатит Б вирус, морбили, полиомиелит, паротит, рубеола) или целесъобразна (грип, варицела, ротавируси).

Морбили предизвиква пневмония, тежки затруднения от страна на централната нервна система,
може да повреди слуха и зрението. Смъртните случаи са 1-2 на 1000.
Полиомиелитът е прочут и с името детски паралич и през 1953 година жителите на Съединени американски щати го слагат на второ място като причина за боязън незабавно след атомната бомба.
Инфекцията с хепатит Б вирус при дребни деца в 90-95% от случаите хронифицира,
което значи, че след години ще докара до цироза и тежка чернодробна непълнота, а допустимо и до рак на черния дроб.

При заушката (паротит) може да се стигне до инфектиране на мозъка и мозъчните обвивки,
при 40% от момчетата се следи инфектиране на тестисите (орхит),
което, въпреки и рядко, може да докара до стерилитет.

Ротавирусите са най-честата причина на вирусна диария при кърмачета и дребни деца,

а резултатът може да е тежко обезводняване с всички произлизащи от това последици.

Респираторно синцитиалният вирус (РСВ) е най-честият провинен за бронхиолити и пневмонии при дребни деца.
Най-уязвими са тези под шест месеца,
особено внимание заслужават недоносените деца и тези с някои вродени болести.

При високорисковите групи деца за профилактика против РСВ се употребяват моноклонални антитела.
Вече има и ваксина,
която се ползва при бременни дами и пази бебето през първите 3-6 месеца от живота му.

– Каляването на детето има ли отношение към по-лекото прекосяване на вирусите?

– Закаляването се предлага от експертите, в това число от Българската педиатрична асоциация.

Чрез него се усилва устойчивостта на организма към неподходящите въздействия на околната среда – мраз, вятър, мокрота,
температурни съмнения.
Това улеснява оправянето на организма с другите инфекции.

– Простудата има ли отношение към по-лесното заразяване с вируси?

– Студените месеци на годината са обичаното време за разпространяване на редица респираторни вируси, в това число грип, РСВ, коронавируси и други

Установено е, че грипният вирус се популяризира най-успешно при ниска температура и ниска мокрота (10-40%).

Тези фактори се отразяват и върху имунния ни отговор.

Кръвоносните съдове на входната врата на респираторните инфекции,

те се свиват, понижава притокът на кръв и съдържащите се в нея кафези и фактори на имунната система.

Механизмите на вродения имунен отговор (първата линия на отбрана против вирусите) са по-слабо изразени при 33оС,
което е температурата в най-горните отдели на дихателната система.
Слузта и ресничките в горните дихателни пътища също имат защитна функционалност, която сухият въздух нарушава.

Същевременно, когато е студено, ние прекарваме доста време на закрито, а равнищата на витамин Д и мелатонин в организма ни през зимата са по-ниски.

– Изолацията на едно дете от патогените може ли да му се отрази отрицателно? Свръхстерилното развъждане може ли да е рисково?

– Отглеждането на мишки в стерилна среда води до по-слабо развиване на червата,
намален банкет на храна, недостиг на витамини,
едва развиване на имунната система и нараснала сензитивност към патогени.

След слагане на ваксина или среща с заразен сътрудник ние построяваме имунитет,
само че опресняването на имунологичната ни памет е нужно,
с цел да бъде отбраната ни в отлична форма. Това става посредством реваксинация или контакт с инфекциозните сътрудници в живота, последното не значи, че би трябвало безусловно да боледуваме.

– Повечето деца в ясли и градини боледуват доста постоянно. Може ли схемата „ З дни на ясла – две седмици вкъщи “ да бъде прекратена? До какъв брой години се чака децата да боледуват повече?

– Децата стартират да боледуват (напр. от настинки) след към шестмесечна възраст, когато отбраната (антителата), която са получили от майката,

избледнява и те би трябвало да изградят личен имунитет.
А това лишава години.
Статия в списание Pediatrics от 2018 година наблюдава 334 деца в Копенхаген и демонстрира, че те преодоляват приблизително 14 инфекции (от 10 до 18) през първите 3 години от живота си.

По данни да Университета в Юта бебета,

дребни деца, както и тези в предучилищна възраст минават през седем до осем настинки годишно,
в учебна възраст те се разболяват от простуда приблизително пет до шест пъти годишно.
Юношите доближават равнището за възрастни от четири настинки годишно.

Това, което родителите може да създадат, с цел да оказват помощ за укрепването на имунитета на детето и създаване на потребни привички за целия му живот, е да обезпечат здравословна храна, повече игри и разходки навън, закаляване, задоволително сън, слагане на нужните ваксини.

– Много майки споделят, че имунитетът на децата се гради посредством конфликт с вируси. Това правилно ли е? Трябва ли децата да преминат през доста заболявания и това ще ги направи ли по-малко боледуващи като по-големи?

– Ние построяваме и поддържаме имунитета си посредством слагане на ваксини и действителни срещи с вируси и микроорганизми в действителния живот, няма различен метод.

За благополучие живеем в 21 век и можем да се възползваме от достиженията на науката и медицината,

с цел да облекчим сблъска ни с микросвета към нас.

– Какво мислите за организирането на по този начин наречените шарка празненства, при което децата целеустремено се заразяват с варицела? Какви опасности крие това?

– Няма болест, която да е по-добре да прекарваме, вместо да предотвратим. Варицелата се предизвиква от варицела-зостер вирус,
тя е остро инфекциозно заболяване,
което в 90% от случаите визира деца и юноши до 14-15 години. Бебета, изключително тези под 1 месец, юноши, възрастни, бременни дами и хора с подтиснат имунитет са изложени на риск от по-тежко заболяване.

Сред затрудненията са бактериални инфекции на кожата и меките тъкани при деца, пневмония,

засягане на мозъка (напр. енцефалит), проблеми с кървенето и инфекции на кръвта.
Дехидратация също е допустима,
която на собствен ред може да докара редица други проблеми, в това число от страна на бъбреците.

Ваксината против варицела е основана през 1974 година и е въведена в Съединени американски щати през 1995 година

По данни на Центъра за надзор на болесттите там за първите 25 години от използването й тя е предотвратила почти 91 милиона случая, 238 000 хоспитализации и 2000 смъртни случая,
като безапелационно е потвърдила своята успеваемост и сигурност.
Преди това, при започване на 90-те години, в страната се записват над 4 милиона случая на варицела,

от 10 500 до 13 500 хоспитализации и 100 до 150 смъртни случая годишно.

Повечето от случаите и хоспитализациите и половината от смъртните случаи са били измежду децата.

– Освен варицела у нас сега има доста случаи на скарлатина? Каква е повода от предходната година тези две заболявания да набират скорост?

– Противоепидемичните ограничения по време на пандемията ограничиха контактите сред хората и разпространяването на редица инфекциозни болести, в това число варицела и скарлатина.

След отпадането им светът се завърна към естествения си темп, инфекциите също.

„ Пропускането “ на два сезона докара до струпване на деца,
при които първата среща с редица болестотворни сътрудници е била забавена,
а имунната ни система не беше получавала нужните тласъци, с цел да опресни паметта си. Няма мотив за изненади и терзания.

Варицелата е сезонно заболяване, най-вече случаи се записват през зимата и в ранната пролет, сега сме тъкмо в подобен интервал.

Повишаването на случаите на скарлатина през 2022 година стана мотив СЗО бързо да организира изследване, което сподели,

че в причинителя й (бета хемолитичен стрептокок от група А) не са настъпили тревожни генетични промени, нито придобиване на лекарствена резистентност.

Една от хипотезите за увеличените случаи на стрептококови инфекции беше,

че това стана след и в хода на интензивно разпространяване на респираторни вируси като грип, РСВ, SARS-CoV-2.

Възможно е те да трансформират салдото в клетките на имунната система и бактериалната флора и по този начин да подкрепят изявата на стрептококите.

В исторически проект ни е известно, че стрептококовите инфекции са по-вероятни след варицела.

– Може ли децата в един колектив да се разболяват, без да има очевидно заболели деца в групата?

– Честотата на асимптоматични инфекции надвишава 70% за множеството вируси, като се изключи грипния вирус и човешкия метапневмовирус, при които е 50%.
Инфекциите при деца са по-малко симптоматични,
в сравнение с при възрастни, макар че децата се оказват по-често инфектирани с респираторни вируси.

оповестено в списание Epidemiology and Infection през 2019 година, което прави оценка патогенността на 18 респираторни вируса при 214 души на разнообразни възрасти в Ню Йорк. Те са тествани ежеседмично, без значение от съществуването на признаци, от есента на 2016 година до пролетта на 2018 година

– Може ли човек да се болести с два вируса по едно и също време?

– Знаем, че редица респираторни вируси могат да вземат участие в едновременна зараза – РСВ, грип А и Б, метапневмовирус,
коронавируси, само че наподобява, че това не се случва доста постоянно.
Публикация в Int. J. Infect. Dis от 2023 година проучва 95 изследвания, обхващащи 62 107 приети в болница заради КОВИД пациенти.

Едновременна зараза с грип (предимно грип А) е открита единствено в 2.45% от тях. В съпоставяне с хората единствено с коронавирус,

при тези със смесена зараза е имало по-висок риск от тежко протичане (прием в интензивно поделение, нужда от подаване на О2, смърт).
Вирусите могат да си пречат,
да вземем за пример като се конкурират за ресурсите на клетката гостоприемник, Освен това инфекцията с един вирус задейства вродения имунен отговор, което прави офанзивата на различен вирус мъчно осъществима. Вирусите обаче може и да си оказват помощ, да вземем за пример като потискат отбранителната дарба на организма.

– Друг огромен проблем при децата са бактериите. Безсимптомното носителство на бактерия в носа би трябвало ли наложително да се лекува?

– Отговорът на този въпрос не е елементарен и еднопосочен, той зависи от съответната обстановка. Възможно е безсимптомният за един човек микроорганизъм да провокира съществено заболяване в различен. Не е изключено след време, при смяна на събитията, той да се „ обърне “ и против носителя си и да го разболее. Към тази група спадат и някои основни бактерии, придобиващи все по-голяма резистентност към действието на антибиотици. Притеснението на експертите е, че когато някакво събитие отключи симптоматичната им изява, лекуването би било извънредно мъчно и даже невероятно с наличните сега антибиотици. Затова някои асимптоматични бактериални инфекции при избрани групи хора може да не изискват лекуване, само че в други случаи заради опасности за носителя или за останалите хора и цялото общество това може да бъде безусловно неотложно.

– Много майки дават имуностимулатори и имуномодулатори на децата си. Това крие ли опасности?

– Приемането на медикаменти, витамини, микроелементи и хранителни добавки, изключително за повлияване върху имунната система, би трябвало да става единствено след консултация с доктор и по негова рекомендация. Силата на имунната система се показва не в размаха на отговора й, а в способността й да разграничава „ свое “ и „ непознато “ и да реагира вярно на съответната обстановка. Свръхактивирането й може да се изрази в автоимунна реакция или разрушително инфектиране. Освен това не е по силата на никой витамин или минерал самичък по себе си да ни обезпечи съвършената отбрана. Излишъкът им пък може да я потисне. Имунният отговор е отборен състезател и изисква взаимоотношението и равновесието на доста фактори. Да не забравяме, че спокойствието, чувството за сигурност, обич и благополучие са най-хубавите другари на нашето здраве.

Завършила е с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски ”

Има магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките

Хоноруван учител е в БФ на СУ (от 1998 година към лаборатория ”Вирусология ”, 2007 – 2014 година – към катедра „ Генетика ”; от 2016 година – към катедра “Биохимия ”) и

Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ “Св. Кл. Охридски ”, както и към Училището за докторанти на Българска академия на науките (от 2012 г.)